Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 02.07.2019 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                           СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

          при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 10 198 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът  Б. „Д.“ ЕАД твърди, че в нейна полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 15 571/2017 г. на РС – София, 24 състав срещу А.Д.Р. за заплащане на сумата от 29 977, 17 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от 27 138, 50 лв. – договорна лихва за периода 20..03.2011 г. – 13.03.2017 г., сумата от 5 600, 07 лв. – санкционираща лихва за периода 28.03.2011 г. – 13.03.2017 г., сумата от 120 лв. – заемни такси. Присъдени били и разноските в заповедното производство, както и законна лихва върху главницата.   Твърди се, че страните са в договорни отношения по повод договор за кредит, който бил нередовно обслужван от кредитополучателя, поради което бил обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство било съобщено на кредитополучателя. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист било депозирано възражение, а съдът указал на ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените по-горе суми.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Йорданова. Претендират се разноските, сторени в настоящото производство.

Ответницата А.Д.Р. оспорва исковете в отговор в срока по чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за неоснователност на заявените претенции респ. възражение за изтекла погасителна давност.

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А., която претендира и разноски.

Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен отговор е депозиран такъв.

По делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституиран „О.Ф.Б.“ ЕАД, редовно уведомено, поддържа становище за основателност на заявените претенции, посредством процесуалния си представител юрк. С..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр. д. 15 571/17 г. на СРС, 24 състав е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител Б. „Д.“ ЕАД. В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А.Д.Р. за сумата от 29 977, 17 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от 27 138, 50 лв. – договорна лихва за периода 20..03.2011 г. – 13.03.2017 г., сумата от 5 600, 07 лв. – санкционираща лихва за периода 28.03.2011 г. – 13.03.2017 г., сумата от 120 лв. – заемни такси. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от 14.03.2017 г. и съдебните разноски, сторени в производството.

На 21.03.2017 г. СРС, 24 състав е издал по горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумите от 1 256, 71 лв. – разноски за ДТ и сумата от 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и договор за кредит за текущо потребление по програма „ДСК Лидер“ от 12.10.2007 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата Б. „Д.“ ЕАД е сключила с А.Д.Р. като кредитополучател, същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 40 000 лева като крайният срок за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при условията на месечни вноски, съгласно приложен погасителен план.

По делото е представена нотариална покана рег. № 4011, том 2, акт № 169 на нотариус 504 – М. *** действие – СРС, от която се установява, че Б. „Д.” ЕАД  е обявила договора за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната покана е връчена на 22.08.2016 г. при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК, видно от стореното отбелязване.

По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.М., основно и допълнително заключение.

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираните възражения от страна на длъжниците – физически лица в заповедното производство са в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит съдът приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в уговорения размер срещу насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.

Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от приетата по делото ССчЕ.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.19.2 от ОУ към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирана нотариална покана, надлежно получена от ответника. Датата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана. По отношение на връчването на нотариалната покана е заявено възражение от ответната страна. Видно от стореното нотариално удостоверяване върху същата при нейното връчване са спазени процесуалните условия на чл. 47 ал.1 от ГПК. Същата е връчена на адреса, който се явява постоянен и настоящ такъв за адресата – кредитополучател, видно от изготвената справка по реда на Наредба 14/2009 г. / стр. 29 в заповедното производство/. От друга страна ГПК, в релевантната му към датата на връчване на нотариалната покана редакция, не поставя изискване досежно времевия отрязък за връчване на книжа респ. не съществува процесуално ограничение или забрана същите да се връчват във време, „когато хората обичайно използват летните си отпуски“. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установен факта на надлежно уведомяване на кредитополучателя.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения. С оглед приетото и неоспорено заключение на ССчЕ към момента на получаване на нотариалната покана ответницата е била в забава с 55 месечни погасителни вноски т.е. налице са предпоставките на предвидената в ОУ към договора възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Съобразно заключението на ССчЕ по делото е установена дължимостта на паричните вземания, предмет на настоящото производство с оглед липсата на данни по делото същите да са платени, изцяло или отчасти, или погасени по друг предвиден от закона способ.

            Страните не спорят, че при сключване на процесния по делото договор за кредит, ответницата е ползвала преференциален лихвен процент при банката – кредитор по уговорена кредитна програма „ДСК Лидер“, която преференция отпада при сбъдване на някое от предвидените в нея условия. В т.І.1.2 от тази програма е предвидено отнемане на преференцията в случай, че в два последователни месеца по разплащателната сметка няма постъпления. Сбъдването на това условие се установява с оглед изводите на вещото лице по ССчЕ – основно, такова. С оглед отпадане на преференцията, страните са сключили допълнително споразумение на 13.10.2009 г., съгласно което уговореният лихвен процент се променя и става 8,75% /т.2 от споразумението. Съобразно заключението на ССчЕ – основно, видно от 22.01.2010 г. лихвеният процент по договора е променен на 14,95%. В съдебния протокол от 19.11.2018 г. е обективирано изявление на вещото лице М., съобразно което липсва документ, издаден от банката – кредитор, въз основа на който да е станала промяната в лихвения процент. Обясненията на ищеца, че промяната на БЛП е с оглед с отпадане на преференцията по програма „ДСК Лидер“ не се споделят от настоящия съдебен състав, доколкото отпадането на същата е констатирана и обективирана от страните по делото в споразумението от 13.10.2009 г. Промяната на лихвения процент следва датата на споразумението и по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват последващо ново съглашение между страните, позволяващо на банката да повиши БЛП с още 6, 25% над уговорения в допълнителното споразумение.

            С оглед данните по делото следва да се има предвид и обстоятелството, че не е спорен по делото фактът, че ищецът е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор. В тази връзка с оглед императивния характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/. Дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, установява характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца  да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/  или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на  неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП  и касаещи клаузи, с които доставчикът на  финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена  е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. Клауза, предвиждаща възможност за едностранна промяна на БЛП е предвидена в т. 9.3 от ОУ към договора при сбъдване на някое от предвидените в същата условия. В изричното изискване на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора. В договора респ. ОУ такава методологията за определяне на БЛП не се съдържа, липсва и препращаща разпоредба в договора към тази методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ищец. 

            При ангажираните по делото доказателства съдът намира, че нормата на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП не може да намери приложение. Това е така, защото за попадането й под приложното поле следва доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и другата страна по договора да има възможност незабавно да го прекрати. Страните са постигнали съгласие банката да известява кредитополучателя за настъпилите промени с оглед клаузата на чл. 9.3 от ОУ към договора „по подходящ начин”, без да е дадено дефинитивно определение на това понятие или поне същото да е изпълнено със съдържание чрез примерно изброяване или друг аналогичен начин. Отделен въпрос е, че липсва и предвидена възможност кредитополучателят незабавно да прекрати договора. Такава възможност в договора и ОУ към него не е предвидена.

            При тези изложени съображения, настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за банката – кредитор едностранно да повиши лихвения процент по договора от 8,75% на 14,95 %, считано от 20.01.2010 г. с оглед нищожността на клаузата на т.9.3 от ОУ към договора. Предвид което размерът на дължимите вземания на ищеца следва да се определи съобразно уговорения в допълнителното споразумение БЛП, които като аритметично изражение са посочени в допълнителното заключение на ССчЕ – за главница 27 870, 87 лв., за договорна лихва 14 805, 65 лв., за санкционна лихва 4 314, 57 лв. и за такса предсрочна изискуемост 120 лв. като за горниците до претендираните размери претенциите се явяват неоснователни. Претенцията за наказателна лихва е изцяло неоснователна доколкото такава претенция не е заявена в заповедното производство респ. липсва отбелязване за такава в документа по чл. 417 от ГПК, послужил за издаване на заповедта за изпълнение т.е. в извлечението по сметки-.

            Съобразно приложение 1 към допълнителното заключение на ССчЕ дължимите анюитетни вноски по кредита, изчислени на база лихвен процент, уговорен в допълнителното споразумение /8,75%/ са платени от ответницата до 20.12.2011 г. със внесената от ответницата сума от 5 638, 96 лв. /стр. 250 в делото, основно заключение на ССчЕ/. Производството по чл. 417 от ГПК е инициирано на 14.03.2017 г., предвид което основателно се явява наведеното възражение на ответницата за изтекла погасителна давност за част от дължимите главница и лихви. По отношение на главницата е релевантна общата 5 годишна давност, доколкото задължението няма периодичен характер. При данните по делото и при липсата на такива давността да е спирана респ. прекъсвана са погасени вземанията за главница в периода 21.12.2011 г. – 13.03.2012 г., която сума възли на 400, 84 лв., отново съобразно приложение 1 към допълнителното заключение на счетоводната експертиза т.е. вземането на ищеца за главница е основателно за сумата от 27 370, 03 лв. По отношение претенцията за лихви е релевантна кратката 3-годишна давност и тази претенция е погасена по давност за периода 21.12.2011. – 13.03.2014 г. Като аритметично изражение същото предполага погасени по давност 26 вземания по 203,23 лв. за договорна лихва, отново съобразно приложение 1 към допълнителното заключение на ССчЕ, чийто сбор възлиза на сумата от 5 283, 98 лв. т.е. претенцията за договорна лихва е основателна до размера на 9521, 67 лв./ 14 805, 65 – 5 283, 98 /. За същия период от време е погасена по давност и претенцията за санкционираща лихва, която като аритметично изражение, отново по приложение 1 към допълнителната ССчЕ възлиза на 872, 51 лв. т.е. претенцията за санкционираща лихва е основателна до размера на 3 442, 06 лв./ 4 314, 57 – 872, 51 /. С оглед периода на дължимост на такса изискуемост /от 20.10.2016 г./същото не е погасено по давност и в тази част заявеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.

            Не следва да се взема предвид заявеното възражение в писмения отговор, че част от вземанията на ищеца са погасени в рамките на паралелно развиващо се изпълнително производство. Осъщественото принудително изпълнение в рамките на паралелно развиващо се изпълнително производство не следва да се вземат предвид, доколкото по отношение на същите е неприложима нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съобразно задължителните указания, дадени с т. 9 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и решение 99/12.07.2017 г. по гр.д. 60330/2016 г. на Първо ГО на ВКС. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422 ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Поради което това възражение, според настоящия съдебен състав, е неоснователно.

            Ирелевантни в рамките на настоящото производство и с оглед очертания предмет на спора са и възраженията на ответницата за наличие и на други сключени договори за кредит с ответника.

С оглед разясненията, дадени с ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство. В заповедното производство е присъдена сумата от  1 406, 71 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение на заявителя – настоящ ищец. Съобразно изложените по-горе мотиви в настоящото съдебно решение част от претенцията на ищеца е неоснователна, поради което припадащата се част от разноските в заповедното производство, съответна на уважената част от исковете възлиза на сумата от 905, 64 лв.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 1 259, 73 лв. – разноски в настоящото производство, представляващи съразмерната част от същите за платени ДТ, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата се следва сумата от 124, 67 лв. – разноски за ССчЕ, съразмерно на отхвърлената част от исковете и съобразно заявеното в списъка по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, СГС, I -19 състав

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. "Д." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, че А.Д.Р. дължи на Б. „Д.“ ЕАД по договор за кредит от 12.10.2007 сумата от сумата 27 370, 03 лв. – главница като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 29 977, 17 лв., сумата от  9521, 67 лв. – договорна лихва за периода 14.03.2014 г. – 13.03.2017 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 27 138, 50 лв. и за периода 20.03.2011 г. – 13.03.2014 г. като неоснователен и погасен по давност, сумата от 3 442, 06 лв. – санкционираща лихва за периода 14.03.2014 г. – 13.03.2017 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 5 600, 07 лв. и за периода 28.03.2011 г. – 13.03.2014 г. като неоснователен и погасен по давност, както и сумата от 120 лв. – такса предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 21.03.2017 г. на СРС, 24 състав  по гр.д. 15 571/2017 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б. "Д." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 905, 64 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 1 259, 73 лв. – разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК Б. "Д." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 124, 67 лв. – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „О.Ф.Б.“ ЕАД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.

При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 15 571/2017 г., СРС, 24 състав.

            СЪДИЯ: