Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 136/2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от В.Б. *** чрез пълномощник срещу Решение № 144/28.07.2023
г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 269/2023 г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както
и отмяна на издадения електронен фиш (ЕФ). Претендира се присъждане на направените разноски
пред въззивната и касационната инстанция.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност
на същата и предлага да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение като
правилно и мотивирано.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен
съд (ЛРС)
е потвърдил ЕФ серия К, № 7058291 на ОДМВР
Ловеч, с който на В.Б. като законен представител на „Вес Трейд Груп“ ЕООД е наложена на основание чл. 189, ал.4 във връзка с чл.
182, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание глоба в размер на
петдесет лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от
същия закон.
За да постанови този резултат, Районният
съд е приел, че атакувания ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Описано е точно извършеното от Б.
административно нарушение, като е посочено, че автомобила е бил управляван със скорост от 70 км./ч. при разрешена скорост
от 50 км./ч., т.е. превишение от 20 км./ч., като е представена като
доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се
установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км./ч. и тя произтича
от пътен знак Д-11 и съответства на зададената скорост в протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС). Посочено е и
мястото на извършване на нарушението, което е пътния участък, автоматично
изписан в снимковия материал и в протокола за използване на АТСС. Наказващият
орган при издаване на ЕФ е взел предвид
допустимата грешка на техническото средство, като е приспаднат толеранс от
3км./ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал.Направено е пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е
квалификацията на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по
издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането
с техническо средство на нарушението. При издаване на ЕФ е спазена процедурата
същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението.
Прието е, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., като е представен съставен протокол, удостоверяващ използването на
техническото средство и отговарящ на изискванията, посочени в Приложение към
чл. 10 от Наредбата. Той съдържа информация относно ОДМВР, рег. № на протокола,
номер на АТСС, място за контрол, посока на движение на контролираните МПС, вид
път, режим на работа, посока на задействане, начало на работа, край на работа.
Приложена е и снимка на разположението на АТСС. ЛРС е счел, че правилно е издаден ЕФ, а не АУАН.
ЛРС
е приел за безспорно доказано, че В.Б. е извършил нарушението, за което е
санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при издаване на ЕФ.
Не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на
наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му
и е наложил единственото предвидено в закона, действащ към датата на
извършеното нарушение наказание за това нарушение.
Решението
е правилно.
Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с АТСС), за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се
утвърждава от Министърът на вътрешните работи.
В чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС при избиране на скоростта на движение да превишават стойността на
скоростта от 50 км/ч. в населено място. Нарушаването на тази забрана при
превишаване на разрешената скорост от 11 до 20 км/ч се санкционира по чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв..
Безспорно е установено
в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на
08.02.2023 г. в 13:19 ч. автомобил
„Мерцедес АМГ ГЛС 63 Матик“ с рег. № ********се
е движил по първокласен път (ПП) I-4, км. 34+900 в с. Микре,
област Ловеч с посока на движение гр.
София със скорост от 70 км/ч. след приспаднат толеранс от 3% при максимално разрешена скорост в населено
място от 50 км./ч., въведено с п.з. № Д-11 т.е. с превишена стойност на
скоростта от 20 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с техническо средство – АТСС тип СПУКС „ARH CAM S1“, контролиращо движението на МПС от гр. Варна към гр.
София в двете посоки.
В т. 65 от § 6 от ДР на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и
системи". Буква „б” от разпоредбата дефинира понятието „мобилни
автоматизирани технически средства и системи”.
В Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи е уредена процедурата за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Не са налице данни по делото В.Б. да е представил
писмена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни за друго лице, извършило
нарушението.
В производството пред ЛРС са представени
доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното нарушение – разпечатка
от техническото средство и снимков материал, от които са видни регистрационния
номер, дата, час, място, данни за измерената скорост на движение, попълнен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС), доказателства
за неговата техническа изправност.
В обжалвания ЕФ
се съдържат всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща
контрола с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи.
Правилни и обосновани са изводите на ЛРС,
че наказанието е законосъобразно наложено, както и че не са налице процесуални
нарушения при издаване на ЕФ.
АНО е наложил единственото предвидено
в ЗДвП наказание за това нарушение.
Касационната инстанция споделя изцяло
мотивите на ЛРС и не е необходимо те да бъдат повтаряни съгласно чл. 221, ал.2,
изр.второ от АПК. Районният съд е анализирал и обсъдил възраженията на
жалбоподателя, които е отхвърлил с мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
В чл. 348 от НПК са посочени
касационните основания. Сред тях не присъства необоснованост на съдебния акт,
поради което касационният състав не следва да се произнася по това възражение.
Поради изложеното и
доколкото е установено безспорно извършването на вмененото с ЕФ нарушение и
неговия извършител, касационната инстанция счита, че подадената жалба е неоснователна. Не
са налице сочените в нея пороци на обжалваното решение. Същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК
във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
144/28.07.2023 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 269/2023 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: