Р Е
Ш Е Н
И Е № 120/20.2.2020 г.
гр.Ямбол........20.02........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На........................................трети...февруари......................................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4157
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.К.М. ***, с която се претендира да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата 3000 лв., представляваща стойността на
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, стрес и промяна в психическото му състояние вследствие ухапване от
куче и в резултат на неупражнен от ответната община контрол над изоставените
животни на територията си. Претендира се законната лихва от деня на увреждането
– 12.10.2019 г. и присъждане на направените по делото разноски. Ищецът твърди,
че на обяд на 12.10.2019 г. посетил „***“ в гр.Я., където пазарил и на излизане
от склада към автомобила си е бил нападнат от две кучета. Едното го захапало по
бедрото на десния крак, а по-малкото за крачола. На помощ му се притекъл
приятеля, с когото бил като разгонил кучетата с пръчка и го прибрал в дома му,
където видял раната на крака си, която кървяла. На другия ден отишъл в спешния
център, защото ухапаното място започнало да отича. Поставили му ТАП, изписали
му антибиотици и му дали болничен за 7 дни. Въпреки лечението бедрото
продължило да отича, което наложило поставяне на инжекции против бяс и
удължаване на болничните. Ищецът имал силни болки, не можел да спи, куцал около
месец, а и сега при допир на мястото болката се появява. Оттогава ищецът
изпитва силен страх и ужас, когато види куче. По тези съображения се желае
уважаване на иска.
В съдебно заседание ищецът уточни,
че мястото, където е станало произшествието е ***.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него искът се оспорва изцяло като неоснователен, желае
се отхвърлянето му. Не са налице доказателства, с които да бъде ангажирана
отговорността на общината – не е ясно къде точно се е случил инцидента, кучето
дали е домашно или безстопанствено, телесните увреждания на ищеца следствие от
ухапване на куче ли са. В същото време общината е изпълнила всички свои
ангажименти за предотвратяване на агресивно поведение на кучета към хора. Счита
се, че е налице съпричиняване на увреждането предвид поведението на ищеца, че
не е отишъл веднага на доктор и се стигнало до възпалителен процес и
усложнения. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като прекомерен.
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа.
Ответникът също поддържа
становището си по отговора в съдебно заседание.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът М. е представил амбулаторен
лист № ***/13.10.2019 г. за това, че е посетил лекар с основна диагноза
ухапване от куче и снета анамнеза: „вчера бил ухапан от куче, днес има болка в
бедрото“. Състоянието е определено като възпалителен отток и болезненост в
дясно бедро, поставен е ТАП и са предписани лекарства. Видно от докторски
дневник от 14.10.2019 г. на пациент М. К.М. е издаден болничен лист първичен за
7 дни от 14.10.2019 г. до 20.10.2019 г., като е представен и самия болничен
лист. На 21.10.2019 г. М.М. отново е посетил доктор, видно от представеното
медицинско направление от тази дата с диагноза „ухапване от куче“ и е бил
изпратен за противобясна ваксина, както са му изписани и други лекарства. На
21.10.2019 г. на М. е издаден втори болничен лист във връзка с открита рана на
бедрото за периода 21.10.2019 г. – 27.10.2019 г. Ищецът е представил също двете
рецепти, с които са му предписани лекарства и мазила, както и фискални бонове
за това, че ги е закупил.
На 14.10.2019 г. на М.М. е издадено
съдебно-медицинско удостоверение № ***/2019 г. след извършено освидетелстване
във връзка с това, че на 12.10.2019 г. е бил ухапан от куче. Заключението на
доктора е, че е установил телесни увреждания, както следва: три рани по
предната повърхност на дясното бедро с форма на кръг/елипса и размери по около
2-3 на 3-4 мм и едно охлузване тип драскотина, покрити с тъмно-червеникави
корички; наличие на оточност на околните и подлежащи тъкани и болезненост
усилваща се при пипане с ръка и резки движения на десния долен крайник.
Описаните телесни увреждания имат травматичен характер – механична генеза и
същите е възможно да са били причинени по начин и време, както съобщава
освидетелствания, а именно ухапване от куче на 12.10.2019 г. по механизма на
удар, притискане с предмет с остър връх, малко напречно сечение, кръгловата към
елипсовидна форма, каквито могат да бъдат и зъбите на куче, т.е. съответстват
на рани с прободен характер. Медицинската диагноза е „Вулнус морзум феморис
декстри“ Нараняването – раната от ухапване на куче е причинила на
освидетелствания М. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Отбелязано е също, че има негативен ефект върху психиката на пострадалия
вследствие стреса и уплахата от нападението от куче.
По искане на ищеца по делото бяха
разпитани свидетелите С.Д.С. и М. И. Г., които са били заедно с него при настъпване
на инцидента. Двамата свидетели заявяват, че на 12.10.2019 г. са отишли с М. ***
в „***“. М. работил като *** в с. Б. и е трябвало да зарежда, а С. и Г. са го
придружили, за да пазаруват за себе си. Спрели с колата на М. пред магазин в „***“,
те първи напазарували и излезли от магазина, качили се да го чакат в колата.
Продуктите на М. били повече и той се забавил. В един момент чули викове и
когато излезли от колата видели, че две кучета малко и голямо са нападнали М.,
а той държи много продукти. Голямото куче го било захапало за дясното бедро, а
малкото го дърпало за крачола. Кучето го дърпало и не го пускало, наизлезли
хора от складовете, а С. се притекъл на помощ на М. да разгони кучетата. След
като кучетата са пуснали М., той бил много уплашен и се заключил в колата като
малко дете. С. и Г. му викали, а той треперил и се държал за дръжката на
вратата. Помолил да го закарат в къщи, той не бил в състояние да кара колата,
целият треперил. По М. имало кръв най-вече като натиснел панталона си, където
бил ухапан. Закарали го в апартамента му в к-с „***“, той се заключил, а С. и Г.
*** неговата кола. Когато излезли хората от другите складове казали, че
многократно са уведомявали Общината за тези кучета, които се навъртат край
складовете, споделили, че наскоро имало случай, при който нападнали друг човек,
той бил с колело и го съборили. Свид. Г. описва, че видял раната от ухапване,
имало кръв и одраскано. Свидетелят после цяла седмица го разкарвал по лекари,
като първо на другия ден го закарал на неотложната помощ. Кракът на М. бил
оттекъл, сложили му инжекция за тетанус и му изписали лекарства. На другия ден
личния му лекар му издал болничен, ходили до гр. С. за медицинско. През цялото
това време М. не е управлявал колата, защото не бил в състояние, спрял да ходи
и на работа и да зарежда магазина на село. М. куцал, не бил с нормална походка,
отсъствал от работа доста време, сега имал страх като види кучета. За това, че М.
изпитва притеснения от кучета свидетелства и Г., тъй като тя също има дребно
куче, с което ходи да пазарува до магазина. Когато М. я види с малкото куче, я
карал да го връзва на другия край, защото се притеснявал. Двамата свидетели са
категорични, че кучетата които са нападнали М. не са били маркирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира искът за допустим, а
разгледан по същество за частично основателен по размер по следните
съображения:
Пасивната легитимация за Общината
произтича от разпоредбите на чл.40 и чл.47, ал.3 от Закона за защита на
животните. Съгласно тези разпоредби органите на Общината са задължени да
полагат грижи за безстопанствените кучета и доколкото тези органи не действат
самостоятелно, а като част от общината, то задължението следва да се счете, че
е в тежест на съответната община. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗЗЖ, кметът на
общината има задължение да организира изпълнението на програмите за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, които се приемат от Общинските съвети
и се предвиждат средства за изпълнението им. Кметовете отговарят за дейността
на приютите за безстопанствени животни. От всичко това се налага извода, че
когато се касае за безстопанствено куче задължението за осъществяване на
надзора и грижите за тях е на общината, като това задължение съществува не само
в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и когато
след предприемане на действията по чл.47, ал.1 от ЗЗЖ и са върнати на местата,
откъдето са взети.
От събраните по делото гласни
доказателства за съда е безспорно установено, че на 12.10.2019 г. ищецът М.М. е
бил нападнат от бездомни кучета в района на „***“ на територията на гр. Я.
Обстоятелството, че кучетата са били безстопанствени се установява от
свидетелите, които бяха категорични, че те не са имали ушни марки и наизлезлите
от складовете хора са заявили също, че кучетата са бездомни. От медицинските
документи и от гласните доказателства се установи също така, че М. е пострадал
от нападението на кучетата, тъй като едното го е ухапало за дясното бедро като
е получил травматични увреждания. Наложило се е лечение с лекарства, отсъствие
от работа поради ползване на отпуск по болест, тъй като М. не е бил в състояние
да се движи и управлява автомобила си без чужда помощ. Безспорно е, че М. също
така е преживял силен стрес, който ще проявява своите признаци и занапред вследствие
преживяното нападение и ухапване от куче.
Предвид всичко това и с оглед
справедливото обезщетяване за претърпените физически и психически увреждания,
съдът счита, че ищцовата претенция следва да бъде уважена в размер на 1000 лв.
За да стигне до този извод, съдът взема предвид и поведението на ищеца
непосредствено след ухапването, че същият не е потърсил медицинска помощ, а се
е прибрал в дома си и е посетил лекар едва на другия ден. Възможно е забавянето
за посещение при лекар да е довело до възникналите усложнения от ухапването –
получения отток и закъснялото поставяне на ваксина, но така или иначе е налице
преживян от ищеца травматичен и психически шок, които следва да бъдат
обезщетени от отговорната за това Община – Я.. При уважаване на претенцията
следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на лихва за забава,
считано от деня на увреждането, а не от деня на завеждане на иска. Касае се за
непозволено увреждане, което е от значение за определяне на началната дата за
присъждане на лихва от деня на увреждането, поради което съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника в тази връзка за това, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД, а липсва покана от ищеца до
ответника да изпълни задължението си. В случая, както се посочи тази хипотеза е
неприложима, тъй като се касае за обезщетение от непозволено увреждане и следва
да се приложи разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД – при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер 233.33 лв.
На основание изложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Я. гр. Я., ул.
„***, представлявана от Кмета на общината на основание чл.49 от ЗЗД да заплати
на М.К.М., ЕГН ********** *** сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапване от куче на
12.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът в разликата над 1000 лв. до
размер на 3000 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Я.да заплати на
М.К.М. на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер
233.33 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: