№ 24830
гр. София, 25.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110114921 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Търтийн Груп“ ЕООД срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД за установяване недължимост на следните суми –
сумата от 1 412,69 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № 7932 /виж уточнителна молба с вх. № от 16.09.2022 г./ за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 463,27 лв. – главница по изравнителна
сметка № 16617661/31.08.2019 г. за периода м. 02.2019 г. – м. 04.2019 г., сумата от 535,05
лева – мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 18.11.2021 г., сумата от 24,01 лева –
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г.
до 29.02.2020 г., сумата от 4,95 лева – мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 18.11.2021 г.
От справка по ч. гр. д. № 67281/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, се установява, че
между същите страни е образувано производство по чл. 410 ГПК за същите вземания. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2022 г. в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу „Търтийн Груп“ ЕООД за следните суми –
сумата от 1 412,69 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № 7932 /виж уточнителна молба с вх. № от 16.09.2022 г./ за периода
от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 463,27 лв. – главница по изравнителна сметка №
16617661/31.08.2019 г. за периода м. 02.2019 г. –м. 04.2019 г., сумата от 535,05 лева –
мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 18.11.2021 г., сумата от 24,01 лева – главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до
29.02.2020 г., сумата от 4,95 лева – мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 18.11.2021 г.
С разпореждане от 19.05.2022 г. по ч. гр. д. № 67281/2021 г. по описа на СРС, 66
състав, е констатирано, че в срока за възражение е подаден отрицателен установителен иск
относно сумите по заповедта за изпълнение, както и е разпоредено да се докладва делото
след три месеца за извършване на справка по гр.д. № 14921/2022 г. по описа на СРС, 88
състав. Съдът по ч. гр. д. № 67281/2021 г. на СРС, 66 състав, е приел, че след влизане в сила
на решението по настоящото гр. д. № 14921/2022 г. процесуалните действия по ч. гр. д.
могат да продължат.
След разпореждането от 19.05.2022 г. по ч. гр. д. липсват последващи процесуални
действия, респ. на заявителя не са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК,
1
въпреки че заповедният съд е уведомен с молба с вх. от 22.03.2022 г. на „Търтийн Груп“
ЕООД, че в срока за възражение „Търтийн Груп“ ЕООД е предявило отрицателен
установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение, респ. е оспорило
дължимостта на вземанията по заповедта.
От постъпилото писмо и приложените документи от ч. гр. д. № 67281/2021 г. на СРС,
66 състав, се установява, че вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение в
производството по чл. 410 ГПК, са идентични с вземанията по настоящото производство.
Посоченото обстоятелство не се оспорва от „Търтийн Груп“ ЕООД. Напротив и в исковата
молба, и в уточнителната молба изрично се признава,че се оспорват именно вземанията, за
които в предходен момент е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 67281/2021 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 67281/2021 г. на СРС,
66 състав, е подадено на 25.11.2021 г., а настоящата искова молба е подадена на 22.03.2022
г.
При тези данни настоящият съдебен състав намира настоящото съдебно производство
за недопустимо на следните основания – липсва на правен интерес, приложимост на чл.
126, ал. 1 ГПК и злоупотреба с права.
Относно правния интерес на ищеца от така предявените отрицателни
установителни искове:
В исковата молба и уточнителната молба с вх. № от 16.09.2022 г. ищецът навежда
твърдения, че разполага с право да предяви отрицателен установителен иск за недължимост
на суми по издадена заповед за изпълнение в срока по чл.414 ГПК, като се позовава на
практика на IV г. о. на ВКС. Съдът е запознат с наличието на противоречива съдебна
практика по въпроса, като споделя разрешението в преобладаващата съдебна практика на
ВКС, че предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо,
поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред
за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК – виж
определение № 278 от 19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г., I т. о. на ВКС, определение №
15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 23 от
17.01.2012 г. по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС, определение № 274 от 12.04.2012 г.
по ч. т. д. № 131/2012 г. на II т. о. на ВКС, определение № 335/27.06.2012 г. по ч. гр. д. №
311/2012 г. I г. о. на ВКС, определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на II т. о.
на ВКС, определение № 258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 824/30.12.2011 г. по т. д. № 181/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение №
117/11.02.2013 г. по ч. т. д. № 1004/2013 г. на II т. о. на ВКС и др. В тази насока е и
изчерпателно изложеното особено мнение в цитираното от ищеца определение №
154/27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. на IV г. о. по описа на ВКС – „производството по
отрицателния установителен иск става безпредметно, доколкото предметът на делата е един
и същ: спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение“.
Извод за недопустимост на настоящото производство може да бъде изведен и от определение
№ 222/13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 222/13.05.2019г. по ч. гр. д. № 335/2019 г., IV г. о. на ВКС,
съгласно което „изричното законодателно решение по чл. 424 ГПК, предвиждащо
възможност на длъжника да предяви отрицателен установителен иск за вземането по
заповедта за изпълнение единствено при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в
същия срок, не би било необходимо, ако длъжникът разполагаше с възможност да предяви
отрицателен установителен иск срещу заявителя във всеки един момент“.
В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно
посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита.
2
Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ
от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права
/съответно задължения/, относими само към страните по вече инициирано производство по
издаване на заповед за изпълнение. Предвиденият специален ред е по-благоприятен за
длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото
законът изисква само депозирането на възражение от негова страна, за да бъде заявителят
задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.
За длъжника не е налице правен интерес от иск за установяване на недължимост на
вземанията по издадена заповед за изпълнение, доколкото законът е предвидил друг ред за
защита, чрез който интересът му е гарантиран. Тази защита е с напълно достатъчен
интензитет, за да осигури на длъжника успешно противопоставяне на възраженията му
спрямо кредитора относно съществуването на спорните парични вземания. Щом защитата
на накърненото материално право може да се осъществи по друг ред, недопустимо е да се
предявява иск, с който няма да се получи адекватна и достатъчно ефективна защита на
твърдяното право. Относно липсата на правен интерес от предявяването на иск по общия ред
на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение – виж и определение № 1059 от 09.02.2022 г. по ч. гр. д. № 950/2022 г. по
описа на СГС, определение № 4153 от 10.05.2022 г. по ч. гр. д. № 4527/2022 г. по описа на
СГС, определение № 3442 от 19.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 10973/2021 г. по описа на СГС,
определение № 174 от 02.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 12771/2021 г. по описа на СГС,
определение от 30.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 10674/2021 г. по описа на СГС, определение №
854/06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 577/2018 г. по описа на ОС – Перник, определение № 2143 от
19.06.2018 г. по в. ч. т. д. № 179/2018 г. по описа на ОС – Варна.
Относно приложимостта на чл. 126, ал. 1 ГПК:
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно
решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение – виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на
ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Аргумент за това, че влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо може да черпим и от това, че когато
влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на
IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.
Разпоредбата на чл. 126 ГПК касае общия исков процес, но доколкото в глава
ХХХVІІ от ГПК относно заповедното производство липсват специални правила, то същата
намира приложение по аналогия. Така, ако са подадени две идентични заявление за
издаване на заповед за изпълнение от един и същи заявител срещу един и същи длъжник, то
второто би следвало да се прекрати на основание чл. 126 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 126 ГПК следва да намери
приложение и при паралелни заповедно и исково производства.
В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно
3
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви крайни съдебни актове, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За
да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено
нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати
служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Забраната по чл. 126
ГПК важи и, когато страните имат различно процесуално качество в двата процеса – виж
напр. решение № 119 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Целта на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е да избегне наличието на паралелни
производство и обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на
пресъдено нещо, поради което същата би следвало да намери приложение при всички
производства, по които се постановява краен съдебен акт, който може да формира сила
на пресъдено нещо. Макар и изрично в този смисъл да липсва съдебна практика, то
последователно и безпротиворечиво се приема, че за заявителя в заповедното производство,
в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от
предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му, но не и правен
интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане, т. е. след подаване на
заявлението за издаването на заповед за изпълнение е недопустимо кредиторът да предяви
осъдителен иск за същото вземане виж определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. №
216/2018 г. на I т. о. на ВКС, определение № 383 от 15.06.2009 г. по ч. т. д. № 150/2009 г., II
т. о. на ВКС, решение № 194 от 26.11.2010 г. по т. д. № 80/2010 г., II т. о. на ВКС, решение
223 от 07.01.2013 г. по т. д. 53/2012 г. на II т. о. на ВКС и др. Следователно, ако е
недопустимо кредиторът след подаване на заявлението да предяви осъдителен иск на
същото основание, предоставянето на длъжника на възможност да предяви отрицателен
установителен иск за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, ще представлява
сериозно нарушение на принципа на равенство на страните, залегнал в чл. 9 ГПК.
Действително заповедното производство започва като едностранно, но с връчването
на препис от заповедта на длъжника, същият вече има качеството на страна и процесуалната
възможност да участва в производството /същото се превръща в двустранно/.
Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство. Двете
производства са свързани и взаимозависими – необходимо е между същите да е налице
идентитет, държавната такса по двете производства е в размер равен на дължимата
държавната такса, ако се заведе директно исково производство, производството по чл. 422
ГПК се счита за заведено от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, крайният
съдебен акт в производството по чл. 422 ГПК рефлектира върху заповедта за изпълнение –
съобразно признатите за дължими вземания се издава изпълнителен лист. Идеята на
законодателя е заповедното производство да се развие в бърз порядък и само при оспорване
на вземанията да се стигне до исково производство по чл. 422 ГПК. Дори обаче при
определени обстоятелства заповедният съд да не предприема необходимите действия, за да
осигури ефикасността и бързината на заповедното производство, то заповедното
производство е производство, чийто акт по същество подлежи на принудително изпълнение.
След като съдът е сезиран и е образувано производство, което формира сила не
пресъдено нещо и, чийто финализиращ акт при влизането му в сила подлежи на
принудително изпълнение, то не би следвало след подаването на заявлението длъжникът
да разполага с правото да отложи за неизвестен период от време евентуалното влизане в
сила на заповедта за изпълнение чрез завеждане на отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Оттук и разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК подлежи на тълкуване, което да дава
възможност на съда – при заведени две дела между същите страни, на същото основание и
за същото искане /установяване безспорността/дължимостта на парични вземания/,
4
дори когато първото от тях е заповедно производство, да може да прекрати по-късно
заведеното дело за установяване недължимост на вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Само по този начин би се изпълнил точният смисъл на разпоредбата и би се
постигнала целта на закона да се избегне успоредното водене на съдебни производства,
които да са в състояние да формират противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо.
Именно приложимостта на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК обуславя липсата на правен
интерес за кредитора-заявител от последващо /след подаване на заявлението по чл.
410/417 ГПК/ образуване на искови производства /осъдителни или установителни/ за същото
вземане, както и липсата на правен интерес у длъжника от предявяването на иск за
установяване недължимостта на вземане, за което е налице вече издадена заповед за
изпълнение.
Относно злоупотребата с права:
Не на последно място, настоящият съдебен състав намира, че разрешение противно
на изложените по-горе съображения, би довело до злоупотреба с права. Съдът не следва да
дава защита на злоупотреба с право и не може да бъде подкрепено тълкуване на закона,
влизащо в разрез с този принцип. С предявяването на отрицателен установителен иск
длъжникът винаги би могъл да препятства упражняването на правата на кредитора по
установяване предявеното вземане, респ. би се поставил под сериозен риск сигурността на
гражданския оборот предвид реалната възможност да изтече погасителната давност за вече
съдебно предявено вземане. Допускането на самостоятелна защита от длъжника чрез
предявяване на отрицателен установителен иск в подобен етап на развитие заповедното
производство, би довело до съществено засягане интересите на кредитора, защото би се
ограничила възможността му да проведе установяване на вземанията си в процеса по чл. 422
ГПК, който процес е предвидената от законодателя форма за разрешаване на спора между
страните, когато длъжникът оспорва вземането по издадената заповед за изпълнение. Това
тълкуване би било в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на
процесуални права /чл. 3 ГПК/, защото получилият препис от заповедта за изпълнение
длъжник ще може едностранно да лиши кредитора от възможност за защита.
Разбирането, че предявен от длъжника иск за установяване, че вземането по заповедта
за изпълнение е недължимо е всякога допустим, би довело до образуване на множество дела
с идентичен предмет и страни и оставя отворен въпроса по какъв ред кредиторът ще се
снабди с изпълнителен титул за вземането си срещу длъжника. Кредиторът при отхвърляне
изцяло или частично на отрицателния установителен иск ще трябва да предяви нов иск, за да
може да се снабди с изпълнително основание за принудително осъществяване на правото си.
Законът не допуска да се създадат две или повече процесуални правоотношения, когато
спорът може да бъде разрешен само в един процес, като именно процесуалните норми като
чл. 126 ГПК, препятстващи воденето на успоредни /паралелни/ производства, са израз на
волята на законодателя за противопоставянето на злоупотребата с права.
С оглед на изложеното, предявените искове се явяват недопустими и подадената
искова молба следва да се върне на основание чл.130 ГПК, а производството по делото – да
се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 55702/22.03.2022 г. подадена от „Търтийн Груп“
ЕООД срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството
по гр. д. № 14921/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
5
връчването му на ищеца /чрез пълномощника/ пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6