Решение по дело №629/2020 на Районен съд - Самоков

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 17.11.2018 г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица № 00500100279762. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка „Тойота, модел „Рав4“, рег. № СО2992СС, застрахован със застраховка "Каско ", клауза "Пълно каско ", със срок на действие от 19. 11. 2019 год. до 00 часа на 18. 11. 2019 год.  Автомобилът бил оценен на стойност 12 000 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищеца съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 749, 09 лева.

Твърди се в исковата молба, че на 12.02.2019 г. около 13.00 часа на околовръстния път на град София, преди кръстовището за кв. „Суходол“ в посока към ж. к. Люлин ищецът М.П.М. при управление на собствения си застрахован при ответника автомобил марка „Тойота, модел „Рав4“, рег. № СО2992СС поради неспазване на необходимата дистанция се ударил в движещият се отпред лек автомобил „Хюндай“ собственост и управляван от Атанас А., като става причина за така настъпилото ПТП, от което в резултат на удара автомобилът на ищеца „Тойота, „Рав4“, рег. № СО2992СС застрахован при ответника бил увреден в предната му част. 

Твърди се в ИМ, че На 12. 02. 2019 год., служители на застрахователя са извършили оглед на увредения автомобил и били направени 17 броя фотоснимки на повредите. Описани са като повредени - предна броня - 3 ст. на увреждане и боя, решетка в предна броня - подмяна; ролбар - 2 - ра степен на повреда. Предвиден бил и допълнителен оглед след разоборудване, извършен на 19 02.2019 год. при който било констатирано като повреди и начин на възстановяване следното: предна броня - подмяна; конзола на стойка броня дясна - подмяна; фарове - ляв и десен - подмяна; преден калник - ляв и десен - първа степен, боя; греда между рогове - подмяна; преден капак - подмяна и боя; рамка радиатор - трета степен на увреждане и боя; радиатор вода - подмяна,  антифриз - 5 литра; радиатор интеркулер; радиатор климатик; фреон 600 мл.,  ролбар подмяна; абсорбер - ляв и десен - подмяна; абсорбер пр. ч. - подмяна; греда над радиатор  - подмяна; дифузор зад радиатор – подмяна; кора над радиатор – подмяна; дифузьор ляв – подмяна; дифузьор пред радиатор – подмяна; тампон под радиатор -  подмяна; панти пр. капак - 2 бр. - подмяна и боя.

Твърди се в исковата молба, че с писмо per. № 055-22/01.04.20141 , по описа на застрахователя ответник ищецът М.М. бил уведомен, че застрахователното дружество „води кореспонденция за набавяне на допълнителни документи по заведената преписка", без да е посочено с кого се води тази кореспонденция и за какви обстоятелства.

Твърди се в исковата молба, че на 02.04.2019 г., ищец подал писмено молба за произнасяне ЗД Евроинс" и предявил искане за предоставяне на заместващ автомобил, съгласно уговореното в клауза „Е" по застрахователния договор, както и че на това писмо въобще не е отговорено.

Претендира се в исковата молба, че съгласно приложимите по полицата Общи условия - Раздел III, чл 4 т. 2 буква „а“ при условията на застраховка „Частично Каско", включена в клауза А 1 „Пълно Каско", Застрахователят се е задължил да покрива вредите, причинени на застрахованото МПС, при настъпване на пътнотранспортно произшествие, каквото представлявало и процесното събитие.

Твърди се в исковата молба, че в противоречие с изискването за изплащане на обезщетения в размер на действителната стойност на вредите по чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386 от Кодекса за застраховане и в разрез с предложените от ответника Общи условия, застрахователят ответник по делото не изпълнил законовото и договорно задължение да предостави покритие при настъпил застрахователен риск.

В петитума на исковата молба се съдържа искане  съдът на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ да осъди ответното ответното застрахователно дружество да заплати на М.П.М. сумата от 5500.00 лв., претендирана като дължимо, но неизплатено застрахователно обезщетение за обезвреда на вредите, понесени като застрахован собственик от увреждането на л.а. „Тойота РАВ 4", per. № С02992СС, настъпили при реализиран риск „ПТП" на 12.02.2019 г. както и на основание чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца мораторна лихва за забава, в размер на 50.00 лв., изчислена върху сумата за главница от 5500.00 лв. за периода от датата на 27.02.2019 до 11.06.2019 г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 12. 06. 2019 год. до окончателното плащане на дължимата сума.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор "Каско на МПС"  за процесния автомобил, обективиран в полица 00500100279762 от 17. 11. 2018 год.  

