Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, V – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 23-ти октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4779 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, във вр.
с чл.240, чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ
България“ЕООД, гр.София, твърди, че на 29.04.2015 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и К.Г.Й. бил
сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Същият бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на
„4финанс" ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на
кредитодателя, на която „Вивус" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши". С натискането му от кредитополучателя се счита, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването
на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка***. Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира
получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на
услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно
разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. В
процесния случай, на 29.04.2015г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се четвърти по
ред договор за кредит между тях. В заявката си К.Г.Й. заявил желание да му бъде
отпусната сумата 400 лева, като заявил и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 29.05.2015 г. Съгласно заявката
на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на
кредитополучателя в клон на „Прокредитбанк“ на 30.04.2015 г. Съгласно условията
по кредита, към главницата били начислени лихви и такси: договорна лихва в
размер 13,47 лв., начислена въз основа на т. 6.1 от Общите условия, приложими
към Договор за кредит № **********, за следния период: от 29.04.2015 г. до
29.05.2015 г. и такса за експресно разглеждане в размер на 62,53 лева. На
03.06.2015 г. К.Й. заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер
на 250 лева, като отново заявил и услугата експресно разглеждане на заявката.
Съгласно т.8.2 от Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства
за допълнителен кредит преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане
на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял чрез
подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение
на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит. Договорът бил изменен на 03.06.2015 г. Съгласно неговите
клаузи и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен
кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на
изменения договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На 03.06.2015 г.
кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в клон на
„Прокредит банк“. С тегленето на допълнителната сума и при точно спазване на
уговорените срокове, ответникът се задължавал да върне на кредитодателя сума в
размер на 768,50 лева, от които: главница в общ размер 650 лева, договорна
лихва в размер на 20,48 лева, дължима за периода от 03.06.2015 г. до 28.06.2015
г. и такса за експресно разглеждане - 98,02 лева. Кредитополучателят се възползвал
от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите
условия, приложими към Договор за кредит № **********. Съгласно т. 11.1 от
Общите условия кредитополучателят имал право да удължи срока за връщане на
кредита със седем, четиринадесет или тридесет дни, като това се извършва след
като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на падежа. К.Й.
упражнил правото си няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на
кредита бил удължен до новата падежна дата - 28.06.2015 г. С настъпване й
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора, от 29.06.2015 г. „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да
начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен
в специалните условия по кредита (40.94%), с добавяне към него на наказателен
лихвен процент за просрочие, определен, съгласно условията на т. 13.3. (а) -
10,01 %. До длъжника били изпратени 3 бр. напомнителни писма, съдържащи детайлна
информация за просрочения кредит. Писмата, съгласно т.13.5. от Общите условия,
се таксували по 10,00 лева всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасил
задълженията си. На 01.02.2018 г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на
цедент, сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ВСР-2018-005/01.02.2018 г., по
силата на който цедентът прехвърлял на цесионера вземанията по Договор №
**********, както следва: главница - 650 лева; договорна лихва - 20,48 лева;
такса за експресно разглеждане - 98,02 лева и наказателна лихва — 863,59 лева
за периода 29.06.2015 г. - 31.01.2018 г. Отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма)- 30 лева. Посочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По
силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и приложенията към него,
цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал.3 ЗЗД, „Кредитреформ България"ЕООД
изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка на „Български
пощи"ЕАД, върната с отметка „Непотьрсена". Предвид изложеното и поради факта, че ответникът не взема становище по
претенцията и не се явява в съдебно заседание, ищецът претендира да бъде постановено решение, с което К.Г.Й.
да бъде осъден да заплати му заплати сумата 650 лева главница по договор за
кредит № **********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Претендира и направените съдебни разноски
по делото.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не
изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск и не се
явява в съдебно заседание.
Третото лице-помагач на страната на
ищеца „4финанс“ЕООД, гр.София, също не взема становище по делото.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните
съображения:
Ответникът е редовно уведомен, но не
представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото
заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е
поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са указани и последиците
от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на
отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по
чл. 131 ГПК и определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове са
допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените към нея писмени доказателства.
По делото са представени договори за
кредит от датите: 29.04.2015 г., 03.06.2015 г., преводни нареждания в полза на
ответника за сумите от 400 лв. и 250 лв., договор за прехвърляне на вземания от
01.02.2018 г., потвърждение за прехвърляне на вземания, уведомление до
ответника за извършената цесия, известия за доставяне. Липсата на оспорване и
възражения срещу изложените от ищеца твърдения и доводи и липсата на оспорване
на представените доказателства от страна на ответника дават основание да се
приеме, че предявените срещу него искове са вероятно основателни.
Предвид изложеното, съдът намира, че
са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде
уважена. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК решението не се мотивира по същество, а се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза
на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски за настоящото производство
в размер на 50 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени
разноски.
Така мотивиран, районният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.Г.Й., с ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ България“ЕООДс
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“10,
п.к.1606, представлявано от управителя Радослав Велчев, в производство с
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „4финанс“ЕООД /Вивус/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студенски“,
ул.“Никола Габровски“79, ет.2, представлявано от управителите Здравко Стаменов
Райчев и Евелина Беата Маковска, сумата 650 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит
№ **********/29.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и 200 лева - разноски по
делото.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: