РЕШЕНИЕ
№ 12862
гр. С., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110149915 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Ц. Е. М. против С. Я. В., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 15000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на непозволено увреждане от 20.02.2023 г., за извършване на което
ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД № 4793/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателно погасяване на вземането.
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.02.2023 г. около 05.05 часа в гр.
С., в казино *****, находящо се на ул. (АДРЕС) ответникът отнел от владението на ищцата
вещи на обща стойност 521 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила – хванал я за ръката и сакото, блъскал я, съборил я на пода и издърпал от нея
чанта от кръста, и заплашване – насочил към нея пневматичен пистолет марка *****, модел
****, със сериен № ****** На същото място и дата ответникът направил опит да отнеме от
владението на ищцата вещи на обща стойност 554 лева с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – дърпал раница на пострадалата към себе си, като
опитът останал недовършен по независещи от дееца причини – дръжката на раницата се
скъсала. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът извършил описаните
насилствени действия с маска на лицето и слънчеви очила. Към момента на извършване на
деянието ищцата не само съзнавала, че е жертва на грабеж, но и изпитала интензивен страх
за живота си, тъй като срещу нея било насочено огнестрелно оръжие при това на работното
й място и била заплашена с използването му. В исковата молба са изложени твърдения, че
ищцата била влачена по земята от ответника, който не се задоволил с отнемане на едната
чанта на пострадалата, но е упражнил и особено силен интензитет на принуда и при втория
противоправен акт – част от продължавано престъпление, останал на стая на опита. Ищцата
1
поддържа, че самото влачене й причинило силни болки в таза и макар, че не е изпаднала в
безсъзнание след получаване на разкъсно-контузни рани в областта на главата при
изваждането на пистолет същата изпаднала в шок и мислела, че ще бъде убита. Страната
излага твърдения, че непосредствено след случилото била изключително уплашена, плачела
и треперела. Изложени са твърдения, че ответникът е признат за виновен в извършване на
описаните деяния с одобрено споразумение по НОХД № 4793/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав. В исковата молба са изложени
твърдения, че вследствие на извършените от ответника насилствени действия ищцата
получила две разкъсно-контузни рани в лявата челна област на главата и кръвонасядане на
ляво седалище, които увреждания са констатирани от съдебен медик непосредствено след
инцидента съгласно съдебно-медицинско удостоверение № 142/20.02.2023 г. В резултат от
описаните събития ищцата търпяла както физически болки, така и дълбоки емоционални
страдания, изразяващи се в силен шок, стрес и уплах, които негативни емоции се отразили
във всеки един аспект в живота й. След случилото се ищцата отказала да се върне на работа,
получавала паник-атаки, изпитвала затруднения в съня, намалила социалните си контакти,
станала самовглъбена и избухлива. След като се върнала на работа ищцата станала
подозрителна към клиентите на казиното, отказвала да обслужва мъже, част от лицето на
които е прикрито, като промяната в поведението й се отразила негативно върху
професионалната й репутация. По изложените твърдения е направено искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 15000 лева обезщетение за претърпените болки и
страдания в резултат на извършените от ответника противоправни действия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат П.
оспорва исковата претенция. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца
твърдения, че С. Я. В. е причинил описаните в исковата молба травматични увреждания,
наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършеното от ответника деяние и
сочените вреди, и размера на претендираното обезщетение като предявено в завишен
размер, който не е съответен на претърпените от ищцата болки и страдания. По изложените
доводи е направено искане предявената претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на
ищеца бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД се
обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически
състав, който включва следните елементи: поведение, противоправност на поведението,
вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва
да се докажат от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154
ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Ответникът с одобрено споразумение по НОХД № 4793/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, признат за виновен в това, че
на 20.02.2023 г., около 05:05 ч., в гр. С., ж.к. (АДРЕС), казино (ИМЕ), находящо се на ул.
(АДРЕС) , при условията на продължавано престъпление, с две деяния /първото било
довършено, а второто - останало в стадия на опита, поради независещи от дееца причини,
като довършеното деяние се отразява значително върху характера на цялостната престъпна
дейност/, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи,
на обща стойност 1075, 00лв., от владението на ищцата Ц. Е. М., с намерение
2
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, както следва: на
20.02.2023 г., около 05:05 ч., в гр. С., ж.к. *******, казино (ИМЕ), находящо се на ул.
(АДРЕС) отнел чужди движими вещи - чанта, тип „банан“, черна на цвят, изкуствена кожа,
на стойност 28,00 лева и парична сума, съдържаща се в нея, в размер на 493,00 лева, всичко
на обща стойност 521,00 лева от владението на Ц. Е. М. - крупие в казино (ИМЕ),
собственост на (ФИРМА), ЕИК ******, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - хванал я за ръката и сакото, блъскал я, съборил я на пода и
издърпал чантичката от кръста и заплашване - насочил към нея въздушен/ пневматичен
пистолет, марка ******, модел *****, със сериен № 90-621НР-002773; на 20.02.2023 г.,
около 05:05 ч., в гр. С., ж.к. (АДРЕС), казино (ИМЕ), находящо се на ул. (АДРЕС), направил
опит да отнеме чужди движими вещи - черна дамска раница, изкуствена кожа, марка (ИМЕ)
на стойност 114,00 лв. и съдържащи се в нея зелен портфейл, изкуствена кожа, на стойност
40,00 лв. и парична сума, в размер на 400,00 лева, всичко на обща стойност 554,00 лева от
владението на Ц. Е. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила- дърпал раницата към себе си, като опитът останал недовършен по независещи от дееца
причини - дръжката на раницата се скъсала - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, респ. на основание чл. 300
ГПК споразумението като приравнено на присъдата е задължително за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид обстоятелството, че ответникът
е признат за виновен за това, че е употребил сила срещу Ц. Е. М. – „хванал я за ръката и
сакото, блъскал я, съборил я на пода и издърпал чантичка от кръста й“ и я заплашил като
„насочил към нея въздушен/пневматичен пистолет“, то в настоящото производство следва
да бъдат доказани единствено причинените от деянието вреди – техният характер и
интензитет.
В подкрепа на поддържаните с исковата молба твърдения, че в резултат на
употребената от ответника срещу ищцата сила Ц. М. получила разкъсно-контузна рана в
лявата челна област на главата и кръвонасядане на ляво седалище, като писмено
доказателство по делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № 142/20.02.2023 г.
Съгласно документа на 20.02.2023 г. в 12.15 часа д-р М.В – съдебен лекар от Клиника по
съдебна медицина и деонотология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е прегледала ищцата
и установила, че Ц. М. изпитва изразено затруднение в походката и при сядане, а в лявата
челна област са констатирани две рани с неравни ръбове, първата от които е с дължина от 7
мм, надлъжно ориентирана, леко кървяща, а втората рана с дължина 8 мм, косо
ориентирана, като под описаните рани има оток на площ от 1,5 см в диаметър.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т. С,
която разкрива, че в момента на настъпване на инцидента била заедно с ищцата на работа в
казино **** в ж.к. (АДРЕС). Свидетелката сочи, че около 5 часа сутринта чула силен шум от
втория етаж на игралната зала, веднага се качила да провери какво се случва и установила,
че ищцата се е скрила в офис помещение, като впоследствие от записи от монтирани в
обекта видео камери установила, че ищцата била нападната от мъж, който я съборил на
земята и я удрял. Т. С разкрива, че ищцата била шокирана от случилото се, имала кръв по
челото и скалпа, и изпитвала затруднения при ходене – „куцала“, била прегледана от
медицински екип в пристигнала на мястото на инцидента линейка и раната на главата й
била превързана. Свидетелката сочи, че след като била прегледана от екип на Спешна
помощ ищцата отишла в болница за да се снабди с медицинско удостоверение. От събраните
по делото гласни доказателствени средства се установява, че приблизително десет дни след
инцидента Ц. М. отказвала да се върне на работа, тъй като била разстроена от случилото се.
Свидетелката сочи, че ищцата постигнала договорка с управителя на казиното да се върне на
3
работа само ако работи в опредЕ. част от игралната зала и с мъж колега. Т. С разкрива, че
след случилото се Ц. М. станала много предпазлива и плаха, изпитва притеснения да излиза
и да е сред хора.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит и на свидетелката
Е. М. ( сестра на Ц. М.), която сочи, че при проведен около 15.00 часа в деня на процесното
събитие видео разговор с ищцата забелязала, че последната има поставена марля на челото,
която била изцапана с кръв, като очите на сестра й били подпухнали от плач и била с
размазан грим. Свидетелката сочи, че ищцата носела бинт върху раните на главата си два
дни, а останалият след това белег изчезнал за около две седмици. Е. М. разкрива, че
непосредствено след инцидента сестра й изпитвала болки в тялото и по-специално в
областта на опашната кост. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че
процесният инцидент се отразил изключително негативно на емоционалното състояние на
ищцата. Свидетелката сочи, че сестра й станала мнителна към хората и по-притеснителна,
като започнала многократно да проверява дали е заключила и предпочитала около нея да
няма силен шум. Е. М. разкрива, че ищцата изпитвала затруднения в съня и многократно се
будела, като преди инцидента нямала подобни проблеми и можела да спи непробудно дълго
време.
Съдът цени събраните по делото гласни доказателствени средства като логични,
последователни и разкриващи непосредствено възприети от разпитаните свидетелки
събития релевантни за повдигнатия спор. Независимо от обстоятелството, че свидетелката Т.
С освен колежка е и приятелка на ищцата, съдът намира, че следва да даде вяра на
показанията на лицето, тъй като същото добросъвестно разкрива информация свързана с
възникване на вредоносното събитие и хронологията на последващите събития, която
информация от своя страна се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства по
изисканото в цялото производство по НОХД № 4793/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 105-ти състав. Свидетелката лично е възприела емоционалното
и физическо състояние на ищцата непосредствено след като по отношение на нея са
упражнени насилие и е отправена от страна на ответника заплаха, че пострадалата е била
прегледана от екип на Спешна помощ и е посетила болнично заведение за да се снабди с
медицинско удостоверение за причинените травми, че за период от около десет дни не е
била на работа, отражението, което е намерило процесния инцидент в душевния свят на
пострадалата и промяната в поведението й. Показанията на свидетелката Е. М., разкриващи
психическото състояние на ищцата след случилото се и последвалата трайна промяна в
нейното поведение, следва да бъдат цени като достоверни, тъй като макар свидетелката и
ищцата да са роднини, за влошеното емоционално състояние на пострадалата са събрани и
други данни, а и поначало пострадалите от престъпления срещу личността каквото е
грабежа неминуемо търпят негативи в личната си сфера.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на представеното по делото медицинско
удостоверение за извършен няколко часа след инцидента медицински преглед на ищцата и
събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между употребената от ответника срещу ищцата сила и
констатираните от съдебния медик две разкъсно-контузни рани в лявата челна област и
кръвонасяне в ляво седалище. На първо място следва да бъде отбелязано, че характерът на
упражненото от ответника спрямо ищцата насилие установено със споразумението, а
именно блъскане и събаряне на пода, се явява закономерна предпоставка за възникване на
констатираните с медицинското удостоверения физически увреждания на пострадалото
лице. На следващо място свидетелката Т. С непосредствено след инцидента лично е видяла
Ц. М. изцапана с кръв, както и че пострадалата изпитва трудности в ходенето. По делото не
са ангажирани каквито и да е доказателства за наличие на причина различна от действията
на ответника насочени към отнемане на вещи от владението на пострадалата за възникване
на описаните в съдебно-медицинското удостоверение увреждания. От събраните по делото
гласни доказателствени средства по категоричен начин се установява, че извършеното от
ответника деяние против личността на ищцата се е отразило изключително негативно на
4
нейната психика, като именно в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие Ц.
М. е изпитала интензивен страх за живота си, притеснения и безпокойство, които негативни
емоции за довели до промяна в поведението й.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / така Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о.
на ВКС, Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, Решение №
95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр.
д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и мн. др./. Принципът за справедливост включва в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и
когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в
съответствие с този принцип.
Съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да бъде взет предвид
начинът, по който е реализирано процесното деяние ( съгласно разясненията дадени с
Решение № 558 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г., III г. о., ГК), а именно
ответникът в тъмната част на денонощието докато е бил маскиран дръзко е упражнил
насилие спрямо ищцата на публично място в игралната зала, в която е работела, и я
заплашил с пистолет. Независимо дали употребеното от ответника оръжие е огнестрелно
или не ищцата в контекста на цялостното поведение на дееца закономерно е изпитала
интензивен страх за живота си, като свидетелката Т. С разкрива, че Ц. М. е била в шок от
случилото се. Обстоятелството, че ищцата се явява пострадала от извършеното от С. В.
тежко умишлено престъпление неминуемо повишава интензитета на емоционалните
страдания изживени от нея вследствие на случилото се, тъй като ответникът е поставил
пострадалата в недопустимо за човешкото достойнство състояние, нападайки я на работното
й място, което несъмнено оставя трайно отражение в личността на Ц. М., като изпитваните
от пострадалото лице чувства на страх и притеснение са логично следствие на случилото се.
При определяне на размера на дължимото от С. В. обезщетение следва да бъде отчетено, че
непосредствено след извършване на противоправните действия от страна на ответника
ищцата е била силно уплашена, плачела и треперела, като за кратък период след събитието
пострадалата не е искала да се връща на мястото на случилото се. Макар преживеният
първоначален стрес да е отшумял и Ц. М. да се е върнала на работа в казино „Yes Bet”,
пострадалата трайно е променила поведението си и е станала мнителна и недоверчива към
хората, започнала е да изпитва страх в ежедневието си, който се явява причина многократно
да проверява дали е заключила, да избягва силни шумове и винаги да е с повишено
внимание относно случващото се около нея. Съдът намира, че превес при определяне на
дължимото обезщетение вземат негативните емоционални изживявания на пострадалата
доколкото причинените от ответника разкъсно-контузни рани са с относително малък
размер, ищцата е носела бинт за кратък период от време, а белегът е отшумял за около две
седмици, както и предвид обстоятелството, че липсва медицинска документация
установяваща, че ищцата към момента на приключване на съдебното дирене продължава да
изпитва затруднения при ходене, качване на стълби и др.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 658 от 5.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1781/2009 г., IV г. о. и Решение № 153 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6735/2014 г. IV
г. о. размерът на обезщетението се определя като справедлив към момента на причиняване
на вредите при съобразяване на актуалната към този момент икономическата ситуация в
страната – в случая към 2023 година, а не към датата на постановяване на съдебното
решение. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
5
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /
така Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. През 2023 г.
годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10846 лева по данни на
Националния социологически институт.
Предвид изложеното съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищцата
вследствие на процесното събитие неимуществени вреди следва да бъде определен в размер
на 6500 лева, като за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 15000 лева
предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен доколкото от една страна
причинените телесни увреждания по своя характер представляват лека телесна повреда, а от
друга макар емоционалните страдания търпени от ищцата да са с висок интензитет,
обусловен от обстоятелството, че Ц. М. е потърпевша от дръзко извършено престъпление на
работното си място, то по делото не са ангажирани доказателства ищцата в резултат на
случилото се да е страдала от депресия или друг вид психично разстройство, да е провела
психологическа терапия за преодоляване на стреса от случилото се и т.н. По делото не са
представени доказателства в подкрепа на поддържаните от ищцата твърдения, че е страдала
от пристъп на паник-атаки.
Обстоятелството, че по данни на свидетелките на ищцата е „лят куршум“ против
страх не обосновава извод, че пострадалата от процесното събитие е потърсила
квалифицирана помощ за справяне с нервно напрежение и страх от случилото се по-големи
от обичайните.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ГПК ответникът дължи обезщетение за забава
от датата на деликта.
Независимо от изхода на спора на ищцата не се следват разноски доколкото
процесуалният представител на страната изрично поддържа, че не претендира такива.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената част от
исковата претенция. Ответникът претендира разноски в размер на 800 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен на лист 31 от делото
договор за правна помощ и съдействие. Уговореният и заплатен адвокатски хонорар отнесен
към цената на иска не се явява прекомерен, поради което възражението на представителя на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. Предвид изложеното по съразмерност
ищцата следва да заплати на ответника сумата в размер на 346,66 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна
такса по делото в размер на 260 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Я. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. (АДРЕС), да заплати на Ц.
Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. (АДРЕС), на основание чл. 45 ЗЗД,
сумата в размер на 6500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на непозволено увреждане от
20.02.2023 г., за извършване на което ответникът е признат за виновен с одобрено
споразумение по НОХД № 4793/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 105-ти състав, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
увреждането до окончателно погасяване на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
осъдителен иск за разликата над уважената част от 6500 лева до пълния заявен размер от
15000 лева.
6
ОСЪЖДА Ц. Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. (АДРЕС), да
заплати на С. Я. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата в размер на 346,66 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА С. Я. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. (АДРЕС), да заплати на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 260 лева
дължима държавна такса по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ в сила на решението производството по НОХД № 4793/2023 г. да се
върне на Софийски районен съд, НО, 104 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7