Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 413
гр. Русе, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 25 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5766 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че
между „Космо България Мобайл” ЕАД, понастоящем с наименование „Теленор
България” ЕАД и ответника Р.П.П. били сключени договори
за предоставяне на услуги, а именно:
Договор за мобилни услуги № ********* от 13.11.2015
г. и
Приложение към него от 13.11.2015 г. като му бил предоставен мобилен
номер **********,
а съгласно Приложението към договора му били предоставени мобилни номера ********** със
стандартна месечна абонаментна такса 14,99 лв. с вкл. ДДС и ********** със
стандартна месечна абонаментна такса 8,99 лв. с вкл. ДДС.
Допълнително споразумение № ********* от 23.12.2015 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
23.12.2015 г. Съгласно Допълнителното споразумение за
мобилен номер ********** влизал
в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна
такса 14,99 лв. с вкл. ДДС. На ответника бил предоставен мобилен
телефонен апарат TELENOR M200 White, съгласно договор за лизинг като общата цена на лизинговата вещ била в размер на 45,77
лв. с
вкл. ДДС, която на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, ответникът се задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 1,99 лв. с вкл. ДЦС.
Договор
за мобилни услуги № ********* от 21.01.2016 г. и Договор за лизинг от 21.01.2016 г. Съгласно Договора за мобилни услуги
на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер ********** със
стандартна месечна абонаментна такса 14,99 лв. с вкл. ДДС. На ответника било
предоставено и мобилно устройство TELENOR Start Mini II Black, съгласно Договор за
лизинг, като общата цена на лизинговата вещ била 114,77 лв. с вкл. ДДС, която на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, ответникът се задължавал
да извърши 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер
на 4,99 лв. с вкл. ДДС.
Допълнително споразумение № ********* от 13.05.2016 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за
мобилен номер **********
влизал в сила нов абонаментен план.
Допълнително споразумение № ********* от 13.05.2016 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер **********, влизал
в сила нов абонаментен план.
Допълнително споразумение № ********* от 07.09.2016 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 07.09.2016 г. Съгласно Допълнителното споразумение за
мобилен номер **********, влизал
в сила нов абонаментен план. На ответника бил предоставен
мобилен телефонен апарат HUAWEI P9 Lite
Black съгласно договор за лизинг, като общата цена на лизинговата вещ била
450,57 лв. с вкл. ДДС, която на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, ответникът се задължавал да извърши
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 19,59 л в. с вкл. ДДС.
Ответникът не е изпълнил
свои парични задължения за потребени
от него мобилни
услуги за периода 15.09.2016 г. – 14.12.2016г. както следва:
По Договор за мобилни услуги № ********* от
21.01.2016 г. за ползване на телефонен
номер ********** ответникът не бил
заплатил сумата от 49,34 лв. – главница за потребени услуги за периода от 15.09.2016
г. до 14.12.2016 г. след приспадане на предплатена сума в размер на 3,50 лв.;
По Допълнително
споразумение № ********* от 07.09.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, за ползване на телефонен номер ********** ответникът не бил заплатил сумата
от 145,90 лв. – главница за потребени услуги за периода от 15.09.2016 г. до
14.12.2016 г.;
По Договор за мобилни услуги № ********* от
13.11.2015 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 13.05.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, за мобилен номер **********, ответникът не бил
заплатил сумата от 56,07 лв. – главница за потребени услуги за периода от 15.09.2016 г. до 14.12.2016 г.;
По Договор за мобилни услуги № ********* от
13.11.2015 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 13.05.2016 г., за мобилен номер **********, ответникът
не е заплатил сума в размер на 77,27 лв. – главница за потребени услуги за периода от 15.09.2016 г. до 14.12.2016 г.,
Поради виновно неизпълнение на задължението за плащане на дължимите суми от страна на
ответника, ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори и споразумения на ответника, като му били начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги и споразуменията към тях, както следва : сумата от 159,04 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № *********/21.01.2016г. за периода 04.01.2017г. –
21.01.2018г. ; сумата от 508,96 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение № *********/07.09.2016 г. към
договора за мобилни/фиксирани услуги за периода 04.01.2017г.- 07.09.2018г.;сумата от
411,49 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********
/13.11.2015 г., изменен с Допълнително
споразумение № *********/ 13.05.2016 г. за периода 04.01.2017г.-13.05.2018г; сумата от 411,50 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/13.11.2015 г.,
изменен с Допълнително споразумение
№ ********* от 13.05.2016
г. , и те представлявали
стойността на стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от датата на прекратяването на
договора до края на предвидения му срок.
Заявява, че поради
неизпълнение на ответника да заплати в указаните срокове дължимите към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване на
индивидуалните абонаменти за ползваните мобилни
номера, били обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски,
както следва: сумата от 74,85 лв.
по Договор за лизинг от 21.01.2016 г. за мобилно устройство TELENOR Start Mini II Black; сумата в размер на 430,98 лв. по Договор за
лизинг от 07.09.2016 г. за мобилен телефонен апарат HUAWEI P9 Lite Black; сумата от 27,86 лв. по Договор за лизинг от 23.12.2015 г. за мобилен телефонен апарат TELENOR M200 White.
Било подадено Заявление по
реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр. дело № 2147/2019г. по описа на
РРС, със Заповед от 17.04.2019 г. било разпоредено на ответника да заплати на
ищеца сумите от 2353,26 лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 47,07 лв. – разноски по делото и 374,83 лв. – адвокатско възнаграждение,
но тъй като ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, претендират
установяване по исков ред.
Иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че им дължи сумата от 49,34 лв. незаплатени мобилни
услуги, както и сумата от 159,04 лв., дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за периода от 04.01.2017 г. до 21.01.2018 г. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 21.01.2016 г., за мобилен номер
**********. На основание Допълнително споразумение № *********/07.09.2016 г. по
договор за мобилни услуги за номер ********** сумата в размер на 145.90 лв.
дължима за неизплатени месечни абонаментни такси и предоставени мобилни
телефонни услуги за периода от 15.09.2016 г. до 14.12.2016 г. и 508,96 лв.
дължима неустойка за предсрочното прекратяване на договора за периода от
04.01.2017 г. до 07.09.2018 г. По договор за мобилни услуги №
*********/13.11.2015 г., изменен с Допълнително споразумение №
*********/13.05.2016 г. за мобилен номер ********** сумата от 56,07 лв. дължима
сума за неизплатени месечни абонаментни такси и предоставени мобилни
телефонни услуги за периода от
15.09.2016 г. до 14.12.2016 г. и 411,49 лв. дължима неустойка за предсрочното
прекратяване на договор за периода от 04.01.2017 г. до 13.05.2018 г. На
основание Приложение към Договор за мобилни услуги № *********/13.11.2015 г.,
изменен с Допълнително споразумение № ********* от 13.05.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, за мобилен номер ********** сумата от 77,27 дължима
сума за неизплатени месечни абонаментни такси и предоставени мобилни телефонни
услуги за периода от 15.09.2016 г. до 14.12.2016 г. и 411,50 лв. дължима
неустойка за предсрочното прекратяване на договора за периода от 04.01.2017 г. до
13.05.2018 г. По договор за лизинг от 21.01.2016 г., сумата от 74,85
лв., за устройство TELENOR Start Mini II Black. По договор за лизинг
от 07.09.2016 г., за устройство HUAWEI P9 Lite Black сумата от 430,98 лв. По договор за лизинг от 23.12.2015 г., сумата от 27,86
лв., за устройство TELENOR
M200 White, ведно със законната
лихва считано от 01.04.2019 г. до окончателното и изплащане.
Ответникът Р.П.П., не е представил
отговор на исковата молба, не се явява и не
взема становище по иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2019 г. по гр. д. № 2147/2019 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Р.П.П.
да заплати сумите от 2353,26 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 47,07 лв. – разноски по делото и 374,83 лв. –
адвокатско възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно по
делото, че Р.П.П. бил абонат на ищеца с клиентски номер № *********, с титуляр
по следните предпочетени мобилни номера: ********** с избран абонаментен план
Резерв Стандарт 14,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 21.08.2018
г. ; ********** с избран абонаментен план Нонстоп 29,99 лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 07.09.2018 г.; ********** с избран абонаментен план
Нонстоп 29,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 13.05.2018г.; **********
с избран абонаментен план Нонстоп 29,99 лв., с уговорен срок на действие 24
месеца до 13.05.2018 г. Ответникът
сключил и следните договори за лизинг: Договор за лизинг на 23.12.2015г., по
силата на който взел мобилно устройство
марка TELENOR модел M200 White на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
1,99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,
Договор за лизинг на 21.01.2016 г., по силата на който взел мобилно устройство марка TELENOR модел Smart
Mini II Black на
изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,99 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор и Договор за лизинг
на 7.09.2016г., по силата на който взел
мобилно устройство марка HUAWEI модел P9 Lite Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 19,59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор
Видно от представените
по делото фактури **********/15.10.2016
г.,
**********/15.11.2016г.,**********/15.12.2016 г. ответникът не бил заплатил задължението
си по посочените договори и споразумения в общ размер на 408,29 лв.
представляващи неплатени месечни абонаментни и използвани услуги вкл. съответните лизингови вноски за
периода от 15.09.2016 г. до 14.12.2016г. Установява се по категоричен начин, че
страните са обвързани от облигационни правоотношения по посочените договори и
споразумения за мобилни услуги и договори за лизинг. От тях за ищеца е
възникнало задължението да предостави на ответника посочените в договорите
услуги, респективно вещ. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това,
респективно не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 328.58 лв. представляваща неплатени месечни
абонаментни и използвани услуги и незаплатени
лизингови вноски за отчетен период от 15.09.2016 г. до 14.12.2016г. в размер на 534.69 лв. по посочените договори за лизинг.
Следва да бъдат
отхвърлени исковете за неустойки.
Константна е практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която националните съдилища са длъжни да следят служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на
директивата са транспонирани в националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е
уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
Така при служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в
сключените между страните договори и споразумения съдът констатира, че такива
клаузи са налице. Неравноправни са клаузите, съдържащи се в: т. 11 от
Договор за мобилни услуги № ********* от 21.01.2016 г. за мобилен номер **********; в раздел
IV, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 07.09.2016 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********.; раздел Ш,
т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* от 13.05.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********.; раздел III, т. 4 от Допълнително
споразумение № ********* от 13.05.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********, които клаузи имат
идентично съдържание и предвиждат
следното: “В случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от
оператора на потребителя с горепосочения мобилен/фиксиран номер, през срока,
посочен в чл.2 от този раздел ,по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта / номер до края на този срок“.
В случая договорите
и споразуменията към тях между страните са предсрочно прекратени не от
потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало
обстоятелството, че потребителят забавил плащанията по дължимите суми на
потребените от него мобилни услуги. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при
неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да
претендира единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за
забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг.
от чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправни обаче се явяват клаузите, които позволяват,
както е в случая, на оператора сам да прекрати договорите и същевременно да
претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престации по вече
прекратени договори, които не е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от
ЗЗП. След като самият оператор е предпочел да прекрати договорите с потребителя
вместо да запази тяхното действие и да претендира изпълнение по тях заедно с
обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на
прекратените договори от страна на потребителя и то за пълния срок на тяхното
действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузите в този
смисъл, съдържащи се посочените договори и споразумения са неравноправни на
посочените по – горе основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това
са нищожни. Те не пораждат какъвто и да било правен ефект и следователно
основаните на тях искове за неустойка в общ размер на 1490,99 лв. следва да се
отхвърлят.
Предвид изхода на
спора, ищецът следва да заплати на ответникът сумата от 154.59 лв. – разноски
по гр. д. №2147 /2019 г. по описа на РРС
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото в общ размер на 1024,43 лв.- 550,75 лв.
държавна такса, 473,68 лв.- адвокатско възнаграждение, направени от ищеца,
съобразно уважената част от иска, т.е. в
размер от 375.36 лв. са в тежест на ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.П.П., ЕГН: **********,***, дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 862,27
лева - главница, представляващи
незаплатени далекосъобщителни услуги, вкл. лизингови вноски за абонатен № *********
за периода от 21.01.2016 г. до 14.12.2016г. както и незаплатени лизингови
вноски след м.01.2017г. , ведно със законната лихва върху нея считано от 01.04.2019г.до
окончателното изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.04.2019 г. по гр.
д. № 2147/2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, против Р.П.П., ЕГН: **********,***, искове по чл.422, ал.1 от ГПК –
за признаване за установено, че му дължи сумата от 1490,99 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договори за мобилни услуги и споразумения към тях с клиентски номер № ********* г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.04.2019 г. по гр. д. №
2147/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р.П.П., ЕГН: **********,*** да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 , сумата от 154.59 лв. – разноски, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.04.2019 г. по гр. д. № 2147/2019 г. по описа на РРС, както и сумата от 375.36 лв.-
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: