Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 589 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Н.Й.П. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление № 7067/27.11.2020 г.,
издадено от началник на отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа» при АПИ
гр. София, с което е наложена глоба в размер на 3500 лева за това, че като
водач на ППС е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а” от Закона за
пътищата, тъй като е осъществил движение на тежко превозно средство без
разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно,
тъй като жалбоподателят е водач на превозното средство, а субект на нарушението
по чл. 53 от Закона за пътищата може да е само регистрираният превозвач. Освен
това се оспорва изправността на техническото средство, чрез което е установено
теглото на управлявания от него товарен автомобил
Въззиваемата страна,
редовно призована, в писмени становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 03.11.2020 г. около 14,01
часа в района на автомагистрала „Тракия“, км 23+600 ляво, на 100 м преди
разклона за с. Вакарел посока гр. София служители на АПИ спрели за проверка на
товарен автомобил с четири оси, марка „М.“, модел „А.“ с рег. № ****** **,
който превозвал скална фракция. При проверката установили, че водач на
автомобила е Н.П. от с. С.. Установили също така чрез използване на технически
средства – ролетка 1302/18 /5 м/ и
електронна везна DFW-KR №118844, че управляваният от него товарен автомобил е
тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като измереното разстояние между
осите е 1,36 м, а сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 33,040
т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от
Наредбата. Водачът не представил разрешение за дейности от специално ползване
на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя – АПИ, на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Актосъставителят е приел,
че водачът е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което и съставил срещу него АУАН № 0007909/03.11.2020
г.
Фактическите констатации в
акта са потвърдени от св. А.А., според когото при
измерването се е констатирало значително надвишаване на допустимото натоварване
на ос съгласно Наредбата.
От представената кантарна
бележка, издадена от „Е. Б. М.“ ЕООД се
установява, че общото тегло на товарния автомобил е възлизало на 49140 кг, а
нетният превозван товар – 34180 кг.
Съгласно приложеното по делото свидетелство за
регистрация на товарния автомобил марка „М.“, модел „А.“ с рег. № ****** **,
същият е собственост на „В. **“ ООД и е с технически допустима максимална маса
от 32 000 кг..
По делото е представен трудов договор от 08.08.2013
г., от който се установява, че Н.П. работи като шофьор на тежкотоварен самосвал
12 и повече тона при „В. **“ ООД.
Съгласно представените писмени доказателства
/сертификат за съответствие на ролетка 1302/18,
паспорт на електронна везна/, използваните при проверката технически
средства са съответни на техническите изисквания, и са преминали необходимите
периодични проверки.
Въз основа на съставения акт срещу Н.П. е издадено
и атакуваното наказателно постановление, в което е прието, че жалбоподателят е
управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ без валидно разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, което представлява
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ. В постановлението е посочено, че нарушението е извършено за втори път,
тъй като водачът има издадено НП №
6676/10..01.2020 г., влязло в законна сила на 21.01.2020 г., поради което и на
основание л. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата му е наложена глоба в размер
на 3500 лева.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, като
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до основания за отмяна на атакуваното НП на
формално основание.
По същество обаче, жалбата е основателна.
Видно от разпоредбата на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата се забранява
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение. Санкционната
разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда съответно административно
наказание за движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
Редът за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е регламентиран в Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС
Така в чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, движението на тези пътни превозни средства
се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени
в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните
превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.
Съгласно ал. 3 на разпоредбата разрешителното се издава след заплащане на пътни
такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3
от Закона за пътищата.
В ал. 5 на чл. 8 от Наредба № 11 е въведено
изключение от изискването за издаване на разрешение за специално ползване на
пътищата по отношение на някои извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства. Това изключение се отнася до ППС, които имат обща маса до 45 тона
или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и
дължина - до 22 м /чл. 14, ал. 3 от Наредбата/ и при тях движението е допустимо
след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по
раздел II.
От обективна страна в хода на
производството се установи, че ППС, което е било управлявано от жалбоподателя е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1, т. 5,
б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като при измерено
разстояние между осите 1.36 м., сумата от претоварването на двойната задвижваща
ос на МПС е 33,040 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона.
В случая в издаденото наказателно
постановление отсъстват твърдения, а и не се събраха доказателства за това, че процесното ППС е извън изключението на чл. 14, ал. 3 от
Наредбата и за него се изисква надлежно разрешение от АПИ /като организация,
стопанисваща пътя/ за специално ползване на пътищата. Това означава, че
движението на превозното средство е било допустимо без разрешение, но след
заплащане на такса за превишаване на максимално допустимото натоварване на ос.
В този случай обаче, деянието на
жалбоподателя е съставомерно по чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, предвиждащ съответно наказание при управление на
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, но не и по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, доколкото
цитираните разпоредби предвиждат движението да е осъществено без разрешение от
администрацията, управляваща пътя, каквото, както бе посочено, в конкретния
случай не се изисква.
Ето защо, съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
Поради
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 7067/27.11.2020 г., издадено от началник на отдел «Контрол по републиканската
пътна мрежа» при АПИ гр. София, с което на Н.Й.П. ЕГН ********** *** на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата е
наложена глоба в размер на 3500 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)