ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, ……………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 01 ноември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 179 по
описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по искане (подадено е нарочно уточнение) на О.Д.А.,***,
чрез адв. Б., за изменение на протоколно определение № 30/08.09.2022 г.,
постановено по адм. д. № 179/2022 г. по описа на АС – Русе, с което жалбата на А.
против заповед № 2-95-00-200/11.04.2022 г., издадена от областен управител на
Област Русе е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено,
а в полза на ответника са присъдени 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В искането се поддържа, че жалбата на А. не е била докладвана от
съда, ход по същество на делото не е бил даван, а присъждането на разноски в
полза на другата страна било житейски нелогично и неправилно. Писменото
становище, с което се претендират разноски, бил докладвано в отсъствие на
жалбоподателя, поради което не следвало да има никакви процесуални действия,
тъй като делото било отложено. Претендирането на юрисконсултското
възнаграждение било направено с бланкетни фрази и следвало да се реализира при
активна процесуална позиция на страната. Необосновано съдът не е приложил
разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от
Наредбата за правната помощ. Иска се отмяна на определението в частта му
относно разноските, алтернативно се иска намаляване на присъдения размер.
Ответникът по искането – в писмен отговор изразява становище за
неговата неоснователност.
Производството е било образувано по жалба на О.Д.А. срещу заповед № 2-95-00-200 на
областния управител на област Русе, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл служебното правоотношение на оспорващия е било прекратено.
Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание
на 09.06.2022 г. Ответникът е подал становище по съществото на оспорването на
27.05.2022 г., т.е. преди заседанието по делото. С него са били претендирани и
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Делото е било отложено
по молба на оспорващия от 08.06.2022 г., пренасрочено за 08.09.2022 г. С молба
от 07.09.2022 г. О.А. е оттеглил жалбата си, поискал е прекратяване на
производството. С протоколно определение № 30 от следващия ден съдът е оставил
жалбата без разглеждане, прекратил е производството по делото и на осн. чл.
143, ал. 3 от АПК е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Искането е
неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 (изм. - ДВ, бр. 15 от
2021 г.) от АПК когато съдът прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Предходният текст на ал. 3 (обн. ДВ. бр.30 от 11.04.2006 г.) не предвижда присъждане в полза на ответната
страна при прекратяване на производството – „Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски“. Такава възможност е предвидена с
изменението на текста през 2021 г., като същевременно разпоредбата не дължи сметка за причината, поради която
производството е прекратено, макар и по воля на жалбоподателя.
Производството в настоящия случай е прекратено поради наличието на
хипотезата на чл. 159, т. 8 АПК (оспорването бъде оттеглено или бъде извършен
отказ от него.), поради което и разноски се дължат, в случая че са били
своевременно претендирани, на ответната страна. Ответникът е бил представляван
от юрисконсулт – К. и И. – редовно овластени, осъществили представителство и в
двете проведени о.с.з.
Не се спори, че разноските са били претендирани от ответника
именно преди момента на оттегляне на оспорването.
В настоящия случай е без значение обстоятелството дали писменият
отговор, ведно с искането за разноски, е докладван от съда при или в
отсъствието на жалбоподателя. Процесуалните действия на съда са уредени
изчерпателно в Гражданския процесуален кодекс, субсидиарно приложим на осн. чл.
144 от АПК. Нормативната уредба предвижда извършване на процесуални действия в
присъствието на страните само в ограничен брой хипотези, напр. чл. 164, ал. 2;
чл. 193 ал. 2 ГПК, каквато не е настоящата. Индициите на искателя са, че с
докладването на писмения отговор в отсъствието му от съда са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Трайна и непротиворечива е практиката по съдебноадминистративни
дела, че едно нарушение на съда е съществено тогава, когато ако не бе
допуснато, резултат по делото би бил различен. В този смисъл моментът на
докладване на становището на ответника не рефлектира по никакъв начин върху
изводите на съда, тъй като те не могат да променят факта, че искането за
присъждане на разноски е претендирано своевременно.
Твърдението, че претендирането на юрисконсултското възнаграждение
било направено с бланкетни фрази, и следвало да се реализира при активна процесуална
позиция на страната е неоснователно. Няма такова изискване в процесуална
разпоредба за присъждането му. Това твърдение би било относимо в случай, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и насрещната страна е направила своевременно
възражение за тази прекомерност. В случая обаче от ответника е осъществено
активно процесуално участие – изготвен е подробен писмен отговор, в него са
разгледани и обсъдени всички доводи на жалбоподателя, юрисконсултите на
ответника са го представлявали и в двете съдебни заседания, а присъденото
възнаграждение е ориентирано към неговия минимум.
Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 25а, ал. 3 от НЗПП
гласи, че за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по
дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в
съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. Съдът е присъдил
юрисконсултско възнаграждение именно в този диапазон.
Тук следва да се посочи, че по отношение на присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
предвиждаща, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37 от ЗПП препраща
към на НЗПП, а в чл. 24 на Наредбата е предвидено, че по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., тоест присъдено е било
възнаграждение на абсолютния минимум.
Искането като неоснователно следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на осн. чл. 248 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане
на О.Д.А.,***, за изменение на протоколно определение № 30/08.09.2022
г., постановено по адм. д. № 179/2022 г. по описа на АС – Русе, в частта му за
разноските
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването
му пред Върховния административен съд
СЪДИЯ: