ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 05.05.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на пети май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията адм.дело №380/2020 г.     

                                                                                                     

 

            Постъпила е жалба от М.С.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис.., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-000199/22.01.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

В жалбата е обективирано особено искане – да бъде отменено допуснатото предварително изпълнение на обжалваната ПАМ.  

В същото се твърди, че за периода от 22.01.2020 г. до настоящия момент жалбоподателят бил лишен от възможността да ползва личния си автомобил и до решаване на отговорността му по настоящото производство и в административно наказателното производство, автомобилът бил дерегистриран и дори след 6 месечния срок следвало да се заплащат всички такси за новата регистрация на ППС, а и с лишаването да ползва собствените си ППС-та се търпели значителни вреди. Жалбоподателят считал, че от представените към жалбата доказателства не били налице основанията за прилагане на ПАМ за двете, или за едното от ППС-ва.

Жалбата е постъпила в съда на 05.05.2020 г., подписана с валиден електронен подпис от упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, и към нея е приложена обжалваната Заповед, доказателства за внесена дължима държавна такса и писмени доказателства – Свидетелство за регистрация Част I на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 270 ЦДИ регистрационен номер Х….КС и Свидетелство за регистрация Част I на ремарке за лек автомобил марка Н.. БР 2 регистрационен номер Х….ЕМ, и двете регистрирани на М.С.А..

Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-1030-000199/22.01.2020 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, е издадена на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП и с нея на М.С.А., с постоянен адрес *** 1А, е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС №********* и 01034088, и 3 регистрационни табели – 2 бр. с номер Х….КС – на МПС лек автомобил марка Мерцедес МЛ 270 ЦДИ и 1 бр. Х….ЕМ – на ремарке за лек автомобил Н..

Видно от инкорпорираната под текста на заповедта Разписка, препис от ЗППАМ е получен лично от адресата ѝ срещу подпис на 30.04.2020 г.

В обжалваната Заповед не е включено разпореждане за предварителното изпълнение на административния акт, издадено по реда на чл.60 от АПК, което съгласно      чл.60, ал.5 от АПК може да се обжалва в тридневен срок от съобщаването му и подлежи на отмяна по смисъла на чл.60, ал.7 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. самият закон допуска предварително изпълнение на обжалвания по делото административен акт.

Ето защо, а и с оглед подаването на жалбата след изтичане на тридневния срок от съобщаване на акта, некоректно формулираното в нея „особено искане“ за отмяна на допуснато предварително изпълнение на обжалваната ПАМ следва да бъде разгледано като такова за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания акт.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя.

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане. 

Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е неоснователно.

Извод за наличието на вреди от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК в случая не може да се обоснове, тъй като липсват каквито и да било доказателства за тяхното настъпване, произход, вид и размер.

Искането за спиране не е и достатъчно конкретизирано от жалбоподателя, тъй като в него не се посочват нито вида, нито размера на вредите, които същият счита, че ще претърпи. Изложените от жалбоподателя твърдения са само за невъзможността да ползва личния си автомобил и за необходимостта да заплати всички такси за новата регистрация на ППС-то след неговата дерегистрация.

Тези обстоятелства, дори да са неблагоприятни за оспорващия, обаче представляват естествената и обичайната последица, свързана със самия характер на издадения административен акт, с който се прекратява регистрацията на ППС – лек автомобил и ремарке за лек автомобил, а не някаква извънредна, значителна или труднопоправима вреда, произтичаща от предварителното му изпълнение. Изложените доводи не обосновават вероятното настъпване на вреди от предварителното изпълнение на ЗППАМ.

В тежест на жалбоподателя е освен да посочи пред съда, и да установи по несъмнен начин наличието на обстоятелства, обуславящи спирането на изпълнението на заповедта, а към искането не са приложени надлежни доказателства за това. Не може да се направи извод, че на същия би била причинена някаква вреда, нито да се установи размерът на вредата като значителен, още по-малко като труднопоправим.

Само от вида на разпореденото с процесната Заповед за прилагане на ПАМ не може да се установи, че с предварителното изпълнение на същата интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес – да не се допуска управлението на МПС от водачи, неотговарящи на нормативните изисквания.

Ето защо съдът счита за недоказано, че допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорваната заповед би причинило на оспорващия вредите, посочени в чл.166 от АПК, поради което и искането за спиране на предварителното ѝ изпълнение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. 

Предвид изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ искането на М.С.А. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-000199/22.01.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.3, вр. чл.137, ал.2 от АПК, препис от определението да се връчи на страните на електронен адрес.

                                                                                  

                                                                                                СЪДИЯ: