№ 33
гр. С., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря В. Ем. К.
в присъствието на прокурора Б. И. Б. (ОП-С.) Б. И. Б. (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600427 по описа за 2021 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба от подсъдимата против присъда на
РС- Б..
По силата на присъда под № 260009/10.06.2021г. съдът е признал
подсъдимата М. Д. ИВ., родена на 21.04.1974г. в гр.Ш., с постоянен адрес
гр.С., ул. О. № и настоящ адрес: с.В., обл.Ш., ул.Я.“ №, българка, българска
гражданка, разведена, с виеше образование, работеща в „И. п. к.“ ЕООД-гр.С.,
като юрисконсулт, осъждана, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в
периода от 06.06.2016г. до 06.08.2018г. включително, в гр.П., С. област, след
като е била осъдена с влязло в сила на 06.06.2016г. решение на Районен съд-Б.
да издържа свой низходящ - сина си Н. Г. Н. с ЕГН **********, като му
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева чрез
неговия баща и законен представител Г. Н. Н., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27
(двадесет и седем) броя месечни вноски в размер на общо 4 050 (четири
1
хиляди и петдесет) лева, с което е извършила престъпление по чл.183,ал.1 от
НК.
На основание чл.183, ал.З от НК съдът е освободил от налагане на
наказание подсъдимата М. Д. ИВ. със снета по делото самоличност, поради
изпълнение на задължението преди постановяване на присъдата от първата
инстанция и липсата на настъпили други вредни последици за пострадалия.
В тежест на подсъдимата са възложени направените разноски по делото.
Присъдата е обжалвана от подсъдимата И. с оплаквания за
незаконосъобразност, осъществени процесуални нарушения и постановяване
на присъдата от незаконен състав. Доколкото се излагат конкретни доводи,
обосноваващи изложените по-горе оплаквания, подсъдимата възразява, че не
е спазен принципа на случайно разпределение на делата при определяне на
съдебния състав по делото. Изразява опасения, че съдията-докладчик се
намира в близки приятелски отношения със свидетеля по делото, което с
предмет -неизпълнение на съдебно решение за заплащане на присъдена по
силата на съдебно решение издръжка, още повече- че Н., който е и
заинтересована страна по делото, като родител, упражняващ родителските
права и кредитор по издръжката, както и семейството на родителите му са
влиятелни личности в гр. П., в редица случаи това се изразява в поставянето
им в позиция на недосегаемост от закона, чрез многобройните им познанства
в РС и РП Б., което лишава от обективност магистратите, работещи в тези
институции и техните актове. Счита, че е сторено съществено процесуално
нарушение от съдията докладчик, след като е отказал да приеме направения
му отвод в съдебно заседание. С жалбата си подсъдимата е възразила и
против безпристрастността, професионалната етика, налагаща процесуалното
представителство по делото да се осъществява в интерес на подзащитния,
като се защитават в пълен обем неговите права, на служебния защитник- адв.
Б. Н., който я е представлявал в процеса.
С жалбата си подсъдимата отправя искане да бъде отменена порочната
според нея присъда и въззивната инстанция да постанови нова- по силата на
която да я признае за невиновна и да я оправдае изцяло по повдигнатото
против нея обвинение.
2
В съдебно заседание по същество на делото подсъдимата не се
явява.Предвид направените възражения против досегашния и защитник –адв.
Б. Н., който е участвал в съдебното производство пред първия съд – РС Б.,
въззивният съд прие в настоящото производство подсъдимата да се
представлява от друг защитник-имащ служебен адрес на регистрация извън
гр. Б. и от САК като такъв бе определена А.Г.. По същество на делото същата
принципно поддържа оплакванията в жалбата на подсъдимата, както и
направеното искане за отмяна, като не излага конкретни доводи.
Представителят на СОП изразява становище в полза на потвърждаване на
присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Осъществената
съвкупна преценка на събраните доказателства, обосновава по непораждащ
съмнение начин верността на изградените фактически изводи, както и на
правния извод за извършено престъпление по чл.183,ал.1 НК, като
законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на ал.3 на същия текст, като
не е наложил наказание на подсъдимата, която е изпълнила задължението си
до постановяване на присъдата и не са настъпили други вреди последици за
малолетното дете. Представителят на обвинителната власт заключава, че не
са сторени процесуални нарушения във вреда на правото на защита на
подсъдимата М.Д. с процесуалното представителство от страна на адв. Н. и от
друга страна- с отказа на съдията докладчик да приеме искания му отвод,
който се е обосновал аргументирано и подробно по каква причина не приема
отвод по делото.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания, след като по
чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен служебен контрол по отношение на
присъдата на РС Б., в съответствие с приложимия закон и доказателствата по
делото, прие за установено следното:
В писмените съображения, съставляващи неразделна част от присъдата,
съдът обосновано от доказателствата, в съответствие със закона е изградил
верни правни и фактически изводи, обосноваващи отговорността на
подсъдимата М.Д. за деянието, за което е била привлечена – по чл.183, ал.1
НК, но на основание чл.183, ал.3 НК законосъобразно е отказал да ангажира
наказателната отговорност на подсъдимата, приемайки наличието на
поведение от нейна страна, в съответствие с изискванията на тази разпоредба-
3
а именно, че е налице цялостно изпълнение на задължението, предмет на
обвинението от страна на родителя /подсъдимата/ и че не са настъпили други
вредни последици за детето от несвоевременното заплащане на присъдените в
ежемесечен размер суми за неговата издръжка.
Настоящата инстанция се присъединява и споделя фактическата
обстановка, възприета от първия съд –РС Б., като съответна на
доказателствата и правилата за изграждане на вътрешно убеждение при
преценката им:
С Решение № 112/22.05.2015г. по гражданско дело № 463/2014г. по
описа на Районен съд-Б., влязло в сила на 06.06.2016г. поде.М. Д. ИВ. била
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева на сина си Н. Г.
Н., чрез неговия баща и законен представител св.Г. Н. Н. от гр.П., обл.С., като
със същия съдебен акт родителските права по отношение на детето им били
предоставени на бащата св.Н., а местоживеенето му било определено да е в
гр.П., където живеел последният.
За периода от 06.06.2016г. до 06.08.2018г., включително, подс.И. не
изпълнявала това свое задължение, да издържа своя син, като му заплаща
ежемесечно издръжка в размер на 150.00лева, и не заплатила нито една от
дължимите общо 27бр. месечни вноски, в общ размер на 4050.00лева.
В периода от 30.12.2015г. до 18.01.2020г. подс.И. изтърпявала наложено й
наказание „Лишаване от свобода" в затвора в гр.Сливен. Независимо от това
подс.И. разполагала с парични средства, получени от нея в затвора на
различни основания - възнаграждения за положен труд в затвора /340.54лева/,
банкови преводи и пощенски записи от нейните родители и имущество, като
за периода от 06.06.2016г. до 06.08.2016г. тя разполагала с парични средства
в размер на 6006.84лева, която надвишава значително дължимото от нея за
месечни издръжки на детето.
От приетите по делото съдебно — счетоводна експертиза и
допълнителна такава е видно, че за инкриминирания период подс.И. не е
заплатила дължимите от нейна страна 27бр. месечни вноски от по 150.00лева,
в общ размер на 4050.00лева, както и че в този период същата е разполагала с
парични средства в размер на 6006.84лева.
4
За принудително събиране на дължимите парични средства за издръжката,
по молба на св.Н. до ЧСИ Ренета Милчева, било образувано изпълнително
дело №20177900402094, като на 31.08.2020г. и на 30.06.2020г. по делото са
постъпили от подс.И. суми в общ размер на 4050.00лева, като от тях на
взискателя Н. са били преведени за погасяване на издръжка общо
3646.67лева.
На 09.03.20г. подс.И. чрез Б. п. превела на св.Н. сумата от 150 лева, за
издръжка на детето им, такава сума била преведена и 04.02.2020г., както и на
30.04.2020г.-три пощенски парични превода- в общ размер на 450.00лева.
На тази фактическа основа РС Б. законосъобразно е приел, че с деянието
си подс. М.Д. е осъществила състава на престъпление по чл.183,ал.1 НК.
При цялостния контрол по чл.314,ал.1 НПК въззивният съд не установи
в хода на съдебното производство да е сторено съществено процесуално
нарушение, във вреда на правото на защита на подсъдимата.
Същата, като привлечено към отговорност лице, според НПК,
Конституцията на РБ и международните договори, по които Р България е
страна – ЕКЗПЧОС, разполага с правата да бъде делото и разгледано в
разумен срок от справедлив и безпристрастен съд. Оплакването на
подсъдимата, в тази насока, категорично не намира опора сред материалите в
делото- доказателствата и съдебните протоколи.
Действително, смущаващо е обстоятелството, че по повод на
образуваното изпълнително производство взискателят по делото – св. Г. Н.,
не е предоставил на ЧСИ собствената си банкова сметка, а тази – на брат си и
по делото не е било изяснено по каква причина е сторено това, но видно от
заключението на СИЕ въпреки това обстоятелство по изпълнителното
производство няма осъществени действия във вреда на длъжника-
подсъдимата, да са и събрани суми, надвишаващи задължението и, вповече от
присъденото по силата на съдебното решение и присъщите на съдебното и
изплънително производство разноски. Вярно е с.т., че взискателят, като
юридически съветник е част от екипа на В. З.. Ноторно известен е фактът, че
последният е личност и бизнесмен, който се ползва с протекцията на
определени политически структури и има влияние в гр. П. и гр. Б.. Сам по
5
себе си този факт обаче, не би могъл да се свърже с конкретното дело и да
обоснове липса на безпристрастност от страна на състава, разглеждащ и
решаващ делото, при липса на конкретни доказателства, уличаващи съдията
докладчик в приятелски или по- близки лични отношения с Н. или със
З..Практиката на съда константно и еднозначно посочва, че липсата на
обективност и на безпристрастност не би могла да се предполага априори, а
във всеки един случай, следва да бъде обусловена от конкретни обстоятелства
в поведението, връзките и взаимоотношенията на конкретната личност към
когото е насочено искането за отвод, които да обосновават пристрастно или
заинтересувано отношение към делото като логично следствие от тези
обстоятелства, или да внасят съмнение в такава насока.
От материалите по делото и направените изявления от подсъдимата в
електронен формат /с разпечатки, приложени по делото/, както и устно в
съдебно заседание от 15.04.2021г., такива данни категорично не се
установяват. Обратното- съдията докладчик е бил избран с протокол за
случаен избор от 27.04.2020г., приложен към делото- НОХД №160/2020г. в
Протокола от проведеното разпоредително заседание по делото от 30.06.
2020г. подсъдимата не е поискала отвод на съда и не е изтъкнала и не се е
позовала на каквито и да е обстоятелства. Нейната защитна позиция се е
изразила в това, че дължимите суми за издръжка на малолетния и син,
предмет на обвинението са изплатени от нея изцяло. Едва след провеждане на
разпоредителното заседание преди заседанието по същество от 15.04. 2021г. е
направено искане за отвод на съда от страна на подсъдимата. Същата е
изтъкнала единственото твърдение, че в миналото, когато е присъствала в
сградата на съд.палата по други дела, е виждала как председателят на състава-
Ц. П. и бившият и съпруг и взискател по делото- Г. Н. се поздравяват с
ръкостискане в коридора на РС Б.. Това обстоятелство, само по себе си, не би
следвало да формира извода за близки отношения между двамата. Б. е
сравнително малко населено място, юристите в същото са ограничен брой
лица и е нормално при среща да се поздравяват. Ръкостискането е обичаен
начин на поздрав не само когато хората са в приятелски отношения помежду
си, но при обикновено познанство, особено в колегиалните среди. В крайна
сметка е постановено решение в пълно съответствие с първоначално
изразената защитна позиция на подсъдимата, която се е позовала на пълно
6
изпълнение и съдът законосъобразно в съответствие с разпоредбата на
чл.183,ал.3 НК е отказал да ангажира наказателната и отговорност за
деянието, предмет на обвинението. По този начин подсъдимата по делото е
постигнала в пълна степен своята защита, което представлява косвено
доказателство за липсата на пристрастно отношения в нейна вреда от съда,
разглеждащ делото.
Още в по-малка степен е обосновано възражението и против участието
на назначения от съда, излъчен по предложение на САК, защитник на
подсъдимата – адв. Б. Н..В първото по делото –разпоредително заседание
подсъдимата изрично е заявила, че приема да бъде защитавана от този
защитник. Възраженията против него произтичат от формулата „Всички
юристи на територията на гр. Б. се намират в обсега на влияние на бизнесмена
В. З., а св.Г. Н., в качеството на негов юридически съветник се ползва с това
влияние и възможност за въздействие върху съдебната система“.
Вън от всякакво съмнение, всяко такова обобщение, освен, че е
неправилно, но и обидно за голяма част от работещите юристи, които са
различни хора и строго индивидуализирани, като ценностна система,
мотивация да прилагат закона и чувство за престиж и професионално
достойнство. По отношение на адв. Н. подсъдимата не е изтъкнала конкретни
обстоятелства, които да подхранват нейните съмнения в професионалната му
добросъвестност и в частност- като защитник по конкретното дело, от гледна
точка на по-близки взаимоотношения или зависимост било със З., било със
св. Н. или с неговите родители.
В обобщение на изложеното по-горе: при цялостната проверка съдът не
констатира в хода на съдебното производство да е допусната липса на
съблюдаване на правото на защита на подсъдимата или каквото и да е
процесуално нарушение, опорочаващо в съществена степен процеса.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.6 и чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 10.06. 2021г., постановена по НОХД №
160/2020г. по описа на РС Б. .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8