РЕШЕНИЕ
№ 3486
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330103093 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 и 3, вр. с член чл. 225, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, член 180, ал. 6 от ЗМВР и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът П. Д. К., ЕГН ********** е предявил срещу ОД на МВР Пловдив, град
********обективно съединени искове да се признае извършеното на ищеца уволнение
за незаконно и да се отмени Заповед № ********г., с която трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, да се осъди
ответникът да заплати обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа
вследствие на уволнението за периода 7.01.202г. – 17.01.2022г. в размер на 305 лева,
както и да заплати обезщетение в размер на 1938 лева за периода 18.01.2022г. –
18.07.2022г.; сумата от 400 лева за вещево доволствие/пари за дрехи/ и сумата от 90
лева за първите шест месеца от годината за оценка на работота на ищеца. Претендира
се и зак. лихва върху главниците.
Излагат се следните фактически обстоятелства: С трудов договор от ******г.
ищецът е назначен на длъжността „********“ на с-р ООРТПКОСВ, а със заповед №
******** г ., издадена от ******* на ОД на МВР П. трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Счита, че извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, поради следните
правни съображения: На заеманата до уволнението длъжност е назначено друго лице,
1
което се явява родственик на лице от ръководството на ОД на МВР П.. Освен това
основанието за уволнение било приложено формално и тенденциозно, за да бъде
назначен друг пенсиониран служител от МВР. Твърди се също, че след прекратяване на
ТПО с ответника, ищецът започнал работа на 17.02.2022г. при друг работодател с
основно ТВ от 900 лева. Претендират се също неизплатените му
допълнителнивъзнаграждения за вещево доволствие в размер на 400 лева и оценка за
работа в размер на 90 лева.
От ответника е постъпил писмен отговор, в който се излага, че трудовият
договор с ищеца е сключен след придобиването и упражняването на правото му на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът счита, че в този случай в правото
на работодателя е да прекрати ТПО с ищеца и прекратяването ва това основание не е
злоупотреба с право. Сочи, че при прекратяване на ТПО с ищеца КТ не предвижда
съгласието на синд. орган, ето защо такова съгласие не е поискано. Касателно
претендираните суми за неизплатените доп. възнаграждения за вещево доволствие и
оценка за работата сочи, че същите са неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10б от КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, когато трудовото правоотношение е
възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Текстът на член 328, ал.1 от КТ урежда
изчерпателно изброени безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска власт
към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били налице онези факти,
които са изложени като мотиви на прекратителната за правоотношението заповед,
дадена лие правилна правна квалификация на тези обстоятелства и дали те са посочени
в съответната хипотеза на чл. 328, ал.1 от КТ. В конкретния случай по делото се
установява, че уволнението на ищеца е извършено от лице с работодателска
компетентност, като предизвестието и уволнителната заповед са връчени на ищеца на
7.01.2022г., носят подпис, положен за*******на ОД на МВР П., като ищецът изрично
не е оспорил работодателската компетентност на ******на ОД на МВР П., поради
което и установено по делото е, че двата документа са подписани от лице с
работодателска компетентност. Ищецът е посочил в исковата молба, чу у заповедта за
уволнение му е била връченав 9,57 часа по време на работа, поради което и съдът
приема, че уволнителната заповед е връчена на ищеца съответно на 7.01.2022г.
Както предизвестието за прекратяването на договора, така и процесната
2
уволнителна заповед са мотивирани съобразно изискванията на КТ, доколкото в
съдържанието им е посочено цифрово и словесно обозначение на основанието за
прекратяване на ТПО, като сочените факти съответстват на дадената от работодателя
правна квалификация на основанието, на което се прекратява правоотношението - чл.
328, ал.1, т.10б от КТ поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст от служителя преди възникване на трудовото правоотношение.
Приложеното уволнителното основание не предполага излагане на други факти,
различни от тези, посочени в уволнителната заповед – придобито и упражнено право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключване на трудовия договор. По
делото не се спори, че към момента на сключване на трудовия договор между страните
ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а
именно на 12.10.2007г.
При така установеното съдът намира за осъществено основанието по чл. 328,
ал.1,т.10б от КТ към момента на извършване на уволнение. По делото не е установено
работодателят да е злоупотребил с правото си на уволнение. Работодателят няма
задължение да уволнява работника или служителя, който е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, но има такова право. Преценката на работодателя дали
да упражни това свое право е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. Само по себе си реализирането на това право не е злоупотреба с права,
поначало упражняването му е правомерно. Реализирането на това право би могло да
бъде неправомерно, само ако представлява злоупотреба с право, тоест когато правото
се упражнява недобросъвестно - само с цел за да се увредят права и интереси на други
лица с ясно съзнание, че реализираното право не съществува. По делото е установено,
че на заеманата от ищеца длъжност е назначено лице, което не е пенсионер, освен това
недоказано остана твърдението на ищеца, че назначеното лице е близък родственик с
лице, заемащо ръководна длъжност в ОД на МВР. Не се установява и твърдението на
ищеца, че на ръководни постове в МВР работят лица, които са упражнили правото си
на пенсия, което обстоятелство се явява ирелевантно в случая, тъй като заеманата от
ищеца длъжност не е ръководна.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че уволнението се явява
законосъобразно, поради което искът за отмяната му като незаконно следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 и 2 от КТ, поради което ще се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на исковете за заплащане на допълнителни трудови
възнаграждения за вещево доволствие и за оценка за работа ищецът не ангажира
доказателства, че такива му се дължат.
3
В представения по делото трудов договор от ******* година е посочено, че на
ищеца се дължи доп. възнаграждение за облекло, съгласно министерска заповед, която
обаче не е представена по делото, а и съдът констатира, че такава не е била
обнародвана в ДВ, за да се запознае със съдържанието й, за да извърши преценка
налице ли са предпоставките за изплащане на пари за дрехи за 2022г. Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е работил само три дни през 2022г., с
оглед на което се налага извода, че ако има да получава някаква сума за дрехи, то тя
няма да бъде в поискания й размер.
Касателно претенцията за дължимото доп. възнаграждение за оценка за работа
следва да се посочи, че такова възнаграждение съгласно член 13, ал. 1 от НСОРЗ се
определят с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с
индивидуален трудов договор. В представения по делото трудов договор няма
уговорено доп. възнаграждение за оценка за работа, ищецът не е ангажирал
доказателства за тяхната дължимост. С оглед изложеното по-горе исковете за
заплащане на доп. възнаграждения за дрехи и оценка за работа ще се отхвърлят като
недоказани и неоснователни.
Тъй като исковете се отхвърлят на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за
разглеждане на исковете в настоящия случай не следва да се определя.
Предвид отхвърлянето на исковете ответникът има право на присъждане на
разноските в производството, за юрисконсултско възнаграждение, които са
претендирани, като ще се присъдят 100 лева за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. К., ЕГН ********** срещу ОД на МВР
Пловдив, град ********* обективно съединени искове да се признае извършеното на
ищеца уволнение за незаконно и да се отмени Заповед № **********г., с която
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ,
да се осъди ответникът да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа вследствие на уволнението за периода 7.01.202г. – 17.01.2022г. в
размер на 305 лева, както и да заплати обезщетение по член 225, ал. 2 от КТ в размер
на 1938 лева за периода 18.01.2022г. – 18.07.2022г.; сумата от 400 лева за вещево
доволствие /пари за дрехи/ за 2022г. и сумата от 90 лева за първите шест месеца от
годината за оценка на работа на ищеца, ведно със зак. лихва върху всички
претендирани суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
02.03.2022г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив,
4
град***************** сумата от 100 лева за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5