№ 6906
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110141722 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Ищцата В. В. Д. е предявила срещу ответника ..., ЕИК ...., обективно съединени
искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 53/22.04.2024 г. – чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „....“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 20430 лева,
съгласно допуснато с определение от 20.11.2024 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК,
увеличение размер на иска, за периода от 07.05.2024 г. до 07.11.2024 г., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника ..., ЕИК ...., трудов договор
заемала длъжността .... при ответника. На 07.05.2024 г., на ищцата била връчена Заповед №
53 от 22.04.2024 г. на Изпълнителния директор за прекратяван на трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване в щата), без да бъде
спазено предизвестието. Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е
спазено изискването съкращаването в щата да е извършено реално и от компетентен орган.
Твърди, че трудовата функция не е престанала да съществува, а съкращаването е фиктивно.
Сочи, че не е спазено изискването на чл. 333, ал. 4 от КТ – да е налице предварително
съгласие от синдикалния орган в предприятието, което е предвидено в Колективния трудов
договор. Сочи, че по отношение на нея са налице репресивни действия вследствие на сигнал,
подаден по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично
1
оповестяващи информация за нарушения, от бившия й съпруг, поради което има качеството
на лице по чл. 5, ал. 4 от Закона и се ползва със закрилата по чл. 33, ал. 4 от ЗЗПЛСПОИН.
Излага, че от 22.10.2021 г. била назначена на длъжност Вр.ИД ..., но с допълнително
споразумение от 14.03.2024 г. била преназначена на длъжността ...., която длъжност била
съкратена само след един месец, което представлявало злоупотреба с право от страна на
работодателя, който съзнателно я назначил на посочената длъжност, само за да я съкрати –
нарушение на чл. 8 от КТ. Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде
възстановен на заеманата длъжност. Твърди, че е останала без работа след уволнението,
поради което претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение вследствие на
незаконното уволнение в размер на 20430 лева за 6 месеца от 07.05.2024 г. до 07.11.2024 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В предоставения
срок за писмени бележки, такива не са докладвани по делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника ..., ЕИК ...., който оспорва предявените искове. Оспорва, че правото на иск е
упражнено извън срока по чл. по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Не оспорва, че страните са били в
трудово правоотношение. Твърди, че между страните е сключен трудов договор № 125 от
22.10.2021 г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „....“ в отдел „....“,
изменен с допълнително споразумение по силата на което е назначена на длъжност „....“ в
отдел „.....“. С допълнително споразумение от 10.02.2023 г. ищцата е назначена на длъжност
.... отдел „....“, след което на ..... Твърди, че със Заповед № РД-11-135 от 13.03.2024 г., в
дружеството е утвърдена нова организационна структура, в сила от месец март 2024 г.,
според която се открива длъжност ..... Организационната структура на дружеството била
променена с решение на СД от 17.04.2024 г. обективирано в протокол VII-11 от 17.04.2024 г.
като е премахната единствената щатна бройка за длъжността ...., като е утвърдено ново
щатно разписание. Тъй като е съкратена единствената щатна бройка, за работодателят не е
възникнало задължението да извърши подбор. Сочи, че процедурата е законосъобразна,
извършена от компетентни органи съгласно чл. 15 от Устава на дружеството и
съкращаването е реално, което се установява и от щатните разписания –в щатното
разписание от месец май 2024 г длъжността на ищцата е премахната, а трудовата функцията
е престанала да съществува. Оспорва твърдението, че е налице злоупотреба с права от страна
на работодателя. По отношение на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ сочи, че такава не е
предвидена изрично в КТД от 16.06.2023 г., поради което ищцата не се ползва със закрила,
защото не е член на синдикалната организация, към които закрилата по КТД се прилага.
Сочи, че доводите във връзка с приложението на ЗЗПЛСПОИН са ирелевантни, тъй като към
датата на подаване на сигнала от съпруга й, ищцата е заемала друга длъжност и не са налице
предпоставките на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗПЛСПОИН. Оспорва размер на обезщетението за
оставане без работа, тъй като работникът няма пълен отработен месец на длъжността .....
Оспорва, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец е 4720 лева. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. При условията на
2
евентуалност прави искане от обезщетението по чл. 225 от КТ да бъдат приспаднати сумите,
платени на основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 3405,00 лева,
по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 3405,00 лева, както и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск от 1238,18 лева и обезщетението по чл. 32, ал. 1 от КТД от
16.06.2023 г. в размер на 2553,75 лева. Претендира разноски. В представени по делото
писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК поддържа оспорванията, като излага, че
съкращаването в щата е извършено законосъобразно, освен това ищцата не се ползва от
закрилата по КТД, тъй като само се е присъединила към него, а не е член на синдикалната
организация.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „....“ при ответника, на която е била преназначена с
Допълнително споразумение от 13.03.2024 г. към Трудов договор № 125 от 22.10.2021 г., с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 лева, считано от 14.03.2024 г.
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 53/22.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 поради
съкращаване на щата, връчена на ищцата на 07.05.2024 г.
В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение на ищцата се прекратява, на
лицето е определено обезщетение за неспазения срок за предизвестието за срок от 30 дни, на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ, обезщетение по чл. 244, ал. 1 КТ за неползван платен
годишен отпуск в размер на 8 дни от които 2 дни за 2024 г. и 6 дни за 2023 г., както и на
основание чл. 32, ал. 1 от КТД от 16.06.2023 г. - обезщетение в размер на 75% от основното
брутно трудово възнаграждение.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
ищцата и ответното дружество са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало
по силата на Трудов договор № 125 от 22.10.2021 г., по силата на който В. В. Д. е била
назначена на длъжност „....“ в отдел „....“, като на 25.10.2021 г. е подала заявление
декларация (л. 119) за членство в синдикалната организация при ... към ... – .....
Съгласно чл. 53 от представения и приет по делото препис от Колективен трудов
договор, сключен между ответника, Синдикална организация към .... и ...., работодателят
може да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител – член на една от
синдикалните организации, страна по договора при съкращаване на щата и намаляване на
обема на работа, само след предварително съгласие на съответното синдикално ръководство.
По силата на Допълнително споразумение от 13.09.2022 г. към Трудов договор № 125
от 22.10.2021 г. ищцата е била преназначена на длъжност „.... и Зам.-.... отдел“ в отдел „.....“
3
считано от 14.09.2022 г., а съгласно Допълнително споразумение от 10.02.2023 г. към Трудов
договор № 125 от 22.10.2021 г. е заемала длъжността .... отдел „....“ при ответника, с основно
трудово възнаграждение от 2700 лева, считано от 10.02.2023 г. до 14.03.2024 г., когато е
преназначена на длъжността „....“.
От представената и приета по делото Заповед № РД-11-135 пот 13.03.2024 г. на
Изпълнителния директор на ... и утвърденото с нея разписание на длъжностите в ... (л. 144)
се установява, че на сочената дата, в структурата на дружеството е разкрита длъжност по
позиция 69 - „....“.
От представената по делото Заповед № РД-11-245 от 02.05.2024 г. на Изпълнителни
директор на ... (л. 159) в изпълнение на Протокол VII-11/17.04.2024 г., се установява, че
дружеството изменя утвърденото щатно разписание от 13.03.2024 г., като съкращава 1 (една)
- единствената щатна бройка от длъжността „....“, заета от ищцата, както и 1 (една) щатна
бройка – единствената щатна бройка от длъжността .... „....“, на която „....“ е подчинен,
съгласно представената и приета по делото Длъжностна характеристика.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 15 от представения и приет по делото Устав на ...,
едноличният собственик на капитала на дружеството дава разрешение за съществена
промяна в дейността на дружеството, съществени организационни промени и дългосрочно
сътрудничество от съществено значение за дружеството. Според чл. 16, ал. 1, т. 4 от същия
Съветът на директорите взима решения за оптимизиране и приемане на функционалната и
организационна структура на дружеството, в изпълнение на който текст, съгласно Протокол
№ VІІ-11 от 17.04.2024 г., е взето решение да се съкратят длъжностите „.... ....“ и „....“.
Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел
В.Д.Т, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е бил член на Съвета
на директорите на ответното дружество в периода от 06.10.2021 г. до 12.03.2024 г.), на които
съдът дава вяра като последователни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че между бившия съпруг
на ищцата – свидетеля Н.М.Е. като член на Съвета на директорите, от една страна, и
представляващия дружеството и член на Съвета на директорите И.С.С., от друга,
възникнали спорове, като последният повдигал многократно въпросът за освобождаването
на ищцата и свидетеля Е. от длъжност. Въпросът за освобождаване на В. В. Д., която към
този момент заемала длъжност .... отдел „....“, „ескалирал“ когато отношенията между
господин С. и свидетеля Е. се влошили, поради което С. предложил ответницата да бъде
освободена или преназначена на друга длъжност, която да не е ръководна и
впоследствие щатът да бъде съкратен (л. 265). От показанията на свидетеля се установява,
че спорът между господин Е. и господин С. бил насочен индиректно към ищцата „като
негова косвена жертва“. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитания
по делото свидетел Н.М.Е., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е
страна по трудов спор с ответното дружество и е бил член на Съвета на директорите,
откъдето впоследствие е освободен), като съдът счита, че показанията на свидетеля в тази
част са безпротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени доказателства, в. т. ч
4
и приетото по делото писмо от Комисията за лични данни с изх. № КВПС-01-1946 от
18.11.2024 г., според което свидетелят е подал сигнал по ЗЗЛПСПОИН, в който са цитирани
и действията във връзка разкриване на нова щатна бройка за длъжността на В. В. Д. (л. 284).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Ж., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, се установява,
че ищцата няма пълен отработен месец на длъжността „....“, като брутното трудово
възнаграждение по чл. 228, ал. 1 от КТ, определено на база среднодневното възнаграждение
през месеца, в който работникът е освободен от работа, въз основа на нормативно
определения брой работни дни за месеца, състоящо се от елементите с постоянен характер е
в размер на 3405 лева, от които среднодневно възнаграждение от 179,21, съставено от 159,89
лева основна заплата и 21,31 лева– допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж
и опит. За периода от 07.05.2024 г. до 07.11.2024 г. размерът на сумата за обезщетение е общо
20430 лева.
От заключението на вещото лице и представените фишове за заплата, се установява,
че на ищцата са начислени, като не се спори, че са заплатени, обезщетения по чл. 224 от КТ
в размер на 1238,18 лева, по чл. 220 от КТ в размер на 3405,00 лева, както и 2553,75 лева,
получени на основание чл. 32, ал. 1 от Колективния трудов договор. От заключението на
вещото лице по допълнителната експертиза се установява, че от трудовото възнаграждение
на ищцата е удържана сума в размер на 100 лева, постъпила по разчетна сметка, по която се
отчитат суми за членски внос за присъединяване към колективен трудов договор от
16.06.2023 г.
От приетото по делото копие на трудова книжка на ищцата (лист 128-130), което не е
оспорено и е идентично с оригинала, предоставен за констатация в открито съдебно
заседание, проведено на 20.11.2024 г., се установява, че след вписаното прекратяване на
трудовото правоотношение при ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от
07.05.2024 г., липсват други вписвания. По делото се установява и че ищцата е регистрирана
при Агенция по заетостта “Бюро по труда“.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 53/22.04.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „....“ и по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на уволнението в размер 20430 лева за периода от 07.05.2024 г. до 07.11.2024 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Правото на иск е упражнено в срока по чл. 358, ал. 1 т. 2 КТ, тъй като Заповед №
53/22.04.2024 г. е връчена на ищцата на 07.05.2024 г, когато започва да тече двумесечния
5
срок, а както се установява от представените и приети по делото писмени доказателства (л.
257), исковата молба е подадена по пощата на 08.07.2024 г., поради което и на основание чл.
62, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 6 от ГПК срокът е спазен.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, при
съкращаване на щата. По делото безспорно се установява, че уволнението е извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както в
тежест на ответника е да установи, че към момента на уволнението предпоставките за
уволнението са били налице.
Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно
разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности.
Съкращаване в щата има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и
само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. В настоящия случай по делото безспорно се установява, че ответното дружество
е съкратило единствената щатна бройка за длъжността „....“, заемана от ищцата, поради
което не е следвало да извършва задължителен подбор. Задължителен е подборът при
съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Не е задължителен подборът,
когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни
бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и
допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други
работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива
длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в
работата и съпоставяне при оценката им. Подлежи на съдебен контрол само отказът на
работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ, когато извършването му е задължително,
но не и когато подборът представлява негово право (така Решение № 752 от 13.12.2010 г. по
гр. дело № 1095/2009 г. на IV ГО на ВКС). Преценката за идентичност на длъжностите е
винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните
видове работа в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения.
Фактическите обстоятелства, на които се базира волеизявлението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение, се установяват по делото. Длъжността, заемана
от ищцата, е съкратена и както се установява от представените и обсъдени щатни
разписания съкращаването е реално. Не се установява за извършваната от ищеца дейност да
е назначен нов работник.
Тъй като по делото се установява, че единствената щатна бройка за длъжността „....“,
която е заемала ищцата към уволнението, е съкратена, за ответника не е възникнало
задължение за подбор, защото когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и
съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност работодателят по своя
преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тази единствена
длъжност или да направи подбор по критериите и целите, посочени в чл. 329, ал. 1 от КТ.
Ако работодателят реши да не упражнява правото си на подбор, уволненият работник или
6
служител не може да оспорва уволнението като незаконно, поради това, че работодателят е
уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в резултат на което би уволнил някой
друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава (така Решение № 255 от
11.02.2015 г. по гр. дело № 194/2014 г. на IV ГО на ВКС). Съкращаването освен това е
извършено от компетентен орган съгласно представените по делото писмени доказателства.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на
щатната бройка за заеманата длъжност. Изпълнителният директор, комуто е възложено да
управлява търговското дружество разполага с компетентността да взема решения по всички
въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона
или устава на дружеството, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той
разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското
дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган.
Структурната промяна съставлява откриване или закриване на клонове, обособяване,
сливане, разделяне и пр. на отдели или други звена на дружеството, а когато тези промени
са свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за
структурна промяна изпълнителния директор утвърждава щатното разписание. Тази му
компетентност обаче не е обвързана с решение на колективния орган – промени в щата
изпълнителният директор може да извърши и без решение за структурна промяна, а когато
изрично е упълномощен от Съвета на директорите да определя структурата на дружеството,
то несъмнено е, че в правомощията му влиза и промяна на щатното разписание (така
Решение № 413 от 30.01.2014 г. по гр. дело № 2362/2013 г. на IV ГО на ВКС).
От друга страна, оплакването в исковата молба, че съкращаването на щата е
извършено единствено с цел уволнение на ищцата и в нарушение на чл. 8 от КТ е
основателно. Според чл. 8, ал. 1 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите, а съгласно ал. 2 на същия текст
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до
установяване на противното. В настоящия случай съгласно разпределената доказателствена
тежест ищцата е провела пълно доказване на факта, че прекратяването на трудовото й
правоотношение е извършено от ответното дружество при превратно упражняване на права,
което се установява без съмнение, пряко от показанията на свидетеля Т., според който
ответницата е преназначена на друга длъжност, с цел впоследствие щатът да бъде съкратен.
Освен това, ищцата попада под защитата по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали
или публично оповестяващи информация за нарушения, на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 във вр.
с ал. 2, т. 1, с оглед подадения от Н.М.Е. сигнал, доколкото същата е била свързана с лицето
подаващо сигнала и по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗЛПСПОИН, като съдът следва да
приложи защита и в настоящото производство (в този смисъл и Определение № 6062 от
30.12.2024 г. по гр. д. № 3769/2024 г. на III ГО на ВКС и Определение № 3727 от 24.07.2024
г. по ч. гр. д. № 2512/2024 г. на III ГО на ВКС). Ето защо искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен само на посоченото основание без да
се изследва въпросът приложима ли е и закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ.
7
В тази връзка, тъй като ищцата е работила при ответното дружество по безсрочен
трудово договор, а съкращаването на длъжността не е пречка за възстановяване на
работника на заеманата преди уволнението длъжност (Решение № 30 от 27.03.2017 г. по гр.
дело № 2924/2016 г. на III ГО на ВКС), искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението работа, също се явява основателен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване
незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат от уволнението за процесния период. Оставането без работа поради
уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно
уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/.
Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа поради
уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма (така ТР №
6/2013 на ОСГК на ВКС). В настоящия случай оставането без работа за периода от
07.05.2024 г. до 07.11.2024 г. се установява от представената по делото трудова книжка.
Размерът на полагащото се на ищцата обезщетение за периода до изтичане на максималния
6-месечн срок, изчислено на база на брутно трудово възнаграждение, определено по чл. 19,
ал. 1 от НСОРЗВ във вр. с чл. 228, ал. 2 КТ, което работникът би получил за пълен работен
месец, ако е имал възможността да го отработи, тъй като възнаграждението на посочената
длъжност е по-високо от това на предходната (в този смисъл Решение № 50089 от 21.12.2023
г. по гр. д. № 3102/2022 г. на III ГО на ВКС), е в размер на 20430 лева. Обезщетението по чл.
220, ал. 1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от
размера на предявеното с иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ
(така Решение № 178 от 09.11.2017 г. по гр. дело № 375/2015 г. на III ГО на ВКС),
аналогично и за обезщетението по чл. 32, ал. 1 от КТД, доколкото уволнението е
незаконосъобразно, т.е основанието по сочената норма на КТД не се е осъществило. От
друга страна, с отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на основание чл. 224,
ал. 1 от КТ сума за неползван отпуск не подлежи на връщане, а от там липсва вземане на
работодателя, годно да бъде прихванато с това на работника по чл. 225, ал. 1 от КТ (така
Решение № 271 от 17.10.2012 г. по гр. дело № 409/2011 г. III ГО на ВКС, Решение № 115 от
28.03.2011 г. по гр. дело № 1119/2010 на IV ГО на ВКС). Ето защо на ищцата, след
приспадане на двете компенсируеми обезщетение, следва да бъде присъдена сумата от
14471,25 лева за периода от 07.05.2024 г. до 07.11.2024 г., която сума следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането (така и Решение № 8
от 25.02.2016 г. по гр. дело № 3399/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС).
8
По отношение на разноските:
Ищцата е сторил разноски за адвокат в размер на 2000 лева по договор за правна
защита и съдействие от 18.11.2024 г. (лист 305), платени в брой съгласно указанията в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, което се установява от
представената разписка за получаване на сумата от нейния адвокат. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита за неоснователно. Според чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение по първите два предявени иска – тези с правно основание чл.
344, т. 1 от КТ, е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ. В настоящия случай това е датата
18.11.2024 г., към която минималната работна заплата съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. е в
размер на 933 лева. От друга страна, минималното възнаграждение по оценяемия иск се
определя по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата и е в размер на 1142,90 лева без ДДС или общо за
тази инстанция минималният хонорар за адвоката на ищцата не надвишава заявената
претенция, поради което направеното от ответника възражение за прекомерност на същия е
неоснователно, а на ищцата се дължат заплатените в производството разноски за адвокат
съобразно уважената част от претенциите – всичко за неоценяемите искове и
пропорционално на уважената част от претенцията по оценяеми иск - общо 1742,55 лева.
С оглед изхода на спора по оценяемия иск ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
също има право на разноски. Страната е заявила с исковата молба и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 23, т.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. поради което съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв., от което на страната, на основание чл.
78,а л. 3 ГПК, следва да се присъдят 58,34 лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 988,85 лева, представляваща сбор
от сумите както следва: две такси от по 50 лева по първите два иска, 4% върху уважената
част от иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 578,85 лева и 10 лева за съдебни
удостоверения по чл. 23, т. 1 от ТДТ ГПК, както и 300 лева възнаграждение на вещо лице по
ССчЕ (лист 261), платени от бюджета на съда съгласно издадените РКО.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА НEЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на В. В. Д., ЕГН **********, с адрес в ..., извършено със Заповед №
53/22.04.2024 г. на Изпълнителния директор на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в .... на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, ищцата В. В. Д., ЕГН
**********, с адрес в ..., на заеманата преди уволнението длъжност .... при ответното
дружество.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в .... да заплати на В. В.
Д., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ, сумата в размер на 14471,25 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата
без работа за периода от 07.05.2024 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 14471,25 лева до пълния предявен размер от 20430 лева.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в .... да заплати на В. В.
Д., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
1742,55 лева – разноски в производството пред първа инстанция.
ОСЪЖДА В. В. Д., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в .... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 58,34 лева
– разноски за юрисконсулт пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в .... да заплати по сметка
на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 988,85
лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10