Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на пети април през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 3356 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба депозирана от С.К.Б., ЕГН: ********** *** срещу решение №
357792 от 11.03.2018г. по гр. д. 67358/2014г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 59-ти състав, с което е отхвърлен предявения от ищеца С.Б. иск против
Териториално поделение на НОИ София – град, представлявано от директора Т.Б.В.,
със седалище и адрес на управление ***, бел. „Ал. ******и „Ю.“ ООД с ЕИК: ******,
представлявано от управителя Ю.В.Г., със седалище и адрес на управление *** с правно основание по чл. 124, ал. 4 от ГПК, във
връзка с чл. 3 от ЗУТОССР във връзка с чл. 1, ал. 1,т.3 от ЗУТОССР за
установяване, че ищеца е полагал труд има трудов стаж при пенсиониране за
периода 03.01.1991 г. - 01.03.1992г., като е работил по трудово правоотношение
на пълен работен ден като шофьор на камион във фирмата на ответника „Ю.“ ООД.
С въззивна жалба излага съображения за незаконосъобразност
неправилност и необоснованост на съдебното решение. Сочи, че съдът не е
преценил всички събрани доказателства, както и незаконосъобразно й е отказал
събиране на гласни доказателства. Оспорват се изводите на съда, че представените по
делото декларации не могат да заменят свидетелските показания. Изразява се и
несъгласие със заявеното в решението на съда, че за уважаване на иска трябва да
бъдат представени изчерателно изброените документи по чл. 6,ал. 2 от ЗУТОССР.
Моли се въззивният съд да отмени пръвоинстанционното решение и да уважи иска. Правят се доказателствени искания. Претендират
се разноски за пръвоинстанционото и за въззивното производство.
Настоящият съд е
оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателката, като по
отношение на поисканите свидетели е съобразил разпоредбата на чл.6, ал.1 от
горепосочения закон.
Въззиваемите страни ТД на НОИ София – град и „Ю.“
ООД в срока по чл. 263 ГПК не представят
отговори и не взимат становище по въззивната жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на
страните, намира следното :
По реда на
проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за
допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по
отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите по въззивната
жалба. Съдът следи и без довод за спазване на императивните материалноправни
норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми и съдопроизводствените правила.
Решението е постановено при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка.
Обсъдени са всички правнорелевантни факти от значение за правилното решаване на
делото.
Правилно
първостепенния съд е посочил, че иска за установяване на трудов стаж по съдебен
ред е допустим, но е отхвърлил същия като неоснователен и недоказан.
Със Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, обн. ДВ, бр.26 от
29.03.2011 г., е отменен Указ № 527 от 1961 г. за установяване на трудов стаж
по съдебен ред. Съгласно чл.1, ал.1, т.3 по реда на този закон се установява
времето, което се зачита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Разпоредбата на чл.4 от закона посочва реквизитите на исковата молба и
приложенията към нея. Условие за допустимост на исковата молба е ищецът да
представи удостоверение по чл.5 ЗУТОССР, издадено от работодателя/осигурителя,
при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо
или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са загубени или унищожени, а в случаите на работодател, който е прекратил
дейността си без правоприемник, удостоверението се издава от Националния
осигурителен институт относно обстоятелството, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж / чл.5, ал.2 ЗУТОССР/. В конкретния
случай осигурителят "Ю.“ ООД не е прекратил дейността си, нито има данни,
че ведомостите и книжата са му иззети по реда на посочената инструкция, т.е. не
са налице хипотезите на чл.5, ал.2 ЗУТОССР. В този за допустимост на иска е от
значение, дали е представено удостоверение от работодателя, че докумените са
изгубени или унищожени. Такова удостоверение
с изх. № 1 от 2013г. издадено от
работодателя „Ю.“ ООД и е представено от
ищеца с исковата молба.
С иска по по чл.
124, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 3 от ЗУТОССР във връзка с чл. 1, ал. 1,т.3
от ЗУТОССР ищеца С.Б. е искал да бъде установено, че е полагал труд има трудов
стаж при пенсиониране за периода 03.01.1991 г. - 01.03.1992г., като е работил
по трудово правоотношение на пълен работен ден като шофьор на камион във
фирмата на ответника „Ю.“ ООД.
За да отхвърли
иска, СРС е приел, че ищеца не е доказал сочените от него факти с допустимите
от ЗУТОССР доказателства.
За основателността на иска по чл.3, във връзка с
чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба
длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда.
По делото не е ангажирано нито едно писмено
доказателство от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за
установяване на вероятността на трудовия/осигурителния стаж издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, от което съдът да може да
направи извод за основателност на иска. В
производството пред СРС още с към исковата молба са представени единствено два
броя декларации от лицата Е.М.и П.И.преписи от два броя осигурителни книжки
издадени от КФ ЮВЕ за същите тези лица.
Видно от
приложените по делото декларации, лицата са заявили, че за исковия период са
работили в ответното дружество „Ю.“ ООД и двамата на длъжност „монтьор в
автосервиз“ и че ищеца С.Б. е бил техен колега на длъжност „шофьор на камион“. По
съществото си волеизявленията на лицата Е.М.и П.И., обективирани в
представените по делото писмени декларации представляват свидетелски показания,
но същите са в допустимата от закона форма, тъй като свидетелските
показания могат да бъдат депозирани
единствено устно и непосредствено пред съдебния орган разглеждащ делото. Освен
това съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗУТОССР, свидетелски показания са
недопустими, освен ако не са представени писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, и то по време на полагане
на стажа. При това в случая доколкото липсват доказателства съставени от
работодателя и то с дата която да е по време на исковия период поискания от
ищеца разпит на свидетели е недопустим.
С оглед всичко
гореизложено напълно неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че неправилно съдът е приел, че представените по
делото декларации не могат да заместят свидетелските показания. Действително
изброяването на документите, които могат да послужат като начало на писмено
доказателства в ал.2 на чл.6 от закона, не е изчерпателно, но доколкото по
делото липсват каквито и да е други писмени доказателства, които да водят до
промяна на правните изводи на първостепенния съд.
По изложените
съображения въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение.
Съдът не обсъжда
другите приети по делото доказателства, включително отнасящите се за други
физически лица, като неотносими към решаването на спора.
Така мотивиран,
Софийски градски съд ГО, IV – А въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 357792 от 11.03.2018г. постановено по гр. д. 67358/2014г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 59-ти състав,
Решението не
подлежи на обжалване предвид ограничението на чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.