В проведените в настоящото производство открити съдебни заседания ищецът М.П.М., чрез пълномощника си  поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответната страна, чрез юристконсулт С.М. изразява становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена по изложените в писмения отговор съображения, в които се съдържат следните възражения относно основанието и размера на предявения иск:

I Според отговора на ИМ ответникът счита, че описаното в исковата молба събитие не представлява покрит риск по имуществена застраховка „Каско на МПС", сключена за МПС лек автомобил, марка „Тойота", модел „Рав 4", рег № СО 2992 СС, поради което изразява становище, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.

II.         Ответникът оспорва механизма на  реализиране на ПТП, описан в исковата молба. Твърди, че деформациите на процесния лек автомобил, марка „ Тойота", модел „Рав 4", рег. № СО 2992 СС не съответстват на декларираните обстоятелства, посочени в двустранния констативен протокол, както и че при описания механизъм на ПТП би трябвало да се наблюдават значителни деформации по предната броня на лек автомобил, марка „Тойота", модел „Рав 4". Твърди се в отговора на исковата молба, че същите вреди не съответстват и не била налице причинна връзка между тях и описаният от ищеца механизъм на произшествието.

В отговора на исковата молба се съдържа и възражението, че е налице изключен застрахователен риск, предвиден в чл. 23, ал. 1, т. 4 от Общите условия на сключения застрахователен договор.

III. Ответникът оспорва предявеният иск и по размер с доводи, че искът се явява недоказан и неоснователно завишен спрямо вида и степента на реалните вреди, произтекли от произшествието.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Към датата 12. 02. 2019 год. по отношение на лек автомобил марка „Тойота, модел „Рав4“, рег. № СО2992СС е бил налице валидно сключен на 17. 11. 2018 година договор за застраховка "Каско " при ответника, обективиран в полица № 00500100279762.

Не е спорно, че застрахователното обезщетение е определено по експертна оценка, като е определена сумата 12 000 лева за действителната пазарна цена.

На датата  12. 02. 2019 год. в 13 часа е настъпило застрахователно събитие - ПТП с участие на управлявания от ищеца и увреден от същото ПТП  лек автомобил марка „Тойота, модел „Рав4“, рег. № СО2992СС,

При застрахователя е заведена щета **********/14. 02. 2019 год. , във връзка с настъпило на 12. 02. 2019 год. застрахователно събитие, а именно процесното ПТП осъществило се на посочената дата около 13 часа когато на околовръстен път в гр. София преди кръстовището за кв. „Суходол“ в посока „Люлин“ ищецът М.П.М. управлявайки собствения си автомобил марка „Тойота, модел „Рав4“, рег. № СО2992СС поради неспазване на необходимата при движение в права посока дистанция застигнал и ударил движещият се пред него лек автомобил „Хюндай“ с рег. № СА0739НП собственост и управляван от Атанас А. и така ищецът е причинил същото ПТП с материални щети поради неспазване на дистанция.

В резултат на удара л. а. „Тойота, „Рав4“, рег. № СО2992СС застрахован при ответника бил увреден в предната му част. 

Между ищеца М.П.М. като участник в ПТП и другият участник в процесното ПТП Атанас А. от гр. Костинброд имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, механизма на ПТП и кой го е причинил,  на основание чл. 123 ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗДвП тези участници процесното ПТП съставили двустранен протокол за това ПТП, препис от който е приложен по делото Съдът намира, че относно релевантните обстоятелства този протокол е в съответствие с изискванията на чл. 202 от ППЗДвП и чл. 5 от Наредба Із - 41 от 12. 01.2009 за документите и реда за съставянето им при транспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.  В този двустранен протокол за ПТП, са вписани по общо съгласие на участниците обстоятелствата, при които пътнотранспортното произшествие е реализирано, като са попълнили  индивидуализиращите ПТП данни вкл. и раздел 12 - „Обстоятелства", раздел 11 - Видими щети на МПС и е направена и скица на пътно-транспортното произшествие .       

Ищецът М.П.М. като застрахован по полицата собственик на увредения му при ПТП автомобил , в деня на осъществилото се ПТП - 12.02.2019 г. уведомил застрахователят за настъпилото застрахователно събитие и е предявил застрахователна претенция, по която е представил изисканите от застрахователя документа вкл. и данни за банкова сметка ***.

По описа на „Застрахователно дружество Евроинс АД е образувана преписка по щета № **********/14.02.2019 г.

На 12. 02. 2019 год., служители на ответника застраховател Застрахователно дружество „Евроинс АД“ извършили оглед и фотоснимки на увредения автомобил на ищеца. Описани са като повредени - предна броня - 3 ст. на увреждане и боя, решетка в предна броня - подмяна; ролбар - 2 - ра степен на повреда. Предвиден е допълнителен оглед след разоборудване

 Този оглед е извършен на 19 02.2019 г. Препис от протокола за този оглед е приложен по делото – лист 26. Констатирани са следните увреждания, степен и начин на възстановяване: предна броня - подмяна; конзола на стойка броня дясна - подмяна; фарове - ляв и десен - подмяна; преден калник - ляв и десен - първа степен, боя; греда между рогове - подмяна; преден капак - подмяна и боя; рамка радиатор - трета степен на увреждане и боя; радиатор вода - подмяна,  антифриз - 5 литра; радиатор интеркулер; радиатор климатик; фреон 600 мл.,  ролбар подмяна; абсорбер - ляв и десен - подмяна; абсорбер пр. ч. - подмяна; греда над радиатор  - подмяна; дифузор зад радиатор – подмяна; кора над радиатор – подмяна; дифузьор ляв – подмяна; дифузьор пред радиатор – подмяна; тампон под радиатор -  подмяна; панти пр. капак - 2 бр. - подмяна и боя.

Въпреки предоставените в пълнота документи и извършения опис на автомобила, в 15-дневния законов срок застрахователят ответник не е изплатил обезщетение и не е издал възлагателно писмо за  ремонт в доверен сервиз.

С писмо per. № 055-22/01.04.20141 , по описа па застрахователя ответник, препис от което е приложен по делото ищецът М.М. е уведомен, че по претенцията на ищеца е образувана щета щета ********** и че застрахователното дружество води кореспонденция за набавяне на допълнителни документи по заведената преписка, без да е посочено  с кого се води тази кореспонденция и за какви обстоятелства

На 02.04.2019 г., ищецът е подал писмено молба, препис от която е приложена по делото с искане ответникът  ЗД Евроинс" да се произнесе по претенцията му и е предявил искане за предоставяне на заместващ автомобил, съгласно уговореното в клауза „Е" по застрахователния договор, на които искания не е отговорено. Не е спорно че претендираната сума на основание застрахователния договор не е заплатено от ответника на ищеца включително до приключване на устните състезания по делото.

Съгласно приложимите по полицата Общи условия - Раздел III, чл. 4 т 2 б а при условията на застраховка „Частично Каско", включена в клауза А 1 „Пълно Каско", Застрахователят се е задължил да покрива вредите, причинени на застрахованото МПС, при настъпване на пътнотранспортно произшествие, каквот представлява и процесното събитие.

Представено е в препис и свидетелство за регистрация за лек автомобил марка „Тойота, модел „Рав4“, рег. № СО2992СС, част І, № *********.

От заключението по допуснатите автотехнически експертизи САТЕ и изявленията на вещото лице в о.с.з. на 09.02.2022 г. се потвърждава че настъпилите увреждания на автомобила на ищеца, застрахован при ответника съответстват на механизма на ПТП. Това се потвърждава от вещото лице Л.П. в последното заключение на автотехническата експертиза и съдът кредитира заключението. При съобразяване и на другите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за доказана оспорената от ответника причинна връзка между ПТП и вредите по застрахования при ответника лек автомобил на ищеца  марка „Тойота, модел „Рав4“, рег. № СО2992СС.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие, което в случая е процесното ПТП, настъпило на 12. 02. 2019 година застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Не е основателно възражението на ответника че в случая е налице изключен застрахователен риск, претендирано от чл. 23 ал. 1, т. 4 от Общите условия. По силата на тази разпоредба застрахователят отказва плащане на обезщетение ако лицето, което претендира за обезщетение си е послужило с измама или се е опитало да въведе застрахователя в заблуждение относно настъпването на застрахователното събитие или размера на възникналите вреди включително и чрез представянето на неистински или подправени документи. В случая има реално настъпило ПТП, щети от него съответстващи на механизма на ПТП, а така също и не са установена от ответника нито измама от страна на ищеца, нито опит да въведе в заблуждение застрахователя, нито неистински или подправен документ относно застрахователното събитие или размера на вредите от него. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт на който страната основава своите искания или възражения. При положение че ответникът не установява нито едно от изброените основания за отказ на застрахователя за изплащане застрахователното обезщетение съдът приема че никое от тези основания  не е налице.

Доказано е по делото че със застрахователния договор е покрит застрахователния риск ПТП и това е иманентно за застраховката „каско“. Това че ищецът е причинил ПТП с неспазване на дистанция не променя изводите че този риск е покрит със застрахователния договор, настъпило е застрахователното събитие и ответникът дължи уговореното с полицата застрахователно обезщетение. Само изрично визирани в закона и застрахователния договор форми на вина и на противоправно поведение на водача на застрахования автомобил могат да изключат отговорността на застрахователя да плати по застраховка „Каско“.  В случая никоя от тези предпоставки, установени в чл. 408 ал. 1 КЗ не е налице. Няма установена по делото употреба на алкохол, нито друго неизпълнение от застрахования на задължение по застрахователния договор значително с оглед интереса на застрахователя, предвидено в закон или в застрахователния договор и довело до възникване на застрахователното събитие. Самият закон в чл. 123 ал. 1, буква „б“ от ЗДвП дава възможност когато от ПТП няма пострадали хора а само имуществени щети, участниците да съставят двустранен протокол по формуляр, когато между тях има съгласие за обстоятелствата на ПТП, кой го е причинил и как. В случая това че след съставянето на двустранния протокол ищецът не е останал на мястото на ПТП не е обстоятелство изключващо отговорността на застрахователя, защото не е поведение в нарушение на закона, нито в нарушение на задълженията на ищеца като участник в ПТП, доказателство за което е представеният двустранен протокол за ПТП.

При така установените по делото факти относими към доказаното основание на иска, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на уврежданията на застрахования автомобил собственост на ищеца. Съдът кредитира заключението на автотехническата и оценителна експертиза и приема че тази сума е в размер на 4 292, 71 лева

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 4 292, 71 лева по заключението на автотехническата оценителна експертиза, която се кредитира от съда и по този въпрос.   Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на ответника застраховател, чиято отговорност е съответстваща на тази на деликвента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителните стойност и сума за репариране вредите на увредения автомобил, застрахован със застраховка Каско при ответника. За действителна се смята стойността, срещу която мястото на увредените части на застрахованото имущество се поставят други със същото качество със същото качество.

Предвид установения размер на претърпените щети съдът намира, че застрахователят ответник  дължи на ищеца сумата 4 292, 71 лева, необходима за репариране на настъпилата щета.

За разликата над сумата 4 292, 71 лева до претендираните 5 500 лева предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като завишен.

Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде разпределена по следния начин:

Ищецът е направил следните разноски 1130 лева, от които 270 лева за ДТ и 860 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника му адвокат Николова –Трайкова от САК. Съобразно уважената част на иска на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца 881, 40 лева.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в размер на 1200 лева. Ответникът застраховател е възразил срещу всяка от предпоставките за изплащане на дължимото от него обезщетение по застраховка Каско – механизма на ПТП, неоснователно възражение за изключен риск, претендирано от  чл. 23 ал. 1, т. 4 от ОУ. Всичко това е от значение за сложността на случая за ищцовата страна преодоляла всяко от възраженията като неоснователно. Отделно от това възнаграждението на адвоката на ищеца е оправдано и защото обстоятелството че именно ищецът е причинил процесното ПТП с неспазване на дистанция. Това не изключва отговорността на застрахователя, но оправдава размера на адвокатското възнаграждение, при положение че застрахователят не е изпълнил задължението предмет на иска и е станал причина за завеждане на делото и разноските по него.  

Съобразно отхвърлената частна иска, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника 231, 34 лв. за разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД "ЕВРОИНС", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Христофор Колумб" № 43, представлявано от Румяна Бетова и Евгени Игнатов изпълнителни директори, да заплати на М.П.М., ЕГН **********,***2, 71 лева/четири хиляди двеста деветдесет и два лева и 0.71 ст./, представляваща дължимо по сключен на 17. 11. 2018 год. договор за застраховка „каско“, застрахователна полица 00500100279762 обезщетение за претърпени от ищеца М.П.М., ЕГН ********** имуществени вреди в резултат от настъпилото на 12. 02. 2019 год. застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие с увреден при същото ПТП лек автомобил марка „Тойота, модел „Рав4“, рег. № СО2992СС, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба - 12.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1147, 32 лева за разноски по делото, съобразно уважената част на иска,      като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над  4 292, 71 лева до предявените 5500 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗАД "ЕВРОИНС", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб" № 43, да заплати на М.П.М., ЕГН **********,*** сумата 50 лева представляващи мораторна лихва за забава на дължимото застрахователно обезщетение за времето от 27 град София, бул. „Христофор Колумб" № 43. 02. 2019 година до датата на предявяване на иска 12. 06. 2019 година.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК М.П.М. ЕГН ********** да заплати на ЗАД "ЕВРОИНС", ЕИК ********* сумата 161, 34 лева за разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: