№ 1246
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20201110144096 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу В.Б. Б., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за следните суми: 541.79 лв. – главница
по Договор за паричен заем № xxx/28.06.2018 г., ведно със законната лихва от 15.11.2019 г.
до окончателното плащане; 85.01 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.07.2018 г. до
25.03.2019 г.; 249.85 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение; 220.50 лв. – такса за експресно разглеждане на документите; 190 лв. – разходи
и такси за извънсъдебно събиране; 21.12 лв. – лихва за забава върху непогасената главница
за периода от 26.03.2019 г. до 05.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65642/2019 г. по описа на СРС, 85
състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че договорът е сключен между ответника и „фирма“ ООД, като
вземанията по него са прехвърлени на „фирма“ ЕООД въз основа на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.07.2019 г.
към него. Излага, че по договора е предоставена на ответник в заем сумата от 600 лв., като
той се задължил да я върне заедно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 109.85 лв., с последна падежна дата на 25.03.2019 г. Сочи, че ответникът
заявил доброволно ползване на допълнителната услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, поради което дължи такса за нея. Твърди, че
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията – поръчител или валидна банкова гаранция, но не
изпълнил това свое задължение, поради което дължи неустойка. Излага, че той дължи също
1
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Посочва, че по договора ответникът е извършил
плащания в общ размер на 230 лв., като процесните задължения останали неплатени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника В.Б.
Б. чрез адв. Х.Н. – особен представител, с който предявените искове са оспорени изцяло по
основание и размер. Оспорва сключването на договор за кредит между ответника и „фирма“
ООД и предаването на сумата на заемателя. Оспорва дължимостта на сумата от 85.01 лв.
Релевира възражение за нищожност поради противоречие на закона, накърняване на добрите
нрави и заобикаляне на закона на клаузата за такса за експресно разглеждане на документи.
Счита за нищожни и клаузите за неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение и за такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Поради
неоснователност на иска за главницата счита за неоснователен и иска за мораторна лихва.
Оспорва сключването на валиден договор за цесия, оспорва тя да касае вземанията срещу
ответника, както и съобщаването й на длъжника, като счита, че предвид качеството на адв.
Н. на особен представител не може да се приеме, че съобщаването е направено с исковата
молба. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2018 г. между „фирма“ ООД и В.Б. Б. е сключен Договор за паричен заем
„в.п.“ № xxx, по силата на който „фирма“ ООД в качеството на заемодател се е задължило да
предостави на ответника в качеството му на заемател сумата от 600 лв.
Съгласно чл. 2 от договора страните правят изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения – заемната сума по този договор, с която заемодателят прихваща
задължението на заемателя по Договор за паричен заем с КИД ххх/10.03.2018 г. в размер на
248.14 лв., след което заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този
договор.
Според чл. 3, ал. 2 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е
получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена,
съответно получена сума. По делото е представен и Разходен касов ордер № 135/28.06.2018
г., видно от който ответникът е получил сумата от 351.86 лв. в брой по кредит № xxx.
В чл. 1, ал. 2 – 4 от договора е уговорено, че преди подписването му заемателят е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна
услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 283.50 лв., която следва да се заплати от заемателя разсрочено – на
равни части, и да се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
Уговорен е общ размер на всички задължения 988.65 лв., платими на 9 месечни
вноски – по 109.85 лв. всяка, включваща част от дължимите главница, лихва и такса за
експресно разглеждане. Първото дължимо месечно задължение е уговорено, че е с падеж
2
28.07.2018 г., а крайният падеж на договора е на 25.03.2019 г. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.29 % и годишен процент на разходите в размер на 49.45 %.
В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата
заемателят да предостави като обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо
лице, което трябва да отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция.
Съгласно чл. 5, ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
заемателят дължи неустойка за неизпълнение в размер на 283.50 лв., която се разсрочва на
равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай
дължимата вноска е в размер на 141.35 лв., а общото задължение по договора възлиза на
1 272.15 лв.
Съгласно чл. 12 от договора заемателят е запознат и съгласен с Тарифа на „фирма“
ООД, актуална към датата на сключването му. В представената по делото Тарифа на
„фирма“ ООД, относима към договори за паричен заем „Вивакредит Сега 14 и 30“ или
„в.п.“, е предвидено, че за договори за паричен заем със срок на погасяване на месечна
погасителна вноска /30 дни/ се дължат разходи за събиране на вземането при заемни суми от
500 лв. до 1 500 лв. в максимален размер от 175 лв., а при забава с повече от 57 календарни
дни за плащане на която и да е погасителна вноска се заплаща на петдесет и осмия ден
забава еднократно сума в размер на 70 лв., представяваща направени разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Посочено е, че разходите
за събиране на вземането се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя,
както и изпращането на електронни съобщения за събирането на просрочените вземания.
Съгласно чл. 15 от договора, в случай че извършеното плащане от заемателя не е
достатъчно да погаси текущото му задължение, той има право да посочи поредността на
погасяване на задълженията му към заемодателя, а ако не упражни това свое право,
заемателят и заемодателят изрично се съгласяват погасяването на задълженията по договора
да се извършва в следния ред: разноски, които са начислени в случай на забава на
плащането, лихва за забава, неустойки за неизпълнение на договорно задължение, договорна
лихва, главница. Не се установява по делото заемателят да е посочил различна поредност на
погасяване на задълженията му.
С Приложение № 1/01.07.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „фирма“ ООД и „фирма“ ООД,
вземанията срещу ответника, произтичащи от Договор за паричен заем № xxx/28.06.2018 г.,
са прехвърлени на ищеца.
Към исковата молба е приложено Уведомление за извършената цесия, подписано от
пълномощник на ищеца. Ищецът е упълномощен с Пълномощно с рег. № 11712/28.12.2016
г. от „фирма“ ООД да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.12.2016 г.
3
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че по процесния договор освен главница
в размер на 600 лв. и договорна лихва в размер на 105.15 лв. на заемателя са начислени и
неустойка на основание чл. 5, ал. 2 в размер на 283.50 лв., такса експресно разглеждане в
размер на 283.50 лв. и разходи за събиране на просрочени вземания и ангажиране
дейстността на служител по осъществяване и администриране дейността по събиране на
вземането в общ размер на 245 лв. Изяснява се, че по този договор ответникът е извършил
плащания в общ размер на 230 лв., както следва: на 01.08.2018 г. – 160 лв., на 08.09.2018 г. –
50 лв., и на 24.09.2018 г. – 20 лв., като тези плащания заемодателят е отнесъл за погасяване
на следните задължения: 55 лв. – разходи за събиране на просрочени вземания; 63 лв. –
такса експресно разглеждане; 33.65 лв. – неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора; 20.14 лв. –
договорна лихва; 58.21 лв. – главница. Вещото лице посочва, че при съобразяване на
плащанията, забавата и реда на погасяване по чл. 15 от договора дължимите суми по
договора са следните: 541.79 лв. – главница; 85.01 лв. – договорна лихва; 250.41 лв. –
неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора; 220.50 лв. – такса експресно разглеждане; 190 лв. –
разходи за събиране на просрочени вземания и ангажиране дейността на служител по
осъществяване и администриране дейността по събиране на вземането /от които 120 лв. –
разходи, и 70 лв. – други такси/; 59.97 лв. – законна лихва за забава към 01.07.2019 г.; 133.55
лв. – законна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 11.09.2020 г. Изяснява се, че
липсват данни за постъпили плащания по договора след 01.07.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65642/2019 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – всички във връзка с чл.
99 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на
пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1/ възникването на валидно
правоотношение между „фирма“ ООД и ответника по Договор за паричен заем №
xxx/28.06.2018 г.; 2/ предоставянето на заемната сума на ответника; 3/ постигането на
уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва и нейния размер; 4/
постигането на валидна уговорка за дължимост от заемателя на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането и техния размер; 5/ постигането на валидна уговорка
за дължимост от заемателя на такса за експресно разглеждане на документи, предоставяне
на услугата и размера на таксата; 6/ валидна неустоечна клауза, настъпване на
предпоставките за претендиране на неустойката и нейния размер; 7/ настъпила изискуемост
4
на задълженията на ответника; 8/ изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава; 9/ прехвърляне на вземанията по договора в полза на ищеца; 10/
уведомяване на длъжника за цесията. При доказване на горните факти в тежест на ответника
е да установи плащане на задълженията, както и изпълнение на задължението, обезпечено с
неустойка.
В случая се установява по делото сключването на процесния договор за паричен заем
между „фирма“ ООД в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател.
Доказва се и предаването на заемната сума от 600 лв. на заемателя. Този извод следва както
от съдържанието на договора, в който е посочено, че с част от сумата – 248.14 лв., се
рефинансира задължение на ответника по друг договор с „фирма“ ООД /Договор за паричен
заем с КИД ххх/10.03.2018 г./, като страните правят възражение за прихващане на
насрещните задължения – задължението на дружеството за предоставяне на заемната сума
на ответника и неговото задължение по другия договор за паричен заем, така и от
представения по делото Разходен касов ордер № 135/28.06.2018 г. за предаване в брой на
заемателя на останалата част от заемната сума – 351.86 лв. Посочените документи носят
подписа на ответника и тяхната автентичност в тази част не е оспорена, поради което съдът
приема, че те са подписани именно от него. Ето защо съдът намира, че за ответника е
валидно възникнало задължение по процесния договор за връщане на сумата от 600 лв. на
заемодателя, а развитите в отговора на исковата молба доводи за липса на сключен договор
за паричен заем и липса на доказателства за предаване на заемната сума са неоснователни.
Обсъжданият договор за паричен заем попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл.
9 ЗПК.
Съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК поставя изискване в съдържанието на
договора за потребителски кредит да се съдържа и погасителен план. Погасителният план
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12, изр. 2 ЗПК погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо – допълнителните разходи, а когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора
за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит.
В случая възниква въпросът дали уговореното в процесния договор, че общият размер
на всички задължения от 988.65 лв. подлежи на плащане на 9 месечни вноски – по 109.85
лв. всяка, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
5
разглеждане, като са посочени датите на всяка погасителна вноска, съставлява погасителен
план по смисъла на посочените повелителни разпоредби на закона. Съдът намира, че
обсъжданият договор съдържа информация за съответните плащания и сроковете за това –
посочен е общият размер на дължимата по договора сума, броят и размерът на вноските,
падежът на първата и последващите такива. Договорът обаче не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на частта от главницата, частта от лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и частта от таксата за експресно разглеждане. От
една страна е ясен размерът на съответните плащания и сроковете за това, но от друга – не е
осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е
задължението за главница, задължението за лихва и задължението за такса за експресно
разглеждане. В този смисъл следва да се приеме, че уговорката, обективирана в процесния
договор за потребителски кредит, не отговаря на императивните изисквания на закона,
доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се формира сумата
от 109.85 лв., съставляваща размер на месечната погасителна вноска. Неяснотата става още
по-голяма, като се съобрази обстоятелството, че на ответника е начислена и неустойка по чл.
5, ал. 2 от договора, в който случай дължимата вноска възлиза на 141.35 лв., а общото
задължение по договора става в размер на 1 272.15 лв., без да е посочено с всяка вноска в
посочения размер каква част от общо четирите вземания се погасява. Не може да се приеме
като погасителен план документът на л. 99-100 от делото, тъй като той представлява
справка, а не погасителен план, подписан от заемателя. От изложеното следва, че
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на
всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита /чл. 23 ЗПК/.
Чистата стойност на процесния кредит е размерът на предоставената главница от 600 лв.
Предвид релевираните от ответника възражения за нищожност на конкретни клаузи от
договора следва да се посочи и следното:
В договора за паричен заем е предвидено задължение на длъжника за заплащане на
неустойка за непредставяне в срок на обезпечение на задълженията му по договора
/поръчителство или банкова гаранция/. Така уговорената неустойка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова
страна, респективно без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако
не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по
кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания
6
относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане
на главницата по договора сочат на единствената цел, противоречаща на добрите нрави –
задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и
като последица от това неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка.
Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което
целта й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Клаузата за неустойка е нищожна и
поради заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД/, доколкото чрез прехвърлянето на
риска от неосигуряване на обезпечение върху потребителя кредиторът си осигурява приход
по договора над определения годишен процент на разходите в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този
начин кредиторът постига незаконен резултат – неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, което представлява заобикаляне на закона, и следователно клаузата за
неустойка е нищожна и на това основание.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че „допълнителната услуга“ за
експресно разглеждане на документи представлява действие по усвояването на кредита, за
което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата на
общите разходи по кредита. Следователно налице е нарушение на закона – чл. 10а, ал. 2
ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на клаузите за тази допълнителни
услуги на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Съдът намира, че тази „допълнителна услуга“
по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да
носят допълнителни ползи за него, за да обоснове заплащане на възнаграждение в
определения размер. Така е, защото изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане
на кредита, в случай че не бъде избрана допълнителната услуга, т. е. не се установява
конкретна полза или преимущество за кредитополучателя. С уговореното задължение за
плащане на възнаграждение за „допълнителна услуга“ се нарушава и разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК относно предвидения лимит на годишния процент на разходите по кредита,
защото сборът от уговорения размер на възнаграждението по договора и цената на
„допълнителната услуга“ очевидно надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ако
въобще става дума за предоставяне на каквато и да било допълнителна услуга, то тя следва
да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по
самия договор за кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/.
На следващо място, претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземането
също не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво
7
поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като
не се дължи заради извършени разходи. Наименованието му прикрива истинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава в
случая е лихвата за забава, за която също е предявен установителен иск. Процесната клауза
преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно обезщетение за забава.
Същата противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази
наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона
функции, което също влече нищожността й.
Гореизложеното допълнително мотивира извода на съда за недължимост от заемателя
на неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора, такса за експресно разглеждане на документите и
разходи и такса за извънсъдебно събиране.
По делото се установява заплащане на сума в общ размер на 230 лв., с която съдът
приема, че е погасена част от главницата, тъй като другите задължения по договора не са
валидно възникнали и заемателят не е дължал тяхното заплащане. Следователно ответникът
е останал да дължи главница в размер на 370 лв.
Изяснява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че последното
извършено от ответника плащане по договора е от 24.09.2018 г. Следователно налице е
забава в плащането на главницата за исковия период, обхващащ периода след последната
падежна дата по договора – 26.03.2019 г., до 05.11.2019 г., поради което за заемателя е
възникнало и задължение за заплащане на мораторна лихва. Неговият размер съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва като
възлизащ на сумата от 23.13 лв.
Налице е активна материална легитимация на ищеца по отношение на посочените две
вземания, произтичаща от извършената цесия. Възраженията в отговора на исковата молба,
че липсва валиден договор за цесия и че процесните вземания не са в неговия обхват, съдът
намира за бланкетни и несъответни на доказателствата от делото /Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., извлечение от Приложение №
1/01.07.2019 г. в частта за вземанията срещу ответника и Потвърждение от „фирма“ ООД за
сключена цесия/, при съвкупната преценка на които еднозначно се установява, че на
01.07.2019 г. процесните вземания на „фирма“ ООД срещу В.Б. Б. са били прехвърлени на
ищцовото дружество.
Цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на
длъжника с получаването от него /чрез особения представител адв. Н./ на уведомлението от
„фирма“ ООД /чрез преупълномощено от пълномощника „фирма“ ЕООД лице/ на
21.06.2021 г. Съдът намира, че въпреки липсата на данни уведомлението да е достигнало
лично до длъжника с връчването на особения представител на исковата молба и
8
приложеното към нея уведомление за извършеното прехвърляне на вземането ответникът е
надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяване на
длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор /при надлежно
упълномощаване от стария, както е в случая/ чрез предявяване на иска за защита на
цедираното вземане /за неговото присъждане или установяване/, като уведомяването
настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото то е
факт, осъществил се до приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от
съда /чл. 235, ал. 3 ГПК/. Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез връчване
на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника, приравнено на
лично такова. Именно такъв е настоящият случай, тъй като преписи от исковата молба и
приложенията, сред които са и рамковият договор, приложението, пълномощното от
заемателя, пълномощното от цесионера и уведомлението, са връчени на назначения особен
представител на 21.06.2021 г. Приемането от особения представител на материалноправно
изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то
не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права
/тази практика е възприета в Определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС,
I ТО/. Освен това съобщаването на цесията би имало значение при евентуално изпълнение
на задължението от длъжника на стария кредитор, каквото в случая нито се твърди, нито се
доказва, доколкото вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза изрично посочва, че
след 01.07.2019 г. /датата на прехвърляне на процесните вземания на ищеца/ липсват данни
за постъпили плащания.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищцовото дружество е носител на
вземанията за главница и мораторна лихва срещу ответника, произтичащи от процесния
договор за паричен заем, тъй като е налице валидно прехвърляне на вземанията в
патримониума на „фирма“ ЕООД, за което длъжникът е надлежно уведомен. Ищецът е
надлежен нов кредитор на ответника и притежава материалноправна легитимация спрямо
длъжника по отношение на вземането за главница в размер на 370 лв. и за мораторна лихва
в размер на 21.12 лв. /доколкото съдът не може да уважи иска за по-голям от претендирания
размер/.
В обобщение следва да се посочи, че искът за главницата следва да бъде уважен за
сумата от 370 лв. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер, искът за
мораторната лихва следва да бъде изцяло уважен, а исковете за възнаградителна лихва,
неустойка, такса за експресно разглеждане на документи и разходи и такси за извънсъдебно
събиране подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива се доказват
само от ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на него се дължат разноски за
исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете. За
исковото производство му се дължат разноски в общ размер на 253.45 лв. /52.15 лв. –
държавна такса, 75 лв. – депозит за вещо лице, 96.30 лв. – депозит за особен представител,
9
30 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, а за заповедното производство – в общ размер на
22.85 лв. /7.85 лв. – държавна такса, 15 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.Б. Б., с адрес: гр.
София, ж.к. адрес, дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление:
гр. София, адрес, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 370 лв. – главница по Договор за паричен заем №
xxx/28.06.2018 г., ведно със законната лихва от 15.11.2019 г. до окончателното плащане;
21.12 лв. – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 26.03.2019 г. до
05.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 65642/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница – за
разликата над 370 лв. до пълния предявен размер от 541.79 лв.; 85.01 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 28.07.2018 г. до 25.03.2019 г.; 249.85 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение; 220.50 лв. – такса за експресно разглеждане на
документите; 190 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
ОСЪЖДА В.Б. Б., с адрес: гр. София, ж.к. адрес, да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК
ххх, със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 22.85 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 253.45 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10