Определение по дело №231/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 51/03.07.2012 година, постановена по НОХД № 406/2012 година, К. районен съд е признал подсъдимият Н. Е. А. от гр.К., с ЕГН * за виновен в това, че на 25.11.2011г. в гр.К. се заканил с убийство на Р.А.Р. от гр.К. в качеството му на длъжностно лице - сервитьор при „Клуб Москва" ООД гр.С.З., при изпълнение на службата му, с думите „Ще дойда и ще те убия! Ще те изкормя!" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.„б" от НК му е наложил наказание "пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 200 часа за срок от 2 години. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-К. и направените по делот¯ разноски в размер на 90.00 лв..

Въззивното производство е образувано по П. на зам.районния прокурор при РП-К., в който се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е бил приложен законът, който е трябвало да бъде приложен - чл.58а, ал.1 от НК, вместо което съдът приложил чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б" от НК при определяне на наказанието на подс.Н. А.. Твърди се, че съдът в явно несъгласие със събраните по делото доказателства е изградил своите изводи относно вида, наличието, броя и правното значение на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия. Пренебрегнати били обстоятелствата, които повишавали степента на обществената опасност на дееца: недобрите му характеристични данни по местоживеене; предходната му съдимост; факта, че поведението му е предизвикало и възмущение у свидетелите; освен престъплението, за което е обвинен, той бил нанесъл и удар на длъжностното лице Р.; както и обстоятелството, че на случилото се са станали свидетели и множество малки деца. Неправилно били оценени като многобройни смекчаващи обстоятелства направеното от подс.А. признание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК (което при събраните по делото достатъчно други гласни и писмени доказателства намалява обществената опасност на дееца в съвсем незначителна степен), както и изнесеното от него твърдение (останало напълно изолирано и неподкрепено от събраните други доказателства), че е бил предизвикан да се държи по описания начин от „наглото" - според самия подсъдимия - държание на пострадалия св.Р.. Освен това, подсъдимия по никакъв начин не бил съдействал за разкриване на обективната истина в хода на досъдебного производство, дори не бил изразил съжаление за извършеното. В резултат на неправилната преценка на установените по делото факти, съдът е стигнал при определяне на наказанието на подс.Н. А. до погрешния фактически извод, че били налице многобройни смекчаващи обстоятелства, който извод явно не съответствал на събраните и проверени по делото доказателства. С оглед изложеното постановената присъда в частта й по приложението на общите разпоредби на НК в чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б" от НК досежно определяне на наказанието на подс.А. била неправилна. Предлага се да се измени първоинстанционната присъда, като се увеличи наложеното с нея наказание на подс.Н. А. при приложението на чл.58а, ал.1 от НК в съгласие с пледираното на съдебните прения от представителя на РП – К. по вид и размер наказание.

В съдебно заседание представителят на О. П. К. поддържа протеста и моли същия да бъде уважен.

Подсъдимият лично и чрез защитника си – адв.В.В. счита протеста за неоснователен и моли да се потвърди първоинстанционната присъда, която счита за правилно обоснована и законосъобразна.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК и във връзка с подадения П., констатира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На въззивното следствие са представени и приети доказателства, които не касаят разглеждания случай. Правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят.

С оглед изложеното правилно е прието от фактическа страна следното:

На 25.11.2011г. свидетелят Р.А.Р. - сервитьор в ресторант „Москва” в гр.К., бил на работа за времето от 16.00 часа до 01.00 часа на 26.11.2011г. В заведението имало много клиенти, включително и малки деца, придружени от родителите си по случай празнуване на рожден ден. Около 22.30 часа в ресторанта влязъл подсъдимият А. — бивш сервитьор в същото заведение, който водел със себе си куче с каишка, без намордник. Св.Р. направил забележка на Н. А., че не може да влиза с кучето си в ресторанта. Деецът, който бил във видимо нетрезво състояние, не обърнал внимание на думите му и се настанил на една от свободните маси, а кучето му останало до него. Тъй като Р. около 10 минути не обърнал внимание на Н. А., той станал от масата и отишъл до бара, зад който пострадалия изпълнявал служебните си задължения. Подсъдимия поискал обяснения от Р. Р. защо отказва да му сервира. Последният излязъл пред бар-плота, за да помоли отново клиента А. да изведе кучето от заведението. При това деецът го ударил в лицето с ръка, свита в юмрук, и му казал: „Ще те убия! Ще те смачкам!”. От удара пострадалия паднал на земята, като при опита му да се изправи, върху него се нахвърлило кучето на подсъдимия и го захапало по задната част на бедрото на левия крак. Веднага клиенти на заведението се спуснали към подс.А. и го извели от ресторанта, кучето му също било изведено от присъстващия там св.В. З..

Повиканите на мястото полицейски служители Е.Д. и Д.Х. започнали да снемат обяснения първо от пострадалия Р.Р.. По същото време, около 23.00 часа, деецът започнал от своя мобилен телефон с номер * да звъни на номера на мобилния телефон на свидетеля Р. /номер */ и да му отправя заплахи за саморазправа. При второто от поредните позвънявания от същия телефонен номер, пострадалия включил телефона си на високоговорител, при което се чули следните думи: „От тази вечер започва ада за теб! Ще дойда и ще те убия! Няма повече да видиш бял ден! Майка ти ще еба! Ще те изкормя!". Свидетелят обяснил на полицейския служител Х., който чул изречените по телефона думи, че му се обажда подсъдимия. Впоследствие, след полунощ на 26.11.2011г. и до сутринта, св.Р. продължил да получава по телефона заканителни кратки съобщения от телефонния номер на дееца.

Видно от приложените разпечатки от мобилни оператори, мобилен телефонен номер * е регистриран на името на свидетеля Р.Р., а мобилен телефонен номер * е регистриран на името на Н. А.. Обаждане от номера на подсъдимия към този на пострадалия е регистрирано в 23.30 часа на 25.11.2011г., както и в 23.31 часа на същата дата. На 26.11.2011г. са регистрирани три кратки съобщения, изпратени от мобилния номер на А. към мобилния номер на Р..

От Протокол от 22.02.2012г. за извършен оглед на веществено доказателство - мобилен телефон, собственост на пострадалия Р., се установява, че в 00.32 часа на 26.11.2011г. на същия телефон е получено съобщение от номер * със съдържание „Ада ти почна", в 08.27 часа съобщение със съдържание „Мършо, днеска ще те намеря", а в 08.52 часа съобщение със съдържание „Помияр, ще те намеря".

От приложения трудов договор № 152 от 01.07.2011 г., сключен между „Клуб Москва" ООД гр.С.З. като работодател и Р.А.Р. като работник, се установява, че към инкриминираната дата пострадалия е заемал длъжността „сервитьор” с място на работа Ресторант Москва.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена, позовавайки се на направеното от подсъдимия Н. Е. А. самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло, а именно: свидетелските показания на Р.Р., Ц.Р-К., Е.Т., Д.Х., В.З., писмените доказателства – заверени копия от трудов договор и длъжностна характеристика, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум, детайлна разпечатка от „Мобилтел”, писма от „Глобул” и „БТК”, заключение на съдебномедицинска експертиза, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за СМПИС и др.

При така възприетото от фактическа страна, правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, че подсъдимият Н. Е. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК – на 25.11.2011г. в гр.К. се заканил с убийство на Р.А.Р. от гр.К. в качеството му на длъжностно лице - сервитьор при „Клуб Москва" ООД гр.С.З., при изпълнение на службата му, с думите „Ще дойда и ще те убия! Ще те изкормя!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. От обективна страна изпълнителното деянието е осъществено чрез отправени от дееца към пострадалия думи - „Ще дойда и ще те убия! Ще те изкормя!”, които били възприети от адресата и са възбудили основателен страх от осъществяването им. Деянието е съставомерно по ал.3 на чл.144 от НК, тъй като деецът се е заканил с убийство. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд не всяка отправена заплаха е престъпна, а само тази, която сочи на една по-висока вероятност от реалното й осъществяване, каквато именно се установява в разглеждания случай, предвид факта, че заканата е била предшествана от действия на подсъдимия, сочещи на агресивност на поведението му и повишена вероятност от реално й осъществяване. Престъплението се явява квалифицирано и по ал.2 на чл.144 от НК, предвид особеното качество на пострадалия. Заканата е отправена спрямо Р.А.Р. в качеството му на сервитьор, т.е. длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,б."б" от НК, тъй като му е било възложено да изпълнява със заплата, постоянно, работа свързана с пазене на чуждо имущество при юридическо лице и при отправяне на заплахите към него, пострадалия е изпълнявал служебните си задължения.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от подсъдимия. Същият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият напълно е съзнавал смисъла и значението на отправените от него закани с убийство спрямо св.Р., възприемането им от последния и длъжностното му качество.

По същество, спорът по делото се свежда до справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, което според държавното обвинение следва да бъде „лишаване от свобода” за срок от 4 години, което с приложението на чл.58а, ал.1 от НК да се намали на 2 години и 8 месеца, като се отмени приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че с оглед приложението на чл.373, ал.2 от НПК, относно определянето на наказанието на подсъдимия, е обвързан с разпоредбата на чл.58а. При индивидуализацията на наказанието, съдът е обсъдил обществената опасност на дееца и деянието, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Така, правилно изразеното разкаяние, критичност и съжаление за извършеното, тежкото социално-икономическо положение и младостта на дееца, са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства, а предходно осъждане и лошите характеристични данни за дееца, са отчетени като обстоятелства, отегчаващи отговорността му. Следва да се отбележи, че действително, както се сочи в протеста, направеното от дееца самопризнание в случая не следва да се отчита като смекчаващо отговорността му, както е сторил районния съд, тъй като именно това самопризнание е било и основание производството по делото да протече по реда на гл.ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, последиците от които са по-благоприятно за дееца определяне на наказанието по чл.373, ал.2 от НПК. Освен описаните обстоятелства от значение за определяне на отговорността на дееца, настоящия съдебен състав съобрази и следното: Предвид характера на извършеното, решаващият съд е приел, че обществената опасност на деянието е типичната за този вид престъпления. Настоящата инстанция намира този извод за неправилен, тъй като процесната заплаха е била отправена по телефона, след възникнало преди това спречкване между дееца и заплашвания, когато вече в заведението са пристигнали полицейски служители, които да окажат помощ и съдействие и да осигурят спокойствието и сигурността на св.Р.. Тези обстоятелства, а и факта, че извършителя не е отишъл в заведението целенасочено да се саморазправя и да отправя заплахи към св.Р., а поведението му е било провокирано от отказа на последния да го обслужи, защото бил влязъл в салона с кучето си, правят деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Изложените обстоятелства, наред с описаните смекчаващи такива, следва да се определят като изключителни и многобройни смекчаващи отговорността на дееца, при наличието на които и най-лекото, предвидено в нормата на чл.144, ал.3 от НК наказание - „лишаване от свобода”, би се оказало несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия деяние. Или, с оглед описаното, в случая са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” във вр. с чл.58а, ал.4 от НК, т.е., замяна на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, която норма се явява и по-благоприятна за дееца в сравнение приложението на чл.58а, ал.1 от НК – намаляване с една трета на определеното наказание „лишаване от свобода”, което е по-тежко като вид наказание, до какъвто краен правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Справедливо и достатъчно, отговарящо на конкретно извършеното от дееца противоправно деяние, е наказанието определено от решаващия съд, а именно: "пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 200 часа за срок от 2 години, т.е. по 100 часа на годишно. Това наказание, настоящия състав намира, че е в състояние да изпълните целите на наказанието по чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.

С оглед всичко изложено, настоящата въззивна инстанция намира протестираната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 51/03.07.2012 год. по НОХ дело №406/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.