Р Е
Ш Е Н
И Е № 351
гр. Стара Загора, 08.11.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 328 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на V. N.F., гражданин на Република Гърция, подадена чрез
пълномощника му адв.С.В., против Решение №399 от 03.07.2019г., постановено по
АНД №1029/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление №19-1228-000464 от 26.03.2019г. на Началник група към
ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. В жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват
доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния
закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора не е спазена императивната разпоредба
на чл.42, ал.4 от ЗАНН, която изисква да е направено подробно и пълно описанието
на нарушението в АУАН, което да бъде идентично с описанието на нарушението в
издаденото НП. Посочено е, че административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си по закон да предостави на нарушителя, който е установено, че е
гражданин на Република Гърция и не владее български език, квалифицирана
преводаческа помощ, въпреки констатацията, че същият има неясноти относно
извършващата се проверка и развиващата се административна процедура. Обосновано
е, че предявяването и връчването на АУАН и наказателното постановление на санкционираното
лице – чужд гражданин, на български език без превод от заклет преводач на
родния език на нарушителя, засяга правото му на защита, респ. представлява
съществено процесуално нарушение. Касаторът
сочи, че санкционният акт е издаден преди изтичане на тридневния срок за
писмени възражения, което също се явява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото му на защита. Въз
основа на подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна
на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за правилност и законосъобразност на
решението на РС Стара Загора и моли съда да същото да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на V. N.F. против наказателно постановление №19-1228-000464 от 26.03.2019г., издадено от Началник група към ОД на
МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“
Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия „АА“, №19-464/26.03.2019г., на V.
N.F. са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП. От фактическа страна административното обвинение се основава
на това, че V. N.F. на
26.03.2019г., около 00:55 часа, в гр.Стара Загора, на бул.„Славянски“ в посока
запад, на кръстовището с бул.„М.М.Кусев“, като водач на лек автомобил
марка „Фолксваген Бора“, с рег. № ***, собственост
на T. E., управлява автомобила с под въздействие на алкохол. Тестван е с
техническо средство Дрегер 7510, фабр. №0019, който отчита концентрация на
алкохол в кръвта 1,05 промила, като пробата е под №03211 и е извършена в 01:18
часа на същата дата. Издаден е талон за
медицинско изследване бл. № 0010513. С това деяние се сочи за нарушена
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд Стара Загора е потвърдил изцяло посоченото НП. Прието е за безспорно установено, че с действието си жалбоподателят е
осъществил противоправно и виновно деяние, което е в нарушение на разпоредбата
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, потвърждаващо се и от събраните по делото
гласни доказателства, кореспондиращи
помежду си и с представената по делото разпечатка от техническото средство. Съдът
не е констатирал съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на
АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление. Обосновано е,
че в АУАН подробно са посочени резултатите от извършената проверка на
санкционираното лице, а от показанията на разпитаните свидетели се установява
степента му на владеене на български език, което не е довело до нарушаване
правото на защита на същия. Съдът е счел,
че наложените с наказателното постановление наказания съответстват по вид и
размер на предвидените в закона и са съобразени с тежестта на извършеното
нарушение, с оглед на което е
потвърдил обжалвания санкционен акт.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен
състав споделя извода на Районен съд Стара Загора за формална и материална
законосъобразност на НП. Съдът е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Обсъдени са възраженията и
доводите на наказаното лице, които се повтарят и в касационната жалба. Съдът е
достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не
следва да бъдат повтаряни.
Единствено
за пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.1, т.3 от
Директива 2010/64/ЕС на европейският парламент и на съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност
по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред такъв съд, Директива се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд. В мотивите към акта е прието, че за пътнотранспортните
нарушения, които са извършвани в широк мащаб (каквото е конкретното нарушение)
и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка, не може да се
изисква от компетентния орган да гарантира всички права съгласно директивата.
Ако е предвидено право на обжалване пред съответния съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, директивата следва да се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд.
В
аспекта на гореизложеното доводите от касационната жалба доводи за нарушено
право на защита, поради неосигуряване на преводач в административнонаказателното
производство са неоснователни. Според посочената Директива такъв е следвало да
му бъде осигурен едва в производството по обжалване на санкционният акт пред съда,
но в това производство нарушителят не се е явил в съдебно заседание, а е бил
представляван от надлежно упълномощен адвокат, поради което назначаването на
преводач не е било наложително.
Не
е налице и твърдяното нарушение на чл.44,
ал.4, предл.2 от ЗАНН. Действително привлеченото към отговорност
лице не е било надлежно уведомено, че в деня на връчване на АУАН има право да
приложи писмени обяснения или възражения доколкото съставеният АУАН незабавно се
предоставя на наказващия орган, а е уведомено само за общия срок по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде
квалифицирано като съществено, тъй като не възпрепятства упражняването на
правото на защита на касатора. Всички свои възражения той може да направи и
пред съда, който е длъжен да ги разгледа и обсъди при преценката за
законосъобразност на наказателното постановление.
С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №399/03.07.2019г.,
постановено по АНД № 1029/2019г. по
описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.