№ 1051
/10.01.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1148 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.О.Ш.
*** против Решение от 14.06.2019г., постановено по АНД №479/2019г. на РС Кърджали.
Сочи се, че решението се обжалвало в частта му, с която било потвърдено
наказателното постановление – за нарушение на чл.104а и на 119,ал.1 от ЗДвП. В
тази част решението било неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не отговаряло на
действителността посоченото в АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП – разговаря по мобилен телефон по време на движение без наличие на
устройство „свободни ръце“, тъй като управлявания от него автомобил Рено Клио
като функционалност бил оборудван с радио, Bluetooth
/телефония + аудио стрийминг/, която се включвала автоматично при включване на
двигателя. Допуска, че е вероятно да е държал телефона си, тъй като по навик
поглеждал часа, но това не се равнявало на разговор по телефона. Още повече
законовата забрана била за използване на телефон, докато държането му не можело
да влияе на съсредоточеността на водача, който не боравел в този момент с него.
Това възражение не било обсъдено от районния съд, а така било допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изцяло били приети
констатациите на административния орган, а не били обсъдени неговите възражения
и представените доказателства. По отношение на нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП се обсъждат показанията на свидетелите, дадени в производство, по което
решението е обезсилено, дадените в производството по анд №479/2019г. показания,
както и констатациите в АУАН. В АУАН били посочен един пешеходец, а в НП били
посочени „пешеходци“. Жалбоподателят счита, че е направено допълване на фактите
на установеното и отразеното в акта и НП нарушение, което не било допустимо.
Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение в частта, с която е
потвърдено наказателното постановление, като бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът Сектор Пътна полиция, ОД МВР Кърджали не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване
на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление №18-1300-000856/15.08.2018г.,
издадено от Началник група сектор Пътна полиция към ОД МВР Кърджали, с което за
извършени на 31.07.2018г. в гр.Кърджали нарушения са наложени наказания: по
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.104а
от ЗДвП, и по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 14 точки на основание
Наредба № Iз- 2539 на МВР на жалбоподателя И.Ш., като правилно и
законосъобразно. Наказателно постановление № 18-1300-000856/15.08.2018г. в
частта на наложено наказание по чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП е отменено като незаконосъобразно. В обжалваната
част на решението не са установени от съда допуснати процесуални нарушения, а
санкционираните деяния били безспорно установени и доказани. Приел е, че на на 31.07.2018г.
свидетелите Х. и Г. - младши автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Кърджали, били
на работа и около 11,15ч. се движели с патрулен автомобил по ул.Б., гр.К., като
приближавайки ул.С.С., видели, че срещу тях по ул.Булаир се движи л.а.Рено Клио,
рег.№ СВ … МК, водачът на това МПС говорел по мобилния си телефон по време на
движение и предприел маневра завой наляво към ул.С. С., като не пропуснал
пешеходци. От разпита на свидетелите съдът установил, че пешеходците били няколко
човека и били стъпили вече на пешеходната пътека. Полицейските служители също
завили по ул.С. С., включили светлинен и звуков сигнал, тръгнали след водача и
след няколко метра го спрели, извършили проверка на документите, както и
справка, и съставили АУАН по чл.104а, чл.119, ал.1 и чл.190, ал.3. Не са установени от съда допуснати
процесуални нарушения, а санкционираните деяния – по чл.104а и чл.119, ал.1 от ЗДвП, били безспорно установени и доказани. Съдът е направил извод, че спрямо
жалбоподателя е правилно ангажирана административнонаказателната отговорност и
установените деяния кореспондират с приложените санкционни норми, както и не се
накърнявало правото на защита на наказаното лице.
Така
постановеното решение в обжалваната част е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушенията по т.1-2 от НП са
посочени, както и е посочено в какво се изразява всяко нарушение, нарушените
разпоредби и обстоятелствата по извършването му.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението
по отношение изводите за процесуално
нарушение при съставянето на АУАН по съображения, че нарушението не било установено от фактическа страна.
Правилно въззивният съд е посочил в тази връзка, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин използването на мобилен телефон
по време на управление на превозното средство. Действително не са изрично
обсъдени представените техническа характеристика на Рено Клио Лайф и снимков
материал, но същите не променят извода, установен след обсъждане на
свидетелските показания и конкретното деяние, доколкото тези доказателства
сочат единствено принципна възможност за използване на оборудването в
управлявания от водача автомобил. В касационната жалба е обсъдено решение,
постановено и обезсилено, преди да бъде постановено решението, предмет на
касационното разглеждане понастоящем, поради което възражението в тази си част
не следва да бъде обсъждано. По отношение на възражението, касаещо
формулировката на деянието в АУАН и НП, то следва да се има предвид както
представената Докладна записка вх.№1300р-5469/07.08.2018г., в която се сочи, че
пешеходците са „4-5“, така и възможността по чл.53, ал.2 от ЗАНН
административнонаказващият орган да прецизира административното обвинение,
стига от описанието на нарушението, дадено в АУАН, ясно да могат да се изведат
елементите от състава на самото административно нарушение и именно това е
сторено в процесния случай. Настоящият касационен състав счита, че не е налице
допуснато процесуално нарушение. Процесуалните права на жалбоподателя не са
били нарушени, не е постъпвало възражение в срока, определен за това от АУАН,
както и съдебния процес не са ангажирани допълнителни доказателства, от което
може да бъде направен извод, че няма нарушение в административното
производство, което да е попречило на жалбоподателя в пълен обем на осъществи
защитата си по фактите и приложимия закон. Тази преценка винаги е конкретна
спрямо спецификата на конкретния случай, като дори настоящия случай да се
приеме, че има допуснато нарушение при съставяне на АУАН, същото обаче не води
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като вече беше
посочено, че не съставлява пречка то да организира в пълен обем защитата си
срещу наказателното постановление.
Настоящата
инстанция намира изложените в обжалваното решение изводи и съображения на съда
за съответни на приложимата нормативна уредба и изяснените по делото факти,
поради което като правилни следва да бъдат изцяло споделени.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението в обжалваната част, с което Районен съд Кърджали
е потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №218/14.06.2019г., постановено
по АНД №479 по описа на Районен съд Кърджали за 2019 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.