Р Е Ш Е Н И Е
260396/14.9.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14- ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети
април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12401 по опис на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
отрицателен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.124 ГПК от ищците И.К., Д.К., П. Колимова,
Б.Д., всички чрез пълномощника им адв.П.С. от ВАК
срещу ответницата Ц.И.Ж. с искане съдът да постанови решение с което приеме за установено
в отношенията между страните, че ответницата
не е собственик на поземлен имот с пл.№
102, находящ се в гр.Варна, район „Младост“, СО „Планова“ с площ 861 кв.м., при
граници: имоти №№*** и улица и за отмяна на нот.акт № ****, том I, рег.№ ****/15.04.2019 г. на нотариус рег.№ 116 на НК, вписан
вх.рег.№ ****, том ****, акт №66 на СВ Варна,
на осн.чл.537, ал.2 ГПК.
Ищците молят за осъждане на
ответницата да им заплати разноските за производството.
Твърденията от които ищците черпят права са, че с решение № 67/17.05.1993 г. на Поземлена
комисия Варна, постановено по заявление вх.№ ****/28.05.1992г., на
наследниците на Кръстина Георгиева Колимова е възстановено правото на
собственост върху нива от 6,6 дка, трета категория, находяща се в терен по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ в гр.Варна, местност „Планова", представляващ по КП от
1983г. имоти пл. № № *****, при граници: от изток-пл.****, от запад- път, пл.****, от север - залесителен пояс, от юг- пл.****. Наследници на Кръстина Георгиева Колимова са
четиримата ищци, които са низходящи от втора степен на нейни братя и сестри.
Това се установява от представените удостоверения за наследници с № **** от 20.08.2020 г. на
район „Оборище", гр. София. Кръстина Георгиева Колимовска, бивш жител ***,
починала на 09.11.1954г., е едно и също лице с посочената в решението на
Поземлената комисия Кръстина Георгиева Колимова. С обствеността
на наследодателката върху възстановения имот е
удостоверена с нот.акт № **** т.Х1 д.№ ****/67г. на Варненски нотариус.
В границите на възстановения имот попада изцяло имот пл.№ 102, находящ се в
гр.Варна, район „Младост“, СО „Планова“ с площ 861 кв.м., при граници: имоти №№
**** и улица. Към момента за имота няма влязъл в сила план
на новообразуваните имоти по пар.4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр.чл.28, ал.4
ППЗСПЗЗ.
Ответницата
Ц.И.Ж. се е снабдила с нот.акт № ****, том I, рег.№ **** г. на нотариус рег.№ 116 на НК, вписан вх.рег.№ ***, том XXI, акт № 66 на
СВ Варна, на осн.чл.537, ал.2 ГПК. Този нотариален акт удостоверява
несъществуващо право на собственост, ответницата никога не е владяла имота или
част от него. Владението е осъществявано от Д.К., който през 80-те години е
изградил в имота сезонна постройка, а след неговата смърт през 1993 г.
владението е продължено от наследниците му И., Стефан и Б., които са се грижили
лично или чрез трети лица. От около 40 години имотът е ограден от всички страни
с ограда. През 2017 г. същата е съборена откъм пътя от неизвестни лица, които са започнали да си
паркират колите. Оказало се е, че това е ответницата, която живее в сградата в
съседения поземлен имот с пл.№ 103. След като й поискали обяснение, тя им
заявила, че този имот е нейн. Ищците са извършили проверка в Служба по
вписвания и са разбрали за издадения
констативен нотариален акт. Подали са жалба за извършено противозаконно
навлизане в чужд имот.
Ищците черпят права от твърденията,
че са собственици на описания недвижим имот и че ответницата се е снабдила с
нотариален акт за собственост за 814.30 кв.м. идеални части от имота им и с
фактическите си действия тя оспорва правото им на собственост като издадения
нотариален акт осуетява окончателното завършване на реституционната процедура
по отношение на имот пл.№ **** по КП на м-ст
„Планова“ по реда на чл.14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ, вр.пар.4, ал.6 и 7
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ППЗСПЗЗ. Това обосновава правния им интерес от предявяване на иск за отричане правата на
ответницата. При уважаване на иска издадения нотариален акт следва да бъде
отменен. Ищците молят за уважаване на
иска и за заплащане на разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Ц.Ж. чрез
пълномощник адв.Женя Койчева е подала отговор на исковата молба с който изразява
становище, че предявеният отрицателен
установителен иск с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК е
допустим, но неоснователен.
Въз
основа на представените с исковата молба два броя удостоверения за наследници,
издадени от Столична община, р-н Оборище, ищците се легитимират като наследници
на Кристина Георгиева Колимова, починала на 10.11.1954 год. В полза на наследниците
на Кристина Георгиева Колимова с Решение № 67 от 17.05.1993 год. на Поземлена
комисия - Варна е възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници нива 6,600 дка, трета категория, находяща
се в терен по §4 на гр.Варна, в местност „Планова", която по действащия
към датата на възстановяването КП от 1983 год., включва имот пл.№ **** при
граници на възстановения имот: изток - пл.*****, запад - път, пл.№ ****, север - залесителен пояс, юг - пл.№ ****. Имот пл.№ *** по
КП от 1983 го. на м."Планова", попадащ в границите на възстановената
нива, съответства на имот пл.№ 102 по действащия план на СО „Планова",
одобрен със Заповед № 02-14-416/06.03.2000 г. на МРРБ. Ищците разполагат
формално с титул за собственост върху имот пл.№ *** по плана на СО
„Планова", гр.Варна, поради което искът им е процесуално допустим, но същия
е неоснователен, предвид следните обстоятелства и възражения срещу иска:
Отв.Ж. заявява, че е
придобила процесният имот пл.№ *** на оригинерно основание
- давностно владение, продължило повече от 10 год.,
считано от 2007 год., когато е установява
фактическа власт върху процесния имот при следните фактически обстоятелства. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том II, рег.№ ****, дело № **** от 2004 год. на нотариус П*** Д***, рег.№ НК, бившият
съпруг на ответницата – Ж= В. Ж., закупува ПИ № по плана на
СО „Планова", заедно с построената в нея сграда. ПИ № мотът, който
граничи откъм север с процесния ПИ пл.№ плана на СО „Планова". ПИ № е закупен от бившият съпруг на
ответницата по време на брака му със същата, поради което е придобит в режим на
СИО. В последствие при прекратяване на брака между Ж. В. Ж. и Ц.И.Ж. поради
развод ПИ № плана на СО „Планова" е поставен в дял и изключителна
собственост на Ц.И.Ж., съгласно влязло в сила Решение № /29.2010 год. на ВРС, X
състав, постановено по гр.д.№ /2010 год., вписано в СВ-Варна под вх.рег.№ /13.12.2016
год., акт №, том XII, дело № 4318/2016 год. Към момента, към който същите
придобиват имот пл.№, имотът, който е южна граница на придобития от тях имот,
т.е. имот пл.№ е в крайно занемарено състояние. Същият е видимо изоставен от
много години, не е ограден със собствена ограда,обрасъл е с високи треви,
саморасли дървета и храсти. В същия има остатъци от разрушена дървена барака.
Достъпът откъм пътя в имот пл.№ не е бил ограничен по никакъв начин - имотът не
е бил ограден изобщо откъм южната му страна, нито е имало поставена порта,
врата или каквото и да е друго средство за ограничаване достъпът откъм пътя до
видимо безстопанствения поземлен имот. Поради липсата на ограда откъм пътя,
която да ограничава достъпа към процесния имот, както и поради видимата му
безстопанственост и занемареност, имотът е ползван за изхвърляне на растителни
отпадъци - треви, клони, отрязани дървета от собствениците на имоти, намиращи
се в близост до процесния. Отделно от това, в имота е имало голямо количество
изхвърляли битови отпадъци като празни шишета, консервни кутии и друг вид
опаковки от храни и напитки.
През
2007 год. Ж. е установила фактическа
власт върху процесния ПИ пл.№ по плана на СО „Планова", като със собствени
сили и средства организира и осъществява почистване на процесния имот.
Ответницата наема бригада, която в продължение на три дни почиства процесния
имот от всички растителни и битови отпадъци, натрупани с години в имота, както
и от остатъците от самосрутилата се барака. Заедно с това имотът е почистен от
самораслите храсти, високи треви и дървета. В южната му част е положен натрошен
асфалт за обособяване на подходящо място, където ответницата и семейството й да
паркират автомобилите си. От южната част на имота, в която са изградени местата
за паркиране, до северната граница на имота, където е осигурен достъп към
притежавания от ответницата съседен имот (пл.№ ****, е изградена пътека от
тротоарни плочки. Заедно с това, ответницата огражда имот пл.№ 102 откъм пътя,
каквато ограда е липсвала до завладяването на процесния имот от същата през
2007 год. От останалите три страни - изток, север и запад, имотът е ограден от
оградите на съседните му имоти. От този момент до настоящия, единствено и само
ответницата и близките й, с които същата живее, ползват процесния
имот пл.№. Ответницата владее имота като собствен, считано от 2007 год. Тъй
като в продължение на повече от 10 години същата осъществява спокойно, явно,
постоянно, непрекъснато и несъмнено владение върху процесния имот с намерение
за своене, същата е придобила по давност същия още през 2017 год. и предприема действия за да удостовери
възникналото си право на собственост и на 15.04.2019 год. в полза на същата е
съставен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот, придобит по давност №, том I, рег.№ 2324, дело № от 2019 год. на нотариус
Людмила Гонова, рег.№ НК. Нотариалният акт е съставен за 814,30 кв.м. ид. части
от ПИ с пл.№, находящ се в гр.Варна,
с.о."Планова", целият с площ от 861 кв.м., поради обстоятелството, че
в рамките на процедурата по снабдяване с констативен акт по обстоятелствена
проверка, е установено, че 46,7 кв.м. от ПИ пл.№ попадат в улична регулация,
съгласно ПУП-ПУР на с.о."Планова", одобрен с решение № *** на
ОС-Варна, като за същите е открита процедура по съставяне на акт за общинска
собственост.
В
действителност ответницата владее и е придобила по давност ПИ пл.№ 102 в
пълната му площ от 861 кв.м., а не само 814,30 кв.м. ид.части от същия. Предвид
гореизложените фактически обстоятелства ответницата е придобила по давност имот
пл.№ --- по плана на с.о."Планова", гр.Варна, преди датата на
подаване на искова.
Оспорва
като невярни твърденията на ищците, че след 1993 год. до 2017 год.
владение върху процесния имот е осъществявано от наследниците на И.Д.К. лично и
чрез други лица, че от около 40 години
процесният имот бил ограден от всички страни с ограда с мрежа на метални
колове, како и че откъм пътя е била поставена метална врата; че от най-малко десет години в имота имало
поставена табела с имената и телефонните номера на собствениците, че през 2017 год. оградата откъм пътя е
съборена от ответницата, както и че от него момент ответницата е започнала да
паркира автомобила си в процесния имот, както и че през 2017 год. ищците били
поискали обяснения от ответницата досежно каквито и да е обстоятелства свързани
с осъществявана от ответницата фактическа власт върху процесния имот.
Оспорва
като неоснователно твърдението на ищците, че издадения в полза на ответницата
констативен нотариален акт за придобито право на собственост върху процесния
имот въз основа на обстоятелствена проверка осуетява окончателното завършване
на реституционната процедура по отношение на имот пл.№ *** по КП на м-ст
„Планова" по реда на чл.14, ал.1, т.З ЗСПЗЗ във връзка с § 4, ал.6 и 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 от ППЗСПЗЗ.
Видно
от представеното от ищците Решение № 67 от 17.05.1993 год. на ПК-гр.Варна, със
същото е възстановено правото на
собственост на наследниците на Кръстина Георгиева Колимова върху имот
представляващ нива 6,600 дка, трета категория, находяща се в терен по § 4 в
гр.Варна, като възстановеният имот е индивидуализиран по площ, граници и номера
на имотите, попадащи в него, съгласно действащия към датата на издаване на
реституционното решение кадастрален план. От съдържанието на реституционното
решение е видно, че същото е издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1
от ППЗСПЗЗ, съгласно редакцията им действала към 17.05.1993 год. Това решение
има конститутивно действие и с
него е завършила административната
процедура по възстановяване на собствеността върху земеделските земи в
територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на наследниците на Кръстина
Георгиева Колимова.
С
оглед действащата към датата на реституционното решение нормативна
регламентация, за възстановяване собствеността на правоимащите лица не е било
необходимо издаване на заповед на кмета по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е
така, тъй като решенията на поземлените комисии, с които се възстановяват земи
в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот конститутивно действие, ако са постановени
преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ. обн.Дв. бр.68/30.07.1999 г.. с който е
въведена ал.7 на пар.4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл.14. ал.1. т.З
ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за земи, включени в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ
поземлената комисия се произнася с решение за признаване правото на собственост
при условията на § 4-4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета
по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване
на собствеността няма погасителен ефект по отношение на придобити по реда и
условията на предходната редакция на закона права на собственост, нито води до
отпадането им. В случая Решение № 67 от 17.05.1993 го. на ПК - гр.Варна, с
което се възстановява собствеността на наследниците на Кръстина Георгиева
Колимова върху имоти, включващи и процесния, е поставено преди влизане в сила
на ЗИДЗСПЗЗ, обн.ДВ, бр68/99 г., породило е конститутивно действие и е
възстановило собствеността върху процесния имот на наследниците на Кръстина
Георгиева Колимова.
Преценката
за правното действие на решението на органа на земеделската реституция по ЗСПЗЗ
следва да се извършва в зависимост от редакцията на закона към момента на
постановяването му. При промяна в нормативната уредба, с която се създава
различен ред за възстановяване на собствеността, този ред може да се приложи
към приключила административна процедура, само ако законодателят е предвидил
изрично обратно действие /чл.14 ЗНА/. В противен случай новата уредба има
действие занапред и не може да засегне придобити вече при действието на стария
закон права.
Предвид горното, реституционната процедура по
отношение на ищците се счита приключила с постановяване на реституционното
решение от 1993 год.
С
оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че в продължение на
повече от десет години, считано от 2007 год., през която година ответницата
явно за всички трети лица е установила владението си върху процесния имот,
никой не е предявявал каквито и да е претенции към нея досежно имота, нито е
оспорвал правото й да владее имота като собствен, то ответницата е придобила по
давност процесния имот въз основа на давностно владение, продължило повече от
десет години. По
тези съображения ответницата моли за отхвърляне на предявения срещу нея иск.
В
съдебно заседание чрез процесуален представител адв.П.С.
ищците поддържат молбата като оспорват твърденията в отговора,
че ответницата притежава вещно право на
собственост за процесния имот на оригинерно придобивно основание. В
съдебно заседание процесуалният им представител посочва изрично,
че ако по някакъв начин в процесният период ответницата се е възползвала
или е ползвала имота, това е ставало очевидно със знанието макар и с
непротивопоставянето на ищците по категоричен начин с фактически действия,
поради което тези действия представляват т.н. съизволителни действия. Допускали
са да ползва имота, но не като свой. Ищците по
обясними причини не упражняват постоянен надзор над имота освен с тези
действия, които са посочени в исковата молба, поради което ако ответницата е
имала намерение за своене, това нейно намерение е останало скрито. Действително
в последните няколко години тя е започнала да паркира там своя лек автомобил
срещу което действие е подадената жалба за противозаконно навлизане в чужд имот
и разрушаване на старата ограда.
Ответницата чрез процесуален представител адв.Ж.Койчева поддържа отговора и възраженията
срещу иска. В с.з. чрез процесуалния си представител заявява, че процесния имот
е бил изоставен и тя не е наясно до подаване на исковата
молба, че някои има претенции към този имот и че има реституирани
собственици. Подаването на жалба от
страна на ищците не смущава владение.
Съдът след като извърши преценка по реда на чл. 235 от ГПК на събраните
по делото доказателства, становищата
на страните и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа
и правна страна:
По допустимостта на иска:
Ищците твърдят в молбата, че процесният имот по ПНИ с пл.№ **** попада с
цялата си площ от 861 кв.м. в границите
на възстановения имот по решението на
ПК, представляващ нива 6.600 дка, трета
категория, в терен по пар.4 на гр.Варна, м-ст Планова, град Варна. Ищците
твърдят, че всички те са наследници по
закон на Кръстина Георгиева Колимовска, б.ж. на гр.Варна и родствената връзка с
лицето в чиято полза е издадено решението на ПК е по съребрена линия. Съдът
приема, че наследствените права на ищците са установени от представен по делото
официален документ, издаден от Столична община, а именно удостоверение за наследници от 20.08.2020 г.
Съгласно тълкувателно
решение № 8/2012 г. от 31 октомври 2012 г., постановено по тълк.дело №8 ВКС, ОСГК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права когато той притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този
иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът
– фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес
производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен
иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
С така приетото се дава право на ищеца да
избере с какъв иск ще брани правото си – чрез осъдителен или установителен иск.
В мотивите на решението е посочено, че
правния интерес се преценява към датата на завеждане на иска и се
преценява от твърденията в исковата молба.
При заявените твърдения от
ищците, съдът приема, че те имат правен интерес да се отрече правото на
собственост на ответницата и да се отмени издадения в нейна полза констативен
нотариален акт.
В решение № 47/21.07.2021
г., постановено по к.гр.д. № 2925/2020
година по описа на ВКС, II г.о., съдът приема, че в рамките на заявен отрицателен установителен
иск няма същински спор за конкуриращи права на собственост по отношение на един
и същ имот и правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка
на спора. „... Предмет на спора
на заявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК е съществуването
или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на
ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС предметът на спора не може да
включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника
обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено
право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно
съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание
право на собственост по отношение на същия обект ( недвижим имот). Дали ищецът
се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно
основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да
придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по
заявен отрицателен установителен иск за собственост. Въпросът за евентуалната
идентичност на „имотите на страните“ – този на ищеца и на ответника, по
отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на
собственост на ответника по отношение на конкретен недвижим имот, следва да се
интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен интерес, съобразно
дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на
ВКС, прието на 27.11.2013 година“.
В същото решение
върховните съдии приемат „че правния интерес винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера. Правен интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта без да предявява и положителен установителен за
собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същ обект. В този случай единствено ответникът ще е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост
или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от
предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че
такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното
наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката
на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска
като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не
е част от предмета на спора. Същинска конкуренция на права може да има само ако
и двете спорящи страни са релевирани самостоятелно право на собственост по отношение
на един и същ (изцяло или отчасти) обект на правото на собственост“.
С
оглед посочените от ищеца факти и наведените в молбата твърдения, както и приетото
от ВКС разрешение на въпроса за правния интерес по исковете за собственост, дадено
в ТР № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че ищците безспорно имат правен
интерес от постановяване на решение с което със сила на присъдено нещо се
отрекат правата на ответницата за имот, който попада в границите на
възстановената им по реда на ЗСПЗЗ собственост, доколкото до момента няма
влязъл в сила ПНИ за същия имот. Предявения отрицателен установителен иск е допустим и следва да се разгледа по
същество.
Съдът е приел на осн.чл.146 ГПК, че между
страните липсва спор по отношение
идентичността на възстановения имот на ищците, имота, описан в нот.акт № ****/15.04.2019 г. на нотариус
рег.№ 116 на НК, вписан вх.рег.№ **** на СВ Варна и имотът, който владее
ответницата.
В подкрепа на
твърденията си ищците са представили писмени доказателства от които се
установява, че в полза на наследниците
на Кръстина Колимова е издадено от ПК-Варна решение № 67 от 17.05.1993 год., удостоверение за наследници – 2 бр., нотариален акт №****., нотариален акт № ****.,
нотариален акт №*** год., две скици, удостоверение за данъчна оценка, решение №****год.
на ВРС, 10 състав.
Изложеното води до правния
извод, че ищците са активно процесуално легитимирана страна по
предявения иск и по отношение на тях е
налице специалната абсолютна положителна процесуална предпоставка – правен интерес от водене на дело
по предявен иск за отричане правата на ответницата, чрез представените по делото писмени
доказателства, посочени по-горе, а именно решение на ПК град Варна № 67/17.05.1993
г. и удостоверение за наследници, издадено на 20.08.2020 г. от район Оборище,
Столична Община.
От същите се установява,
че с цитираното решение на ПК Варна № 67/17.05.1993
г. се възстановява правото на собственост на Кръстина Георгиева Колимова в
съществуващи стари реални граници на следните земеделски имоти: нива 6.600 дка,
трета категория, в терен по пар.4 на гр.Варна, м-ст Планова, град Варна. Имотът
представлява пл.**** при граници: изток - пл.****, запад – път, пл.****, север
– залесителен пояс, юг - пл.****.
Възстановения имот е заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с
нотариален акт № ***/1920.
Представен е нот.акт за продажба на недвижим
имот № ***, нот.дело
№ ***/1920 г., от който се установява, че наследодателката Кръстина Колимова е придобила чрез възмездна
сделка, а именно договор за продажба от 17.7.1920 г. нива, находяща се във Варненското землище,
местност „Максуда“ /Катой тарла/ от 12 дка, при съседи: ****, наследниците на ****.
Видно от нотариален акт № **** г.,
съставен от нотариус при ВНС на осн.чл.101
от ЗС е, че същия имот на Кр.Колимова е
бил отчужден и в замяна една нива с пространство 6.6 дка в землището на
гр.Варна, местност „Планова“, при съседи: И. Малешков, В.Юрданов и път.
Съгласно представена
скица, издадена от Община Варна, район Младост, описания имот е заснет с пл.№
102 по плана на СО „Планова“, гр.Варна.
Ответницата е представила нот.акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ **** дело № ****/2019 г. на Служба по вписвания Варна, съставен на 15.04.2019
г. от нотариус Л.Гонова, с район на действие РС-Варна. Видно от същия Ц.И.Ж. е
призната за собственик по давностно владение върху 814.30 кв.м. идеални части
от поземлен имот, целия с площ 861 кв.м. с пл.№ ****. Имотът е включен в регулационния план.
С договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нот.акт № ****г. на СВ -
Варна се установява, че ****, бивш съпруг на отв.Ж. е
придобил ПИ № 103 по плана на СО „Планова“, целия с площ 500 кв.м. по документ
за собственост, а по скица 517 кв.м., заедно с построената в него жилищна
сграда с площ 10.00 кв.м. и прилежащото избено помещение с площ 17.00 кв.м.,
заедно с подобренията и насажденията в имота, при граници: път, имоти с №№ ****
С влязло в сила на
29.11.2010 г. решение по гр.д.№ 13867/2010 г. на РС Варна е прекратен гр.брак
между Ц.И.Ж. и Желю Великов Желев. Съдът е утвърдил споразумение по чл.51 от СК
като е поставил в дял и изключителна собственост на Ц.И.Ж. ПИ с площ 500 кв.м.
по документ за собственост, а по скица 517 кв.м., заедно с построената в него
жилищна сграда с площ 10.00 кв.м. и прилежащото избено помещение с площ 17.00
кв.м., заедно с подобренията и насажденията в имота, при граници: път, имоти с
№№ 104, 99,101 и 102. Съгласно влязлото в сила решение на ВРС съседния имот на
процесния с пл.№ 103 е собственост на отв.Ж. след
прекратяване на семейната имуществена общност.
От
заключението на проведената СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено, вещото лице инж.Р.П.
отговаря на поставените от съда задачи
и дава отговаря на поставените
въпроси като заявява, че имот № 124 по КП на местност Планова,
/“Северно от Възраждане“/, изготвен през 1983 г. и описан в решение № 67/1993
г. на ПК-Варна, възстановен на наследниците на Кръстина Георгиева Колимова е
повдигнат с червени линии на комбинирана скица, изготвена от вещото лице Р.П.
към заключението. Имот № **** от КП на местност „Балъм дере“ и „Планова“,
одобрен със заповед № РД-02-14-416/06.03.2000 г. на МРРБ е повдигнат в черни
линии. От същата комбинирана скица се установява, че имот № 124 по КП на местност Планова,
/“Северно от Възраждане“/, изготвен през 1983 г. и описан в решение № 67/1993 г.
на ПК-Варна съответства на процесния имот №**** от КП
на местност „Балъм дере“ и „Планова“, одобрен със заповед №
РД-02-14-416/06.03.2000 г. на МРРБ като съответствието се установява по
местонахождение и графично изображение. Процесния имот обхваща изцяло
въъзстановения имот с решение № 67/1993 г. на Поземлена комисия-Варна. Изработен е ПНИ за местността, но все още не е
одобрен. Действащият план за местността е кадастрален план от 2000 год., който
е одобрен със заповед на Министъра на
МРРБ.
От събраните гласни доказателства се
установяват следните обстоятелства, които са относими и релевантни за предмета
на доказване:
Свидетелят Колев заявява, че познава Ц.Ж. и всички в
района знаят, че Ц. ***. Единият имот е с вила, където живее, а
другият е под мястото, където живее. Двата имота са един под друг. Колев е
съсед през едно място. Впечатленията му за това са от седемдесетте
години. На празното място имало лозе, овошки,
дървена барака, която в края на
деветдесетте години се срутила и
паднала. Лозето и овошките изсъхнали.
Имало два реда бодлива тел отпред. Там хората си изхвърляли отпадъците и си
пасяли козите. Знае, че това празно
място е на Ц. и цялата махала
знаела, че това място е нейно, защото тя
наела фадроми и багери да разчистят мястото,
изхвърлили всички сухи дървета, изкоренили сухото лозе, изхвърлили стари дъски от падналата барака и боклуците,
които били изхвърляни там. Това се еслучило
към 2005 год. – 2007 год. По тази
причина всички останали с впечатление,
че мястото е на Ц.. После за втори път трасирали и сложили
плочи. Преди това мястото се използвало и като паркинг. След като
изчистила мястото Ц. направила метална
ограда, направена с части от стари
огради. Засипали мястото с нещо, което
се слага в асвалта и било закарано с камиони. След поставянето на оградата не
влизали други коли, а само Ц. и съпруга й си спирали колите. Освен Ц. не е
виждал други хора там. През деведесетте години имало един възрастен човек,
който живеел в мястото, но след това
сградата се срутила към 2007 г. – 2010 г. Не знае колко години след това Ц. разчистила мястото,
като сградата била срутена, дърветата и лозето
изсъхнали, а тревата била по-висока от лозите.
Свидетелят Попов разказва, че познава Ц. и бившия й съпруг Жельо, който
починал. Тъста на свидетеля има имот през две места от процесното място. През
1983 год. един комшия срещу тъста му
продавал мястото си и свидетелят го купил. Започнал да го обработвам и си
построил къщичка, като от 2000 год.
започнах постоянно да живее там. Познава
Жельо, който бил съпруг на Ц.. След като купили имота с къщата те започнали да
живеят там. Това място, което купили
граничи с процесното място. Преди това
имало един човек, на който по
прякор казвали „Колимото“. Същият
имал лозе, дървени колчета, храсти. След
това този човек стпрял да идва и съседите започнали да си спират колите, да си хвърлят боклуци и мястото се затлачило.
Като дошли Жельо и Ц. взели това място да го обработват. Изчистили и
трасирали мястото, направили една пътека
за към тях. След смъртта на Жельо, Ц. живее там и си гледа мястото. Това се случило от 1990 год. до момента. Ц. и Жельо
стопанисвали мястото, покрай пътя направили
ограда и сложили широка врата за да не
влизат автомобили. Не е виждал табела на която е написано кой е собственик. В горния край на имота имало барака,
която била там и след 2000 г., но после
се срутила.
Свидетелят Захариев
разказва, че е във фактическо съжителство с ищцата П. Колимова. Познава
Д. и И. Колимови и знае, че те
имат имот в местност „Планова“ над кв.
„Възраждане-4“. Познава процесния имот от 1997-1998 год., същия се намира пътя,
преди имало засадени овошки, дръвчета,
лозя. Имало и една стара барака, която е
правена от бащата на Д.К. и на П.. Тогава имота бил ограден. Пролетно време
постоянно ходели там, към 2011-2012 год.
Прекарвали ток, а стълбът за тока се
намира в самото място. Смята, че тогава са съборили оградата. До пролетта на
миналата година в имота имало
ограда. Когато е ходил през последните три-четири години, в
имота имало спрени по три-четири коли. От самия път директно се влиза вътре с
колите. Сега всичко е орязано, дърветата,
бараката била съборена. До 2015 г.- 2016
г. мястото било оградено откъм пътя и бараката не била съборена, имало ограда откъм пътя и врата.
Свидетелят ходи в имота през година,
през две. Преди това докато бащата на приятелката му бил жив, те ходели по – често да си правят барбекю.
Заявява, че до 2015-2016 год. на
процесното място имало ограда с мрежа,
която след това била премахната.
Когато имало ограда, човек не можел да влезе в имота. Имало
и табели, че е частен имот. Имало и една стара табела с имената на дядото. Не
познава Ц.Ж.. Отскоро знае, че някой е заграбил имота на Колимови.
Свидетелят Ивайло К. е
син на ищеца И.К. и има впечатления от най - ранни детски години - от 35-40
год. В момента няма ПНИ и не са
въведени във владение. Площта на имота е
около 800 кв.м., същия има правоъгълна форма. От едната страна граничи с пътя,
от дясната страна на пътя има телена мрежеста ограда, от лявата страна на пътя,
като застанеш с лице към имота има също телена мрежа. Срещу имота има масивна
ограда, която е от бетонни блокчета. Последно е ходил в имота преди 2-3 месеца. Имало бетонни блокчета с оградни, метални пана. Преди 2 год. имотът
беше откъм пътя бил разграден, в него имало няколко паркирани коли като предполага,
че са на съседите. Преди пет години около 2016-2017 год. бил по същия начин.
През 2010-2011 год. е подменян ел.стълб
и при подмяната от Енергото с техниката, с която са го
подменяли е съборена оградата, която била
откъм пътя. От 2011-2012 год. няма
ограда откъм пътя. Свидетелят ходи до имота с автомобил и с
велосипед. Откъм пътя не е имало ограда от 2011-2012 год. до
преди 5-6 месеца, когато се появили
бетонни колове и металните пана. Когато е подменян стълба, техниката е
съборила оградата. Тази оградата, която била съборена през 2011 год. е слагана
от дядо му Д. Янакиев К.. Счита,
че оградите от лявата и дясната страна
са поставени от дядо му или от някой от
съседите. В дъното, насреща, където е масивната ограда има къща, в която се
живее. През 2010 - 2011 год. тя не
била измазана, най - вероятно същите съседи са изградили
масивната бетонова ограда.
Бараката била строена от дядо му Д.,
но през зимата на 2012-2013 год. тя
паднала. В имота имало голям орех, череши,
бадеми, а сега ги няма, останали са
само две - три дървета. Имало ограда откъм
пътя до 2011-2012 год., която била с
колчета и с мрежа, а в единия край била разградена.
Ходи в имота два-три пъти годишно. Ходи и с колелото на
разходка до мястото. Оградата към пътя е съборена от тежка техника при
подмяна на ел.стълб. Последно е бил в имота
преди месец - два и е видял, че има
паркирани коли. Имало наредени
плочки в права линия нагоре към масивната стена, която е срещу пътя. Тези
плочки свършват срещу плъзгащата врата към съседния имот, където е масивната
ограда. Преди 2-3 месеца мястото било празно и
можело да се влиза. Като малък познавал
съседите. Комшията, който е от ляво се казвал Велико, но предполага, че
е починал много отдавна. От детството си помни и един съсед – Михаил, който бил
от горната страна, но го е виждал
един-два пъти като малък. Бараката се срутила през 2012-2013 год. Спомня си защото били
на велопоход с приятели и минали от
там, спряли и видяли, че е бараката е паднала.
От писмо - отговор от
район „Младост“ от 12.08.2020 год. се установява, че за местността в която се
намира процесния имот № 102 няма влязъл в сила ПНИ.
