№ 62
гр. Бургас , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500459 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 26000/13.01.2021г., постановено от
Районен съд– Царево по гр.д. № 391/2019г. С това решение съдът е осъдил „Централна
Кооперативна Банка“ АД, ЕИК: ********* да заплати на Д. Н. В., ЕГН: ********** от
с.Лозенец, *** сумата от 3 972,58 лева, представляваща стойността на 8 броя неразрешени
платежни транзакции, извършени чрез онлайн банкиране на 01.04.2018г. и на 03.04.2018г.,
както следва: на 01.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC АС:852508 T:NBADS105- 0,94
USD/ 1.49 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZLLC AC:280266 T:NBADSI05- 0,06
USD/ 0,10 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC AC:283361 T:NBADSI01- 54. 59
USD/ 87,23 лева; на 03.04.2018г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:298155 T:NBADSI01- 556,20
USD/ 888,66 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC AC:310153 T:NBADSI01 -
556.20USD/ 888.66 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC AC:323001
T:NBADSI01- 556.20 USD/ 888.66 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC
AC:335956 T:NBADSI01- 556,20 USD/ 888, 66 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ
LLC AC:342136 T:NBADSIO 1- 206,00 USD/ 329,12 лева. С това решение „Централна
Кооперативна Банка“ АД е осъдена да заплати на В. и съдебни разноски в размер на 1 150
лева.
Подадена е въззивна жалба от „Централна Кооперативна Банка” АД против решение
№ 260000/13.01.2021г. Банката въвежда оплакване, че решението е неправилно на две
основания:
1. Неправилен е извода на районния съд, че ищецът не е проявил груба небрежност
като е допуснал с активни действия данните на картата му да станат достояние на трето
лице. За това оплакване „ЦКБ” АД се позовава на чл.75 от ЗПУПС и на чл.138 от Общите
условия на „ЦКБ” АД, които задължават картодържателя да запази персонализиращите
характеристики на дебитната карта защитени (№ на картата, срок на валидност, ПИН-код,
1
CVC2/CVV2 код, персонална секретна парола и др.), да пази в тайна номера на картата и да
не го съобщава на трети лица. Банката поддържа твърдението, въведено пред първата
инстанция, че като е отговорил на имейл, който привидно изхожда от нея, и е разкрил
всички персонализиращи защитни характеристики на картата си, ищецът е проявил груба
небрежност. Въззивната страна намира за несъстоятелен изводът на съда, че банката не е
положила дължимата грижа да опази данните на клиента си. Неправилен, според
въззивника, е и изводът на съда, че банката е била длъжна да уведоми клиента си, че не
изпраща съобщения, с които да изисква лични данни.
2.Неправилен е изводът на съда, с който се отхвърля възражението на банката, че
същата не е имала обективна възможност да спре процесните транзакции. В подкрепа на
това оплакване, банката се позовава на заключението на вещото лице Лазарова – експерт по
международни банкови разплащания, според което „към датата на уведомяване на банката –
ответник, а именно 04.04.2018г., процесните транзакции са били извършени и авторизирани.
Банката не е имала обективна възможност да спре процесните транзакции”.
В съдебно заседание „ЦКБ” АД се представлява от адвокат Хайк от БАК, която
поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата, пледира за уважаване
на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата страна – Д. Н. В. представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. В. подчертава, че банката носи доказателствената
тежест да установи проявената от него груба небрежност, но подобно доказване не е
извършено. Въззиваемият отбелязва, че банката е отговорна за бездействието си да спре
процесните плащания, и правилата за международни плащания Мастеркарт не могат да
бъдат отнесени към правоотношението между него и банката. В допълнение към това,
въззиваемият В. твърди, че банката не е изпълнила задължението си да защити личните
данни на своите клиенти, след като същите получават привидни имейли от нейно име.
В съдебно заседание Д.В. се представлява от адвокат Т.Я., която пледира за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Царево е образувано по искова молба на Д. Н. В.
против „Централна Кооперативна Банка” АД. Предявен е иск с правно основание чл.79 от
Закона за платежните услуги и платежните системи. Ищецът твърди, че на 16.09.2016г.
между него и банката е сключен договор за разплащателна сметка и за издаване на
международна дебитна карта. На 04.04.2018г. в 10:35 часа, при опит да изтегли сумата от
100 лева от банкомат, ищецът установява, че липсват средства в сметката. В. посещава
незабавно офиса на банката в гр.Царево и уведомява служителите за това. Иска извлечение
и установява, че в периода от 20.03.2018г. до 04.04.2018г. транзакциите не са отразени,
освен последният запис в извлечението, който е на стойност 0,94 USD или 1,49 лева от
01.04.2018г. с описание на транзакцията „DUBAI CASHU FZ LLC АС:852508 T:NBADSI05“.
Според исковата молба, на 05.04.2018г. в 9:20 ч. ищецът отново посещава офиса на банката
и констатира, че с неговата карта са извършени неразрешени от него разплащания в щатски
долари, както следва: На 01.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC АС:852508 T:NBADS105-
0,94 USD/ 1.49 лева; 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZLLC AC:280266 T:NBADSI05- 0,06
USD/ 0,10 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC AC:283361 T:NBADSI01- 54. 59
2
USD/ 87,23 лева; на 03.04.2018г. DUBAI CASHU FZ LLC AC:298155 T:NBADSI01- 556,20
USD/ 888,66 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC AC:310153 T:NBADSI01 -
556.20USD/ 888.66 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC AC:323001
T:NBADSI01- 556.20 USD/ 888.66 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ LLC
AC:335956 T:NBADSI01- 556,20 USD/ 888, 66 лева; на 03.04.2018г. към DUBAI CASHU FZ
LLC AC:342136 T:NBADSIO 1- 206,00 USD/ 329,12 лева или общо 2 486,39 USD/ 3 972,58
лева. На 05.04.2018г. ищецът оспорва описаните транзакции и иска възстановяване на
сумата. След пет месеца получава отказ от банката.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Централна
Кооперативна банка” АД да му възстанови сумата от 3 972,58 лева, представляваща
неразрешените платежни операции, извършени с неговата дебитна карта, ведно с
обезщетение за забава в размер на 190.00 лева и със законната лихва върху главницата,
начислена от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ответната страна – „Централна Кооперативна Банка” АД представя писмен отговор, в
който твърди, че иска е неоснователен. Според ответника, осемте транзакции са извършени
по интернет и не изискват физическото присъствие на картодържателя. Тези транзакции са
протекли с въвеждане на данните за картодържателя, номера на картата, дата на валидност и
CVV2 код, които са известни само на ищеца и които той трябва да опази. Според
твърденията на ответника, картата е регистрирана в платформата 3D Secure за интернет
плащания с висока степен на сигурност и спорните транзакции са извършени с
допълнително ниво на сигурност- 3DS парола. Ответникът пояснява, че при разплащане с
3D Secure търговци, картодържателят използва парола, която е създадена при извършване на
първата транзакция по интернет към търговец в системата 3D Secure и следва процеса
ActivationDuringShopping (Активиране по време на пазаруване). За създаване на паролата,
картодържателят отговаря на секретен въпрос, който е поставен от банката. Веднъж
избрана, паролата се използва при всяко плащане по интернет при 3D Secure търговец, а 3D
верификацията се обменя между картодържателя и сървъра на „Борика“ АД без участие на
банката-издател на картата. Ответникът твърди още, че паролата за 3D верификация е
криптирана и не е известна на служителите му или на „Борика“ АД. Според ответника,
транзакциите са извършени с въвеждане на тази персонална, секретна парола. Към момента
на уведомяването, транзакциите са извършени и банката не е имала възможност да ги спре.
По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-техническа
експертиза, според които процесните плащания са направени при пазаруване онлайн към
търговец DUBAI CASHU FZ LLC. Експертизата не може да се даде категоричен отговор,
дали картата е скимирана или е използвано нейно копие, но при активирана защита 3DS,
дори да е използвано копие на картата, то не може да бъде използвано без информация за
защитата 3DS. Според заключенията, банката не може да се проследи как е активиран кода,
тъй като тя не е страна по сделката. Експертизата констатира, че CVV/CVC кода
(Стойност/Код за проверка на картата /CardVerificationVaiue/Code) се намира върху задната
страна на платежна карта, в дясно в бялата ивица за подпис и последните 3 цифри от него са
задължителни при разплащанията по интернет. Към датата на преводите, картата на ищеца е
била регистрирана в 3D’Secure платформа за интернет плащания с висока степен на
сигурност и спорните транзакции са извършени с допълнително ниво на сигурност - 3DS
парола. Според експертизата, тази платформа дава възможност на банката- издател да
3
верифицира картодържателя при покупки с интернет търговец като изисква от
картодържателяда въведе известна само на него парола, с която да потвърди пред банката -
издател нареждането за плащане. Според заключението, информацията за паролата при 3D
верификацията се обменя между картодържателя и сървъра на Борика АД и не достига до
служителите на „ЦКБ” АД или „Борика” АД. Вещото лице не дава заключение, дали са
изпращани SMS съобщения с пароли за потвърждение на операциите, тъй като банката не
съхранява записите.
По делото е прието заключение на съдебна експертиза, извършено от експерт по
международни плащания. Според това заключение, към 04.04.2018г., датата на която
ищецът е уведомил банката за неразрешените транзакции, последните са били извършени и
авторизирани и банката не е имала обективна възможност да ги спре. Тези транзакции не
могат да бъдат оспорени като неразпознати и банката не може да открие процедура по
оспорването съгласно международните правила на Master Card.
По делото са събрани показанията на свидетелката Р Д, според които ищецът е
получилe-mail за актуализиране на данните си, изхождащ привидно от банката, на който той
е отговорил. Според този свидетел, банката не изпраща такива съобщения на клиентите си и
не изисква актуализация на данни чрезe-mail.
В хода на първоинстанционното производство е разпитаната свидетелката А И, която
твърди, че ищеца е получил „фалшив“ e-mailв пощата си, обозначен като изходящ от
банката с указания да актуализира данните си и той е изпълнил тези указания. Свидетелката
сочи, че банката няма практика да изпраща e-mail-и за актуализиране на данни от клиентите
си.
По делото са събрани и показанията на свидетелката А С – бивши служител на
„ЦКБ” АД, която твърди, че когато ищецът я уведомява за нерегламентираните плащания с
карата му, тези средства са били блокирани. Тя извършва проверка и сигнализирала в
банката, но не получила отговор, че преводите могат да се спрат.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, Районен съд – Царево
формира извод за основателност на иска. За целта, съдът приема, че в качеството си на
доставчик на платежни услуги, „Централна Кооперативна Банка” АД трябва да възстанови
на платеца /ищеца/ неразрешените от него платежни операции, тъй като същите не са
извършени в резултата на измама. Съдът анализира подробно приложимите правни норми на
Закона за платежните услуги и платежните системи и обосновава извод, че ищецът не е
действал при груба небрежност като е разкрил данните си пред трето лице, действащо
привидно от името на банката. Съдът е обсъдил всички възражения на ответната страна и е
приел същите за неоснователни.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
4
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260000/13.01.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, изр.I от Закона за платежните услуги и
платежните системи доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на платеца
стойността на неразрешената платежна операция, освен когато има основателни съмнения за
измама и уведоми съответните компетентните орган. Анализът на цитираната правна норма
обосновава извод, че за да се реализира отговорността на банката е необходимо да са налице
следните предпоставки: 1. облигационно правоотношение между страните за издаване на
дебитна карта; 2. неразрешена платежна операция; 3. операцията да е извършена чрез
банката, доставчик на платежни услуги и 4. липса на съмнение за измама, за която са
уведомени компетентните органи. Тежестта за установяване на първите две предпоставки се
носи от ищеца – картодържател. В тежест на банката е да установи, че е възстановила
стойността на неразрешената платежна операция или че платецът е действал чрез измама,
или умишлено, или поради груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по
чл.75 от ЗПУПС. В конкретния случай не е спорно между страните, че същите са обвързани
от договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта от
16.09.2016г. Понятието „разрешена платежна операция” е дефинирано в чл.70, ал.1, изр.I от
ЗПУПС като платежна операция, която платеца е наредил или е дал съгласие за
изпълнението й. В изречение II изрично е записано, че при липса на съгласие платежната
операция е неразрешена. В конкретния случай от представеното по делото искане за
оспорване на транзакция с банкова карта вх.№ 046-А-С,6-60858/05.04.2018г. и от
показанията на свидетелите Д и И се установява по безспорен начин, че процесните
транзакции не са извършени със съгласието на платеца. По делото не е установена и
автентичността на платежните операции, доказателствената тежест за която, се носи от
банката. Страните не спорят, че спорните преводи са извършени по време на действие на
договора чрез ответника в качеството му на доставчик на платежни услуги. При това
положение, не може да има съмнение, че са осъществени първите три предпоставки от
фактическия състав на чл.79, ал.1, изр.I от ЗПУПС и на изследване подлежи последната
такава, а именно: налице ли основание за освобождаване на банката от отговорността да
възстанови стойността на неразрешените платежни операции. Отговорът на този въпрос е
отрицателен.
Задълженията на ползвателя на платежния инструмент са разписани в чл.75 от
ЗПУПС и са както следва: да използва платежния инструмент в съответствие с условията за
5
неговото издаване и ползване; незабавно след узнаването да уведоми доставчика на
платежните услуги за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на
платежния инструмент и да предприеме всички разумни действия за запазване на
персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент. Аналогични на
законовите, са задълженията на платеца, въведени в чл. 135 от Общите условия на „ЦКБ“
АД към рамков договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и
извършване на платежни операции. В конкретния случай от показанията на свидетелите Д и
И се установява, че ищецът е разкрил индивидуализиращите данни на платежния
инструмент като е отговорил на имейл за актуализиране на данните, изходящ привидно от
„ЦКБ” АД. При тези данни, спорният въпрос по делото е проявил ли е картодържателя груба
небрежност при разкриване на данните си, която е основание за освобождаване на банката
от отговорността по чл.79, ал.1 от ЗПУПС. Доказването на това обстоятелство е в тежест на
банката. В съдебната практика е наложено разбирането, че за груба небрежност се изисква
да не са положени и най-малките усилия, и най-малката грижа за съхранение и за
използване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, така
че те да не станат достояние на трети лица (решение № 2326/21.11.2019г. по гр.д. №
2263/2019г. на РС – Плевен; решение № 979/03.07.2019г. по гр.д. № 560/2019г. на РС –
Стара Загора; решение № 1235/15.06.2020г. по т.д. № 895/2020г. на Апелативен съд –
София). Действително, в конкретния случай платецът сам е предоставил данните си на трето
лице, но в резултат на престъпното поведение на това лице. Поради това, не може да се
приеме, че ищецът – картодържател е действал при груба небрежност. Изложените в този
смисъл мотиви на районния съд са правилни, обосновани и логично структурирани, поради
което настоящият съдебен състав ги споделя напълно и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК. Възражението на въззивната страна, че изводите на пръвоинстанционния съд
в тази част са неправилни, е неоснователно. Съдът правилно е преценил, че отварянето на
имейла, отбелязан като изходящ от банката е проява на небрежност, но не и на груба такава.
От значение за квалификацията в конкретния случай са компютърните познания на платеца,
неговата информираност за хакерски и „fishing" атаки и други, за които умения банката не е
посочила доказателства.
При това положение, изводът на районния съд, че са осъществени предпоставките на
чл.79, ал.1, изр.I от ЗПУПС е правилен и отговорността на „Централна Кооперативна Банка”
АД е ангажирана правилно.
Възражението на „ЦКБ” АД, че не е имала обективна възможност да спре процесните
транзакции, също е неоснователно. Районният съд правилно е посочил, че отношенията
между банката и третите лица, които са уредени в Правилата за обработка на транзакции на
международния оператор Мастъркард (Mastercard Transaction Processing Rules) не изключват
отговорността на ответника по чл.79, ал.1 от ЗПУПС, която произтича от закона.
Предвид гореизложеното, жалбата на „Централна Кооперативна Банка” АД е
неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направени искане за разноски от двете страни в процеса. След като се
съобрази с правилото на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора, настоящата инстанция
намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за
водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 800 лева, представляващи
6
възнаграждение по договор за правна помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26000/13.01.2021г., постановено от Районен съд–
Царево по гр.д. № 391/2019г.
ОСЪЖДА „Централна Кооперативна Банка“ АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 87 да заплати на Д. Н. В., ЕГН:
********** от с.Лозенец, *** съдебни разноски в размер на 800 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7