Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260402/13.10.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2902 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Ти Би Ай Банк" ЕАД с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ срещу Б.Б.С..
Ищецът твърди, че на 02.04.2019 г. между него като кредитодател и ответника като кредитополучател
бил сключен
договор за потребителски
кредит № ********** в общ размер от 6 559,94 лв., като съгласно чл. 7, т. 2.1 от
договора
средствата били преведени по сметка на потребителя. В случая ответникът пожелал да сключи и застраховка „Живот" в размер на 277.20 лева и застраховка
„Безработица" в размер на 282,74
лв., поради което и предвид дължимата такса в
размер на 787,19 лв. общото му крайно задължение
възлизало на 8 359,95 лв., която
сума била
разсрочена на 14 погасителни месечни вноски, от които 13 вноски по 597,14 лв., и една последна
изравнителна вноска в размер на 597,13 лв. Уговореното между страните възнаграждение се състояло в договорна лихва (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора)
в размер на 21,25 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Към момента на
завеждане на исковата молба договорът бил изцяло падежирал и всички вноски станали изискуеми, като задължението на
ответника след извършените от него
плащания към ищеца било в размер на 4 220,14 лв. за главница. Предвид изложеното се
иска от съда да постанови решение, с което да се осъди Б.Б.С. да заплати на „Ти Би Ай Банк" ЕАД гореописаната сума, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
С молби с вх. рег. № 268610/07.07.2021 г. и № 269783/24.09.2021 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, е заявил, че поддържа предявения иск и е направил искане да бъде постановено неприсъствено
решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 260798/02.06.2021
г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени
доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъде уважен
предявеният иск, като на основание
чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 268,81 лв., от които 168,81 лв. - държавна такса и 100,00
лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8,
изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за
неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в
изготвяне на искова молба и писмено
становище. На ищеца не се дължат направените от него разноски в развилото се заповедно
производство, тъй като в случая е предявен
не специалният установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а осъдителен иск в хипотезата на
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – при отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, да заплати на „Ти
Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата от 4 220,14 лева за
главница по сключения между тях договор за потребителски кредит № ********** от 02.04.2019 г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.12.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата от 268,81 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.