РЕШЕНИЕ
№240 дата 14 февруари
2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 03 февруари
2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:……………………..
разгледа адм. дело № 2880 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Предмет на оспорване е Заповед №
ФК-392-0342884/19.08.2019г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на
разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна
мярка, представляваща запечатване на търговски обект – фитнес „Шатовалон“,
находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, кв.“Чайка“ № 21, стопанисван от „УЗУНОВ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, гр.Несебър, за срок от 14 дни, както и е забранен достъпа до
обекта за срока на действие на принудителната мярка.
Жалбоподателят
„УЗУНОВ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД счита заповедта за
незаконосъобразна, като по същество не отрича неиздаването на касова
бележка, но възразява против налагането на мярката, като посочва, че за
нарушението не е издадено наказателно постановление за налагане на
административно наказание, счита също така заповедта за немотивирана, както и
постановена в отклонение от целите за налагане на ПАМ. Иска се отмяна на
заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Административният
орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата
поради законосъобразност на издадената заповед. Претендира възнаграждение.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок, а
разгледана по същество, е основателна.
Видно от мотивната част на оспорената
Заповед № ФК-392-0342884/19.08.2019г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал
на извършена на 10.08.2019г. оперативна проверка в търговския обект на жалбоподателя – фитнес
зала „Шатовалон“ в к.к. Слънчев бряг. Посочил е, че е била извършена контролна покупка на услуга на стойност 4,00лв., заплатена в брой, за която
не е бил издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално
устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на органа по
приходите е бил разпечатан дневен финансов отчет, както и разпечатка от КЛЕН,
видно от които продажбата не е била регистрирана. За проверката е съставен
Протокол № 0342884/10.08.2019г., в който са описани горните констатации.
При тези данни административният орган
е приел, че е нарушена нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и
отчитане извършени доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство. Като правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ са
посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС. Принудителната мярка е наложена за срок от 14
дни. Заповедта е незаконосъобразна.
Съгласно нормата на
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не
спази реда или начина за: ……..... а)
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В конкретния случай търговецът не отрича неиздаването на
фискален бон за извършена продажба в търговския обект. Съдът обаче констатира нарушение по приложението на
материалния закон поради несъразмерност на определения срок на действие на
принудителната мярка, респ. неотносимост на мотивите, с които този срок се
обосновава. Срокът на запечатване на обекта за 14 дни е очевидно несъразмерен
на констатацията за нефискализирана продажба на стойност 4,00лв., като дори и
той да се определя в условията на оперативна самостоятелност, то изложените в
тази връзка мотиви не обосновават правилността на преценката за срока на
действие на мярката. Посочването на обстоятелството, че търговецът не е
регистриран по ЗДДС самò по себе си няма никакво отношение към
определяне продължителността на срока. Посочването на среднодневен оборот от
63,20лв. също не е факт, повлияващ срока. Посочени са финансови резултати за
предходни години, като е отбелязано, че обектът се намирал на оживена улица с
постоянен клиентопоток, а дейността се осъществявала в активен летен сезон,
като е направено заключение, че среднодневните обороти и декларираният финансов
резултат са нереално ниски. Така изложеното, от една страна също няма отношение
към продължителността на срока на мярката, а от друга страна преценката, че
оборотите са нереално ниски е изцяло субективна и няма данни за обективно
съпоставяне с други обекти, нито органът сочи някаква стойност, която за него
би била приемлива. Изводът за създадена организация на работа, която води до
укриване на приходи също остава изолиран от фактическите констатации, предвид
обстоятелството, че няма други данни за подобни нарушения, за да се приеме, че
е създадена практика за нефискализиране и на други продажби, т.е. да се приеме,
че е създадена такава организация на работа. В този смисъл съдът счете срокът
на действие на ПАМ за незаконосъобразно определен, включително и в противоречие
с принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК, което е друго самостоятелно
основание за отмяна на заповедта.
В
отговор на оплакването, касаещо липса на съставен АУАН, респ. издадено наказателно
постановление към момента на налагане на процесната ПАМ, следва да се посочи,
че при така действащата към момента правна уредба в ЗДДС, двете производства –
административното по налагане на ПАМ и административнонаказателното по издаване
на НП, се развиват самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не
е налице твърдяната преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на
издадено НП не опорочава издаването на заповедта за налагане на ПАМ на това
основание, а от
друга страна упражняването на правната възможност по чл.187, ал.4 от ЗДДС е
последица, а не предпоставка за издаване на процесната заповед, поради което и
възражението е неотносимо към контрола за законосъобразност.
На
основание изложените мотиви процесната заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. Разноски не са поискани, поради което и съдът не ги
присъжда.
Така мотивиран и съгласно нормата на чл.172, ал.2 от АПК,
Бургаският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
ФК-392-0342884/19.08.2019г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: