Решение по дело №669/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е след като с Решение №8923/17.07.2024г., постановено по адм. д. №3044/2024г. на Върховния административен съд е отменено Решение №476/30.01.2024г. на Административен съд – Хасково по адм. д. №1232/2023г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Съдебното производство е по жалба от Регионален исторически музей – Хасково, представляван от директора, против Решение №РД-02-14-1148/31.10.2023г. по проект с рег.№СВ005.2.23.013 „Културна съкровищница“, финансиран по Програмата ИНТЕРРЕГ ИПП България – Турция 2014 – 2020г., за определяне на финансова корекция 100% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор за услуга СВ005.2.23.013-06/23.07.2021г. с предмет „Изграждане на устойчива мрежа“, сключен със сдружение „Шанс и закрила“, на стойност 2550 евро с ДДС, издадено от ръководителя на Управляващия орган на програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ 2014 - 2020 между Република България и Република Турция.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт на основание чл.146, т.2, 3 и 4 от АПК. Сочи се, че при анализ на данните от проведената тръжна процедура ръководителят на Управляващия орган установявал свързаност между лицето, разработило проектното предложение – сдружение „Съюз за възстановяване и развитите“, и изпълнителя по договора сдружение „Шанс и закрила“, като установените взаимоотношения оказали конкретно влияние върху поведението на бенефициера, Регионален исторически музей – Хасково, при възлагане изпълнението на договора с предмет „Изграждане на устойчива мрежа“. Неправилна била преценката на органа за наличие на конфликт на интереси, което водело и до материална незаконосъобразност на акта му. Органът не изследвал и анализирал фактите и по какъв начин те не сочели на конфликт на интереси съгласно чл.61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046. Изводът за конфликт на интереси не трябвало да се формира само върху констатираната свързаност между лицата. Не били изложени от органа конкретни съображения по какъв начин се проявявал икономическият интерес или всякакъв друг косвен или пряк личен интерес. Документацията била изготвена от трето лице, а не от С. и Д., между които били посочените установени отношения. Не било доказано наличието на основна предпоставка, която според органа повлияла върху решението за избор на участник и за определяне на изпълнител. Фактът на едновременно членуване на две физически лица в един колективен орган означавал, че се познават, но не означавал непременно и задължително, че били в икономическа зависимост, както било прието от УО. Конфликт на интереси имало по отношение на Д., а не по отношение на сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“. При избора на изпълнител била осигурена прозрачност и действителна състезателност, като нито едно от сочените три лица нямало нерегламентиран достъп до пълната информация по проекта, нямало данни за предварителни уговорки между тях. Ръководителят на УО не взел предвид възражението на жалбоподателя и не го коментирал в решението за определяне на финансова корекция. По отношение на сдружение „Шанс и закрила“ и сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“ не било доказано от кога и как съществува икономическа връзка и личен интерес. Не било достатъчно да се установи ситуация, създадена и основана на минали познанства и йерархични връзки, а трябвало да се проучи задълбочено и да се изследва доколко това можело да повлияе на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Нямало установен конфликт на интереси между възложителя и изпълнителя на обществената поръчка. Органът не формирал мотиви защо приел, че отношенията между лицата са толкова значителни, че са повлияли върху безпристрастното и обективно упражняване на функциите на Музея като възложител по договора за услуги. Оспорва се и правната квалификация на нарушението като нередност.

По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по делото.

В писмена молба се навеждат доводи, идентични на посочените в жалбата. Твърди се още, че решението не представлява електронно подписан документ, като не било подписано и саморъчно от издателя му. Електронен оригинал на оспорения акт не бил връчен на адресата. Твърди се и неяснота на финансовата корекция, тъй като в просения акт било посочено 2550 евро корекция и сума за възстановяване 2167 евро. Оспорването се поддържа в съдебно заседание чрез директора на Регионален исторически музей – Хасково.

Ответникът – Ръководител на Управляващия орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ България-Турция 2014-2020, чрез пълномощник, в писмена молба излага съображения за неоснователност на жалбата, вкл. на допълнително наведените съображения за липса на подпис на оспорения акт. Претендират се разноски по делото. В случай, че такива се претендират и от жалбоподателя, се прави възражение за прекомерност с молба да не се присъждат такива в размер над нормативно предвидения минимум.

Настоящият състав на Административен съд – Хасково, като съобрази съдържанието на жалбата и данните от представената по делото административна преписка по издаване на оспорения акт, намира от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че Регионален исторически музей – Хасково (РИМ – Хасково) е водещ партньор по Проект с рег.№ СВ005.2.23.013 – „Културна съкровищница“ (л.161, адм. д. №1232/2023г.), финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП България – Турция 2014-2020, както и бенефициер по смисъла на чл.2, т.10 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г., т.е. правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. РИМ – Хасково се явява и бенефициент по смисъла на ЗУСЕФСУ като правен субект, който предоставя средствата.

За целите по реализиране на проекта РИМ – Хасково е провел опростена тръжна процедура с две обособени позиции по реда на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на ЕС с прогнозна стойност 2 600 евро /предмет Изграждане на устойчива мрежа/, като са изпратени три покани (л.21), а именно: до „ФРМС Консулт“ ЕООД (чийто собственик на капитала е Фондация за реформа в местното самоуправление), „Нике Груп“ АД и сдружение „Шанс и закрила“, а са постъпили две оферти – Фондация за реформа в местното самоуправление и сдружение „Шанс и закрила“.

В резултат на проведената процедура и при извършена оценка на постъпилите оферти при заложен критерий – най-добро съотношение качество/цена, между РИМ – Хасково, като възложител, и сдружение „Шанс и закрила“, като изпълнител, бил сключен Договор за услуга №СВ005.2.23.013-016 от 23.07.2021г. на стойност 2550 евро, с предмет „Изграждане на устойчива мрежа“ (л.234 и сл.).

Не е спорно, че сдружението няма регистрация по ЗДДС, както и че е представлявано от М. С.. Страните не спорят и че по проекта има отчетен разход за разработване на проектно предложение/апликационна форма с изпълнител сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“, както и че между представляващата сдружението И. Н. Д. и лицето М. Д. С., представляваща сдружение „Шанс и закрила“ е констатирана свързаност в сдружение „Коалиция ресурсен център – юг“ с ЕИК *********, където И. Н. Д. и М. Д. С. са управители.

С писмо с изх.№99-00-2-548–26/02.10.2023г. (л.135), РИМ – Хасково е уведомен от Ръководител на Управляващия орган на Програмата, че във връзка с постъпило в МРРБ уведомление за съмнение за нередност с вх.№УТС-1667/27.07.2023г., между определения изпълнител сдружение „Шанс и закрила“ /председател М. С./ и изготвилия проектното предложение сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“ /председател И.. Д./ е налице свързаност поради съвместното участие на председателите в сдружение „Коалиция ресурсен център – юг“. В писмото се сочи, че предвид установената свързаност е налице потенциален конфликт на интереси във връзка с изпълнението на проекта, повлиял върху решението за избор на участник и за определяне на изпълнител, а така е налице нередност по т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности във вр. с чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ. Предоставена е възможност в двуседмичен срок да се мотивира възражение, както и да се представят допълнителни документи.

В срока по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ РИМ – Хасково представя възражение с вх.№99-00-2-548/27/13.10.2023г. (л.115), в което са изложени мотиви за липса на нарушение.

С Решение № РД-02-14-1148/31.10.2023г. Ръководителят на Управляващия орган на Програмата е приел, че РИМ – Хасково е допуснал конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент /EС/ 2018/1046, който е довел до компрометиран избор на изпълнител в процедурата в резултат на свързаността на изпълнителя на проектното предложение и изпълнителя на процесната услуга, което нарушение представлява нередност по т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, и е определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по Договор за услуга №СВ005.2.23.013-06/23.07.2021г. с предмет „Изграждане на устойчива система“, сключен със сдружение „Шанс и закрила“, на стойност 2550 евро с ДДС. Възражението на РИМ – Хасково е прието за неоснователно от административния орган, като е описана фактологията по случая и направен извод, че наличието на конфликт на интереси се изразява в компрометиране на обективното и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при избора на изпълнител, тъй като имало наличие на икономически интерес за изпълнителя по процедурата. Това оказало конкретно влияние върху поведението на бенефициера, като поставило под въпрос спазването на принципите за свободна конкуренция и прозрачност.

Оспореното решение е съобщено на РИМ – Хасково на 03.11.2023г., видно от представеното известие за доставка (л.113), а жалбата срещу него е подадена на 10.11.2023г. в деловодството на съда.

Не е спорно между страните по делото, че стойността на договора – 2550 евро, която изрично е посочена в диспозитива на решението, както и в мотивите му. От указанията в решението относно заплащане на основание чл.16, ал.10 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №РД-02-29-124 от 19.08.2020г., се установява, че сумата, която следва да бъде възстановена по нередността в 30-дневен срок от получаване на уведомяването е 2167.50 евро. Очевидно тази сума е различна от сумата, посочена в диспозитива на акта – 2550 евро.

След постановяване на оспореното решение и след подаване на жалбата в съда, до директора на РИМ – Хасково е изпратено Писмо изх.№99-00-2-548 от 21.11.2023г. относно коригиране на сума за възстановяване, посочена в решение за нередност по проект с рег.№СВ005.2.23.013 „Културна съкровищница“, финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП България-Турция, с водещ партньор РИМ – Хасково. В писмото се сочи допусната техническа грешка на сумата за възстановяване, която била посочена в непълен размер, формиран единствено от стойността на средствата от европейските фондове – 2167.50 евро. Сумата, която следвало да бъде възстановена била 2550 евро, включваща 2167.50 евро – европейските фондове, и 382.50 евро – национално съфинансиране.

В хода на настоящото съдебно производство от страна ответника се представиха: CD-R – 1 бр.; разпечатка от сайта на Държавна агенция „Електронно управление“ – Електронно връчване; разпечатка на информация за подписани файлове – 3 бр.; разпечатка от B-TRUST за търсене в Публичния регистър – 2 бр.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, от лице с правен и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението и издадено от компетентен орган.

Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. Съгласно чл.29, ал.1, т.2 от Устройствен правилник на МРРБ, функциите на Управляващ орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „България - Турция“ 2014-2020, се изпълняват от дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Във връзка с чл.9, ал.1 и ал.2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, със Заповед № РД-02-14-684/28.06.2023г. (л.98) Министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил на директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ да ръководи и организира дейността на Управляващия орган по програмата, включително да издава административните актове по ЗУСЕФСУ (т.3), какъвто е процесното решение.

Решението отговаря на изискванията за форма и съдържание, включително са посочени фактически и правни основания за издаването му.

Не се установява оспореният акт да не е подписан в каквато насока са част от изложените в жалбата доводи. От представените от ответника писмени доказателства (л.37, 41, 42) става ясно, че решението е било подписано на 30.10.2023г. от М. О. с валиден квалифициран електронен подпис. Последното се установява и от съдържанието на CD-R, от което видно, че подписът на издателя на акта е валиден от 20.10.2023г. до 19.10.2024г., като е представено и обжалваното решение в електронен формат. Предвид данните, съдържащи се в обсъжданите доказателства съдът приема, че няма основания да се счита, че атакувания акт е неподписан. Следователно не е налице съществен порок, водещ до невъзможност да се установи издателя му и спазването на изискването за компетентност, съответно не са налице основанията за прогласяване нищожността на акта.

В хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ на жалбоподателя е била предоставена възможност да представи мотиви и при необходимост писмени доказателства, с които да възрази срещу първоначалните констатации на Управляващия орган. В законоустановения 14-дневен срок е депозирано възражение с писмо с вх.№99-00-2-548/27/13.10.2023г., което административният орган е обсъдил в обжалвания акт.

Оспореното решение е в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ предвижда, че при управлението на средствата от ЕФСУ не се допуска конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018г.

Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието в чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й.

В случая издателят на процесния акт е посочил като основание състава на нередност по т.1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности – по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Установяването на конфликт на интереси е предвидено в ЗУСЕФСУ като основание за отмяна или намаляване на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ и вложеното от законодателя съдържание е именно даденото в член 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, уреждащ финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, чрез които се цели тяхната защита от неоправдано разходване и спазване на общностна финансова дисциплина.

На основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Според член 61, параграф 1 и параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година, „Финансовите участници по смисъла на Глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. За целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.“.

По силата на чл.15 от Договора за субсидия №РД-02-29-124/19.08.2020г. страните по договора за финансиране, включително сдружение „Шанс и закрила“, са се задължили да предприемат всички необходими мерки, за да избегнат всеки конфликт на интереси и да се информират взаимно за всички обстоятелства, които са породили или могат да породят такъв конфликт, като са приели, че всяка предпоставка или съмнение за конфликт на интереси, възникнало по време на изпълнението на договора, трябва незабавно да бъде докладвано на Управляващия орган. Конфликтът на интереси е дефиниран като „всяко безпристрастно и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, което е компрометирано по причини, включващи семеен, емоционален живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или друг пряк или косвен личен интерес“.

Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че средствата от ЕСИФ се управляват при спазване на хоризонталните принципи и законосъобразността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за да се гарантира тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, насочено към намаляване на административната тежест за бенефициента и осигуряване на публичност и прозрачност. В ал.2 е посочено, че при управлението на средствата от ЕСИФ не се допуска конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

При съществуващата нормативна уредба се налага извода, че бенефициерът е следвало да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, като в случая това означава средствата, платени по процесния договор, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с член 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

В случая по делото безспорно се установяват твърдените от Управляващия орган обективни обстоятелства, които са опорочили безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза, свързани с наличието на икономически връзки между представителя на сдружението, изготвило проектното предложение – сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“, и представител на изпълнителя по сключения договор – сдружение „Шанс и закрила“, а това са лицата И.. Д. и М. С., които са свързани посредством участието си трети правен субект –Сдружение „Коалиция ресурсен център юг“. В този смисъл неоснователни са възраженията за разширително тълкуване на нормата на член 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 (член 57 от Регламент (ЕС) № 966/2012) и за нейната неотносимост към бенефициера. Спрямо същия е съществувало задължението да не предприема никакви действия, които могат да поставят интересите му в конфликт с тези на Съюза. В тази връзка съдът не възприема изложеното от оспорващия възражение, че спрямо сдружението такъв конфликт на интереси не се установява и че същият съществува единствено между отделните изпълнители по проекта. Както вече бе посочено, понятието „конфликт на интереси“ е свързано с принципите на добро управление, прозрачност и равно третиране. Избягването на конфликт на интереси изисква лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, да действат безпристрастно и обективно, като действията им да не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Конфликтът на интереси винаги е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта или безпристрастността на субект или лице, дори и когато конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. Прякото задължение да следи и отстранява всички ситуации на конфликт на интереси е относимо към бенефициера, доколкото именно за него съществува задължение за предприемане на подходящи мерки за справяне със ситуации, които могат да бъдат възприети като конфликт на интереси и за предприемане на релевантни мерки. В случая, преди сключването на процесния договор, като не е проверил за съществуването на евентуален конфликт на интереси между лицето, представляващо изготвилото проектното предложение, и лицето, представляващо изпълнителя на услугата, и не е предприел подходящи мерки, за да го отстрани, жалбоподателят е допуснал опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите си по смисъла на член 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Управляващият орган е обсъдил не само установената свързаност между представителите, но е отчел и необоснованост на избора на участници, до които да бъде изпратена поканата за участие в процедурата; наличието на договорни взаимоотношения между дружеството, подготвило документите за кандидатстване по проекта – сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“, и лицето, избрано за изпълнител – сдружение „Шанс и закрила“, към момента на разглежданата процедура /установен договор със срок на изпълнение 19.02.2021г. – 30.06.2021г., с който сдружение „Шанс и закрила“ доказва и сходен опит в настоящата процедура/; определянето като член на екипа по проекта и участие в проведената в процедурата оценка на лице – К. Д., която е свързана с разработилия предложението Сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“.

Сдружение „Шанс и закрила“ има качеството на икономически оператор по смисъла на член 2, т.37 от Регламент (ЕС) №1303/2013, тъй като участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект – страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, сдружението е осъществило действия по разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Целта на определяне на финансовите корекции е визирана в чл. 71, ал.1 от ЗУСЕФСУ, а именно да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия да са в съответствие на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Не се споделят възраженията за неправилна правна квалификация. Основанието за финансова корекция, представляващо конфликт на интереси съгласно член 61 от Регламент 2018/1046, правилно е квалифицирано по т.1 от Приложение № 2 от Наредбата. Съгласно чл.2, ал.3 от същата приложимите процентни показатели за финансови корекции по чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ са определени в приложение №2. Когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на член 61 от Регламент 2018/1046, размерът на финансовата корекция е 100 %, какъвто процентен показател е определен и в настоящия случай.

Относно възражението на жалбоподателя, че Ръководителят на Управляващия орган е допуснал грешка в оспореното решение относно размера на финансовата корекция, което се установявало и в полученото писмо с изх.№99-00-2-548/28/31.10.2023г., съдът намира, че установеното не се отразява на материалната законосъобразност на оспорения акт. В действителност в диспозитива на оспореното решение е правилно посочен размера на сумата – 2550 евро, като грешката е допусната в указанието за възстановяване на сумата. Писмото не следва да бъде приемано като поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.62 от АПК, тъй като такава не съществува и размерът е точно посочен в диспозитива на процесния акт.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, вкл. и тези по адм. дело 1232/2023г. по описа на АдмС – Хасково и по адм. дело №3044/2024г. по описа на ВАС. Всички разноски в производството са в общ размер на 1490.27 лв., съответен на посочения в представения по делото Списък на разноските.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Регионален исторически музей – Хасково против Решение №РД-02-14-1148/31.10.2023г. по проект с рег.№СВ005.2.23.013 „Културна съкровищница“, финансиран по Програмата ИНТЕРРЕГ ИПП България – Турция 2014 – 2020г., за определяне на финансова корекция 100% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор за услуга СВ005.2.23.013-06/23.07.2021г. с предмет „Изграждане на устойчива мрежа“, сключен със сдружение „Шанс и закрила“, на стойност 2550 евро с ДДС, издадено от Ръководителя на Управляващ орган на програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ 2014 - 2020 между Република България и Република Турция.

ОСЪЖДА Регионален исторически музей – Хасково да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 1490.27 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.