Решение по дело №1170/2019 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260019 / 12.10.2020г. град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІ    състав

На втори септември  две хиляди и двадесета година...........................

В публично заседание в следния състав:

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ДОБРЕВ

                                              

 

Секретар ……………………ГАЛИНА МИЛКОВА ..........................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….ДОБРЕВ ……….…………

Гражданско дело номер....1170......по описа за............2019..................година, установи:

Производството по делото е образувано по искова молба от А.С.Д. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. Я.А.С. –П. ***, с която е предявен  иск с правно основание  чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ,   с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М.С.Ж. ЕГН **********,***, да му заплати сумата от 6060 лева, представляваща паричната равностойност на дължимото количество от 30300 кг. пшеница, като сумата е формирана при средна цена за килограм пшеница от 0, 20 лева, по договор за аренда, сключен на 12. 09. 2013 г. за стопанските години 2013-2014 г.; 2014-2015 г.; 2015-2016г.; 2016- 2017г.; 2017- 2018г.. Претендира и за заплащане на дължимата лихва върху левовата равностойност на арендното плащане  за всяка една стопанска година, от 31. 08. 2014 г. до момента на подаване на исковата молба в съда, както и законовата лихва върху формираното задължение до пълното му изплащане. Желае ответника да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

 В законоустановения преклузивен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответника не е подал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по същата, не е направил възражения, не е ангажира доказателства. Едва във второто съдебно заседание се е явил процесуален представител на ответника, който в същото съдебно заседание е направил възражение за неоснователност на иска поради изтекла погасителна давност за стопанските 2013- 2014, 2014 – 2015 и 2015- 2016 г. година, а по отношение на останалите стопански години е навел твърдението за изплащане на дължимата рента.

Съдът счита, че така направеното възражение е извън установеният преклузивен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не са представени доказателства, че пропускът на ответника да  направи посочените възражения се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поради което на основание чл. 133 от ГПК същия е загубил възможността да направи това по късно. 

В хода на съдебното дирене в първата инстанция ищецът е изменил размера на предявения иск, съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като е увеличил размера на предявените искове за дължимото аредно плащане за процесните пет стопански години и е посочил, че следва да се считат за предявени следните искове: за стопанската 2013-2014 г. искът да се счита за предявен за 2033, 25 лева, вместо за 1212 лева; За стопанската 2014-2015 г. искът да се счита за предявен за 2281, 77 лева, вместо за 1212 лева; За стопанската 2015-2016 г. искът да се счита за предявен за 1934, 96 лева вместо за 1212 лева; За стопанската 2016-2017 г. искът да се счита за предявен за 1903, 87 лева, вместо за 1212 лева; За стопанската 2017-2018 г. искът да се счита за предявен за 1824, 48 лева, вместо за 1212 лева.

Съдът е приел, че предявените искове се явяват допустими за разглеждане и като такива  ги е разгледал по същество.   

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и събраните в хода на съдебното дирене доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Относно правната квалификация:

  За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

  Ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства, а в петитума - да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Съдът е е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми. Твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителната молба са следните:

На 12. 09. 2013 г. ищецът като собственик на 60, 6001 декара земеделска земя, находяща се в землището на село Деветак, ЕКАТТЕ 20417, община  Карнобат, област Бургас е сключил Договор за аренда с ответника М.С.Ж., който договор е бил вписан на същата дата в Агенция по вписванията Карнобат  с рег. № 3851, том V, акт 145. По силата на този договор между страните е възникнало облигационно отношение, по силата но което арендoдателя- той и ищец по настоящото производство се е задължил да предостави на арендатора-той ответник по настоящото производство, за временно ползване за срок от пет стопански години в периода 2013- 2018 г. своя земеделска земя в землището на село Деветак, област Бургас, която земеделска земя е индивидуализирана с посочване на площа, на номерата  на имотите, които се арендоват и номерата на съседните на тях имоти, срещу задължението на арендатора да заплати определено арендно плащане, което е уговорено в размер на 100 кг. пшеница на декар. В договора е посочено, че „арендното плащане се дължи за всеки период от … всяка следваща стопанска година“. В договора не е фиксирана началната дата и година на плащане. В договора е записано чл.2, ал. 5 „ Арендното плащане се извършва от 01. 08. до 31. 08.“. Според ищецът, ответника арендатор не изпълнил задълженията си по договора и не му е заплатил арендното плащане нито в зърно, нито в пари  за нито една от стопанските години за срока на сключения договор, като съответно желае да му бъде заплатена паричната равностойност на количеството зърно /пшеница/ за стопанските 2013- 2014, 2014- 2015, 2015- 2016, 2016- 2017, 2017- 2018 години в размер на 6060 лева, формирана на базата на средна пазарна цена за  килограм  пшеница 0, 20 лева за процесния период. Желае също така да му бъде заплатена дължимата лихва върху левовата равностойност на арендното плащане за всяка една стопанска година от момента на възникване на задължението за плащане на арендата 31. 08. 2014 г. на първата стопанска година, с натрупване, до момента на подаване на исковата молба в съда, както и законната лихва върху формираното задължение за пет годишния период до пълното му изплащане. Желае се да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски.

 С Разпореждане № 927 / 18. 10. 2019 г. съдът е оставил като нередовна подадената искова молба, като е дал указания на ищецът да отстрани констатираните нередовности- да посочи цената на иска, да уточни петитума на иска, като посочи в какво точно се състои искането- да получи количество зърно или паричната му равностойност и за кой период, какво количество и т. н.. С молба вх. № 5580 , получена на 08. 11. 2019 г., ищецът чрез процесуалния си представител е изпълнил указанията, като е уточнил цената на иска- 6060 лева, като е посочил, че същата е формирана на база средна пазарна цена от 0, 20 лева за килограм пшеница за процесния стопански период. Посочил е да се счита, че исковата молба е предявена със следния петитум: Моля да ми бъде заплатена паричната равностойност на количеството зърно/пшеница/, което ответната страна М.С.Ж. ми дължи като арендодател, за всяка една от стопанските години, за които е действал сключения между нас аренден договор , както следва: За стопанската 2013-2014 г. по договор ответникът дължи 6060 кг. зърно по средна пазарна цена от 0, 20 ст. тоест 1212 лева; За стопанската 2014-2015 г. по договор ответникът дължи 6060 кг. зърно по средна пазарна цена от 0, 20 ст., тоест 1212 лева; За стопанската 2015-2016 г. по договор ответникът дължи 6060 кг. зърно по средна пазарна цена от 0, 20 ст., тоест 1212 лева; За стопанската 2016-2017 г. по договор ответникът дължи 6060 кг. зърно по средна пазарна цена от 0, 20 ст., тоест 1212 лева; За стопанската 2017-2018 г. по договор ответникът дължи 6060 кг. зърно по средна пазарна цена от 0, 20 ст., тоест 1212 лева.

Претендира се за паричната равностойност на дължимото количество зърно /пшеница/.

Изхождайки от петитума на така предявения иск, съдът счита, че ищецът претендира реално изпълнение на дължима от ответника престация по представения като доказателство по делото договор за аренда, за което правната квалификация е по чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В хода на съдебното дирене по искане на ищеца е била допусната съдебно счетоводна експертиза, с въпросите поставени от същия, както и са били допуснати съдебно почеркова експертиза и съдебно счетоводна експертиза със задачи поставени от ищеца.

От заключенията на извършената съдебно счетоводна експертиза, общия размер на дължимата рента на ищеца за петте стопански години  възлиза на 30 300 кг. пшеница, която според вида на пшеницата в зависимост дали същата е твърда или мека  възлиза съответно на 9978, 33 лева и 8974, 01 лева. Според заключението на същата експертиза при извършената проверка при ответника са представени разходни касови ордери № 13 / 16. 09. 2018 г. , № 7 / 22. 09. 2017 г. и № 10 / 17. 09. 2016 г. съставени от ответника за изплатени на ищеца парични суми и купони.

На основание чл. 190 от ГПК, съдът е задължил ответника да представи намиращите се при него документи имащи значение за делото, а именно цитираните в експертизата РКО.  Същите са били оспорени от ищеца по реда на чл. 193 от ГПК, като във връзка с направено оспорване е допуснато назначаване на съдебно почеркова експертиза, заключението на която  е прието от съдът, и в която е посочено, че изследваните подписи в представените РКО не са изпълнени от ищецът А.Д.. Поради посоченото обстоятелство съдът счита, че в съответствие с извършеното оспорване на истинността на документите, ищецът е доказал   тяхната неистинност, поради което същите следва да бъдат изключени от доказателствата и да не бъдат  обсъждани и вземани под внимание.

В тази насока е и заключението на извършената съдебно счетоводна експертиза, приета и ценена от съда,  от заключението на която е видно, че представените от ответника РКО на са надлежно осчетоводени като първични счетоводни документи и не са описани в касовата книга.

От събраните по делото гласни доказателства, а именно разпита на свидетелката Денка Великова Димова- съпруга на ищеца се установи, че факта на сключения договор за аренда между ищецът и ответника, както и обстоятелство, че ищецът е посещавал ответника и е водил разговори със същия за заплащане на дължимото по договора, като въпросния ответник е потвърждавал дължимостта на арендното плащане, обещавал е да го издължи, но така и не е изпълнил поетия ангажимент.

