Р Е Ш Е Н И Е
№172
гр. Велико Търново, 2.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана И.а, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 160/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Агро фууд България „ ЕООД чрез пълномощника *** Д.С. от ВТАК против Решение №311/12.6.2020г., постановено по НАХД 69/2020г. по описа на Районен съд В. Търново , с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №01-001101 от 17.4.2020г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Благоевград о, с което на касатора за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, което съставлява касационни основание по чл. 348, ал.1 т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Досежно нарушението на процесуалните правила се излага само един довод, а именно, че въззивният съд не е ценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил всички възражения на касатора. Досежно правилното прилагане на материалния закон касаторът е изложил следните съображения: 1/ След като разпоредбата на чл. 62, ал.3 от КТ дава тридневен срок от сключването на трудовия договор, работодателят да го регистрира в НАП, като в конкретната хипотеза договорът е сключен на 4.04.2018г., а уведомлението в НАП е на 5.04.2018г,. а самото постъпване на работа е на 4.04.2018г. то няма как уведомлението да се връчи на работника преди започване на изпълнение на трудовата функция. Счита, че по никакъв начин не са накърнени трудовите и осигурителни отношения на работника, тъй като е заплатено трудовото възнаграждение от датата на постъпване на работа, както и дължимите осигуровки. Тълкува посочената като нарушена материална норма във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ и ал. 4, че платената имуществена санкция се отчисляват и внасят в съответните осигурителни фондове, от което следва извод, че наказание следва да се наложи единствено при невнесени от работодателя осигурителни вноски. На следващо място съгласно тълкувателната практика на ВАС – Тълкувателно решение № 3 от 10.5.2011г. по т.д. 7/2020г. съставът на чл. 415 в КТ е привилигерован такъв отнасящ се всяко нарушение по чл. 414, ал. 3, когато то е отстранено преди установяването му. Съдът е е обсъдил факта, че с Протокол за извършена проверка изх. № ПР 1900250/7.1.2019г. на ДИТ са дадени предписания на касатора за представяне на екземпляр от договора, което е било направено още на 5.4.2018г. Едва при неизпълнение на задължителните предписания може да се носи административно- наказателна отговорност по чл. 415, ал.1 от КТ, каквото АНО не е сторил, тъй като в НП няма позоваване на горните доказателства. Неправилни са изводите на съда, че не са нарушени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото не е индивидуализирано датата и мястото на извършване на нарушението,като аргумент в тази насока са собствените мотиви на съда при постановяване на прекратително определение по въззивното дело. От тук е превръзката и относно компетентността на органа съставил АУАН и НП, доколкото местната подведомственост следва местната подсъдност. След като ВКС е посочил, че компетентен да разгледа спора е ВТРС, то от това следва , че съответните административни органи следва да са от териториалната дирекция в гр. В. Търново. Съдът не е взел предвид, че от АНО е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е спазен чл. 40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител, след като не е допуснал до участие упълномощени от касатора лица и не е връчил АУАН на същите. ВТРС въобще не е обсъдил възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото това е общ принцип и не изключва наличието на привилигерован състав в КТ. Освен това касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК приложим на основание чл.11 от ЗАНН, тъй като деянието е малозначително. Освен това не почива на правните норми изводът на съда, че липсват многобройни смегчаващи отговорността факти напр. неизпълнение на задължението за уведомление с 1 ден. . От съда се иска да отмени решението на ВТРС като постанови друго, с което отмени НП. В съдебно заседание , редовно призован не се явява и не се представлява, от процесуалния представител на касатора е постъпило писмено становище по спора.
Ответник касационна жалба- Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Благоевград, редовно призован не изпраща представител, но по делото е представено подробно писмено становище с което оспорва подадената касационна жалба.
.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на така подадената касационна жалба. В НП липсва посоченото място на извършване на нарушението и от отразеното в него по- скоро може да се направи извод, че същото е извършено в Благоевград. Считам, че е недопустимо да се даде ход на делото без да се е запознал съдът с всички материали от административната преписка. Това съществено нарушение от формална страна в НП води само по себе до неговата отмяна. Предлага на съда да постанови решение в този смисъл.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение №311/12.6.2020г., постановено по НАХД 69/2020г. по описа на Районен съд В. Търново , с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №01-001101 от 17.4.2020г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Благоевград о, с което на касатора за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното:След като жалба на работника д.а.п.е била надлежно препратена по компетентност на ДИТ гр. Благоевград, на 18.12.2018г. контролните органи , които са разпитани в качеството на свидетели в хода на съдебното следствие са извършили проверка на вписаното в Търговския регистър седалище на търговеца и след като там не са намерили негов представител са изготвили покана, приложена по делото, като представител на дружеството се е явил на 7.1.2019г. като е представил изискваните от него документи вкл. Трудовото досие на Петрова, в което са се намирали трудов договор от 4.4.2018г., уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ до ТД на НАП от 5.4.2018г.,присъствена форма за явяване на 4.04.2018г. както и от платежните документи се установява, че на работника му е било заплатено трудово възнаграждение за 4.04.2018г. За посочената констатация, че работодателят не е представил на работника копие от уведомление за регистриране на трудов договор преди постъпването на работа е съставен протокол от 7.1.2019г. , който съдържа и задължително предписание да се връчват на работниците посочените уведомления до ТД на НАП. На същата дата е съставена покана за явяване за съставяне на акт, ,като е преценено, че явилата се Х.не може да представлява дружеството в това производство поради липса на изрично упълномощаване в този смисъл и същата не й е връчена. Същият извод е направен и досежно И.И., който се е явил на датата 11.1.2019г. за съставяне на АУАН, поради което същият е съставен в отсъствие на на нарушителя. След като АУАН е бил изпратен и непотърсен от касатора е издадено и процесното пред въззивната инстанция НП, което е обжалвано в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. В административната преписка се съдържа протокол за публикуване на съобщения по чл. 61, ал.3 от АПК чл. 416, ал.3 от КТ, чл. 79,ал.2 от ЗТМТМ на интернет страницата на ДИТ на 20.2.2019г. както и протокол на служители в Община Благоевград за връчване на АУАН, протокол за неявяване за съставяне на АУАН, пълномощни на И. и и Х., нотариално заверени, покана за явяване за съставяне на АУАН, трудов договор, справка за изплатени възнаграждения, присъствена форма, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели актосъставители, които препотвръждават извършените от тях действия и констатации.
При така установената фактическа обстановка, ВТРС е направил извод за законосъобразност на таза издаденото НП, тъй като е намерил, че същото е издадено от компетентен орган, доколкото е приел, че е неоснователно направеното възражение, че съгласно Определението на ВКС по ч.н.д.1224/2019г. на ВКС след като местно компетентен да разгледа спора е ВТРС, то компетентен АНО и актосъставител следва да е служител на ДИТ В.Търново. Съдът е приел, че липсва такава корелативна връзка между посочените правомощия, като е прел, че след като по чл. 416, ал.1 от КТ нарушенията по трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните органи, в конкретния случай същите са по вписаното в ТР седалище на дружеството, което е допуснало нарушението. Съответно НП съгласно чл. 416, ал.5 от КТ се издават от ръководител на съответния орган съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите следователно това е Директор на ДИТ Благоевград. Съдът е намерил, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения , които да са ограничили правото на защита на касатора. Неоснователно в този смисъл съдът е намерил възражението, че в производството не са участвали лицата И. и Х., които са представили нотариално- заверени пълномощни, тъй като същите не са имали представителна власт за това. Следователно правилно АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ. Не са налице и нарушения относно изискването за форма, като датата и мястото на нарушението са надлежно посочени както в АУАН, така и в НП, видно от приложените по далото преписи. Правилна е и квалификацията на извършеното нарушение и съответно правилно е посочена и санкционната разпоредба. Наказанието е наложено в минималния предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ размер, поради което целите на наказанието визирани в чл. 12 от ЗАНН са изпълнени.
Съдът не е излагал мотиви досежно приложението на привилигерования състав по чл. 415 от КТ, нито такива за приложение на чл. 28 от ЗАНН и чл. 9, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Изложени са такива във връзка с направеното възражение за изтекла абсолютна давност.
Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Съображенията за това са следните:
Не се споделят възраженията на касатора ,че е налице нарушение на процесуалните правила, което се изразява в неценене на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. ВТРС е събрал всички допустими и относими доказателства за изясняване на фактическата обстановка по спора като е изпълнил задължението си по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за служебно събиране на доказателства с цел пълно разкриване на обективната истина, тъй като законосъобразността на наказателното постановление се състои в проверка на фактите, отправени като фактическо обвинение, както и на чл. 107, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за служебно събиране на доказателства , когато се налага за разкриване на обективната истина. ВТРС е обсъдил всички възражения на касатора и е изложил подробни мотиви защо не ги възприема.
Съдът изцяло споделя становището на представителя на ВТОП досежно нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В последната разпоредба по императивен начин законодателят установява какво следва да е съдържанието на едно наказателно постановление, като съгласно т.5 от нормата в постановлението следва точно и ясно да се опише нарушението, на коя дата е извършено, мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Точното посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението, очертава се предмета на доказване, следи се за спазване на срокове по чл. 34 от ЗАНН, но неточното или неясно посочване, не е равнозначно на липсващ реквизит по чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочената в НП дата не подкрепя обвинителната теза, че на тази дата е осъществено претендирано от органа административно нарушение, доколкото като такава е посочена датата на извършената проверка от страна на служители на ДИТ, а не датата на извършеното нарушение,което е въпрос относно материалната законосъобразност на обследваното наказателно постановление. Само липсата на посочен момент /дата или период/ на извършване на нарушението съставлява процесуално нарушение, което води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като само то прави невъзможно да се разбере за какво конкретно извършено нарушение се ангажира административно-наказателна отговорност от едно лице и поради това се определя за съществено и представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП. Такова нарушение тук не е налице, но е налице материална незаконосъобразност на акта, тъй като посочената дата на извършване на конкретното административно нарушение не е правилната, като несъответна на нормата. Доколкото се касае за формално нарушение осъществено чрез изпълнително деяние бездействие, то датата на извършване на нарушението следва да бъде посочена като период- конкретната дата, на която е следвало да бъде връчено посоченото уведомление и крайна дата съставяне на АУАН или респ. изпълнение на задължението от страна на касатора. Както правилно посочва касаторът след като разпоредбата на чл. 62, ал.3 от КТ дава тридневен срок от сключването на трудовия договор, работодателят да го регистрира в НАП, като в конкретната хипотеза договорът е сключен на 4.04.2018г., а уведомлението в НАП е на 5.04.2018г,. то задължението за регистриране на трудовия договор в НАП е изпълнено на 5.4.2018г. от която дата съответно тече срокът за работодателя да връчи препис от това уведомление на работника, а не както е посочил АНО 4.4.2018г. На следващо място, но не по значение е фактът, че изцяло липсва посочване на мястото на извършване на нарушението и с оглед гореизложеното това вече представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Именно в посочения смисъл е и определение № 4/13.1.2020г. на ВКС постановено по н.д. 1224/2019г. като в него изрично е посочено, че с атакуваното НП е наказано бездействие на касатора, за което се поддържа , че че е извършено по отношение на св. Д.П., която не е получила уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП преди датата на постъпване на работа 4.4.2018г.Като според данните в досието работното място на Петрова е в гр. В. Търново, и там тя е престирала работната си сила. В конкретния случай компетентността е определена съобразно от твърдяното за дължимо, но неосъществено действие от страна на касатора, което е трябвало да се реализира по месторабота на работника. Тези аргументи са изцяло в противоречие с мотивите на НП, доколкото единствено по косвен път може да се извежда мястото на извършване на нарушението, и то по- скоро е в гр. Благоевград, доколкото НП е издадено от орган на ДИТ, ситуиран там. В този смисъл настоящата инстанция намира съждението на ВТРС, че мястото на извършване на нарушението не е корелативно свързано с компетентността на органа, издал АУАН и НП за невярно. В този смисъл съдът споделя доводите на касатора, че те са издадени от некомпетентен орган. Не са правилни възраженията му обаче, че по никакъв начин не са накърнени трудовите и осигурителни отношения на работника, тъй като е заплатено трудовото възнаграждение от датата на постъпване на работа, както и дължимите осигуровки. Неправилно е тълкуването на посочената като нарушена материална норма във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ и ал. 4, че платената имуществена санкция се отчисляват и внасят в съответните осигурителни фондове, от което следва извод, че наказание следва да се наложи единствено при невнесени от работодателя осигурителни вноски. Както се посочи по- горе нарушението е формално, не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, като обвързването на нарушението с факт, къде постъпват имуществените санкции е изцяло фриволно.
Съгласно разпоредбите на чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави преди постъпване на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В конкретния казус АНО е посочил като нарушена нормата на чл. 63, ал.1 от КТ т.е. че не е изпълнено задължението за връчване на уведомлението, а не по ал. 2 , че работникът е допуснат до работа на 4.4.2018г. без да му е връчен трудов договор и уведомление. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора се установява по категоричен начин от доказателствата по делото. ВТРС е обсъдил факта, че с Протокол за извършена проверка изх. № ПР 1900250/7.1.2019г. на ДИТ са дадени предписания на касатора за представяне на екземпляр от договора, което е било направено още на 5.4.2018г. Едва при неизпълнение на задължителните предписания може да се носи административно- наказателна отговорност по чл. 415, ал.1 от КТ, каквото АНО не е сторил, тъй като в НП няма позоваване на горните доказателства С оглед на това възражението е неоснователно, доколкото отговорността е ангажирана по чл. 414, ал.3 от КТ, а не по чл. 415, ал.1 от КТ.
Съгласно тълкувателната практика на ВАС – Тълкувателно решение № 3 от 10.5.2011г. по т.д. 7/2020г. съставът на чл. 415 в КТ е привилигерован такъв отнасящ се всяко нарушение по чл. 414, ал. 3, когато то е отстранено преди установяването му.. В този смисъл ВТРС не е изложил аргументи, както и досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По твърдението в жалбата, че случаят попада в приложението на чл. 28 от ЗАНН настоящият състав счита, че специалната норма на чл. 415в ал.1 от КТ касаеща привилегированите състави на административни нарушения на този кодекс не дерогира прилагането на чл. 28 от ЗАНН. За да се приложи чл. 28 от ЗАНН и прецени случая като маловажен, следва да се установи, че случаят съществено се отличава по обществената му опасност от останалите случаи на нарушения от този вид. Тази отлика трябва да е такава, че извършеното да може да се определи като деяние, което не е обществено опасно, каквито по аргумент от привилегирования състав на чл. 415в ал.1 от КТ нарушенията по чл. 63, ал.1 от КТ се явяват изключително рядка хипотеза. В чл. 415в ал.1 от КТ законодателят е дал възможност на административно-наказващия орган, а и на съда, при наличие на определени обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца с по-ниска степен на обществена опасност, да бъде наложена по-лека санкция, която ще е достатъчна за постигане на целената превенция. Чл. 415в ал.2 от КТ регламентира, че тази благоприятна норма е неприложима за всички административни нарушения на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2" от КТ, тъй като с тях винаги в съществена степен се засягат важни обществени отношения, което обосновава извод за по-висока степен на обществената им опасност, дори в случаите, когато са отстранени незабавно след установяването им. В настоящия случай дружеството-касатор е санкционирано за нарушение, което попада в посочените изключения, за които по-благоприятната правна норма е неприложима, и то именно поради по-високата степен на обществена опасност на този деяния касаещи трудовите и осигурителни права на работещите.
С оглед гореизложеното като не е приложил чл. 28 от ЗАНН, ВТРС не е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Основателна е преценката му, че в случая нарушението не се отличава по обществената му опасност от обичайните случаи на нарушения от този вид, за да бъде квалифициран като маловажен случай и да не се издава НП за него
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ „Решение №311/12.6.2020г., постановено по НАХД 69/2020г. по описа на Районен съд В. Търново като незаконосъобразно ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №01-001101 от 17.4.2020г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Благоевград о, с което на Агро фууд България „ ЕООД чрез пълномощника *** Д.С. от ВТАК за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.