№ 50655
гр. София, 12.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта гоД. в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110120777 по описа за 2024 гоД.
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК иск от „А1 България“ ЕАД срещу
ответника Д. В. И. за установяване съществуването на вземанията на ищеца
спрямо ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 33545/2023 г. по описа на СРС, 76 ГПК.
При извършване на служебна проверка за допустимостта на
производството, съдът съобрази следното:
Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.
При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно
извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда,
разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на
длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за
подаването му пред съда по заповедното производство.
Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в
даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда,
разглеждащ установителния иск.
Проверката за наличие на оспорване на вземането се прави от съда въз
основа на възражението по чл.414, ал.1 ГПК, като се ограничава до
констатацията за подадено възражение, независимо дали е ползван образец по
Наредба № 6/20.02.08г. Оспорване на вземането е налице при всяка изразена
форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.
Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно
разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият
има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл.413, ал.1 ГПК. /така в
мотивите по т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС./
1
В конкретния случай, в срока по чл. 414 ГПК от връчване на заповедта
за изпълнение, длъжникът в заповедното производство, макар използвал
бланка на възражение по чл. 414 ГПК, изрично е посочил, че „няма
възражения по дело № 33545“, като е представил към молбата и копие от
платежно нареждане за преведена в полза на заявителя сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че така подаденото от длъжника
възражение по същество представлява такова по реда на чл. 414а ГПК, като
молбата е следвало да бъде връчена за становище на заявителя, а не да бъдат
дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящото производство, като образувано при
липса на изискуемите процесуални предпоставки, следва да бъде прекратено
като недопустимо.
На ищеца следва да бъде указано, че доколкото е подал настоящата
искова молба в изпълнение на указания на съда, заплатената от него държавна
такса за исковото производство подлежи на връщане след представяне на
нарочна писмена молба и посочване на банкова сметка.
Делото следва да бъде докладвано на съдията-докладчик по ч.гр.д. №
33545/2023 г. за даване на указания на заявителя по реда на чл. 414а, ал. 4
ГПК.
Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 120238/11.04.2024 г., подадена от „А1
България“ ЕАД срещу Д. В. И..
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д.№ 20777/2024 г. по описа на СРС,
76-ти състав, образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен
иск, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2