От Постановление на ВРП и молба до Началника на
Трето РПУ - Варна се установява, че ищците са сезирали компетентните органи за
извършени самоуправни действия от трети лица в имота им, представляващ № 102.
В настоящия случай решение
на ПК Варна за възстановяване правото на собственост в съществуващи,
възстановими стари реални граници № 67/17.05.1993 г. на наследниците на
Кръстина Георгиева Колимова, от което ищците черпят права за установяване на
правен интерес по предявения от тях иск за отричане правото на ответницата е
постановено на осн.чл.18ж, ал.1, 18з,
ал.1 от ППЗСПЗЗ ал.1, т.1 ЗСПЗЗ преди изм.доп. ДВ бр.68/30.07.1999 г. В същото възстановения
имот, представляващ нива от 6.600 дка в терен по пар.4 на гр.Варна, местност
Планова е индивидуализиран с пл.номер по кад. план от 1983 г. и са посочени
границите, от което съдът приема, че
решението има конститутивно
действие.
С
тълк.дело №3/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с констативния нотариален акт се установява
право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно
охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването
на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички
относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в
този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков
път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено
нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издадения нотариален акт следва да се отмени на
основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание
винаги е последица от постановяването на съдебно решение,с което се признават
правата на третото лице.
Съгласно ТР № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена
сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. Съгласно
приетото от ОСГК на ВКС, при оспорване на констативен
нотариален акт, тежестта за
опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този
нотариален акт се противопоставя. В случая това са ищците - наследници по закон
на Кр.Колимова. За да оборят доказателствената сила на нотариалния акт, те
следва да проведат пълно обратно доказване, което, с оглед твърденията им, се
свежда до опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание. Поради това и с оглед оспорванията от страна на ищците и указанията
по реда на чл.146 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответницата следва да установи правото си на собственост
за процесния имот в исково
производство.
В настоящия случай предвид вида на предявения иск - отрицателен
установителен в тежест на ответника е чрез пълно и главно доказване да установи
наличието на всеки елемент от
фактическия състав към твърдяното придобивно основание, а именно, че
имотът е придобит от ответницата Ж. по давност
след като е упражнявала фактическа власт от 2007 г. При заявено право
на собственост за процесния имот от
ответницата, съдът намира, че последната е пасивно процесуално легитимирана
страна по предявения иск за собственост.
В настоящото производство се цели отричане
правото на собственост на ответницата за
недвижим имот по ПНИ, съставляващ имот с
пл.№ *** по ПНИ на СО „Планова“, землище гр.Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-416 от 06.03.2000
г. на МРРБ, целия с площ 861 кв.м., тъй
като същата е навела твърдения, че
осъществява фактическа власт върху целия имот, а не само върху идеална част.
Предмета на спора е правото на
собственост твърдяно от ответницата на основание изтекла придобивна давност
чрез владение упражнявано от 2007 год. до предявяване на иска.
Видно от представените скици и Решение №87/
1993 год. на ПК процесният имот е част от този – 6.6 дка., за който е
възстановена собствеността в стари съществуващи реални граници. Имотът изцяло попада в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за
който собствеността се възстановява със заповед на кмета на Общината въз основа
на влезлия в сила план при съответни отреждания на разликите над 600 кв.м. От
доказателствата по делото в т.ч писмо - отговор от район „Младост“ от
12.08.2020 год. и заключението на СТЕ се установи, че за местността в която се намира процесния
имот № 102 няма влязъл в сила ПНИ. От същото заключение на СТЕ, което съдът
възприема изцяло като пълно, ясно, обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо
с доказателствата по делото се установи, че процесния имот № 102 по КП м-ст
„Балъм дере“ и „Планова“, одобрен със заповед на МРРБ от 2000 г. попада изцяло
в границите на описания в решение №
67/1993 г. на ПК Варна имот пл.№ **** по КП „Планова/Северно от Възраждане“ от 1983
г., като съответствието се установява по местонахождение и графично
изображение.
От събраните в
производството доказателства се
установи, че възстановения имот е идентичен с процесния
имот, който се намира в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, следователно
към приемане на ЗСПЗЗ обн. ДВ бр. 15 от
21.02.1992 г. същият е представлявал
земеделска земя. Към датата на
подаване на исковата молба и на изготвяне на заключение по СТЕ от 17.03. 2022
г. за местността в която се намира същия имот няма одобрен план на новообразуваните
имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ.
Помощният план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите,
предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на
ТКЗС и ДЗС,
граници и номера на имотите; сгради и съоръжения; обекти на наземната и подземната техническа
инфраструктура; хидрография; релеф; точки от геодезическата основа. (4) С плана
на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост
върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при
условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ.
Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния
план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти,
сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите
обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за
собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите,
който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на
новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. (6) С плана на
новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с
изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се
определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него
сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и
размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и
имат осигурен достъп до улица или път. (7) Разликата над 600 кв.м. и над 1000
кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за
образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов
имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на
един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот,
остават в имота, определен за ползвателя.
Съдът приема
свидетелските показания като основани на преките впечатления на разпитаните
свидетели като същите кореспондират и
допълват писменните доказателства по отношение на подлежащите на
установяване факти по насрещните твърдения и възражения на страните.
По отношение признатото
право на собственост на ответницата по
давност с констативен нот.акт № 85 от 2019 г.,
издаден от нотариус Л.Гонова е
приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, съгласно която за подлежащи на
възстановяване земеделски имоти давността започва да тече от 21.11.1997 г. Земеделската реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ
завършва след приключване на специална
административна процедура, поради което
преди завършване на реституционното
производство със заповед по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ за земи в терен по пар.4
давност не тече. Преди одобряване на ПНИ
и отреждане на имот за реституираните собственици по влязъл в сила ПНИ с описани граници и площ
по същия план, изработен при спазване изискванията на чл.28 ППЗСПЗЗ не може да
се приеме, че ответницата е установила своя фактическа власт по отношение на
новообразуван имот, а още по-малко да
установи фактическа власт по отношение на реституираните собственици преди отреждането
на имот по ПНИ, доколкото към датата на издаване на
констативния нот.акт, а и към датата на подаване на исковата молба не са установени границите и площта на имота по ПНИ.
Преди възстановяване на
имота на реституираните собственици след окончателно завършване на процедурата по земеделска
реституция, ответницата не е установила по отношение на кои лица е владяла процесния имот и в какви граници е владяла същия – дали е владяла част от имота
тъй като конст.нот.акт е за идеални части или е владяла целия имот. От
доказателствата по делото не се установи по безспорен начин намерението за
своене, тъй като се установи, че освен Ж.
и други съседи паркират
автомобилите си в имота, че тя го ползва
за преминаване и стигане до
съседния имот, който е нейна собственост,
тъй като този имот няма достъп до пътя.
От показанията на свидетелите се установи, че оградата към улицата е съборена
от автомобил на доставчика на ел.енергия
при подмяна на ел.стълб в имота, като до 2015 г. оградата и бараката не
били съборени. Бараката е правена от
дядото на свид. К..
В хипотезата на неодобрен план на новообразуваните имоти, следва да се
приеме, че имотът за който отв.Ж. се е снабдила с
конст.нот.акт не е индивидуализиран при
условията на чл.28 ППЗСПП, за същия не са установени границите на имотите, правото на собственост
върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при
условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Това ще стане с изработване и влизане в сила на ПНИ и възстановения имот на ищците от 6.600 дка ще
се индивидуализира с номера на имоти по ПНИ, които се отреждат за него, площ и
граници на същите имоти. По КП от 1983 г. и по КП от 2000 г. имотът е с
различна площ и граници, което се уустанови
както от заключението на СТЕ, от преписката на ПК Варна, така и от гласните доказателства.
Самата Ж. е заявила в с.з. чрез процесуалния си представител, че „до
подаване на исковата молба тя не е наясно някой да има претенции
към този имот и че има реституирани собственици“. След влизане в сила на плана
на новообразуваните имоти по пар.4к,
ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ ще се определи статута на
земята като такъв на урбанизирана територия.
Преди това процесния имот е земеделска
земя, което изключва придобиването му по давност по общия Закон за
собствеността, тъй като се прилага
специалния ЗВСВОНИ. В хода на
производството не се установи по отношение на кои лица и по какъв начин е осъществен фактическия
състав на владението, а именно субективния
елемент - намерението да се владее (animus possidendi) и обективния елемент -
действията, чрез които се осъществява animus (corpus possessionis), че такова е
реализирано спрямо ищците по делото в
качеството им на наследници на Кр.Колимова, б.ж. на гр.София.
Предвид горното, съдът
приема, че ответницата не се легитимира като собственик на процесния
имот на заявеното по възражението в отговора придобивно основание и същата
не е провела успешно пълно и
главно доказване на възражението й за притежавано вещно право на собственост, съгласно
изискването, дадено в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, относно
материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт,
издаден по реда на чл.587, ал.1 ГПК.
Предвид горното съдът намира, че с оглед
тежестта на доказване, която носи в производството, ответницата Ж. не е установила
правото си на собственост за процесния
имот на заявеното от нея придобивно основание,
а оспорванията на ищците във връзка със
заявеното в молбата право на възстановени собственици с решение на ПК Варна №
67/17.05.1993 г. е противопоставимо на
правото на ответницата. Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и същия
следва да се уважи.
Предвид
изхода на спора и направено искане от ищците като последица от уважаването на
иска и при липса на предпоставките на
разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК, съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът следва да отмени НА № *****. на Служба по вписвания
Варна за удостоверяване право на собственост върху идеални части от недвижим
имот, придобит по давност.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения отрицателен
установителен иск с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК от И.Д.К., ЕГН **********, Д.С.К.,
ЕГН **********, П.С. Колимова, ЕГН ********** и Б.А.Д.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
чрез пълномощника им адв.П.С. от ВАК, че ответницата Ц.И.Ж., ЕГН ********** не е
собственик на поземлен имот с пл.№ 102,
находящ се в гр.Варна, район „Младост“, СО „Планова“ с площ 861 кв.м., при
граници: имоти №№ ****.
ОТМЕНЯ
нотариален акт № **** г. на нотариус Л.*** с рег.№ **** на НК, с район на
действие РС Варна, вписан вх.рег.№ **** на СВ Варна за удостоверяване право на
собственост върху идеална част от
недвижим имот, с който Ц.И.Ж., ЕГН **********
е призната за собственик на 814.30 кв.м. идеални части от поземлен
имот целия с площ с 861 кв.м., с пл.№ ****, находящ
се в гр.Варна, район „Младост“, СО „Планова“,
при граници и съседи по скица:
имоти № ****, на осн.чл.537,
ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Районен съдия: