№ 3245
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20221100510168 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.5 ГПК. Образувано е по жалба на „С.в.“ АД, който
е взискател по изпълнението, срещу постановление за разноски от 01.08.2022 г. на ЧСИ
М.П. по изп.дело N 20228510402010, с което е намален размерът на адвокатско
възнаграждение на взискателя само до сумата от 400 лв. и липсва произнасяне по искането
за преизчисляване на пропорционалната такса. Сочи се от жалбоподателя, че предмет на
изп.дело е вземане в размер на 50 лв., а претенциите на взискателите за разноски по
изпълнението надвишава 16 пъти вземането, поради което е налице злоупотреба с право, а
съдебният изпълнител е длъжен да извърши контрол. По този начин се цели постигане от
взискателите на противоправен резултат, който уврежда жалбоподателят длъжник.
Поддържа се, че не са представени доказателства да е платено от взискателите адвокатско
възнаграждение. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното постановление на
съдебния изпълнител и да се намали адвокатското възнаграждение до минималния размер,
както и да се намали размерът на пропорционалната такса.
Ответниците по жалбата „Г.С.У.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, които са взискатели по
изпълнението, са подали възражение, с което оспорват жалбата като недопустима в частта, с
която се обжалва постановлението за намаляване на адвокатското възнаграждение до 400 лв.
Поддържа се, че по изп.дело две дружества са взискатели, поради което всяко от тях има
право да претендира разноски. Сочи се, че жалбата срещу размера на пропорционалната
такса е просрочена, защото в поканата за доброволно изпълнение е определен размерът на
тази такса, но в 14-дневен срок от връчването на длъжника не е подадена жалба.
1
ЧСИ М.П. е изготвил мотиви, в които сочи, че постановлението за разноски е
законосъобразно, защото с него е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение в полза на всеки от взискателите. Освен това се сочи, че в базата за
определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата следва да се включи
адвокатското възнаграждение.
Според съда жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, поради което следва
да се разгледа по същество.
Изп.дело N 20228510402010 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на „Г.С.У.“ ЕООД и
„К.М.“ ЕООД въз основа на изп.лист от 24.06.2021 г. на СРС, 50 с-в, по гр.дело N 37199/20
г., с който „С.в.“ АД е осъдена да заплати на Т.А.Г. сумата от 50 лв., и договор за цесия от
26.07.2021 г., с който Т.А.Г. е прехвърлила на „Г.С.У.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД вземането по
изпълнителния лист.
Представено е споразумение за адвокатско възнаграждение от 14.07.2022 г., с което е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., а с преводно нареждане от
14.07.2022 г. сумата от 800 лв. е платена в полза на адвокатско съдружие „Де юре про“.
С покана за доброволно изпълнение изх.N 40493/15.07.2022 г. съдебният изпълнител е
приел в полза на взискателите разноски от 808,91 лв. и 199,07 лв., както и 50 лв.
С отговор на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и искане за намаляване на таксата по
т.26 от Тарифата.
С постановление от 01.08.2022 г. съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатско
възнаграждение до 400 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба на длъжника срещу постановлението за
разноски на съдебния изпълнител.
Възражението на взискателите за недопустимост на жалбата в частта, с която се обжалва
постановлението за сумата от 400 лв., е неоснователно, защото искането на жалбоподателя
длъжник до съдебния изпълнител е било да не се приема в полза на взискателите
адвокатското възнаграждение, респ. да се намали до минималния размер.
На първо място следва да се спомене, че възражението на жалбоподателя длъжник, че не
дължи разноски на двамата взискатели, защото не е ясно на какво основание са
конституирани по изп.дело в това качество, е неоснователно. От представения по делото
договор за цесия се установява, че „Г.С.У.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД са придобили вземането
по изп.лист, поради което на основание чл.429 ал.1 ГПК се легитимират да участват по
2
изп.дело в качеството на взискатели. Задължението по изп.лист не е изпълнено преди
образуване на изп.дело, поради което на основание чл.79 ал.1 ГПК реално направените
разноски по изпълнението следва да се възложат в тежест на длъжника.
По възражението за недобросъвестност по чл.3 ГПК. След извършена от съда служебно
проверка за вписванията в ТР по партидите на двете дружества взискатели се установи, че
едно и също физическо лице е техен едноличен собственик на капитала, както и управител,
т.е налице е „свързаност“ по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ. В този случай с извършване на
цесията на вземане в размер на 50 лв. в полза на двете търговски дружества /с един и същ
управител и едноличен собственик на капитала/ се постига чрез използване на позволена от
закона правна сделка постигане на противоправен за длъжника резултат, при който в тежест
на длъжника се възлагат направени от двама взискатели разноски за събиране на дълг от 50
лв. по един изпълнителен лист. Прехвърлянето чрез договора за цесия на малко по размер
вземане в полза на двама цесионери и образуването на изп.дело по тяхна молба с искане за
разноски в полза на всеки от тях сочи на злоупотреба с процесуални права по смисъла на
чл.3 ГПК /решение N 29 от 08.02.2018 г. по гр.дело N 4595/17 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№ 325 от 29.12.2014 г. по гр. дело № 4263/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение N 277 от
08.12.2015 г. по гр.дело N 4373/15 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
С оглед на констатацията за злоупотреба с право съдът намира, че в тежест на длъжника
следва да се възложат разноски за адвокатско възнаграждение в размер, който би се дължал,
когато взискателят е само един, а не двама, т.е в размер на 200 лв. – за образуване на
изп.дело, но само при реално направен разход за плащане на адвокатско възнаграждение.
По делото е представено преводно нареждане от 14.07.2022 г., в което се сочи, че по
нареждане на едно физическо лице е преведена по сметка на адвокатско съдружие „Де юре
про“ сумата от 800 лв. – адв.хонорар, дължим от взискателите за образуване на изп.дело
срещу длъжника. Доколкото страни по изп.дело в качеството на взискатели са две търговски
дружества, този платежен документ не удостоверява извършено плащане от дружествата. В
този смисъл съдът приема за недоказано, че взискателите реално са направили разноски за
адвокатско възнаграждение.
На следващо място – от представения платежен документ не може да се установи със
сигурност, че сумата от 800 лв. е платено точно за процесуална защита по изп.дело за
събиране на вземането по изп.лист на СРС, 50 с-в, по гр.дело N 37199/20 г. В преводното
нареждане като основание за плащане е посочено, че се плаща дължим от взискателите
адв.хонорар за изп.дело срещу длъжника, но е възможно плащането да се отнася за
възнаграждение по изп.дело не по процесния изп.лист, а по изп.дело за събиране на вземане
по друг изп.лист.
При тези факти съдът намира, че не е доказано двамата взискатели да са направили
реално разходи за адвокатско възнаграждение, поради което в тежест на длъжника няма
основание да се възлагат такива разноски.
По отношение на жалбата в частта, в която се съдържа искане за намаляване на таксата
3
по т.26 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Обжалваното постановление на
съдебния изпълнител не съдържа произнасяне по отношение на таксата по т.26 от
Тарифата, поради което в тази част жалбата е безпредметна. След като в обжалвания акт на
съдебния изпълнител не се съдържа произнасяне по размера на таксата по т.26 от
Тарифата, съдът не разполага с правото да коригира размера на таксата по т.26.
С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени,
а делото следва да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по искането на
длъжника за преизчисление на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 01.08.2022 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело N
20228510402010 в частта, с която размерът на адвокатското възнаграждение в полза на
взискателите е намален на 400 лв., и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателите „Г.С.У.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД за
възлагане в тежест на длъжника „С.в.“ АД на разноски за адвокатско възнаграждение по
изп.дело N 20228510402010 на ЧСИ М.П..
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П. за постановяване на изричен акт по искането на длъжника
„С.в.“ АД за преизчисление на размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, направено в отговор на
покана за доброволно изпълнение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4