№ 16741
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110121430 по описа за 2023 година
М. Л. М. с ЕГН **********, представляван от адв. К. Б., със съдебен адрес: гр. С.. е
предявил срещу „С“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...
отрицателен установителен иск за следното:
Да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 5 177, 54
лв., начислена и обективирана във фактура № **********/05.04.2023г., за имот находящ се в
гр. С..., ул. ..., по партида с клиентски номер № **********.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Ищецът твърди, че „С“ АД е открила партида на негово име с абонатен № ********** без
основание, затова не дължи и начислената по партидата сума в размер на 5177, 54 лв.
Ответникът излага съображения за това, че ищецът е потребител на ВиК услуги, че между
страните са налице трайно установени договорни услуги. Получаването на такива се
осъществява при публично известни общи условия, като е достатъчно имотът на
потребителя да е присъединен към водоснабдителната мрежа, за да се приеме, че по
отношение на него е налице облигационно правоотношение по повод на доставка на вода до
имота. Твърди се, че имота е водоснабден и в него са ползвани предоставените ВиК услуги,
както и, че на 22.03.2023г. от длъжностни лица на компанията е извършена проверка на
място (Контролен лист№ НПРД 031518) в имота на ищеца, при която е установено, че
въпросният имот е водоснабден и за същия не е налична партида в системата за фактуриране
на дружеството. В резултат на така направените констатации, собственика на имота М. Л. М.
е поканен на среща с представители на „С“ АД, която се е състояла 28.03.2023г. и за която е
съставен Протокол № КНВ 0017344, приложен като писмено доказателство към отговора. На
проведената среща, на собственика на процесния имот е обяснено, че съгласно чл. 50, ал. 3
1
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите (Общите условия),
„незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се
установява и доказва с протокол, съставен и подписан от длъжностно лице на ВиК
оператора и потребителя. Обяснено е, че с оглед съществуването на СВО, нерегистрирано
във водоснабдителното дружество, по което е доставяна вода до имота, която не е била
измервана и съответно фактурирана, следва да се приложат относимите разпоредби от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба №
4 и текстовете от Общите условия на водоснабдителното дружество, които регламентират
неправомерното ползване на В и К услуги, респ. по реда на които се определя разхода на
вода при констатирано наличие на незаконно присъединяване. Ответникът твърди, че
вследствие прилагането на цитираната нормативна уредба, на потребителя, за имота му,
находящ се на адрес: гр. С..., за нерегламентираното ползване на В и К услуги, без да ги
заплаща, е начислен разход на основание чл. 50 от Общите условия на ответното дружество,
по реда на чл. 49 от Общите условия, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4. Така
законосъобразно начислената сума в размер на 5177.54 лв. е описана в Протокол № КНВ
0017344/2023г., съставен по време на срещата с ищеца, след което е издадена фактура №
********** от 05.04.2023г. Затова ответникът счита, че изводът на ищеца, че не дължи
процесната сума за „недоставено и неупотребено количество вода" е неоснователен, тъй като
в конкретния случай сумата по процесната фактура не е начислена с оглед доставено и
употребено количество вода по регулярен отчет, а е формирана на база реда регламентиран в
чл. 49 от Общите условия на „С“ АД и в чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4, който гласи, че: „При
установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените
количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по – малък, тъй като се касае за нерегламентирано присъединяване
към водопроводната мрежа на ответното дружество. Оспорва се и твърдението на ищеца, че
вземането по процесната фактура е погасено по давност, тъй като начислената сума по
посочената фактура се отнася за периода от 30.06.2022г. до 22.03.2023г.
Правното основание на предявения иск е по чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК.
На ответника „С“ АД е указано, че следва да докаже, че М. Л. М. е потребител на ВиК
услуги, за което не сочи доказателства.
Като доказателства по делото са приети копия на: фактура № **********/05.04.2023г., за
сума в размер на 5177, 54 лв.; контролен лист № НПРД 031518/22.03.2023г., в който ищецът
е посочен като титуляр на обекта; протокол КНВ № 0017344/18.03.2023г., в който като
клиент под номер 4 е записан ищеца; общите условия на ответника на които се позовава не
са посочени. В протокол е записано, че по време на проверката е представен нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот, но такъв липсва като доказателство по делото.
Във връзка с твърденията на ответното дружество и представените документи се установи
следното във фактическо и правно отношение:
Ответникът „С“ АД служебно е създал партида за предоставени ВиК услуги на името на
2
ищеца като титуляр по процесната по делото партида с адрес на консумация на ВиК услуги:
гр. .... Ответникът е издал контролен лист № НПРД 031518/22.03.2023г., съгласно който при
проверка на адреса на процесния имот, извършена в присъствието на М. М. (записан като
собственик) е констатирано, че имота е водоснабден от СВО, но не е открит абонатен номер
към „С“. Протокол КНВ № 0017344/18.03.2023г. е съставен за нерегламентирано ползване на
ВиК обект на процесния адрес, за периода от 30.06.2022г. до 31.12.2022г. и от 01.01.2023г. до
22.03.2023г., за който при пропусквателната способност на водопроводната инсталация
преди водомера от 2809 куб.м. по 1, 536 лв./куб.м. е определена сума за заплащане в размер
на 4314, 62 лв. без ДДС, а с вкл. ДДС сума в размер на 5177, 55 лв.
При така установеното от представените и приети като доказателства по делото
документи, съдът счита предявения иск за основателен, поради следното:
Ответникът не доказа качеството на собственик или на облигационния ползвател на имота
на ищеца М. Л. М., за който служебно е открита партида. По делото не се доказа качеството
на потребител на ищеца М. М., съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1, т.2, пр.1 от Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4) и влезлите в сила на 13.07.2016г.
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на ВиК оператора „С” АД.
Затова и обстоятелството, чe ищецът, в качеството си на потребител на ВиК услуги, е в
неизпълнение на задължението по чл. 5, т. 2 от Общите условия, а именно - потребителите
да ползват ВиК услугите само чрез законно изградени и присъединени към
водоснабдителната и канализационната системи отклонения, остана недоказано.
Дори нотариаленият акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... от 30.06.2022г. да е
бил представен за целите на проверката на ответника, той не е ангажиран като
доказателство по делото. Затова съдът не може да се позове на него, за да сподели като
верни изводите на ответника, че ищецът е потребител на ВиК услуги и съответно при
наличие на незаконно присъединяване към ВиК системите, да бъде признато, че той следва
да понесе санкцията по чл. 50, във вр. с чл. 49 от общите условия на съответния ВиК
оператор – „С“ АД.
След като по изложените по – горе съображения не се установи, че ищецът дължи
компенсация за неотчетена или отчетена в по-малки стойности за определен период
консумация на ВиК услуга, доставена от или до водомера на потребител на ВиК услуга, или
за липса на такъв водомер или за неоткрита партида, предявения иск следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца, съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК, а именно: за ищеца М. М. – платената държавна такса в размер на 207,10 лв; а за
пълномощника адв. Б. – адвокатско възнаграждение в размер на 817, 75 лв., на основание чл.
7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с възражението на пълномощника на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „С“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., че М. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... НЕ ДЪЛЖИ на
„С“ АД сумите, претендирани и обективирани във фактура № ********** от 05.04.2023г., за
имот находящ се в гр. С..., ул. ..., по партида с клиентски номер № **********, а именно:
5 177, 54 лв., по иска предявен по чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „С“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... ДА
ПЛАТИ на М. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... разноски в размер на 207, 10 лв. за
платена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... ДА
ПЛАТИ на адв. К. И. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.. адвокатско
възнаграждение в размер на 817, 75 лв, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4