Р Е Ш Е Н И Е
№3798/10.8.2020г.
гр.Варна 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№9255/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът Г.Р. твърди, че е притежавал л.а. „БМВ 120Д“
д.к.№***, който на 15.11.2014г. е бил откраднат в гр.Варна заедно с множество
движими вещи – слънчеви очила „Рейбан“(неопределен модел), нож рибарски(неопределен модел), нож армейски(неопределен модел), зарядно устройство „Айфон“, телескопична палка(неопределен модел), тонколона суббуфер марка „Пайнер“ с усилвател(неопределени по технически показатели) и
неустановена марка и модел хендсфри. Сочи се, че солидарните
ответници с влязла в сила присъда по НОХД №3/2017г. на ВС Пловдив са осъдени за
противозаконното отнемане на лекия автомобил и намиращите се в него вещи, като
последните са били собственост на сина на ищеца. Ищецът сочи, че е
„възстановил“ на сина си стойността на отнетите вещи, но твърди, че не е
извършвана цесия. Моли се да се осъдят ответниците солидарно
да заплатят на ищеца сумите от:
9 860лв. стойност на отнетия лек автомобил
883.30лв. обща стойност на отнетите движими вещи
3 001.89лв. лихва върху стойността на л.а. за
времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г.
268.93лв. лихва върху сборната главница за отнетите
движими вещи за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. и сторените разноски по
делото.
Ответникът Ив.Ст* в даденият
му срок по чл.131 от ГПК не е подал възражение.
Ответникът Цв.Т. по реда на
чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че исковете са неоснователни, тъй
като автомобилът за който се твърди, че бил собственост на ищеца съгласно
постановената и представена експертиза е бил собственост на друго лице.
Ответникът Б.В. по реда на чл.13 от ГПК е подал
отговор в който сочи, че не е взел участие при отнемането на л.а. и движимите
вещи и моли да се отхвърлят предявените срещу него искове.
Ответникът И.М. също е подал отговор по реда на чл.131
от ГПК в който е посочил, че по отношение на движимите вещи ищецът не е „лице,
което да отговаря за вредите причинени от И.М.“, като най-вероятно всъщност се
е имало предвид, че ищецът не е активно материално-правно легитимиран по това
вземане, като негов носител. Сочи, че „оспорва представената с исковата молба
присъда №8/10.03.2017г.“, тъй като не е представена в цялост и липсват доказателства,
че е влязла в сила. Сочи се, че движимите вещи са били възстановени от
разследващите органи на ищеца, а за лекият автомобил му е изплатено
застрахователно обезщетение. Оспорва се твърдението на ищеца, че е заплатил на
сина си сочената в исковата молба сума и се оспорва стойността на л.а.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът се легитимира като собственик на л.а. БМВ 120Д
с д.к.№***, който съгласно представената присъда №8/10.03.2017г. на Пловдивски
военен съд по НОХД №3/2017г. влязла в законна сила на 28 март 2017г., е бил
обект на извършена кражба, за което като извършители и помагачи са осъдени
четиримата ответници. Собствеността на лекия автомобил се установява и от
представеното удостоверение от МВР с-р Пътна полиция Варна от което е видно, че
ищецът е записан като собственика на веща за времето от 9.10.2012г. до
15.09.2015г., а кражбата е станала на 15.11.2014г. Посочената присъда съдържа
изброяване на намирали се в откраднатия автомобил вещи записани в нея като
собственост на Х*Р., а именно рибарски нож, армейски нож, зарядно
устройство „Айфон“, телескопична палка, тонколона-суббуфер „Пайнер“ с
усилвател и хендсфри. Страните не спорят относно
стойността на отнетия лек автомобил която е посочена и от наказателния
съд-9 860лв., като твърденията, че автомобила е бил застрахован и на
пострадалия ищец е изплатено застрахователно обезщетение са останали
недоказани.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че се е
доказало в хода на производството, че ищецът е бил собственик на сочения от
него лек автомобил БМВ който е бил противозаконно отнет от неговото владение и
веща е погинала. При това положение са установява наличието на противоправно деяние от страна на ответниците
признато като такова със съдебен акт установил и тяхното участие при
извършването му. Съдът приема посочената в присъдата стойност на лекия
автомобил за действителна стойност на нанесената щета поради което намира, че
по отношение на претенцията в тази и част иска следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за сумата от
3 001.89лв. търсена като лихва за забава върху главницата от 9 860лв.
за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. съдът намира, че тя като обусловена
от уважаването на главния иск следва да се разглежда като доказана по
основание. Що се отнася до размера до който следва да се уважи претенцията, то
той може да мъде установен и служебно от съда и
възлиза на 3 001.89лв. като тази сума е идентична с претендираната
от ищеца и поради това тази претенция следва да бъде уважена изцяло.
Що се отнася до искането за присъждане на сумата от
общо 883.30лв. стойност на намирали се към момента на кражбата в лекия
автомобил движими вещи на трето лице, която ищецът твърди, че е възстановил на
третото лице чиято собственост са били съдът намира претенцията за
неоснователна по следните съображения:
На първо място по делото липсват каквито и да било
доказателства, че тези вещи са били реално собственост на ищеца, напротив той
изрично и многократно е заявил пред съда, че те са били собственост на сина му
и доброволно без наличие на някакво правно основание е решил да изплати сумата
от 883.30лв. в полза на сина си. Твърдението на ищеца, че е изплатил сумата на
следващо място е подкрепено само от показанията на сина му, като същият е
посочил, че това е била доброволна „помощ“ от баща му. При това положение дори
да се приеме, че има извършено плащане на процесната
сума, то същото следва да се разглежда като дарение, като направата на същото
не е пряка и непосредствена последица от противоправното
деяние на ответниците. По изложените съображения
претенцията следва да се отхвърли като се отхвърли и обусловената от нея
претенция за лихви върху главницата в размер на 268.93лв. за времето от
13.06.2016г. до 13.06.2019г.
Предвид частичното уважаване на претенциите,
направените искания от процесуалните представители на ищеца и отв.Б.В. и
представените доказателства страните следва да бъдат осъдени да заплатят
разноски в следните размери:
солидарните ответници дължат на ищеца сумата от
1 358.24лв.
ищецът от своя страна следва да заплати на ответника
Б.В. разноски в размер на 41.11лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ответниците Ц.Н.Т.
ЕГН********** ***, И.В.М. ЕГН********** ***, И.А.С. ЕГН********** *** и Б.Е.В.
ЕГН********** *** солидарно да заплатят на ищеца Г.С.Р. ЕГН********** *** сумите
от 9 860лв. стойност на противозаконно отнето и погинало МПС л.а.“БМВ 120“
д.к.№*** собственост на ищеца, заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на сезиране на съда-14.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
на осн. чл.45 от ЗЗД, 3001.89лв. лихва върху
главницата за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. на осн.чл.86
от ЗЗД и 1 358.24лв. разноски по делото на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Р. ЕГН********** ***
солидарно срещу Ц.Н.Т. ЕГН********** ***, И.В.М. ЕГН********** ***, И.А.С. ЕГН**********
*** и Б.Е.В. искове за заплащане на общата сума от 883.30лв. търсена като
стойност на движими вещи – слънчеви очила „Рейбан“(неопределен модел), нож рибарски(неопределен модел), нож армейски(неопределен модел), зарядно устройство „Айфон“, телескопична палка(неопределен модел), тонколона суббуфер марка „Пайнер“ с усилвател(неопределени по технически показатели) и неустановена марка и модел хендсфри,
всички намирали се в откраднатия автомобил и останали неоткрити, на осн. чл.45 от ЗЗД и за сумата от 268.93лв. лихва върху
главницата от 883.30лв. за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.С.Р. ЕГН********** ***
да заплати на ответника Б.Е.В. ЕГН********** *** сумата от 41.11лв. сторени по
делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: