Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
23.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №505 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.Л.Ц., с която са предявени срещу З.Л.И. АД
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 50000 лв., представляваща
обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 53 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от
произшествие, осъществено на 27.10.2015 г. Претендира законната лихва от
деликта, както и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 27.10.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства, изготвени от контролните органи към
СДВР и авто-техническата експертиза, че на 27.10.2015 г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие в гр. София на бул. Сливница, което се е осъществило при следния
механизъм: С.Д.Д.с лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******се е движил по бул.
Сливница в посока от бул. К. Величков към центъра на гр. София със скорост
около 70 км/ч. Приближавайки се към мястото на произшествието по неизвестни
причини автомобилът се е отклонил на дясно, навлязъл в крайната дясна бус лента
и ударил паркирания лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *******, в който на
предната дясна седалка като пътник стояла ищцата. От удара автомобилът „Алфа
Ромео“ бил изтласкан напред и с предната си част челно се ударил в паркирания
пред него автомобил „Хонда“. Причината за произшествието са действията на
водача на автомобила „Мерцедес“, който в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП загубил
управление или не упражнил достатъчно контрол върху автомобила си. Съдът намира
за недоказани фактическите твърдения на ответника, че произшествието е причинен
от водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“, който при движение пред автомобила
„Мерцедес“ рязко задействал спирачки, с което станал предизвикал удара, както и
на твърдението, че ищцата не е била пътник, а водач на автомобила „Алфа Ромео“.
Тези твърдения се опровергават от събраните по доказателства.
Установява
се от съдебно-медицИ.ката експертиза, че травматичните увреждания на ищцата
съответстват на механизма на произшествието и са в причинна връзка с процесното
ПТП. Ищцата е получила мозъчно сътресение, счупване на коронката на 12-ти зъб и
изкълчване на 11-ти и 13-ти зъби, счупване на носа и разкъсно-контузна рана на
върха на носа. Проведено й е 4 дни болнично и 1 месец домашно лечение.
Оперирана е по спешност за зашиване на раната на носа. Периодът на
възстановяване на ищцата е продължил около месец. Болките й са били интензивни
в първите 7-8 дни и намаляващи до изтичане на месечния период. От раната на
лицето е останал загрозяващ белег – на върха на носа и изкривяване на носната
преграда, което силно затруднява дишането през лявата носна кухина и налага
допълнително лечение – оперативно.
От
показанията на свидетеля Г.Ц. се установява, че ищцата се оплаквала от
интензивни болки в главата и отзад във врата. Счупените зъби са извадени и
по-нататъшно лечение не е предприето. Основните й затруднения били причинени от
липсващите зъби – не можела да се храни в продължителен период е била на течна
храна. Счупеният нос променил външния й вид.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ******КН, валидна към 27.10.2015
г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищцата. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се установява
безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицИ.ката
експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания, както и за имуществените й вреди, представляващи разноски за
лечение.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване и обстоятелството, че не е
налице пълно възстановяване – останал е загрозяващ белег в областта на носа, а
изкривената носна преграда налага допълнително оперативно лечение. Като
съобрази тези обстоятелства, както и начина на настъпване на произшествието,
естеството на увреждането и битови неудобства и затруднения при хранене, съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 15000 лв.
Основателен е искът за
имуществени вреди. Видно от представените писмени доказателства и заключението
на медицИ.ката експертиза, заплатените изследвания и консумативи са били
необходими за лечението на процесните увреждания. Поради това съдът приема, че
полза на ищцата е възникнало вземане за имуществени вреди в претендирания
размер от 53 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото се установи от авто-техническата и от
медицинската експертиза, че при настъпване на произшествието ищцата е била
пътник в паркиран или спрял за престой автомобил. Двете експертизи са
категорични и че ищцата не е била с поставен предпазен колан по време на удара.
Поведението й обаче не е противоправно. Съгласно чл. 137а, ал.1 ЗДвП задължение
за водачите и пътниците е да използват обезопасителни колани в моторни превозни
средства, когато са в движение. При спрял или паркиран автомобил няма нито
нормативно установено, нито налагащо се от общата дължимата грижа на всеки за
собственото му здраве и безопасност, задължение да използва обезопасителен
колан. Ето защо съдът приема, че ищцата не е допринесла за настъпване на
вредите. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковете – за сумата от 992.45 лв.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 349.63 лв., включваща
разходите за експертизи, удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно
чл.78, ал.8 ГПК (300 лв.).
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 650 лв. и
разноски за експертизи в размер на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ***, да
заплати на Г.Л.Ц., ЕГН:**********, както
следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 15000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 27.10.2015 г., заедно със законната лихва от 27.10.2015 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
сумата от 53 лв.,
представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 27.10.2015 г., заедно със законната лихва от 13.11.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 992.45 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА Г.Л.Ц., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И.АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 349.63 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в размер на 650 лв., представляваща дължима
държавна таса и сумата от 300 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: