Решение по дело №273/2021 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 41
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20213210100273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Балчик, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100273 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Р.Л. Б. от
**** против ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: **** за заплащане на сумата в размер на 350 (триста и петдесет)
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по
отношение на собствения лек автомобил марка „***“, *** с рег. № ***,
изразяващи се в сбора от сумите на цената на боята и цената на труда,
необходим за нейното нанасяне по отношение на:
дясно странично огледало;
ляво странично огледало;
таван;
преден ляв калник;
предна броня;
преден капак;
Преден десет калник,
, ведно със законната лихва от датата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, проц.представител на ищеца направи искане за
увеличение размера на претенцията от 350 лв. на 1129,02 лв.
1
Ответникът оспорва иска.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че има валидно сключена застраховка „Каско“ по
отношение на собствения му лек автомобил марка „***“, *** с рег. № ***.
На 26.06.2020 г., синът на ищеца управлява собственият му лек
автомобил, при което малко преди „Витиня“, в посока от гр. София, за гр.
Варна, по автомагистрала Хемус се движел в автоколона, поради ремонт на
едното платно, при което от намиращото се пред него тежкотоварно МПС
започва да изпада голямо количество пясък, част от което попада върху
автомобила и причинява сочените щети.
Въпреки своевременното уведомление за щетите в офис на ответника в
гр. Добрич, заведено под № *** г., ответникът не заплатил нито ремонта на
автомобила, нито предоставил справедливо застрахователно обезщетение за
причинените вреди.
Изложеното обусловило предявяване на настоящата претенция.
Ответникът оспорва механизма за настъпване на вредите, оспорва
причинната връзка между твърдените вреди и ПТП, както и техния размер.
Твърди, че застрахованият не е изпълнил своето задължение да пази и
ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в
добро техническо състояние и да спазва техническите и законовите правила
за неговата експлоатация. Прави възражение за съпричиняване на вредите,
като твърди, че водачът на МПС не е действал с дължимото поведение, за да
избегне настъпването на описаното ПТП.
Навежда доводи, че съобразно раздел II, т. 4.6 от ОУ отговорността на
застрахователя на база писмени декларация е в размер до 10% от
застрахователната сума, или 785,50 лв.
Материалноправното основание на иска е в нормата на чл. 386 от КЗ.
Искът е допустим. Подаден от лице с активна процесуалноправна
легитимация.
По отношение на неговата основателност:
2
Основателността на предявения иск предпоставя главно и пълно
доказване наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
ответното дружество, настъпване на застрахователно събитие, за което се
претендира обезщетение, вида и характера на вредите и размера на
дължимото обезщетение, а застрахователят следва да установи
предпоставките изключващи или намаляващи отговорността му да плати
дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че са обвързани с валиден, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, договор за автомобилна
застраховка Каско+ от 24.06.2019 г. относно лек автомобил марка "***", с peг.
№ *** със срок на валидност от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г . Не се спори по
делото, че са настъпили описаните в исковата молба щети по автомобила.
В тоя смисъл е представения по делото договор, опис-заключение по
щета №***, работна карта за извършване на демонтажно-монтажни,
автотенекеджийски и автобояджийски услуги и вложени резервни части, бои
и материали.
Не се спори, че претенцията е въз основа на писмена декларация от
страна на застрахования.
По делото бе назначена и изслушана съдебно - автотехническа
експертиза, заключението по която, съдът приема като компетентно и
обективно изготвено.
Вещото лице установи, че при описания в исковата молба и
уведомление за щета – л. 34 от делото, механизъм на настъпване на
произшествие станало на 20.06.2020 г. по автомагистрала „Хемус“ е
технически възможно да настъпят повреди по лекия автомобил, собственост
на ищцата, посочени в опис-заключение по щета №*** от 25.06.2020 г. на
ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, изразяващи се в :
Повреди по лаково покритие на предна броня;
Повреди по лаково покритие на преден капак;
Повреди по лаково покритие на преден ляв калник;
Повреди по лаково покритие на преден десен калник;
Повреди по лаково покритие на дясно странично огледало;
Повреди по лаково покритие на ляво странично огледало;
3
Повреди по лаково покритие на таван на купето.
В заключението се посочва, че щетите по автомобила съответстват на
механизма на настъпване на събитието и същите могат да настъпят по начина,
описан в исковата молба.
Вещото лице определя общата стойност на необходимите труд и
материали, необходими за възстановяване на автомобила във вида му преди
произшествието в размер на 1129,02 лв.
С оглед изложеното и представените по делото писмени доказателства:
опис-заключение по щета № ***/25.06.2020 г., писмо до водача на
автомобила, изх. №699/31.08.2020 г., писмо до застрахования, изх. №
302/29.04.2021 г., съдът приема за доказано причиняването на вредите по
описания в исковата молба начин, както и че те представляват покрит
застрахователен риск по договора за застраховка.
Според в това производство е въпросът дали причинените вреди
попадат в приложението на т.4.6 от ОУ на ДЗИ Общо Застраховане.
Съобразно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
По делото са представени Общи условия за застраховка Каско на МПС,
относно чиято приложимост към процесния застрахователен договор не се
спори, поради което следва да се приемат за обвързващи страните, на
основание чл. 20а от ЗЗД, като неразделна част от договора.
В т.4.6 от ОУ и в самия застрахователен договор е предвидено, че
отговорността на застрахователя за застрахователно събитие, доказано на база
писмена декларация по образец от застрахования е в размер на 10% от
застрахователната сума, като за срока на застраховката общият
размер,признати въз основа на декларация на застрахования не може да
надхвърля 20% от застрахователната сума.
Липсва законова норма от КЗ, отнемаща правото на застрахователя с
договора да определя обхвата на покритите застрахователни рискове,
напротив, съгласно чл. 343, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка
4
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на
премия, като покритите рискове се предвиждат именно с клаузите на
договора и приложимите спрямо него общи условия.
С цитираната клауза се въвежда ограничение на случаите, при които
застрахователят е приел, че потребителят е освободен от задължението да
докаже настъпването на застрахователно събитие, като може да се позове
само на изходяща от него декларация. С оглед липсата на изискване за
доказване пред застрахователя на факта на настъпило събитие и причинната
връзка с повредите, чието обезщетение се претендира, е въведено и
посоченото ограничение на броя на тези случаи, както и на размера, до който
претенцията ще бъде удовлетворявана в такива случаи.
Дефиниция за изключени рискове се извлича от практиката на ВКС по
сходни случаи, а именно тези, за които застрахователят отнапред обявява на
застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или
ако не бъдат изпълнени допълнителни условия, както и случаите, когато
ограничава размера на дължимото застрахователно обезщетение. При
наличието на ясно и недвусмислено определяне на покритите и изключените
рискове в общите условия на застрахователя и в договора, при липса на
изрично заявяване от потребителя при сключване на договора, че не приема
конкретните клаузи, същите се считат обвързващи спрямо застрахования. С
Решение № 224/20.07.15 г. по т. д. № 4554/13 г. на ВКС е прието, че
застрахователят по имуществена застраховка не дължи на застрахования
застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск,
когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на
застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при
наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените
изключени рискове.
В случая са налице предпоставките за приложение на т.4.6 от общите
условия, което обуславя извода, относно основателност на претенцията по
отношение на сумата в размер на 785,50 лв., явяваща се 10% от
застрахователната сума.
Въз основа на така изложените правно и фактически релевантни доводи,
съдът стига до правния извод относно основателност на претенцията до
5
размер от 785,50 лв.
До този размер следва да се уважи иска, като в останалата част следва
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на направеното възражение за съпричиняване:
По делото не се събраха доказателства за съпричиняване на вредите от
страна на застрахования.
Възражението е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Направените отстраните съдебно-деловодни разноски следва да се
определят съобразно уважената и отхвърлената част от иска, съобразно чл. 78
от ГПК.
При присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът взема
предвид чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения и определя дължимия хонорар в размер на 320 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: **** да заплати на Р.Л. Б. от **** против ЗД сумата в размер на
785,50 лв. (седемстотин осемдесет и петлева и петдесет ст.), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - повреди по лаково
покритие на предна броня; повреди по лаково покритие на преден капак;
повреди по лаково покритие на преден ляв калник; повреди по лаково
покритие на преден десен калник; повреди по лаково покритие на дясно
странично огледало; повреди по лаково покритие на ляво странично огледало;
повреди по лаково покритие на таван на купето, по отношение на собствения
лек автомобил марка „***“, *** с рег. № *** във връзка с настъпило на
20.06.2020 г. застрахователно събитие.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Р.Л. Б. сумата в
размер на 299,17 лв.(двеста деветдесет и девет лева и седемнадесет ст.),
представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв. М.Т.
6
сумата в размер на 222,64 лв.(двеста двадесет и два лева и шестдесет и четири
ст.), представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Р.Л. Б. да заплати на ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата в
размер на 109,53 лв. (сто и девет лева и петдесет и три ст.), представляваща
направените по делото съдебно – деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7