№ 14
гр. Девин, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100338 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
и чл. 410 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 предл.2 във вр. с чл.258 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2021г. по реда на чл.410 от
ГПК на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника Й. АЛ. Н. за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от 25.05.2021г. ведно със сторените разходи 500 лв., от
които: 100 лв. - държавна такса и 400 лв. - заплатен адвокатски хонорар.
Твърди, че с Разпореждане № 487/06.08.2021г. по ч.гр.д. № 185/2021 г. им е
указано, че длъжникът е възразил и могат да предявят иск за установяване
съществуването на задължението, съобразно разпоредбата на чл.415, ал. 1.
т.2, предвид горното за него е налице правен интерес за предявяване на
настоящия установителен иск при следната фактическа обстановка: В
началото на месец март 2021 г. В.Г. и Й.Н. сключват неформален договор за
извършване на СМР - ремонт на тераса около 50 кв.м. към апартамент,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М. д., бл.*, вх.*, ет.* aп.*. Във връзка с
договорените СМР Н. е поискал, респективно е получил от В.Г. сумата в
размер на 5000 (пет хиляди) лв., сумата е предоставена в присъствието на
двама свидетели, единият от които е предоставил средствата, като ги е взел от
1
събрания оборот от фирмата си. След като получава сумата и съобразно
договореното, Н. е следвало до три дни да закупи необходимите му
материали и да започне извършването на СМР. Твърди, че от момента на
получаване на сумата до момента на предявяване на настоящият иск Н. не е
извършил никакви действия по изпълнение на договореното, поради което
ищеца ВЛ. ИГН. Г. в началото на месец май 2021 г., в личен разговор с
длъжника Й.Н. заявил, че договорените СМР са забавени твърде дълго.
Поради това, че ищеца В.Г. си е намерил вече друг майстор, заявява, че
уговорката им е вече прекратена и следва да му бъдат върнати
предоставените пари, т.е. неформалния договор е прекратен, а получените
средства следва да му бъдат върнати незабавно. Твърди, че прекратяването на
неформалния договор и отправеното искане за възстановяване на получената
сума е направено/извършено пред двама свидетели. Мястото на
уведомлението е на каравана за продажба на скара, находяща се ул. М., на
която длъжника, обедно време, често се отбивал за да обядва, поради което за
него се явява правен интерес от завеждане на делото.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Й. АЛ. Н. с ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. Юб. №*, че
дължи на ВЛ. ИГН. Г. с ЕГН ********** връщане на сумата от 5000 (пет
хиляди) лв. Претендира за разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява. За него адв. Д.Ж. поддържа исковата
молба. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
между страните, че ответника дължи претендираната сума така, като
стойност и като основание подробно описани в исковата молба. Депозирал е
писмена защита, с която моли съда да постанови решение с което признае за
установено, че Й.Н. дължи на В.Г. сумата от 5000 лв. ведно с лихви за забава
и сторените по делото разноски, включително и по заповедното. Счита за
безспорно е установено и доказано, че Й.Н. и В.Г. имат уговорка да се
извърши ремонт на терасата на процесния апартамент. Този факт се признава
и от самия ответник (като съдебно признаване на факт). Ответника е трябвало
да извърши, със собствени сили, но със средства на В.Г. ремонта на терасата
на апартамент находящ се в ж.к. М. д.. Счита, че безспорно се установява и
доказва, че парите са предадени в следобеден час, а на срещата са
присъствали ответника, ищеца и Ив. Г. — син на ищеца. Този факт е
2
потвърден както от свидетеля Ив. Г. така и от ответника (като съдебно
признаване на факт). Не се спори, че парите са дадени лично от ищеца на
ответника — този факт се доказва от обяснението на свидетеля и признанието
на ответника (като съдебно признаване на факт). Единственото, което се
спори между страните е размера на получената сума и частично извършената
работа. Счита, че безспорно се установява и доказва, че ответника и ищеца
са били в трайни отношения, още преди момента на сключване на
неформалния договор. Това се потвърждава както от обясненията на
свидетеля, така и от признанието на ответника. Ответника е ходил да се храни
в заведението на сина на ищеца. На база добрите отношения на страните и
това, че ответника е парадирал, че работи като строител и може да направи
ремонта, страните са стигнали до процесната уговорка. Счита, че безспорно
се установява и доказва, че свидетеля Ив. Г., е събрал процесната сума,
предал я на ищеца, който я предава на ответника. Сумата е броена от
ответника в присъствието на свидетеля, т.е. тя реално е получена. Твърди, че
не се установяват доказателства, ответника по делото да е предприел каквито
и да са действия по престиране на услугата. Доказва се, че ответника и ищеца
са ходили до апартамента, за да може първия да огледа, прецени и направи
оферта. Но се доказа кога, как и при какви обстоятелства ответника е бил
(сам) в апартамента за да престира труд и занесе материали. Няма
доказателства, че ищеца му е дал ключ. Няма доказателства ищецът сам да му
е отворил, защото той (ищеца) по цял ден работи със сина си в заведението за
бързо хранене - факт установен от разпита на Ив. Г.. Точно в този смисъл, не
може да се приеме версията на ответника, че е престирал труд. Опита на
ответника да посочва наличието на снимки направени с неговия телефон - от
една страна са извън приклузивния срок по ГПК, а от друга въобще не е ясно
дали действително са от обекта на ищеца. Счита, че изложеното в исковата
молба, обясненията на свидетеля и обясненията дадени от ответника по
доклада по делото се припокриват и са в логическо и житейско единство.
Счита, че твърденията на ответника, че е получил по-малко пари и че е
извършил някаква работа, закупувал е и материали, по скоро е защитна теза
от колкото да почива на действително осъществени факти.
В о. с. з. ответникът лично, оспорва иска. Твърди, че посоченото в
исковата молба, че ищеца му е дал 5000 лева и той не е предприел никакви
действия в къщата му, не отговаря на истината, за което има направени
3
снимки. Вярно е, че имат с ищеца уговорка за ремонт на тераса около 50
кв.м. към апартамент, находящ се в гр. С., но това било на 27.02.2021г., не
месец март, както е посочено в исковата молба, уговорили се за 21 лева на кв.
метър само за труд. Ищеца не му е дал 5000 лева, а 750 евро за материали, в
присъствието на сина на Г. /свидетел по делото/ в негово заведение за бързо
хранене в гр. С.. Твърди, че той обменил тези евра в български лева и
закупил материалите. Всички материали, за които ищеца му дал пари ги е
доставил в неговото заведение. На 02.03.2021г. в 08.00 часа отишъл у тях,
ищеца му дал ключа от тях, той започнал да кърти плочки, имало много стари
саксии, мебели, преместил ги, изнасял боклуци, за да може да работи, има
снимки от тази дата, където е работил и там са неговите машини, за което
има доказателства, още не са му върнати. На 14.03.2021г. ищеца му е дал
200 лева за труда, когато започнал да работи на терасата, дал му ги в
апартамента, били сами, други свидетели нямало. Твърди, че започнал
ремонта на терасата, купил с дадените му пари лепилото, мрежата и
сифоните, положил една част от материалите в терасата. На два- три етапа
ходил да работи там - лепял плочи. Уговорката между страните била, тъй като
той работил на друго място и когато има свободно време да ходи да работи
на терасата. През м. март било студено времето и понеже този обект –
терасата при минусови температури всичко замръзвало и две- три седмици
не можал да работи. През м. април 2021г. последно работил там, като
налепил плочки около 5-6 кв.м. на терасата. Преди това изкъртил стари
плочки, положил лепило на цялата площ и сифони, сложил мрежа,
саморазливното лепило е положил. След това ходил при ищеца в заведението
му, да го пита дали ще продължава да работил, но ищеца отказвал да
разговаря с него и не си дигал телефона. Неговите машини са там, още не са
му върнати.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че страните се познават.
Не се спори, че през 2021г. страните са сключили неформален
договор за извършване на СМР- ремонт на тераса около 50 кв.м. към
апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. М. д., бл. *, вх. *, ет.*, ап. *.
4
Не се спори, че договорът е прекратен в началото на м. май 2021г.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 149/22.07.2021г. по ч. гр. дело № 185/2021г. по описа на РС-Девин,
според която Й. АЛ. Н., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. См., ул.
Юб. № * да заплати на кредитора ВЛ. ИГН. Г., с ЕГН **********, от гр. С.,
кв. С., ул. *, № *, чрез пълномощник адв. Д.Н. Ж., от гр. С., бул. Ал. Ст. № *,
вх.*, ет. *, офис * сумата: 5000.00 лева /пет хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху главницата 5 000.00 лева, считано от подаване на заявлението в
съда –25.05.2021г. до окончателно изплащане и 500.00 лева /петстотин лева/ -
разноски по делото, от които 100.00 лева /сто лева/ - държавна такса и 400.00
лева /четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение като вземането
произтича от следните обстоятелства: „В началото на месец март 2021г. В.Г.
и Й.Н. сключват неформален договор за извършване на СМР - ремонт на
тераса, около 50 кв.м. към апартамент, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М. д.,
бл.*, вх. *, ет.*, aп. *. Във връзка с договорените СМР Й.Н. е поискал,
респективно е получил от В.Г. сумата в размер 5000.00 лева. Сумата е
предоставена в присъствието на двама свидетели, единият от които е
предоставил средствата, като ги е взел от събрания оборот от фирмата си.
След като получава сумата и съобразно договореното, Н. е следвало до три
дни да закупи необходимите му материали и да започне извършването на
СМР. От момента на получаване на сумата до момента на предявяване на
настоящото заявление Н. не извършва, никакви действия по изпълнение на
договореното. Не е закупил и предоставил уговорените материали. При
осъществяване контакт с него, потвърждава, че е получил парите и ще
започне да изпълнява договореното, но когато приключи ангажиментите си
по други обекти. Заявителят, претендира връщане на предоставена сума в
размер на 5000.00 лева, поради прекратяване на неформален договор за
ремонт. Прекратяването на договора се извършва поради пълното му
неизпълнение от страна на длъжника. В началото на м. май 2021г. заявителят
е уведомил длъжника, че поради забавено изпълнение се отказва от
договорените СМР, тъй като изпълнението им е възложил на друг
изпълнител. Претендира за връщане на предоставената авансово сума.
Прекратяването на неформалния договор и отправеното искане за
възстановяване на получената сума е извършено пред двама свидетели.“
Съдът е присъдил разноски в размер за държавна такса 100.00 лева и
5
адвокатски хонорар 400.00 лева.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Ив. Вл. Г.- син на
ищеца, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че
познава ответника Й.Н.. Виждал го е в тяхното заведение за бързо хранене,
където се запознали. Баща му- ищеца и ответника се договорили за ремонт на
тераса - слагане на плочки, теракот на тераса към апартамент, където
живеят в гр. С., ж.к. М. д. бл. *, която е около 50 кв.м., ответника направил
оглед на терасата в началото на 2021г. На терасата имало хладилници,
фризери, има покрив терасата, но отпред е открита. Ответника след огледа
казал, че трябва да се извозва боклука, да се извика контейнер отдолу,
защото няма къде да се изхвърля боклука. След огледа ответника казал, че ще
сметне каква сума ще струва и ще им каже. Трябвало да се къртят плочки, за
да се сложат нови плочки, мазилки, да се оправи нивелацията. Имало стари
плочки, които трябвало да се изкъртят. В началото на м. март 2021г. ищеца
дал пари на ответника в заведението им за бързо хранене. Не са изготвяли
писмени документи за предаване на парите, свидетеля с ответника се виждали
често, тъй като им бил клиент в заведението, което стопанисвали. Трябвало да
се започне ремонта след предаването на парите, защото трябвало да се
закупят материали и да се започне да се работи. Ищеца живеел в този
апартамент, свидетеля не знае, как е влизал ответника там, страните са
комуникирали.
Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен и
недоказан, по следните съображения:
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК и чл. 410 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 предл.2 във вр. с чл.258 ЗЗД
за установяване на дължимост на парично вземане е допустим, тъй като е
налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от
приложеното ч. гр. д. № 185/2021г. по описа на Районен съд – Девин, по което
има издадено Разпореждане № 487 от 06.08.2021г. с указание заявителя да
предявяви иск в едномесечен срок, получено от заявителя на 19.08.2021г.
Настоящият установителен иск е предявен на 20.09.2021г./п.к. 18.09.2021г./ в
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен да
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
6
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва
да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни
за себе си правни последици. Съдът намира иска, предмет на разглеждане в
настоящото производство, за допустим и разгледан по същество за
неоснователен, доколкото от събраните по делото доказателства не е
установено съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 185/2021г. по описа на РС - Девин.
Претенцията на ищеца произтича от сключен между страните
договор за изработка. Правилата, уреждащи въпросите, свързани с
изпълнението и неизпълнението, последиците и отговорността при
неизпълнение, основно се съдържат в чл.258 и следващите от ЗЗД. Безспорно
е, че през 2021г. страните са сключили неформален договор за извършване на
СМР, по който ищеца е възложител, а ответника е изпълнител, с предмет -
ремонт на тераса, с площ около 50 кв. м. към апартамент, находящ се в гр.
С., ж.к. М. д., бл. *, вх. *, ет.*, ап. *, и в началото на м. май 2021г. договора е
прекратен. Спор няма, че ищецът възложил на ответника да изпълни
конкретни строително-монтажни дейности - ремонт на тераса. При този вид
договори едната страна (изпълнител) се задължава да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна (възложител), а последната - да заплати
възнаграждение за това, са уредени в раздел VІІІ от Особената част на ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 258 и чл. 266 от ЗЗД договорът за изработка е
консенсуален, двустранен и възмезден. Писмената форма не е форма за
действителност на договора. При липса на спор между страните за наличието
на правоотношение, съдът разглежда заявените от ответника релативни
възражения относно съдържанието и изпълнението на това правоотношение,
след което разглежда заявените от ответника възражения, относими към това
правоотношение.
Възражението на ответника се основава на твърденията, че той
получил сумата от 750 евро за закупуване на материали, необходими за
договорените СМР, който е закупил и доставил на обекта, както и е получил
сумата от 200 лева за положения от него труд за извършените СМР в обекта
на ищеца - тераса.
От доказателствата по делото не може да се установи с нужната
7
убеденост, твърденията в исковата молба, че по повод договорените СМР
ответника е поискал, респективно е получил от ищеца сумата в размер на
5000 лева, от който момент до предявяване на иска ответника не е извършил
никакви действия по изпълнение на договореното. Тези твърдения се
подкрепят частично и единствено от показанията на свидетеля Ив. Г. – син на
ищеца, които съдът не може да цени с доверие поради близката му
обвързаност със страна по делото, а и защото показанията му в т.см. не се
подкрепиха от другите данни по делото. Не приема за обективни показанията
на свид. Г., че ищеца е предал на ответника сумата от 5000 лева, както и
показанията му, че той заедно с баща си – ищеца са извършили ремонта на
терасата, не са търсили друг майстор, като последните твърдения
противоречат на твърдението в исковата молба, че ищеца В.Г. си е намерил
вече друг майстор. По делото липсват доказателства за
договорената стойност на тези СМР, с конкретни параметри и
индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, действително
извършени СМР, тяхната давност, от кой са били извършени /съотв. дали са
били приети от възложителя в сочения от ответника обем/. Поради това не
може да се приеме за доказано наличието на вземане в размер от 5000 лева на
ищеца от ответника.
Всичко гореизложено обосновава извода, че иска е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Разноски не се претендират от ответника, поради което не следва да
бъдат присъждани.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ВЛ. ИГН. Г. , с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., кв. С., ул. *, № * против Й. АЛ. Н. , с ЕГН **********, с адрес:
с. Б., общ. Б., обл. См., ул. Юб. № *, за приемане за установено, че Й. АЛ. Н.
дължи на ВЛ. ИГН. Г. връщане на сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/ по
договор за СМР, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 149/22.07.2021г. по ч.гр. дело №
185/2021г. по описа на РС-Девин, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
8
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
9