РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330104733 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, срещу М. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „***“ бл. *, ет. *, ап. *, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
500 лв. главница по Договор за кредитна карта на физически лица №*** от ***г., и
сумата от 76,76 лв. мораторна лихва за периода 15.08.2018 г. – 13.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – ***
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена по ч.гр.д. № ***
г. по описа на ПРС, *** гр.с., Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на дата *** г. между „***“ АД и ответника бил сключен
Договор за кредитна карта на физически лица № ***, по който банката отпуснала
кредит в размер на 500 лв., които ответникът следвало да възстанови, ведно с
начислените лихви, такси и комисионни до дата ***г., съгласно чл. 3.5 от Договора.
Бил уговорен месечен лихвен процент от 1%. До крайния срок за погасяване на
задължението ответникът не платил дължимите суми. Твърди се, че на основание
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. и приложенията към
него, вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено от „Уникредит
Булбанк“ АД на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, за което длъжникът бил уведомен по
реда на чл. 99 ЗЗД, считано от датата на уведомлението. Сочи се още, че цесионерът
„ЕОС Матрикс” ЕООД е упълномощен от цедента „Уникредит Булбанк“ АД да
уведоми надлежно длъжника за цесията. За събиране на вземането било образувано
ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС, по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу
1
заповедта за изпълнение постъпило възражение по чл. 414 ГПК, което обосновавало
интереса на ищцовото дружество от предявяването на настоящия иск. По изложените
съображения се моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се сторените
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпила на дата *** г. молба от М. И. Х., с
която се заявява, че поради влошено здравословно и наличието на текущи сметки за
наем и други разходи не е в състояние да изплати цялата сума, като моли да заплати
същата на вноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр. състав,
образувано по депозирано от „ЕОС Матрикс” ЕООД, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу
заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия
едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
Страните не спорят, че между „***“ АД и ответника са възникнали
облигационни правоотношения по Договор за кредитна карта на физически лица №
***, сключен на дата ***г., по силата на който на ответника е отпуснат от посочената
банка кредит, под формата на разрешен кредитен лимит, в размер на 500 лв., срещу
задължението да се възстанови сумата до *** г. Ответникът не отрича да е получавал
цитираната сума на посоченото основание. Изложеното обстоятелство се установява и
от представеното с исковата молба копие на Договор за кредитна карта на физически
лица № *** от *** г. /л.6-13/. Същият не е оспорен, подписан е от ответника и
представител на банката и удостоверява съществуването на процесното кредитно
правоотношение, описано в исковата молба. Ответникът не е въвеждал възражения за
недействителност на договора, а и предвид липсата на конкретни твърдения за
извършени плащания за погасяване на главницата по кредита от М.Х., в полза на
кредитора, то и безпредметно се явява обсъждането на съответствието на договора за
кредит с императивните правила на ЗЗП и ЗПК по арг. от чл. 23 ЗПК предвиждащ
винаги дължимост от длъжника на чистата стойност по кредита, т.е. на предоставената
в заем сума. Следователно ответникът дължи сумата от 500 лв., явяваща се главница,
на кредитора по процесния кредитен договор.
От представените с исковата молба и неоспорени от ответника писмени
доказателства – Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. /л. 14-21/,
Приложение № * към същия /л. 22-24/, от което е видно, че вземането спрямо
ответника Х. е било предмет на прехвърлителната сделка, и потвърждение на цесията
от цесионера /л.25/, се установява, че вземането по Договор за кредитна карта на
физически лица № ***е надлежно цедирано от „***“ АД на ищеца „ЕОС Матрикс”
ЕООД по силата на посочения договор за цесия и приложенията към него.
Прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера настъпва по силата на договора
за цесия на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да породи действие цесията спрямо
длъжника и трети лица, по арг. от чл. 99, ал. 3 ЗЗД, същата следва да е надлежно
2
съобщена. Ответникът не е оспорил редовността на цесията или съобщаването й на
длъжника. В тази връзка следва да се посочи, че М.Х. действително е уведомен за
прехвърлянато на вземането от цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД, действащ като
пълномощник на цедента. За установяване на посоченото обстоятелство са
представени към исковата молба пълномощно от „***“ АД в полза на ищцовото
дружество, с което последното е упълномощено да уведоми длъжниците по тези
договори за кредит, вземанията по които са предмет на цесията. Представена е и
обратна разписка за връчено съобщение лично на М.Х. относно промяната в кредитора
по процесното вземане. Към исковата молба е приложено и уведомление за цесията до
ответника, което е връчено на последния заедно с исковата молба. Последното като
обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е
длъжен да го вземе предвид и да приеме редовността на уведомяването. В тази насока
са Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Следователно
прехвърлянето на вземането е породило действие на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и
спрямо ответника, поради което за титуляр на вземането към ответника Х. по
процесния Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-362-00071-2015, е
ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Поради неплащане в срок на главното задължение – до дата *** г., ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва.
Следователно претенцията за заплащане на сумата от 76,76 лв. мораторна лихва за
периода 15.08.2018 г. – 13.03.2020 г., също се явява основателна. В тази насока следва
обаче да се посочи, че с молба от *** г. ищцовото дружество е посочило, че след
депозиране на заявлението в съда ответникът е направил две вноски по сметка на
„ЕОС Матрикс” ЕООД – на дата 11.01.2022 г. от 30 лв. и на дата 01.02.2022 г. също от
30 лв., или общо 60 лв. за заплащане на задълженията по заповедта. Извършеното
погасяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се отчете и платената сума да се
приспадне от общото задължение по делото. На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД и с оглед
задължителните указания в т. 1 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС платената сума от 60 лв. ще се отнесе за погасяване на задължението за
мораторна лихва, като искът за нея ще се уважи за сумата от 16,76 лв., а за разликата до
пълния претендиран размер от 76,76 лв. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ще се отхвърли
поради извършено плащане в хода на процеса.
С оглед на горното съдът намира иска за доказан по основание и размер, и като
такъв ще се уважи, съобразно изложените мотиви.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК, предвид и това, че част от исковата претенция се отхвърля поради
плащане в хода на процеса. В полза на ищцовото дружество ще се присъди сумата от
75 лв. за държавна такса, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Следва да се
присъдят и сторените разноски в заповедното производство, отново съобразно
представения списък, а именно сумата от 25 лв. за държавна такса, като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
По искането за разсрочване на задължението на основание чл. 241 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за разсрочване на
задължението по кредита поради влошеното му здравословно и финансово състояние.
Съдът обаче намира, че това искане на ответната страна следва да се остави без
уважение, тъй като последната, въпреки изричните указания на съда в този смисъл, не
е представила доказателства, от които да се установи, че са налице предпоставките за
3
постановяване на разсрочено заплащане на задълженията, а именно доказателство за
влошено здравословно и финансово състояние на длъжника. За допускане на
отсрочването или разсрочването на изпълнението е в тежест на лицето поискало това
да представи доказателства, обосноваващи необходимостта от уважаване на искането.
В случая това не е сторено, поради което искането ще се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. И. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ бл. *, ет. *, ап. *, дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша,
ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, сумата от сумата от 500
лв. – главница по Договор за кредитна карта на физически лица № *** от *** г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
*** г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 16,76 лв.
мораторна лихва за периода 15.08.2018 г. – 13.03.2020 г., за които суми е издадена по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, *** гр.с., Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
от присъдени 16,76 лв. да пълния претендират размер от 76,76 лв., представляващи
мораторна лихва за периода 15.08.2018 г. – 13.03.2020 г., поради извършено плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ бл. *, ет. * ап. *,
да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6, сумата от 25 лв. – разноски за държавна такса за исковото
производство, както разноските в заповедното производство в размер на 25 лв.,
платени за държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И. Х., ЕГН **********, за
разсрочване на изпълнението на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/___________
4