Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 31.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 103 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на директор на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, депозирана чрез младши експерт В.С.в отдел „Контрол“
към РД „АА“ – Варна, против Решение № 109/28.03.2023г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 2437/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
отменено Наказателно постановление № 23-0000328 от 22.06.2022г. на директор на
Регионална дирекция „АА“ - гр. Варна, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ на „Б.“ ООД, ***, е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 57, ал. 5 от Наредба №
11 от 31.10.2002г. на МТС.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага несъгласие с
решаващия извод на районния съд за наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, в частност, че контролните
органи коректно са отразили изискуемите от ЗАНН реквизити на тези документи.
Счита също, че не е налице и неяснота по отношение на простъпката, която е
вменена на търговеца. С оглед на това и предвид застъпеното становище за
безспорната установеност на приписаното на „Б.“ ООД нарушение, отправя искане
за отмяна на процесното съдебно решение, съответно за потвърждаване на
определената на търговеца имуществена санкция, както и за присъждане на
разноски. При условие, че оспорването бъде отхвърлено, моли присъденото
адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано като прекомерно. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, „Б.“
ООД, ***, депозира писмен отговор чрез адвокат А.П.от Адвокатска колегия –
Варна, в който излага аргументи за неоснователност на оспорването. Моли за
присъждане на разноски. Представя и писмено становище, с което не възразява да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие, към което прилага и доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, редовно
и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Във връзка с писмо с
рег. № 11-47-868/1/04.02.2022г. от ИА „АА“ - гр. София била извършена тематична
проверка на „Б.“ ООД, ***, притежаващ лиценз на общността № 5971 за
международен автомобилен превоз на товари. Проверката, извършена от свидетеля Й.Р.Й.-
ст. инспектор при РД „АА“ - гр. Варна, приключила на 22.02.2022г. в гр. Варна в
сградата на РД „АА“.
При проверката,
свидетелят Й. установил, че на 31.01.2022г. в гр. Шумен, на ул. „Васил Априлов“
№ 25, ет. 4, ап. 12, превозвачът „Б.“ ООД е осъществил международен автомобилен
превоз на товари с водач В.Р., ЛНЧ **********, гражданин на Молдова – държава,
която не е членка на Европейския съюз – видно от разрешение за пребиваване №
*********, валидно до 06.10.2022г., без да притежава сертификат за водач на
моторно превозно средство, издадено от Министъра на транспорта или упълномощено
от него, длъжностно лице /Приложение № 28 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на
МТС/.
Свидетелят Й. установил
това от писмо рег. № 1147-868/1/04.02.2022г., СМR от 28.01.2022г. и приключен
на 31.01.2022г. – от разпечатка с програма „СТD“ на представената на магнитен
носител информация от картата на водача и паметта на монтирания в МПС кат. N3, ***“
с рег. № ***, дигитален тахограф, с което МПС е извършен превоза.
Във връзка с тази
констатация, на 22.02.2022г., свидетелят Й. съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 319786 на „Б.“ ООД, ***, за това, че на 22.02.2022г.
в гр. Варна, ул. Тролейна № 4 в административната сграда на РД „АА“ - Варна при
извършване на тематична проверка на превозвача, притежаващ лиценз на общността
№ 5971 за международен автомобилен превоз на товари, установил: На 31.01.2022г.
в гр. Шумен, на ул. „Васил Априлов“ № 25, ет. 4, ап. 12, превозвачът „Б.“ ООД е
осъществил международен автомобилен превоз на товари с водач В.Р., ЛНЧ **********,
гражданин на Молдова – държава, която не е членка на Европейския съюз – видно
от разрешение за пребиваване № *********, валидно до 06.10.2022г., без да
притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издадено от
Министъра на транспорта или упълномощено от него, длъжностно лице /Приложение №
28 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС/.
Актосъставителят
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от
Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. Актът за установяване на административно
нарушение бил съставен в присъствието на управляващия дружеството и подписан от
него със следното възражение: „Представям справки относно регистрирани... №
39-01-0080/04.02.2022г. за издаване на необходимите сертификати.“ Впоследствие
юридическото лице не се възползвало от законното си право и не е депозирало
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт директорът на Регионална дирекция „АА“ - гр. Варна издал
впоследствие процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
развилата се процедура. Съдът констатирал нередности при индивидуализиране на
реквизитите място и дата на извършване на нарушението, както и неяснота по
отношение на отразеното изпълнително деяние, вменено на дружеството. Съдебният
състав изложил и съображения за „маловажността“ на описаната в акта и в НП
деятелност. С оглед на това решаващият състав на Районен съд – Шумен отменил
атакувания пред него правораздавателен акт.
При касационната проверка на
оспореното решение настоящата инстанция намира следното:
Противно на застъпеното от районния
съд становище, касационният състав намира, че не е налице погрешно
конкретизиране на мястото на извършване на простъпката. От прочита на
обстоятелствената част на НП се установява, че са отразени два адреса – първият
е този на Регионалната дирекция, на който е била извършена проверката и който
следва да бъде определен като мястото на установяване на деятелността. Тук
неяснота не е налице. Вторият адрес, упоменат в констативно-съобразителната
част на НП, еднозначно припокрива реквизита място на извършване на нарушението. В случая, нарушението
е реализирано в седалището на дружеството, чийто адрес изрично е вписан от
актосъставителя, а впоследствие и от наказващия орган. Естеството на
конкретната простъпка е такова, че то се осъществява от задълженото лице
/превозвач/ в неговото седалище, защото от там то ръководи своята оперативна
дейност по извършване на превози. Ето защо там е и мястото на конкретното
нарушение – допускане до извършване на превоз на водач, който не притежава
сертификат на водач. В тази връзка, не би могло да бъде възприето друго
становище, а именно, че мястото на нарушението е там, където се извършвал
превоза. Началният и краен пункт на международния превоз не е от значение за
определяне мястото на нарушението, доколкото релевантният факт за отговорността
по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП е този, че превозвачът допуска до управление
на МПС за международен превоз водач, който не притежава сертификат за такъв. В
тази връзка, този атрибут е достатъчно ясно и точно посочен и това е гр. Шумен,
на ул. „Васил Априлов“ № 25, ет. 4, ап. 12.
Не се споделя и вторият мотив за
отмяна на конкретното наказателно постановление, възприет от районния съд като
наличие на яснота по отношение на възведеното изпълнително деяние. В случая
отговорността на дружеството се ангажира на основание чл. 96г, ал. 1, предл.
второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Правилото на чл. 96г., ал. 1
от закона визира две отделни и различни нарушения. За да е налице нарушение на
чл. 96г, ал. 1, предложение 1 от ЗАвтП е достатъчно превозвачът на назначи на
работа като водач на ПС /да сключи трудов договор/ лице, което не отговаря на някое
от изискванията на ЗАвтП и наредбите по прилагането му да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. В този случай не е необходимо това лице да е управлявало превозното
средство. При нарушението по предложение 2 на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, каквато
е и настоящата хипотеза, е необходимо превозвачът да е допуснал фактически
превозното средство за обществен превоз на товари да бъде управлявано от водач,
който не отговаря на някое от изискванията на ЗАвтП и наредбите по прилагането
му, а когато се твърди, че е нарушено изискването на чл. 57, ал. 5 от Наредба №
11, то управлението на превозното средство трябва да е при извършване на
конкретен международен превоз и този факт е елемент от обективния състав на
нарушението. Задълбоченият прочит на НП в случая дава основание на касационния
съд да приеме, че макар и не дословно съответстващ на санкционната разпоредба,
подходът на наказващия орган е достатъчно ясен и не е създал неяснота за
привлеченото към отговорност лице по отношение на приписваното му провинение,
съответно не е ограничил в съществена степен правото му на защита. Поради това
коментираната непрецизност решаващият състав на Административен съд – Шумен
намира за несъществена.
Независимо от изложеното, касационната
инстанция се солидаризира с възприетото становище от районния съд липса на
надлежно отразяване на датата на извършване на простъпката. Съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното
постановление. Всеки един от посочените елементи от описанието на нарушението е
кумулативно задължителен. Нормата е императивна. Съобразявайки това положение,
съдът констатира, че в акта, а впоследствие и в НП, са отразени две дати.
Първата е времето на установяване на нарушението – 22.02.2022г. Фигурира и
датата 31.01.2022г. Приложените по делото писмени доказателства, сред които са и
екземпляр от международна товарителница и пътен лист, установяват с
категоричност, че това е моментът, в който е приключил международният превоз с
пристигане на превозното средство в гр. София. Самият превоз е започнал в
по-ранен етап, който би следвало да бъде отразен като датата на осъществяване
на деянието. Тук е мястото да се акцентира, че прецизното посочване на датата и
място на извършване на нарушението са предвидени като задължителни реквизити на
АУАН и на НП, в чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от закона,
тъй като чрез тях се описва и индивидуализира установеното нарушение и се
очертава предмета на доказване. Вписването в АУАН, съответно в НП, на точната
дата и място на извършване на нарушението има съществено значение и с оглед
възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си. Ето
защо непосочването на датата на осъществяване на нарушението представлява
съществена нередовност, която не може да бъде санирана в процеса на обжалването
на наказателното постановление. Както правилно е отбелязал и районният съд,
коректното ѝ индивидуализиране има съществено значение и в контекста на
извършваната проверка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обобщение
на изложеното и в унисон с решаващия извод на предходната инстанция,
касационният състав намира, че в НП не е посочена по категоричен и еднозначен
начин коректната дата на извършване на нарушението, което опущение правилно е
било възприето за достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Районен съд е анализирал
правилно фактическата обстановка по случая и е достигнал до съответни на закона
правни изводи, поради което неговото решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане за присъждане на разноски, подкрепено с представяне на
съответните доказателства, в полза на ответната страна се дължат такива в
размер на 500 /петстотин/ лева, съобразно разпоредба на чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Не са налице основанията, сочени от касатора, за
редуциране на присъденото възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 109/28.03.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2437/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна да заплати на „Б.“ ООД, ***, сумата от 500 /петстотин/
лева разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 31.07.2023г.