№ 456
гр. Сливен, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230104324 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК,
чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „А1 България“ и Р. П. Ш.
е сключен Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
идентифициран с неговия уникален номер *** от 08.07.2019 г. и със системен партиден
номер ****.
Към договора били закупени следните устройства на изплащане:
Апарат Huawei P30 Aurora – с договор от 08.07.2019 г. на изплащане с първоначална
вноска в размер на 49,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер
съгласно погасителен план.
Апарат Huawei P40 Lite E blue PB+TTEC - с договор от 13.10.2020 г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 7,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия
размер съгласно погасителен план.
За периода от 28.09.2020 г. до 27.03.2021 г. е било извършено изпълнение от страна
на ищцовото дружество. Ответникът не бил заплатил съответно възникналите си
задължение в сроковете.
На 25.07.2023 г. ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. 2938/2023 г., по описа на PC Сливен. Издадена била
заповед за изпълнение, с която съдът е осъдил Р. П. Ш., да заплати на „А1 България“
следните суми:
- сумата 1 258,29 лева (хиляда двеста петдесет и осем лева и 29 стотинки) - главница,
1
представляваща неплатени суми по Договор за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ****, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ***, за периода от 02.11.2020 г.
до 22.04.2021 г., формирани както следва:
- 353,18 лева - неплатени суми за предоставени електронни събщителни услуги,
- 433,43 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане,
- 471,68 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
ведно със законната лихва считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането,
- сумата 291,14 лева (двеста деветдесет и един лева и 14 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по
всеки отделен документ, до датата предхождаща датата на депозиране на настоящото
заявление.
Длъжникът не е бил намерен на установените по делото адреси, поради което съдът е
дал указания на ищцовото дружество за предявяване на установителен иск.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено, че ответникът Р. П. Ш., дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, както следва:
- сумата 1549,43 лева (хиляда петстотин четиридесет и девет лева и 43 стотинки),
представляваща неплатени суми по Договор за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ****, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ***, за периода от 02.11.2020 г.
до 22.04.2021 г., от които:
- 353,18 лева - неплатени суми за предоставени електронни събщителни услуги,
- 433,43 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане,
- 471,68 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
- 291,14 лева - мораторна лихва върху цялото вземане,
ведно със законната лихва считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по гр.дело № 2938/2023 г. на РС – Сливен.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител, който намира иска за допустим, но неоснователен. Моли съдебният
акт да бъде постановен в съответствие с представените доказателства, след преценка на
тяхната относимост и доколкото установяват твърдените обстоятелства.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В с.з. ответникът се представлява от особен представител, който моли съда да
постанови съдебния си акт след съвкупна и обективна преценка на доказателствата по
делото.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 08.07.2019 г., между ищцовото дружество „А1 България“ и Р. П. Ш. е сключен
Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с
неговия уникален номер *** и със системен партиден номер ****. Към договора били
закупени и следните устройства на изплащане: Апарат Huawei P30 Aurora – с договор от
08.07.2019 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 49,98 лв. и 23 последващи
равни месечни вноски в същия размер съгласно погасителен план; Апарат Huawei P40 Lite E
blue PB+TTEC - с договор от 13.10.2020 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на
7,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер съгласно погасителен план.
На 25.07.2023 г. ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК.
Образувано е ч.гр.д. 2938/2023 г., по описа на PC Сливен, издадена е заповед за изпълнение,
с която съдът е осъдил Р. П. Ш., да заплати на „А1 България“ претендираните суми.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като ищецът не
разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен
иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и
оспорено право.
В случая, предмет на предявения установителен иск е вземане, произтичащо от
сключен между страните договор за електронни съобщителни между ищцовото дружество и
Р. П. Ш. на 08.07.2019 г. Към договора били закупени и следните устройства на
изплащане: Апарат Huawei P30 Aurora – с договор от 08.07.2019 г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 49,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия
размер съгласно погасителен план; Апарат Huawei P40 Lite E blue PB+TTEC - с договор от
13.10.2020 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 7,98 лв. и 23 последващи
равни месечни вноски в същия размер съгласно погасителен план..
Представените и приети по делото писмени документи – договори, допълнителни
приложения към договора действително установяват налични облигационни отношения
между страните за исковия период от време и доколкото ответникът не доказа за този
период плащане , то дължи на ищеца сумата 353.18, представляваща цена на месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, сумата 433.43 лева за
3
закупени устройства на изплащане и мораторна лихва в размер на 220.06 лева за периода от
23.11.2020 г. до 24.07.2023 г. изчислена по Калкулатор.бг, тъй като е претендирана
мораторна лихва в общ размер на сумата 291.14 лева.
Претенцията на ищеца по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на процесните договори за мобилни услуги и непогасена сума за устройства в
размер на 471.68 лева подлежи на отхвърляне.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката
обезщетителна функция. Понастоящем, за да възникне вземане за неустойка в полза на
мобилния оператор следва да са налице кумулативно следните предпоставки – договорно
неизпълнение от страна на абоната и прекратяване на договора. Основанията за
прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в приложените по делото
Общи условия, като съгласно чл. 54. 12 договорът се счита за едностранно прекратен от
доставчика, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила
повече от 124 дни.
Прекратяването на договора на визираното основание се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с
него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договора
суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането
за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на рамковия договор преди изтичане на
уговорения срок.
По тези съображения съдът намира, че по делото не се доказа в полза на ищеца да е
възникнало действително вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в общ размер на 471.68 лева, поради което исковата
претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД следва да се
остави без уважение. Неоснователен се явява и предявеният иск за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от
23.11.2020 г. до 24.07.2023 г. Претендирана е мораторна лихва в общ размер на сумата
291.14 лева и след приспадане на дължимите от ответника мораторни лихви , искът се явява
неоснователен за сумата 71.08 лева.
Върху уважената част от главниците се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 22.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите.
4
Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сторените разноски в производството ,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 25 лева д.т и 260 лева за особен
представител. Не са представени доказателства за платено адв. възнаграждение, поради
което такова не следва да бъде присъждане.о Дължат се от ответника разноски в
производството за издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 170 лева
адв.. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. П. Ш. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *****, че ДЪЛЖИ на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, следните суми:
- 353,18 лева - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги,
- 433,43 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане,
- сумата 220.06 лева представляваща мораторна лихва за периода от 23.11.2020 г. до
24.07.2023 г. , ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по гр.дело № 2938/2023 г. на РС –
Сливен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по отношение на
ответника Р. П. Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***** че дължи на „А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1 неустойка в размер на 471.68 лева лева и мораторна лихва за забава върху
сумата в размер на 71.08 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. П. Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес *****ДА ЗАПЛАТИ на „А
1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, направените разноски по делото в размер на 285лева и разноски в
производството по ч.гр.д. 2938/2023 г. на СлРС в размер на 195 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6