Решение по дело №6110/2018 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №949

гр.Сливен, 16.08.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 6110 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

         Предмет на разглеждане е иск с правна квалификация чл.50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева частичен иск от сумата от 15 000 лв - главен иск, следствие ухапване от куче на 27.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

         Ищцата твърди, че на 27.08.2018г около 20.15 гр. установила че има високо кръвно налягане и отишла да потърся здравна помощ при практикуващия лекар в село К.. Позвънила на вратата му, но докато той излезе и отвори, ненадейно била нападната от едно голямо бяло куче , което я съборило на земята и започнало да я хапе по цялото тяло. Твръди, че кучето било собственост на доктора, който не го е прибрал. Освен нея имало и други нахапани хора от кучетата на доктора. Твърди, че в следствие на ухапването почувствала силна болка в областта на страничната повърхност на долния край на лявото бедро, по предната повърхност на дясната подбедрица и по задната повърхност на долния край на дясната подбедрица. През цялото време се опитвала да се освободи от нападението на кучето.Изпитала панически ужас за живота си, пищяла през цялото време и се дърпала. Накрая кучето я оставило и се отдалечило. Получила обилни кръвоизливи от местата където била нахапана и разкъсни дълбоки рани от зъбите на кучето. Обадила се по телефона на сина си , който пристигнал с колата. Обадили се по телефона на доктора, който излязъл, приел я и й направи превръзка на раните.                                                Твърди, че лечението й протекло много трудно, раните от зъбите се възпалили и дълго време не се затваряли. Изпитвала силни болки около един месец, които отзвучали постепенно , но краката й останали обезобразени и преживения от нея стрес не минавал, а се задълбочавал. Не можела да спи и постоянно се събуждала с плач, тъй като сънувала постоянно кошмари, че отново я разкъсва този звяр. Дълго време след инцидента имала кошмари и липса на нощен сън. Ранит ей не зараснали добре, поради което и към момента изпитвала болки при допир и при физическо усилие. Тъй като раните били разположени ниско долу на крака й, те го загрозявали и се срамувала да нося поли и била принудена да нося само панталони, като не можела да използвам голяма част от дрехите си. Изпитвала чувство за малоценност като жена. Сочи, че вината за това, че е оставил кучето си без надзор - без да е вързано, е на д-р Д.С.М., което ангажирало отговорността му за възстановяване на причинените й имуществени и неимуществени вреди.

         Иска се от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като иска се предявява като частичен за сумата от 3000 /три хиляди/лева , представляващи обезщетение за неимуществени вреди за причинении болки и страдания .вследствие на ухапване от собственото му куче, ведно със законната лихва, считана от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

         Претендира и за направените по делото съдебни и деловодни разноски.

         В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил.

         Процесуалният представител на ответникът твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твръди, че ответникът не притежава такова куче, самият той бил обект на агресия на бездомни кумета. Сочи, че животното, което се твърди, че е причинило нахапването на ищцата се явява безстопанствено животно по смисъла на пар.1, т.7 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен, като животно без собственик и регистрация, совободно движещо се. Твърди, че за безстопанствените животни отговаря Общината, съобразно Закона за защита на животните. Цитира практика на ВКС. Счита, че ако се установи, че ищцата е нахапана от безстопанствено кучи, то отговорността следва да е насочена към друго лице, а не към ответника.

         Претендира разноски.

         Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

         На 31.08.2018 г. ищцата посетила съдебен лекар, който извършил преглед и издал съдебномедицинско удостоверение № 501/2018 г. Видно от това удостоверение ищцата съобщила за възникналия инцидент с куче 27.08.2018 год., около 2015.ч., когато  отишла до дома на доктора, в селото където живее, за да й измери кръвното налягане. Докато чакала доктора голямо бяло куче я нападнало и нахапало по краката. Видно от заключението, изложено в съдебномедицинското удостоверение, ищцата е получила множество нахапвания по краката, с което й било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

         От приета по делото епикриза към история на заболяването от 18.02.2019 год., издадена от СХБАЛ "Амброаз Паре" ООД - гр. Сливен се установява, че на ищцата е поставена диагноза "абсцесус пер инжекцион регио глутеи синистра".

         В хода производството са събрани гласни доказателствени средства. Разпитани са свидетелите Руска Стоянова Ангелова и Орлин Папазов. В показанията си Руска Ангелова заявява, че ищцата я е помолила да отидат заедно за мляко. В двора на къщата на човекът, който продава млякото свидетелката видяла трактор и куче. Ищцата звъннала на звънеца на вратата на двора и тогава, от оградата, която била от скъсана мрежа минало кучето, което било в двора, нападнало ищцата и я нахапало по краката. Кучето било голямо, на цвят бяло с черно. Свидетелката посочва, че това куче било на човекът, който продавал мляко, защото и друг път го била виждала върху плочата на къщата му. Сочи още, че извикала синовете й, които пристигнали на мястото с кола. Посочва, че двора на къщата на млекаря е малък, ограден с мрежа, и има метална врата.  В разпита си, свидетелят Орлин Папазов, с когото ищцата живее на съпружески начала, посочва, че от ищцата знае, че двете със свидетелката Руска Ангелова отишли за мляко и че човекът, който продава мляко и доктор М.- ответникът са един и същи човек. От ищцата разбрал, че куче на ответника я нахапало. Посочва, че оградата на къщата на ответника е от тухли, не мрежа и вътре в двора видимост няма. Сочи, че пред къщата на ответника имало трактор, където е виждал кучета, за които мисли, че са на ответника - сиво-черно и кафяво. С оглед противоречията между показанията на двамата свидетели относно материалът, от който е изградена оградата на къщата на ответника и местоположението на трактора, свидетелите са поставени в очна ставка, при която и двамата свидетели поддържат казаното от тях. Извършен е и оглед на оградата на къщата на ответника, като се установи, че оградата се състои от част, която е тухлена и измазана, метални врати и стена на постройка, но от към улицата, където би следвало да се е намирала ищцата не се намери ограда, състояща се от мрежа. Такава се намери в северния край на имота и тя разделя имота на ответника със съседния нему имот. При проведените допълнителни  разпити на двамата свидетели, св. Ангелова уточнява, че кучето е излязло от дясната страна на вратата, от която по пътека се влиза в къщата на ответника и от тази страна ограда е била от мрежа, под която кучето се е промушило. Св. Папазов посочва, че последно е бил до къщата на ответника преди два-три месеца и не е забелязал по оградата да има промени. Посочва, че отпред е от тухли, а от страни се състои от мрежа.

         По реда на чл. 176 от ГПК са изслушани ищцата и ответника. Ищцата обяснява, че при пристигането й пред къщата на ответника, за да си закупи мляко, някъде от лявата й страна /като посочва към постройката, чиято източна стена служи за край на имота/ имало трактор, от където дошло и кучето, което я нападнало.Не може да посочи дали е дошло от къщата или от улицата, но на плочата имало и други кучета.

         В обяснения, дадени по реда на чл. 176 от ГПК ответникът посочва, че тракторът по време на инцидента се е намирал на мястото се намери по време на извършевия оглед и вечер нощува там, а в светлата част на денонощието с него се работи.

          В хода на производството е назначена съдебномедицинска експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че на ищцата е причинено повърхностно охлузване по задната повърхност на дясната лакътна става с размери 1-2 см, покрито към 31.08.2018 г. с кафеникава коричкам Разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на лявото бедро, в неговата долна трета със значителна дълбочина, с неправилна форма и неравни ръбове с размери 1-2 см и наличие на болезнен възпалителен травматичен оток на меките тъкани в областта; повърхностна рана с размери 0,5 см, разположена над описаната по-горе рана по страничната повърхност на лявото бедро, в неговата долна трета с наличие на кръвонасядания със синкав цвят и жълтеникави периферни участъци на кожата около двете кръвонасядания; наличие на срещуположната повърхност на бедрото на това ниво на друга рана, с подобни характеристики, но по-плитка от тази по страничната повърхност с кръвонасядания около нея и болезнен травматичен оток на меките тъкани; по задната повърхност на дясната подбедрица, в нейната долна трета наличие на две проникващи в дълбочина рани с неправилна форма и размери 0,5-1 см, разположени една до друга с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта и малък дефицит на тъкан по средата и масивно кръвонасядане; наличие на две рани с подобни характеристики, разположени странично от гореописаните с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; масивно кръвонасядане със син цвят по предната повърхност на дясната подбедрица с болезнен травматичен оток на тъканите с наличие на множество малки ранички с раздирания на кожата около тях с посока надолу с изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта. Видно от експертното заключение изброените телесни наранявания  отговарят да са получени в резултат на многократни ухапвания от куче и тези разкъсно-контузни наранявания представляват нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в засегнатите области, без да са налице данни за засягане на големи кръвоносни съдове или периферни нерви и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК). Вещото лице посочва, че тези наранявания отзвучават напълно за срок от около 10-15 до 20 дни при нормален ход на оздравителните процеси и по делото не се откриват обективни данни за това оздравителните процеси да са продължили по-дълъг период от посочения. Видно от приетото заключение, описаните увреждания добре отговарят да са получени в резултат на ухапване от куче по времето и начина, описани от ищцата и свидетелката Руска Стоянова Ангелова. Относно приетата по делото епикриза и диагнозата отразена в нея, вещото лице посочва, че тази диагноза - Абсцесус пер инжекцион регио глутеи синистра; означава, че ищцата е получила ограничен гноен възпалителен процес в областта на левия седалищен мускул в резултат на инжекционна манипулация повече от пет месеца след инцидента, станал на 27.08.2018 г., и няма пряка причинно-следствена връзка с него.

         Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената експертиза, тъй като не е оспорена от страните и е изготвена от вещо лице, разполагащо с необходимите знания в областта на медицината.

         Съдът кредитира свидетелските показания относно обстоятелството, че на посочената дата - 27.08.2018 год. ищцата е била нахапана от куче, тъй като кореспондират помежду си и се подкрепят от заключението на вещото лице и представеното съдебномедицинско удостоверение. Съдът не кредитира показанията на св. Ангелова, че кучето, нахапало ищцата е излязло от двора на ответника, тъй като нейните показания противоречат на тези, дадени от св. Папазов, който като лице живущо на семейни начала с ищцата, дори е заинтересовано от изхода на спора, тъй като св. Ангелова заявява, че кучето е излязло от дупка в оградата, която била от мрежа, а св. Папазов, заявява, че оградата е от тухла и от инцидента не е променяна. Показанията на Папазов се подкрепят, съответно показанията на Ангелова не кореспондират, с констаттациите при извършения оглед на място, видно от който част от огладата действително е от тухли, до вратата от която по пътека се влиза към къщата няма мрежа. Такава има, но тя оттеля северния край на имота на отнетника от съседния такъв. Показанията на св. Ангелова от своя страна си противоречат и с обясненията, дадени от ищцата, която заявава, че кучето е дошло от лявата й страна, някъде от мястото, където се намира постройка в двора на ответника. За това съдът не кредитира и показанията на св. Ангелова, че е видяла трактора и кучето, нахапало ищцата вътре в двора и че въобще е видяла кучето нахапало ищцата. Съдът не кредитира обясненията на ищцата и показанията на св. Папазов, че кучето, което е нахапало ответницата е отглеждано от ответника, тъй като и двамата са заинтересовани от изхода на спора, св. Папазов пресъздава казаното му от ищцата, а и твръденията на дватата не с е подкрепят от събран в хода на производсвото доказателствен материал.

         Съдът не кредитира представената по делото епикриза от ищцата, тъй като видно от експретното заключение, поставената диагноза няма причино следствена връзка с нараняванията причинени на ищцата.

         Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.50 ЗЗД за обезвреда на  неимуществени вреди, причинени от животно е допустим.

         За да бъде уважен такъв иск, ищцата следва да установи в процеса следните предпоставки: наличие на причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, които са  произтекли от животно, в конкретния случай от куче, както и обстоятелството, че животното е собственост на лицето, от което се търси отговорност или се е намирало под негов надзор.

         В конкретния правен казус не се спори, а и се установи безспорно, че ищцата е получила телесните наранявания, които описва в исковата молба и че те са причинени от куче.

         Не се събраха по делото обаче доказателства, че кучето, причинило ухапвания на ищцата е именно собственост на ответника или е било под негов назор.

         На първо място не се събраха в процеса доказателства, че кучето е собствненост на ответника. Съгласно чл. 15 от Наредбата за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен, собствениците на кучета са длъжни да ги регистрират непосредствено след придобиването им. Съответно за всяка регистрация, която е двустепенна - ветеринаромедицинска и административна, се съставят и издават необходимите за документи, създава се паспорт на кучето. Писмени доказателства, а и гласни в тази насока, за собствеността на кучето, за което се твърди, че е собственост на ответника не се събраха.

         Не се събраха доказателства и че кучето причинило нараняванията на ищцата е под надзора на ответника. Това е така, тъй като не се доказа успешно от ищцата, че за кучето което я е нахапало полага грижи именно ответника. Това се твърди единствено от ищцата, св. Папазов и св. Ангелова, чиито обяснения и показания, съдът не кредитира по изложените по-горе съображения.

         Ето защо съдът намира предявени иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие нахапване от куче собдтвеност на ответника за неоснователен, от там и акцесорната претенция за лихва върху претендираната сума.

         Съобрзно правилата на процеса, ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски по делото, които са в размер на 440.00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

 

         Ръководен от гореизложеното, съдът 

        

Р     Е    Ш    И :

               

         ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.50 ЗЗД, предявеният от Я.М.С. ЕГН: ********** ***, иск срещу Д.С.М.,*** за сума в размер на 3000.00 лв. предявен като частичен иск за сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие ухапване на 27.08.2018 год. от куче, собственост на ответника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

         ОСЪЖДА, Я.М.С. ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М.,*** сума в размер на 440.00 лв. деловодни разноски.

 

 

         Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

         ПРЕПИС  от решението да връчи на страните, чрез пълномощниците им.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: