Разпореждане по дело №43801/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21754
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20221110143801
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 21754
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Н. Ч.
като разгледа докладваното от Н. Н. Ч. Частно гражданско дело №
20221110143801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „Б. Е. Д. К.“ ООД срещу Д. Ц. А. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1 000 лв. главница по договор за
потребителски кредит, 169,96 лв. договорна лихва, 80,04 лв. мораторна лихва, 499,95 лв.
динамично плащане, 350,13 лв. такса за бързо разглеждане и 240 лв. разходи за
извънсъдебно събиране на кредита.
С разпореждане от 23.08.2022 г. съдът е указал на заявителя да посочи как се
формират вземанията з т. нар. динамично плащане, бързо разглеждане и разходи.
С молба от 31.08.2022 г. заявителят е уточнил, че при кандидатстване за кредит
длъжникът е заявил желание да ползва експресно обслужване и бързо разглеждане на своя
кредит при условията на т.7.4 от раздел V на Общите условия. Пак по силата на общите
условия към договора при 45 дневно просрочие на вноските кредитополучателят дължи
разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 20 лв. на месец.
С разпореждане от 27.09.2022 г. съдът е указал на заявителя да посочи периода на
претендираната законна лихва в общ размер на 80,04 лв. Поради неизпълнение на тези
указания на длъжника е предоставена повторна възможност да конкретизира акцесорната
претенция с разпореждане от 13.12.2022 г., което му е връчено на 03.01.23 г. До настоящия
момент заявителят не е изпълнил тези указания на съда, предвид което заявлението в частта
за мораторната лихва следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
В частите относно претедираните суми за динамично плащане, такса за бързо
разглеждане и разходи за извънсъдебно събиране на кредита заявлението също следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съгласно т. 7.3 от общите условия към договора за потребителски кредит услугата
„Бързо разглеждане на кредита“, която е незадължителна за сключването на договора, се
заплаща за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.
Съгласно т.7.4 от общите условия към договора за потребителски кредит услугата
„Експресно обслужване на кредита“, която е незадължителна за сключването на договора,се
заплаща за приоритетно обслужване на вече отпуснатия кредит.
И двете такси се заплащат при сключване на договора, като се разсрочват във времето
1
съобразно погасителния план.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга/услуги очевидно няма. В
частта й по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата
попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. В частта й относно таксата за обслужване на кредита следва да се
посочи, че тя също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се
направили, което води до извод, че по същността си не представлява заплащане на цена за
услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на
възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
По отношение на претендираните такса за извънсъдебно събиране на кредита.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект
това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи.
Наименованието му прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди
от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е лихвата за забава, за която се издаде
заповед за изпълнение. Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно да се
присъди още едно обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на "потребител", затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
Ето защо заявлението в посочената части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
168605/12.08.2022 г. по описа на СРС, 153 състав, в частта, с която се претендират сумите
499,95 лв. такса за експресно обслужване на кредита, наивенована в заявлението
„динамично плащане“, 350,13 лв. такса за бързо разглеждане на кредита, 240 лв. такса за
2
извънсъдебно събиране на кредита и 80,04 лв. мораторна лихва по договор за потребителски
кредит № ********* от 20.04.2021 г., сключен между „Б. Е. Д. К.“ ООД и Д. Ц. А..
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3