Определение по дело №2277/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4011
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 27 октомври 2022 г.)
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20223100502277
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4011
гр. Варна, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502277 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 60994/07.09.2022г. на С. Д. Н.,
ЕГН ********** от гр. Варна и със съдебен адрес гр. Бургас, ............, чрец
процесуалния представител адв. С. К. от АК – Бургас, срещу решение №
2496 от 25.07.2022г., постановено по гр. дело № 15879/2021г. на Варненския
районен съд, Хi-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр.
София, ............ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в тежко умишлено
престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и за
неразумен срок на разследване, приключило с прекратяване на образуваното
наказателно производство по ДП № 14-183/2010 г. по описа на РУ-Несебър,
пр. пр. № ТОН 3245/2009 г. по описа на РП-Бургас-ТО-Несебър, за разликата
над 7000 лв. до предявения размер от 10000 лв., както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Прокуратурата на Република
България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното производство за разликата
над 100 лв. до предявения размер от 600 лв.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в
обжалванатие му части. Въззивникът не споделя становището на съда, че
размерът на адвокатското възнаграждение се уговаря в писмен договор, а от
събраните доказателства не може да се установи каква сума и в каква връзка е
платена на адвоката. Излага, че при подписването на договора за правна
1
защита, страните по него все още не са знаели какво ще е повдигнатото
обвинение, затова уговорената по него сума е в размер на 300 лв. Позовава се
на съдебна практика, относима по към съотношението на уговореното
възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. По отношение
на обезщетението за неимуществени вреди не са изложени конкретни
оплаквания. Отправеното искане е за отмяна на решението в отхвърлителните
му части и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е
депозирала отговор.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 61273/07.09.2022г. на
Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, ............, чрез
прокурор Е К, срещу решение № 261201 от 07.04.2021г., постановено по гр.
дело № 6830/2020г. на Варненския районен съд, ХХХIХ-ти състав, в частта, с
която въззивникът е осъден да заплати на С. Д. Н., ЕГН ********** от
гр.Варна, к/с „............... сумата от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление по
чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и за неразумен срок на
разследване, приключило с прекратяване на образуваното наказателно
производство по ДП № 14-183/2010 г. по описа на РУ-Несебър, пр. пр. № ТОН
3245/2009г. по описа на РП-Бургас-ТО-Несебър, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както и в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на С. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, к/с
„............... сумата от 100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в хода на
досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в
обжалваните му части. Въззивникът счита, че по делото липсват
доказателства за отрицателно въздействие на наказателното производство
върху ищцата. Освен това намира размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за завишен и несъответстващ на критерия за
справедливост. Отправеното искане е за отмяна на решението в осъдителните
му части, в евентуалност – да се намалят присъдените обезщетения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което
и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на
2
допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията
на чл.260 от ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
60994/07.09.2022г. на С. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Варна и със съдебен
адрес гр. Бургас, ............, чрец процесуалния ѝ представител адв. С. К. от АК –
Бургас, срещу решение № 2496 от 25.07.2022г., постановено по гр. дело №
15879/2021г. на Варненския районен съд, Хi-ти състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Прокуратурата на Република
България, с адм. адрес гр. София, ............ иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК и за неразумен срок на разследване, приключило с
прекратяване на образуваното наказателно производство по ДП № 14-
183/2010 г. по описа на РУ-Несебър, пр. пр. № ТОН 3245/2009 г. по описа на
РП-Бургас-ТО-Несебър, за разликата над 7000 лв. до предявения размер от
10000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата
срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения в хода на
досъдебното производство за разликата над 100 лв. до предявения размер от
600 лв. и въззивна жалба вх. № 61273/07.09.2022г. на Прокуратурата на
Република България, с адм. адрес гр. София, ............, чрез прокурор Е К,
срещу решение № 261201 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело №
6830/2020г. на Варненския районен съд, ХХХIХ-ти състав, в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на С. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, к/с
„............... сумата от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.212, ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и за неразумен срок на разследване,
приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство по ДП
№ 14-183/2010 г. по описа на РУ-Несебър, пр. пр. № ТОН 3245/2009г. по
описа на РП-Бургас-ТО-Несебър, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както и в частта, с която въззивникът е
осъден да заплати на С. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, к/с „...............
сумата от 100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
3
имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в хода на
досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2277/2022г. на ВОС за
24.01.2023г. от 13,30ч. , за която дата и час да се призоват страните, за която
дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители,
ведно с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4