Така приетата фактическа обстановка мотивира и следните правни изводи:

Приема се за установено, че между страните по делото има сключен аренден договор с оглед естеството на предмета му-предоставяне под наем на земеделска земя срещу заплащане на наемна цена, която е определена в натура. За този вид договори съществува специална правна уредба –Закон за аренда в земеделието. Взаимоотношенията между страните следва да се уреждат именно по този  специален закон, като за неуредените в него въпроси се прилагат правилата на договора за наем по чл. 228- 239  от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗАЗ „Договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните..“. Процесният  договор отговаря на изискванията на закона и е породил правни последици между сключилите го страни.

Според чл. 8, ал. 4 от ЗАЗ Арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукт. Съобразно договорната автономия страните са уговорили плащане в земеделски продукт – зърно, и по точно пшеница, като са фиксирали и количеството на същото, а именно 100 кг. на декар. И двете страни по договора са приели, че цената на процесния договор е определено количество зърно за предоставен декар земя /чл. 2, ал. 1 от Договор за аренда/. В сключения между страните договор не е предвидена възможност при договорка, неизпълнение или при други обстоятелства плащането да се извършва в пари. В чл. 20 от договора е предвидено, че за всички неуредени в договора въпроси се прилагат разпоредбите на Закон за арендата в земеделието  и останалото действащо в РБългария законодателство.

Безспорно е установено по делото, че ответника не е изпълнил това свое задължение, а именно да заплати определената по договора цена в земеделски продукт. Страните са длъжни да изпълняват задълженията си стриктно по договорите, които са сключили.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че ищецът има право да получи арендно плащане в уговорената арендна вноска в натура, а не парична равностойност, предвид изричната воля на страните в чл. 2, ал. 1 от Договор за аренда на земеделска земя от 12. 09. 2013 г.. Искът за бъде заплатена паричната равностойност на количеството зърно/пшеница/, което ответника дължи като арендодател, за всяка една от стопанските години, за които е действал сключения между страните аренден договор, както следва: За стопанската 2013-2014 г. сумата от 2033, 25лева; За стопанската 2014-2015 г. сумата от 2281, 77 лева; За стопанската 2015-2016 г. сумата от  1934, 96  лева; За стопанската 2016-2017 г. сумата от  1903, 87 лева; За стопанската 2017-2018 г. сумата от 1824, 48 лева, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът по настоящото дело е предявил иска си, без да се съобрази с клаузите на договора, който сам е подписала и по който волеизявленията на страните са били еднакви, че се заплаща цена по този договор- в количество зърно, за декар земя, в посочените срокове.

Предявената претенция за заплащане на неиздълженото количество зърно по процесния договор за аренда е неоснователна и не следва да се уважи.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна.

  С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът счита, че следва да отхвърли и предявената акцесорна искова претенция за заплащане на дължимата лихва върху левовата равностойност на арендното плащане за всяка една стопанска година, от момента на възникване на задължението за плащане на арендата 31. 08. 2014 г. на първата стопанска година, с натрупване до момента на подаване на исковата молба в съда , както претенцията за заплащане на законната лихва върху формираното задължение за пет годишен период до пълното му изплащане.

 

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК при отхвърляне изцяло на иска , ищецът следва да заплати направените от ответника направените съдебни разноски по делото съгласно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК:  за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие- в размер на 300 лева.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                             

Р     Е     Ш     И:

          

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Д. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. Я.А.С. –П. *** срещу М.С.Ж. ЕГН **********,***, иск за осъждането на М.С.Ж. да му заплати сумата от  9978, 38 лева представляващ левовата равностойност на дължимото зърно по договор за аренда между страните от 12. 09. 2013 г. за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с.Деветак,  община Карнобат, област Бургас, вписан на 12. 09. 2013 г. в Агенция по вписванията Карнобат  с рег. № 3851, том V, акт 145,  в общо количество 30 300 кг. пшеница за целия срок на договора и както следва: За стопанската 2013-2014 г. сумата от 2033, 25лева; За стопанската 2014-2015 г. сумата от 2281, 77 лева; За стопанската 2015-2016 г. сумата от  1934, 96  лева; За стопанската 2016-2017 г. сумата от  1903, 87 лева; За стопанската 2017-2018 г. сумата от 1824, 48 лева, ведно със законната лихва върху формираното задължение до пълното му изплащане, както и дължимата лихва върху левовата равностойност  на арендното плащане за всяка една стопанска година от момента на възникване на задължението за плащане на аренда 31. 08. 2014 г. на първата стопанска година с натрупване, до  момента на подаване на исковата молба в съда.

ОСЪЖДА  А.С.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адвокат Я.А.С. – П.    да заплати на М.С.Ж. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***  чрез пълномощник: адв. С.К. АК Кюстендил сумата от 300 лева– съдебни разноски по делото съгласно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК, по гр.д. № 1170 / 2019 г. по описа на РС- Карнобат на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: