РЕШЕНИЕ №
гр.София, 02.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ, в
закрито заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр.
д. № 10988 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство З. „Б.И.“ АД, ***, срещу разпореждане на частен
съдебен изпълнител М. К. от 18.06.2019 г. по изп. дело № 20197880400278, с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде намалено
адвокатско възнаграждение на взискателя В.О.до размера от 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева били прекомерни предвид ниската правна и
фактическа сложност на делото и поради факта, че никакви изпълнителни способи
не били инициирани от взискателя.
Взискателят В.О.е депозирал
възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в което счита жалбата за неоснователна.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като претендираният от взискателя
хонорар бил съответен на правната и фактическа сложност на делото и не следвало
същият да бъде намален.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника З. „Б.И.“
АД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя (сам вписан като адвокат, но упълномощил друг такъв за процесуален
представител), поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред
когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и
този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител М. К., peг. № 788, с което искането на длъжника З. „Б.И.“ АД за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя е оставено без уважение
с разпореждане от 18.06.2019 г., обективирано в съобщение № 5586 от същата дата.
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20197880400278,
се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу З. „Б.И.“ АД,
по молба на В.О., депозирана чрез процесуален представител - адв. К.а, въз
основа на изпълнителен лист от 02.05.2019 г., издаден по гр. дело № 5774/2015
г. на СГС, І-19 състав. В молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ, но към същата е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адвокат
К.а, от съдържанието на който се установява, че е предоставена правна помощ
срещу заплащане на възнаграждение от 790 лева.
До длъжника З. „Б.И.“ АД, *** е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 790 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 27.05.2019 г.,
съответно на 29.05.2019 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като
дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до размера от
200 лева. С обжалваното разпореждане от 18.06.2019 г. ЧСИ М. К. приел молбата
за намаляване на възнаграждението за неоснователна, което обуславя
процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на
искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
е съдебният изпълнител. Към депозиране на жалбата не са налице данни да са
предприети каквито и да било изпълнителни действия по искане на взискателя –
такива последният е поискал с молба от 05.08.2019 г..
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си
отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване
на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя В.О.(сам
упражняващ адвокатска професия) адвокатско възнаграждение над размера от 200
лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав
намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на
длъжника З. „Б.И.“ АД. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в
която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която
никакъв изпълнителен способ не е посочен, не се установява от страна на
процесуалния представител на взискателя да са инициирани и извършени някакви
други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане (връчването на покана
за доброволно изпълнение не е такова действие). В този смисъл в производството
е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за
образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на З. „Б.И.“ АД следва
да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата,
осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително
дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по
чл. 10, т. 2 НМРАВ.
По изложените съображения разпореждането на съдебния изпълнител от 18.06.2019 г., с
което е отказано намаляване на определеното в размер на 790 лева в полза на взискателя
В.О.адвокатско възнаграждение до сумата 200 лева, следва да се отмени като
незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от 200
лева, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При този изход на спора в полза на „ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, гр. София
следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на
сумата 73 лева (доказателства да е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение не са представени).
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, разпореждане от
18.06.2019 г. на частен съдебен изпълнител М. К. по изп. дело № 20197880400278,
с което подаденото от длъжника възражение за прекомерност на приетите разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя В.О.до сумата 200 лева, е оставено
без уважение и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите с поканата за доброволно изпълнение от 27.05.2019 г.
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя В.О.до сумата 200 (двеста)
лева.
ОСЪЖДА В.В.О., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 73 (седемдесет и три) лева – разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.