РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Попово, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100479 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 от СК – развод по исков ред.
Образувано е по искова молба на Б. С. И. от град Попово, ул. „Ф.Т.” №7 с ЕГН: **********,
действаща чрез пълномощника си адвокат Ц. Х. от град Попово, АК- Търговище със
съдебен адрес: град Попово, ул."Кирил и Методий” №3 ПРОТИВ: О. Р., родена на год. в
Украйна, гражданин на Украйна с неизвестен адрес.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 02.03.2020 год., когато с Акт
№0014 от същата дата на Община Попово, сключили граждански брак, първи по ред за
ищеца и втори за ответницата. От брака си нямали родени или осиновени деца.
С ответницата се запознали в Украйна, където преди време /преди пандемията/
ищецът пътувал постоянно в командировка, но на практика не били съжителствали
съвместно като съпрузи нито преди, нито след сключване на гражданския брак.
Решението било прибързано с единствената цел, в един по-късен момент
ответницата да се установи в България. Няколко дни след сключване на гражданския брак
ответницата се прибрала в Украйна и от тогава, нито била идвала в страната, нито ищецът
бил пътувал до Украйна. В началото поддържали връзка по телефона, но постепенно същата
била преустановена и реално към настоящият момент не поддържали никакви контакти и за
ищеца било неизвестно къде се намира ответницата в момента.
Според ищеца, бракът е станал само формален и лишен от съдържание, поради което
се моли за решение, с което същият да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл. 131 от ГПК особения представител на ответника е депозирал писмен
1
отговор, в който изразява становище за неговата допустимост.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. Ц. Х. – ТАК.
Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба на посочените в нея
основания, като пледира за уважаване на исковата претенция.
За ответника се явява особеният му представител адв. Й. Д., която счита исковата
претенция за основателна.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:
От доказателствата по делото се установява, че страните са съпрузи по силата на Акт
за граждански брак № 14/02.03.2020г., съставен от Община Попово /видно от приложеното
удостоверение за сключен граждански брак/. Съпругата при сключване на брака е запазила
фамилното си име – Р..
С оглед показанията на разпитания по делото свидетел Т.Й., за съда е безспорно
установено, че между страните е настъпила окончателната фактическа раздяла и съпрузите
не контактуват помежду си, като всеки един от двамата съпрузи води живот отделно и
независимо от другия. Установената между страните трайна фактическа раздяла и факта, че
не поддържат физически и духовни отношения като съпрузи, обосновават извод за
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е основание за допускане на
развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното
уважение, доверие и разбирателството между съпрузите. Между съпрузите липсва нужната
взаимност по смисъла на чл. 14 от СК, която е в основата на брачната връзка, което
означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в
него законът и моралът.
Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо
от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй
като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен,
ведно със законните последици от това.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50 лв., която
следва да бъде заплатена поравно от страните.
Доколкото ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Б. С. И. от град Попово, ул. „Ф. Т.“ № с ЕГН:
********** и О. Р., родена на год. в Украйна, гражданин на Украйна с неизвестен адрес, за
който е съставен Акт за граждански брак №г. на Община Попово, с РАЗВОД, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
2
ОСЪЖДА Б. С. И. от град Попово, ул. „Ф. Т.“ № с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Попово, сумата от 25.00
лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за допускане на развода, на основание чл. 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА О. Р., родена на од. в Украйна, гражданин на Украйна с неизвестен адрес,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Попово,
сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за допускане на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3