Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр. Пловдив, 10.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, X състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Ангелов адм. дело № 2093 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба от В.В.А.,
с ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт № Р-16001618005388-091-001/08.
04.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 384/24.06.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за
установените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 459.66
лв. и лихви – 11 381.56 лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА, тъй
като ревизиращият екип неправилно е приел, че началното салдо към 01.01.2014 г. е в размер на 5 000 лв., а не според
признатото такова с РА № Р-16001615001086-091-001/07.01.2016 г., в размер на
293 141.47 лв., а оттам и е определил неправилен размер на задълженията на
лицето за 2014 г.
На следващо място се възразява, че ревизията е
проведена неправилно, тъй като облагането на доходи с неустановен произход
следва да бъде по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, а не по общия ред. Иска се
отмяна на акта, като неправилен, необосновани незаконосъобразен, постановен при
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата, Директор на
дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Р., оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Твърди процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт
по доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.156
ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен акт, и
е допустима.
Началото на ревизията е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618005388-020-001/05.09.2018 г. (л.12,
т.1), издадена от С.П.П., началник сектор при ТД на
НАП - гр. Пловдив, с обхват: задължения за данък върху доходите на ФЛ –
свободни професии, граждански договори и др. и за здравно осигуряване за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., ДОО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г., здравно осигуряване – за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2014 – 31.12.2017 г. и УПФ – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014
г.– 31.12.2017 г., като е определен срок за приключване на ревизионното
производство до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено по електронен път на 18.09.2018 г.
Със ЗИЗВР №№ Р-16001618005388-020-002/03.10.2018 г.
(л.13, т.1), Р-16001618005388-020-003/19.11.2018 г. (л.14, т.1) и
Р-16001618005388-020.004/13.12.2018 г. (л.15, т.1) срокът на ревизионното
производство е продължен до 18.02.2019 г., като и всички заповеди са връчени по
електронен път.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16001618005388-092-001/08.03.2019
г.(л.69, т.1). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК срещу така изготвения РД няма
данни да е депозирано възражение.
В законоустановения срок е
издаден РА № Р-16001618005388-091-001/08.04.2019 г. (л.61, т.1), който в срока
по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван пред директора на дирекция “ОДОП ” –
Пловдив при ЦУ на НАП.
В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, Директора на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, е
постановил решението си под № 384/24.06.2019
г. (л.42, т.1), с което е потвърдил РА в частта за подробно посочените по-горе
задължения.
С оглед компетентността на органа, издал обжалвания
РА, по делото са приложени: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.3, т.1),
издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив, Заповед № РД-832/01.10.2018 г.
(л.6, т.1), Заповед № РД-559/02.07.2018 г. (л.7, т.1), издадени от директора на
ТД на НАП – Бургас. По делото е представен и диск с данни от публичния регистър
на електронните подписи (л.45, т.1) на лицата, работили по преписката, както и
сертификати за валиден електронен подпис (л.22, т.1).
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
През ревизирания период 01.01.2014 – 31.12.2017 г. В.В.А. не
е извършвал стопанска дейност, а по данни от информационния масив /ИМ/ на НАП е
установено, че същият има доходи от договори за управление.
Установено е, че лицето е продало 3 бр.
недвижими имоти с НА № 34, т.I, рег. № 970, н.д № 21 от 24.02.2014
г., участва в едно дружество с ограничена отговорност като съдружник и е едноличен собственик на капитала на други
две дружества, подробно описани в РД на стр.2. А. не е лице регистрирано по
ЗДДС. Има извършена ревизия за периода 01.01.2009 –
31.12.2013 г., приключила с РА № Р-16001615001086-09-001/07.01.2016г. (л.630,
т.2), присъединен към настоящото производство с Протокол №
Р-16001618005388-ППД-001/06.03.2019 г. и
резултат към 31.12.2013 г. – налични пари в размер на 293 141.47 лв. А. е
декларирал, че живее на семейни начала с Р.К.Т., с която имат две непълнолетни
деца. А. притежава автомобил „Фолксваген Мултиван“ с
рег. № РВ **СС с първоначална регистрация 14.02.2002 г.
Извършени са редица процесуални
действия, като насрещни проверки на други задължени лица, извършена е проверка
в ИМ на НАП, проверка в база данни на НАП – справка за осигурени лица по ЕГН,
представени са писмени обяснения от В.А., изпратени са запитвания до други
контролни органи и трети лица, подробно описан в РД на стр.2 – стр.9.
Полученото нетно възнаграждение по
договор за управление от В.А. е от: „В.
А. Ойл“ ЕООД, ЕИК по булстат ********* от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.; „Алис инвест
груп“ ЕООД, ЕИК ********* от 01.12.2014 г до
31.10.2017 г. и „Захарна фабрика Пловдив“ ООД, ЕИК ********* от м.06.2017 г. до м.11.2017 г.
За 2014 г. е получен брутен доход в размер на 58 814.25 лв.,
удържани осигуровки – 4 482.75 лв., авансово удържан ДФЛ – 5 433.15
лв., нетен доход – 48 898.35 лв.
За 2015 г. е получен брутен доход в размер на 26 550.00
лв., удържани осигуровки – 3 424.95 лв., авансово удържан ДФЛ – 2 312.51
лв., нетен доход – 20 812.54 лв.
За 2016 г. е получен брутен доход в размер на 22
000.00 лв., удържани осигуровки – 2838.00 лв., авансово удържан ДФЛ –
1 916.20 лв., нетен доход – 17 245.80 лв.
За 2017 г. е получен брутен доход в размер на 21
636.36 лв., удържани осигуровки – 2 877.49 лв., авансово удържан ДФЛ –
1 875.89 лв., нетен доход – 16 882.98 лв. За същата година е получен
още и брутен доход в размер на 2 251.82
лв., удържани осигуровки – 422.03 лв., авансово удържан ДФЛ – 183.00 лв., нетен
доход – 1 646.79 лв.
Установено е, че А. е едноличен
собственик на капитала на „В. А. Ойл“ ЕООД, с капитал 3 500 лв. до
06.10.2017 г., когато с договор за прехвърляне на дружествени дялове – 350 дяла
от капитала са прехвърлени на Красимир Тошков Кръстев за сумата от
3 500.00 лв. В „Захарна фабрика Пловдив“ ООД притежава дял 2.40% за
10 000.00 лв. От 24.03.2017 г.; в „Трафик драйв“
ЕООД, ЕИК по булстат ********* е съсобственик на
капитала на дружеството, в който участва с 50 дяла по 20 лв. – общо в размер на
1 000.00 лв. от 22.10.2014 г. до 06.10.2017 г., когато с договор за
прехвърляне на дружествени дялове, капиталът е прехвърлен на А.Л.А.за сумата от
1 000.00 лв.
Констатациите относно получени доходи и
извършени разходи от В.А. за периода 01.01.2014 –
31.12.2014 г. са подробно описани в РД. От анализа на всички събрани документи
и доказателства в хода на ревизията е установено, че ЗЛ декларира парични
средства в брой /в особено големи
размери/ и същевременно получава заеми от дружеството и му е отпуснат банков
кредит. Със същите, той не придобива имущество /движимо или недвижимо/, не са с
инвестиционна цел, а са разходвани от негова страна за лични нужди предоставяне
на заеми на трети лица.
Ревизиращият екип е приел, че наличните
парични средства в брой към 01.01.2014 г. са в размер
на 5 000.00 лв. Съпоставката на получените и разходваните парични средства
през 2014 г. са посочени в табличен вид на стр.21-25 от РД.
В РА № Р-16001615001086-091-001/07.01.2016 г., е
посочено, че: „… след съпоставка на събраната информация относно реализираните
от лицето приходи, и извършените разходи,у към 31.12.2013 г. е установено, че
лицето е разполагало с парични средства за покриване на разходите. За
финансовата година не е установен недостиг на парични средства за покриване на
разходите, извършени от ЗЛ. При ревизията не се установява облагаем доход и
респективно, дължим данък върху доходите на ФЛ по реда на чл.48 от ЗДДФЛ.
Констатираното от органите по приходите превишение
към 31.12.2013 г. в размер на 293 141.47 лв. не доказва неговата наличност в
брой, то е в резултат на изготвената справка, изложена в РД и е само за целите
на настоящата ревизия“.
Именно поради изложеното по-горе,
ревизиращият екип е приел, че лицето, към 01.01.2014
г., разполага с налични парични средства в размер на 5 000.00 лв.
В резултат на извършените процесуални
действия, събраните доказателства и предоставените от лицето документи и
писмени обяснения, както и въз основа на направената съпоставка за 2014 г., е
установено несъответствие между получените доходи и направените разходи от ревизираното
лице /РЛ/, т.е. направените от РЛ разходи надвишават получените доходи, поради
което е прието, че са налице доходи от други източници, съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и е определена данъчна основа, равна на посоченото несъответствие и данък
по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ с прилежащите лихви за просрочие.
В РА е посочено, че съгласно чл.48
ал.1от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна основа се определя, като
общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. В
случая, общата годишна данъчна основа за РЛ е годишна данъчна основа за доходи
от други източници, формирана по реда на чл.25 и чл.36 от ЗДДФЛ, установено е в
размер на 339 440.91 лв. и включва:
-
Установени
доходи от други източници в размер на 384 596.59 лв.
/размера на
установения недостиг на парични средства/, върху който е определен размерът на
данъка по данъчна ставка 10 на сто – 28 459.66 лв.
-
Доход от
трудово правоотношение в размер на 54 587.91 лв., деклариран от РЛ в ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г./, върху който е определен размерът на данъка по
данъчна ставка 10 на сто – 5 458.79 лв.
-
Доход от
прехвърляне на права и имущество в размер на 256.41 лв. /деклариран в ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г/ - необлагаем.
Установен е ДДФЛ за внасяне, съгласно
чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 33 918.45 лв., като се прилага данъчна ставка,
определена в материалния ЗДДФЛ – 10%.
Внесен е ДДФЛ в размер на 5 458.79
лв. За невнесения в срок ДДФЛ се дължи лихва.
За да потвърди РА, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е изложил мотиви, че са
неоснователни възраженията за нарушение на материалния закон и необоснованост,
свързано с приложението на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като е изложил подробно доводи,
както точно презумира тази разпоредба.
По делото е изслушана
и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л.1872, т.7), за изготвянето на която, вещото лице е
използвало всички приложени по административната преписка и по делото
доказателства. Съдът кредитира същата, изготвена в няколко различни варианта, и
която е обективно, компетентно и безпристрастно изготвена досежно
математическите изчисления. Заключението е изготвено в няколко варианта, което
обстоятелство ще бъде обсъдено по-долу в настоящото изложение.
Експертът е установил, че приходната
администрация е приела, че паричните средства в брой, в края на 2014 г.
възлизат на 400 000.00 лв. въз основа на декларации, заведени с вх. №
94-00-1757 от 27.02.2019 г. и с вх. № 94-00-264 от 28.02.2019 г., подадени от В.В.А.. Експертът е констатирал е, че паричните средства в
брой в края на 2014 г., възлизащи на сумата от 400 000.00 лв. е обоснована
само въз основа на горепосочените декларации. Приетите от приходната
администрация парични средства в банкови сметки в края на 2014 г. възлизат на
399.56 лв., направено въз основа по извлечение от банкова сметка № BG85 RZBB914551000730567
в лева с титуляр В.В.А..
От своя страна експертизата е
установила, че общо наличните парични средства по банковите сметки на РЛ към
31.12.2013 г., респективно, към 01.01.2014 г. са
113.05 лв. Внесените от ревизираното лице през финансовата година 2014 г.
парични средства за захранването на личните банкови сметки възлизат на
45 845.56 лв., като хронологичната последователност на вноските е показана
в табличен вид – таблица 9.
Изтеглените в брой от РЛ през
финансовата 2014 г. парични средства от личните му банкови сметки възлизат на
190 620.00 лв., като хронологичната последователност на извършените
тегления в брой са показани подробно в таблица 10. След проследяване в
хронология движението на внесените и изтеглените по банковите сметки на
ревизираното лице парични средства, експертизата е констатирала, че е налице превишение на изтеглените от банковите сметки на РЛ парични
средства спрямо направените през 2014 г. вноски за захранването на същите.
Размерът на превишението на изтеглените в брой
парични средства възлиза на сума в размер на 144 674.44 лв.
Различните варианти са подробно
представени в експертизата, като по т4. – първи вариант, и по т.5.4 – втори
вариант, експертът е установил, че не е налице превишение
на разходите над приходите. По т.5.4 – втори вариант 2-А, паричният поток за
2014 г., паричният поток е показан в таблица 13, експертът е установил, че е
налице превишение на разходите над приходите в размер
на 1 700.91 лв.
След съпоставяне на приходите и
разходите на РЛ по вариант 1, вещото лице е установило, че не е налице превишение на разходите спрямо приходите, като краен
годишен резултат, като е установен остатък на парични средства в размер на
3 580.98 л., поради което и лицето не дължи ДДФЛ за календарната 2014 г.
След съпоставяне доходите и разходите
на РЛ по вариант 2, експертизата е констатирала, че не е налице превишение на разходите над приходите , като краен резултат
и е констатиран остатък в размер на 24 999.09 лв., поради което РЛ не
дължи ДДФЛ.
След съпоставка на приходите и
разходите на РЛ по вариант 2-О експертизата е установила, че за финансовата
2014 г. е налице превишение на разходите спрямо
приходите в размер на 1 700.91 лв. и РЛ дължи ДДФЛ за календарната 2014 г.
в размер на 170.09 лв.и лихва за забава в размер на 68.02 лв.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени писмени доказателства по опис, представени от ответника с
писмо вх. № 17906/04.10.2019 г. (л.823, т.4 – л.1883, т.7).
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В случая, в жалбата се правят две основни групи
възражения – такива по процедурата и такива по същество.
І. Във
връзка с наведените възражения за допуснати съществени нарушения на
производствените правила.
Съдът намира, че са налице съществени нарушения на
производствените правила, но на съвсем други основания, а не на тези, посочени
от жалбоподателя.
На първо място, следва да се
посочи, че съдът намира РА за издаден от компетентни органи по приходите и в
предвидената за това форма. От приобщените по делото доказателства
се установява, също така и че ЗВР, РА и РД са надлежно подписани с валидни
електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ
и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.
Съдът намира, че РА в обжалваната част, а именно, установените задължения за данък по
чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 459.66 лв. и лихви – 11 381.56
лв. е постановен при неправилно и непоследователно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Видно от ЗВР, с която е сложено в
ход ревизионното производство по отношение жалбоподателя В.В.А.,
ревизираните данъчни задължения са за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии,
граждански договори и др.
С процесния
РА обаче са определени задължения по чл.48 от ЗДДФЛ, които реално, са на база
единствено облагане на доходите по чл.35, т.6 ЗДДФЛ, като, каквито
практически, РА квалифицира констатираните несъответствия между разходите и
доходите на В.А. на годишна база, след анализ на паричните му потоци за
обследваната година от обжалваната част - 2014 г. По отношение на така определената данъчна
основа, следва да се посочи следното:
От ревизиращите органи е изготвен
анализ на разполагаемите и разходвани парични средства на лицето за ревизирания
период на годишна база, при което за 2014 г. е установено несъответствие между
разходите и приходите на физическото лице в размер на (-284 596.59 лв.). В
РД и РА е прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства
относно източника на дохода до размера на установеното несъответствие за
съответната година, то за целите на ревизионното производство следва да се
приеме, че тези превишения представляват други облагаеми доходи по чл.35 т.6 ЗДДФЛ. По този начин данъчната основа за облагане на този доход е определена в
размер на установените несъответствия /превишения/, след което обаче, за
същите са определени задължения по общия ред /на материалния данъчен закон, а
не по аналогия - по реда на чл.122 и сл. ДОПК/. В тази връзка, съдът намира, че
РА е незаконосъобразен, дори изцяло да се споделят фактическите изводи на
органите по приходите и механизмът на формиране на несъответствията, тъй като
е недопустимо смесването на два напълно различни по смисъл и предназначение
начини на облагане.
Разпоредбата на чл.35, т. 6 ЗДДФЛ определя, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи,
придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично
посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този
закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В процесния случай, органите
по приходите претендират, че са разходвани средства, за които няма данни как са
придобити, като не са ангажирани релевантни доказателства за източника и
основанието за наличността им, като въпреки това се правят изводи за налични
парични доходи, които не са декларирани надлежно. Ответникът неправилно е
квалифицирал посочените отрицателни разлики като доходи от други източници по
смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, доколкото превишението на
разходите над приходите не представлява „доход от друг източник“, изискващ
посочването на конкретен източник на средствата, тъй като по определение, при превишението на разходите, такъв конкретно посочен
източник не е налице, а същото може да формира облагаема основа само на
основание презумпцията на чл.123 ДОПК. Според съда няма как едновременно да е
налице „доход от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ
/облаган на основание и по реда на материалния закон/ и същият този доход да е
с „недоказан/неустановен произход“ /облаган на основание чл.123 ДОПК/.
Или иначе казано,
несъответствието между разходите на лицето, независимо от това дали са касови,
безкасови, какъв е характерът им и прочие, и доходите му, респ. оценимото в пари имущество, не се третира от разпоредбата
на чл.35 т.6 ЗДДФЛ. Изричното й изискване е, да се облагат доходи от източници,
а посоченото от администрацията имуществено несъответствие не е източник на
доход, нито самото то, в материалния закон се презюмира
като доход, подлежащ на облагане. Това несъответствие не подлежи на облагане по
общия ред, а само по реда на чл.122 и сл. ДОПК – по аналогия, но ако са налице
предпоставките, визирани в тази хипотеза, вкл. несъответствието да е явно и
значително. Тези превишения не могат да се облагат по общия ред, когато не
отговарят на условията за облагане по аналогия, защото има съществена разлика в
основанието за облагането в двата случая.
Следва в тази връзка да бъде
съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република
България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон,
съобразно техните доходи и имущество. Тази конституционна норма изчерпателно
посочва възможните обекти на облагането с данъци – това са имуществата и
доходите на гражданите. Съответно, в доктрината е безспорно, че данъците са
имуществени /обект на облагането е притежаваното от лицето имущество/ и
подоходни /обект на облагането са получените от лицето доходи/. Предмет на
регулиране на ЗДДФЛ не е облагането с данъци на имущество, а на доходи – чл.1 и
чл.2 ЗДДФЛ. Имуществените данъци са предмет на регулиране на друг закон – чл.1
ал.1 т.1-5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
В ЗДДФЛ обаче няма легално
определение на понятието „доход“, както няма легално определение и на понятието
„облагаем доход“, като в разпоредбата на чл.10 от закона са дадени видовете
доходи според два различни класификационни критерия – според източника на
дохода - ал.1 от разпоредбата, и според формата на получаването/плащането му -
ал.2 от разпоредбата. По аналогия, от разпоредбите на Счетоводен стандарт 18,
определящ дефиницията за „приход на предприятие“ в счетоводен аспект и при съобразяване
с посочената норма на чл.10 ЗДДФЛ, следва да се приеме, че доходът е
икономическо понятие, което обхваща получени от конкретно физическо лице оценими в пари права, които водят до нарастване на
имуществения комплекс на това лице чрез нарастване на активите или намаляване
на пасивите му.
Или иначе казано, доход е
всичко онова (всяко материално благо), въведено в обръщение в гражданския и
търговски оборот, оценимо в пари и подлежащо на
облагане, независимо от това с какъв данък, което едно лице получава или има
правно валидно основание да получи в своя полза, както и право да се разпореди
с него и с правото си да го получи в полза на друго лице, за финансовата
година, независимо дали лицето носи риска от дейността, от която се реализира
съответното благо или не и което води до увеличаване на имуществото на
притежателя на дохода или до погасяване на негови задължения.
Разпоредбата на чл.35, т.6 ЗДДФЛ, освен наличието на доход, който да се обложи, изисква той да е получен
от „други източници“. Понятието „източник на доходи“ също не е дефинирано
изрично в ЗДДФЛ. Това налага извличането му по тълкувателен път при
съобразяване с логиката на закона и преследваната от законодателя цел. От една
страна, понятието представлява класификационен критерий по чл.10, въз основа на
който са изброени такива доходи, като с препратка е посочено, че по този
критерий, доходи са и тези по чл.35 ЗДДФЛ, а от друга страна, в чл.8 от закона
е посочено за кои източници на тези доходи се счита, че се намират на
територията на Република България. Императивно изискване на разпоредбата на
чл.35 т.6 от закона, е доходът да е от източник, който не е изрично посочен в
този закон, което означава, че при изграждането на мотивите в процесния акт,
следва да се посочи изрично какво е нормативното или облигационно основание за
получаването на такъв доход. В ЗДДФЛ са посочени следните източници на доходи –
доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец, доходи от друга стопанска дейност /вкл. и дохода на лица,
регистрирани като земеделски производители/, доходи от наем или от друго
възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от
прехвърляне на права или имущество, доходи от източниците, посочени в чл.35,
т.1-5 ЗДДФЛ, както и доходи по чл.37–38 от закона. Анализът на разпоредбите,
уреждащи тези видове доходи, води до обоснования извод, че те се получават въз
основа на съществували, съществуващи и/или развиващи се правоотношения, по
повод на които, за съответното лице се поражда притезание
за оценимо в пари право, като, от друга страна, по
силата на тези правоотношения е породена корелационна
връзка платец на доход - получател на доход. Т.е. понятието „източник на
дохода“ предполага наличието на правоотношение, по силата на което за съответното
лице е породено вземане за оценимо имуществено право,
и/или прехвърлящо такова имуществено право лице или лица, които от гледна точка
на данъчния закон се квалифицират като платец на дохода. Несъответствието между
оценимите в пари имуществени активи и пасиви /права и
задължения/ на определен имуществен комплекс на конкретно лице не е източник на
доходи в посочения по-горе смисъл. Това несъответствие не представлява
правоотношение /правоотношения/, нито може да се дефинира като платец на доход
и то облагаем.
Изискването за наличие на
платец на доход имплицитно се съдържа в посочената правна норма на чл.35 от
закона, като това изискване се извлича и по аргумент от общата разпоредба на
чл.11 ЗДДФЛ. Горният извод се потвърждава и от историческото и логическото
тълкуване на действащата разпоредба на чл.44а ЗДДФЛ, с която се въвежда
задължението за определени платци на дохода по чл.35 от закона да заплащат
авансово данъка. Всъщност, нормата не въвежда за първи път изискването за
платец на този доход, а просто променя платеца на данъчните задължения за
изплатените доходи от някои платци на дохода по чл.35 ЗДДФЛ след влизането си в
сила. От друга страна, както вече бе посочено, несъответствието между
констатираните доходи /оценими в пари права/ и
източници на финансиране с имуществото на ревизираното лице и направените от
него разходи, е основание за прилагане на оборимата
презумпция на чл.123 ал.1 т.1 и т.2 ДОПК, която не изисква установяване на
източник на дохода /в смисъл на права по развило се или съществуващо
правоотношение и/или на констатиран платец/, а го презюмира
извън тези обстоятелства. В случая обаче, органите по приходите не са се
позовали на тази презумпция, за да формират данъчна основа по реда на
чл.122-123 ДОПК, а ревизионното производство е проведено по общите процесуални
правила, които изискват данъчните фактически състави, водещи до определяне на
задължения, да се установят при условията на първоначално пълно доказване от
администрацията - § 2 ДР ДОПК във връзка с чл.170 ал.1 АПК, вкл. в конкретния
казус относно наличието на получен доход от конкретен източник, което не бе
сторено по делото. На практика обаче, с ревизионния акт са обложени разходи, а
не доходи на лицето, което е недопустимо по аргумент от чл.2 ЗДДФЛ.
В случая при ревизията,
проведена по общия ред, органите по приходите са извършили съпоставка на
приходите и разходите на физическото лице, като за ревизираните четири години
са установили превишение на разходите над приходите само
за 2014 г., което е прието като формиран доход, който следва да се приеме за
друг доход, недеклариран от лицето.
С оглед установеното,
органите по приходите са били длъжни да уведомят ревизираното лице, че основата
за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ДОПК ред и да
му предоставят възможност да ангажира доказателства и да вземе становище с
оглед защита на правата и интересите си.
По своята правна същност
уведомлението по чл.124 ДОПК представлява процесуално действие, с което
органът по приходите заявява, че облагането ще бъде извършвано по особения ред
на чл.122 и следващите от ДОПК. За да породи своя правен ефект, обаче,
уведомлението следва да бъде издадено и връчено в хода на ревизионното
производство. Такова уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК в ревизионното
производство на лицето не е връчвано, както и не му е дадено указание да подаде
декларация по образец, посочена в чл.124 ал.3 ДОПК, в която да посочи относимите към установяване на данъчната основа
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът
намира, че незаконосъобразно е определена данъчната основа за доход по чл.35,
т.6 ЗДДФЛ за процесната 2014 г., като са съобразявани
суми, представляващи т.нар. несъответствие между получените доходи, които в
случая са от трудови правоотношения, от прехвърляне на имущество и получени
парични заеми, и извършените разходи (разходи за издръжка;
комунални разходи и върнати заеми) /превишения на разходите/. С оглед на
принципната незаконосъобразност на РА, в частта, с която на ревизираното лице
са определени задължения за данък по ЗДДФЛ само върху тези доходи, но по общия
ред, а не по аналогия, съдът счита, че не би следвало да бъде обсъждан въпросът
относно действителното наличие на несъответствия и техния размер.
В този смисъл необосновано е твърдението на директора на Д „ОДОП“, а
именно: „Съгласно разпоредбата за ревизия при особени случаи по чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице
едно от обстоятелствата, визирани в т.1 – 8. Текстът предоставя на органа по
приходите преценка дали да проведе ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК
или по общия ред, когато са налице обстоятелствата по т.1-8. В случая,
данъчната основа е безспорно установено на база декларирани доходи и
реализирани разходи, при което не се налага установяване на данъчна основа по
реда на чл.122 ал.2 и ал.1 от ДЗОПК, съответно, на така определена база
облагане по разпоредбите на материалния закон, а е допустима ревизия по общия
ред, каквато е извършена, при която е обложено превишението
на установените разходи над приходите за съответната данъчна година, като
разликата е квалифицирана като доход на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ…“
Действително, следва изрично да се посочи, че прилагането на особения ред на чл. 122 от ДОПК е оставено на преценката на органа по приходите. Това значи, че
дори да е налице някое от основанията на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по
приходите може при условията на оперативна
самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред на
чл.122 от ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на ревизии. При
вземане на решение за преминаване към особения ред за облагане може да се вземе
предвид най-вече влиянието на наличното основание върху възможността за точното
установяване на данъчната основа и всички други относими
към отчетността обстоятелства.
Предвид изложеното необходимо е да се
отбележи следното:
Нито
от страна на ревизиращия екип, нито от страна на решаващия орган е направено разграничение
между ревизията по общия ред и тази по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, в това число, при коя
ревизия кой носи доказателствената тежест. Това
налага извода, че приходната администрация е тази, която следва да установи
наличието на доход от друг източник по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, а задълженото лице, от
своя страна, носи доказателствена тежест да установи
твърденията си относно притежавани от него суми преди данъчния период, в това
число, че същите не подлежат на облагане, респективно попадат в някоя от
хипотезите по чл.13 ал.1 и 2 ЗДДФЛ.
Второ,
предвид ангажираните от задълженото лице писмени доказателства и ССчЕ, съдът намира, че констатациите на органите по
приходите за наличие на доходи от други източници, непосочени изрично от закона
и необложени с окончателни данъци по ЗДДФЛ и ЗКПО – чл.35 т.6 ЗДДФЛ, остават недоказани.
Каза се по-горе, видовете
облагаеми доходи са регламентирани в чл.10 от ЗДДФЛ и между тях доходи без
произход не са посочени. Няма нито в ДОПК, нито в ЗДДФЛ презумпция, че
наличието на разходи, превишаващи размера на декларираните по реда на чл.50 от ЗДДФЛ от лицето доходи, представляват доходи от други източници и подлежат на
облагане по посочения от приходната администрация ред. В случая, въз основа на
извършения анализ на всички събрани по административната преписка
доказателства, е установено превишение на разходите
над приходите.
Съгласно разпоредбата на
чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон, но тук законът борави с
термина "доходи, придобити от източници", което е нещо различно от
извършени разходи. За да се приложи избраният подход за облагане, е необходимо
да се установи не само наличието на разход, но и неговият произход – наличието
на средства и начина на тяхното придобиване, като доказателствената
тежест за установяването на тези релевантни за спора факти е на ответната
страна.
В настоящия казус,
получените доходи са от трудови правоотношения, от прехвърляне на имущество и
получени парични заеми, а извършените разходи са за: издръжка, комунални
разходи и върнати заеми.
Следователно, РА следва да
бъде отменен относно допълнително определените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, произтичащи от незаконосъобразно определените данъчни основи, формирани
реално само от превишенията на разходите над
доходите, ведно със съответните лихви.
ІІ. Във
връзка с наведените възражения за материалната незаконосъобразност на РА.
Съдът намира, че погрешно от приходната администрация
е възприето началното салдо към 01.01.2014 г., при положение, че е налице влязъл в сила РА №
Р-16001615001086-091-001/07.01.2016 г., при който е установена към 31.12.2013
г. налична сума в размер на 293 141.47 лв., а ревизиращият екип, подкрепен
от тезата на решаващия орган, е възприел за правилно, началното салдо към 01.01.2014 г. да бъде в размер на 5 000.00 лв. Необоснована
е тезата на органите по приходите и решаващия орган, че: „Констатираното от органите по приходите превишение
към 31.12.2013 г. в размер на 293 141.47 лв. не доказва неговата наличност
в брой, то е в резултат на изготвената справка, изложена в РД и е само за
целите на настоящата ревизия“.
Във връзка с тази констатация е необходимо да се
посочи следното:
От съществено значение за правилното решаване на
правния спор е преценката за това кога ревизионният акт влиза в сила и става
стабилен административен акт, който не може да бъде изменян или отменян, освен
при наличие на изрично предвидените в закона основания и по специална
процедура. Административните актове влизат в сила, когато не подлежат на
обжалване или когато не са обжалвани в законоустановените
срокове, или производството по обжалването е прекратено и този акт не подлежи
на обжалване, или когато бъдат потвърдени при обжалването по административен
и/или съдебен ред с акт, който е окончателен. За да се гарантира стабилитета на
правните отношения, уредени с административните актове, са установени правила и
срокове относно тяхното обжалване, като във всички случаи сроковете за
обжалването са преклузивни. Несъмнено срокът,
предвиден за обжалване на ревизионен акт в чл.156 ал.1 от ДОПК е преклузивен, като същото се отнася и за срока по чл.156
ал.5 от ДОПК, предвиден за подаване на жалба до съда в случаите по ал.4, според
която непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК се
смята за потвърждение на РА в обжалваната част. Законодателят приравнява
правните последици на изричното потвърждение на РА с решение на решаващия
орган, постановено в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, с последиците при
непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, като приема,
че е налице мълчаливо потвърждение. В двата случая е регламентирано правото на
данъчния субект да обжалва РА пред съда, като е установен срок за това
обжалване, който е 14-дневен и тече от връчване на решението, когато такова
решение е постановено в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, и съответно - 30-дневен,
който тече от изтичане на срока за постановяване на такова решение. Затова следва
да се приеме, че при неупражняване на това право от страна на данъчния субект,
последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или мълчаливо
потвърждаване. Това означава, че, когато РА, който е мълчаливо потвърден по
смисъла на чл.156 ал.4 от ДОПК, не е обжалван пред съда в срока, предвиден в
чл.156 ал.5 от ДОПК, този РА влиза в сила и против него не може да се подава
допустима жалба до съда. Влязъл в сила акт не може да бъде отменен от съда, а
по аргумент за по-силното основание и от административен орган по реда на
административния контрол.
В случая е налице РА, с който не са
установени задължения за В.А. за период 01.01.2013 –
31.12.2013 г., дори напротив – констатирана е наличност в брой на парични
средства в размер на 293 141.47 лв.
В определени в чл.133 от ДОПК хипотези,
данъчните задължения могат да
бъдат изменени. Предпоставки: да е
извършена ревизия и задължението да е установено с ревизионен акт, който не е
обжалван пред съда.Това означава, че данъчното задължение може да бъде изменено
при административно обжалване на акта, както и, ако същият е влязъл в сила.
Инициативата за изменение на акта може
да изхожда от органа по приходите или от ревизираното лице.
Законът изрично определя основанията за
изменение на данъчното задължение, а именно: 1. когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
установяване на задълженията за данъци, които не са могли да бъдат известни на
лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до издаване на ревизионния
акт, когато актът не е бил обжалван или до влизането в сила на ревизионния акт,
когато актът е бил обжалван; 2. когато по надлежния съдебен ред се установи
невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на
писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци
или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на
ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в
установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или
разглеждал жалбата срещу ревизионния акт; 3. когато установяването на
задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно
съдържание или подправен по надлежния съдебен ред; 4. когато установяването на
задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение,
който впоследствие е бил отменен; 5. когато за същите задължения, за същия
период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила
ревизионен акт, който му противоречи.
Изменението на задълженията се извършва чрез издаване
на нов ревизионен акт. Ревизията се назначава от териториалния данъчен директор
по негова преценка след като е бил уведомен от органа по приходите за наличие
на основание за изменение на данъчно задължение или по писмено искане на
заинтересованото лице, към което се прилагат доказателствата, на които се
позовава.
Изменението на данъчни задължения е допустимо, ако заповедта за възлагане на
ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от
узнаване на основанието за изменение и до изтичането на пет години от
изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация.
Отказът на териториалния данъчен
директор да възложи ревизия за изменение на данъчно задължение е обжалваем в 14
дневен срок от получаване на решението пред съответния административен съд,
чието определение е окончателно.
Когато се установи, че задължението за
данъци е било установено в по-висок или
по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е
налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.
В настоящия случай, нито по
административната преписка, нито по делото се представят доказателства в тази
насока, което обстоятелство изключва всякаква възможност сумата от
293 141.47 лв. да не се приеме за налична у РЛ А..
Не е ясна формулировката : „…не доказва неговата наличност в брой, то е
в резултат на изготвената справка, изложена в РД и е само за целите на
настоящата ревизия“.
Или иначе казано, неправилно е
определено началното салдо към 01.01.2014 г.
По отношение на началното салдо, съдът
намира за необходимо да посочи също така, че в случая разполагаемите за
жалбоподателя парични средства в брой към 01.01.2013
г. са определени, въз основа на констатациите, съдържащи се в издадения на А.
за предходната 2013 г. РА № Р-16001615001086-091-001/07.01.2016 г., влязъл в
сила. С цитирания РА е прието, че към 31.12.2013 г. физическото лице разполага с налични парични
средства в размер на 293 141.47 лв.
Цитираният РА, както и РД, който е неразделна част от
него са присъединени към доказателствата по настоящата ревизия. От друга
страна, жалбоподателят оспорва като цяло
този подход за определяне на началното салдо, поради което и същият следва да
бъде съобразен и при постановяване на настоящото решение.
Въпросната парична сума следва да бъде допълнително
коригирана с оглед възражението на жалбоподателя, свързано с резултати от
влезлия в сила РА № Р-16001615001086-091-001/07.01.2016 г.
Задължителната сила на влезлия в сила административен
акт, без всякакво съмнение следва да бъде зачетена.
С РА № Р-16001615001086-091-001/07.01.2016 г. са констатирани
разполагеми за жалбоподателя към 31.12.2013 г.
парични средства в размер на 293 14147 лв. В резултат на това, съответно
се променя началното салдо за 2014 г. в
посока увеличение със същата сума.
Неправилен е обаче и начинът на изготвяне на паричните
потоци.
В случая за пълнота на изложението, следва да се
посочи преди всичко, неправилният извод за превишение
на разходите. Видно от таблиците на паричните потоци в РД за 2014 г. сборът на признатите
налични парични средства в началото на периода е 5 000.00 лв.,
постъпленията за годината са в размер на 243 111.25 лв., а установените разходи
за годината са в размер на 132 377.00 лв., а парични средства в края на
периода – 400 000.00 лв.
Интерес представлява констатацията на
приходната администрация по отношение на наличните средства към 31.12.2014 г. в
посочения размер, тъй като, ако ревизията е по общия ред на ДОПК, кое е
наложило да се вземат предвид сумите,
декларирани от А. с декларация вх. № 94-00-1757/27.02.2019 г. и вх. №
94-00-264/28.08.2019 г. Подобен подход е присъщ само и единствено в ревизия по
особения ред на чл.122 от ДОПК.
От една страна, органите по приходите
приемат, че лицето разполага с налични парични средства към 01.01.2014 г. в размер на 5 000.00 лв., това при
положение, че е налице влязъл в сила РА, с който е установена наличност в брой
в размер на 293 141.47 лв., а в следващия момент, приемат декларираните от
него суми в края на данъчния период.
Отделен е въпросът, че лицето в случая няма никакво
задължение за декларира някакви доходи, тъй като ревизията не е по реда на
чл.122 – 124 от ДОПК. В случая съдът намира за недопустимо изключване на сумата
от 293 141.47 лв., единствено въз основа на предположение на органа по
приходите, още повече, че нарде с влезлия в сила РА, в
ревизионно производство по общия ред, каза се, липсва задължение за лицето да
декларира определени обстоятелства. Друг е въпросът, че А., като физическо
лице, няма задължение да води счетоводство съгласно ЗСч.
Необоснована с оглед настоящия правен спор е констатацията
на приходния орган, а именно: „РА №
Р-16001615001086-091-001/07.01.2016 г. не е обжалван по реда на чл.152 от ДОПК
от В.В.А.. Със съответното действие е налице
безспорно доказателства, че лицето е било съгласно с фактите и обстоятелствата
по РА и констатацията, че към 31.12.20-13 г. не разполага с налични парични
средства“.
Видно от таблица на стр. 32 на паричния поток в РД №
Р-16001615001086-092-001/23.11.2015 г. действително е налице превишение в такъв размер, но горното не да основание на
приходната администрация да твърди, че това е само за целите на ревизията. Очевидно липсата на установени задължения за
тази година е основание за А. да не обжалва този РА, тъй като лицето няма
правен интерес, и същият да е влязъл в сила. Каза се по-горе какво е значението
на влезлия в сила РА, поради което съдът намира за неоснователни твърденията на
ответната страна, че тази сума не е била налична. Това се обуславя на
предположения, а нито един административен акт, включително и съдебният не
могат да бъдат постановени въз основа на предположения. Доказателства за
противното, липса на тези средства у А., не се представят от данъчната
администрация.
Предвид изложеното, необходимо е да се отбележи
следното: - съгласно чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, каза се по-горе, облагаемият доход е
брутната сума на облагаеми доходи, придобити през данъчната година от всички
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
ЗКПО. Каза се също така, че в процесния случай, приходните органи са обложили
разликата между разходи и приходи, които са определени като „доходи от други
източници“ по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
Как изложеното се съотнася към констатациите от
анализа на паричните потоци?
Видно от същите, доходите на В.А. са от трудови
правоотношения, от доходи от прехвърляне на имущество и от парични заеми. Т.е.
този доход не попада в категория на тези, посочени в чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
Последно сочената норма, касае конкретен източник на
средства, непопадащ в останалите хипотези на подоходното облагане.
В този смисъл съдът намира, че незаконосъобразно е
определена данъчна основа за доход по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Изричното изискване
на тази норма е, да се облагат доходи от източници, а посоченото от
администрацията имуществено несъответствие не е източник на доход, нито то
самото, в материалния закон, се презюмира като доход,
подлежащ на облагане. Именно поради това, такова несъответствие и не подлежи на
облагане по общия ред, а единствено по реда на чл.122 и следв.
от ДОПК, и то, само и единствено, ако са налице предпоставките, визирани в тази
хипотеза, включително несъответствието да е явно и значително. Тези превишения
не могат да се облагат по общия ред, когато не отговарят на условията за облагане по аналогия, тъй като липсва
идентичност в основанието за облагането в двата случая. Несъответствието между
констатираните доходи /оценими в пари права/ и
източници на финансиране с имуществото на РЛ и направените от него разходи, е
основание за прилагане на оборимата презумпция на
чл.123 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК, която не изисква установяване на източник на
доходи, а го презюмира извън тези обстоятелства.
Съгласно чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, това несъответствие е самостоятелно основание
за провеждане на ревизията при особени случаи, каквото е следвало да бъде
ревизионното производство във връзка с облагане на установено надвишени на
разходи над приходите на РЛ. В случая, органите по приходите не са се позовали
на тази презумпция, за да формират данъчна основа по реда на чл.122 – чл.123 от ДОПК, а ревизионното производство е проведено по общите процесуални правила,
които изискват данъчните фактически състави, водещи до определяне на
задължения, да се установят при условията на първоначално пълно доказване от
администрацията - § 2 от ДОПК във връзка с чл.170 ал.1 от АПК, в конкретния
казус - относно наличието на доход от конкретен източник.
Съдът обаче констатира, че полученото възнаграждение
от РЛ по договор за управление с „В.А. Ойл“ ЕООД е в общ размер от
48 898.35 лв., отразени като доходи от трудови правоотношение, като сумата
в размер на 26 700.00 лв. е преведена по банков път по сметка № BG67BGUS 9160100247180 в лева в БАКБ.
Разликата в размер на 22 198.35 лв. не фигурира по банковите сметки на РЛ.
Ето защо съдът намира, че за горната сума, РЛ дължи
данък, който според вещото лице по приетата без възражения ССчЕ
е в размер на 1 700.91 лв. В случая съдът възприема вариант 2-А от
експертизата, тъй като същата отговаря на събраните по делото доказателства, и
не се представят други такива, които да оборят тази констатация.
След като не са установени и доказани от приходната
администрация по надлежния ред недекларирани от РЛ облагаеми доходи в размер, посочен
в оспорения РА, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, и предвид
установеното в настоящо производство наличие на доходи, за които А. дължи
данък, в качеството си на задължено лице по ЗДДФЛ, то така издаденият РА се
явява частично незакосъобразен и следва да бъде изменен,
като задължението бъде намалено от 28 459.66 лв. на 170.09 лв. и лихвите –
от 11 381.56 лв. на 68.02 лв..
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват, както на жалбоподателя, така и на ответника съобразно уважената част
на жалбата. Така същите се констатираха в размер на 2 544.70 (две хиляди
петстотин четиридесет и четири и 0.70) лв. за жалбоподателя и в размер на
300.00 (триста) лв. за ответника, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, Х
състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001618005388-091-001/08.04.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 384/24.06.2019 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта за установените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г., като НАМАЛЯВА размера на задължението
от 28 459.66 лв. на 170.09 лв. и лихвите
– от 11 381.56 лв. на 68.02 лв.
ОСЪЖДА В.В.А., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП, сумата от 300.00 (триста) лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на В.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на
2 544.70 (две хиляди петстотин четиридесет и четири) лв., разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/