МОТИВИ/към решение № 168/30.10.2017г.
по а. н. дело №-476/2017г.
Обвинение против Ц.Б.Х. -
роден на *** ***, български гражданин, българин, с начално образование,
безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН - **********, за това, че от 04.02.2016 г. до 30.08.2017 г. във Велинград, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст — със З.Г.К. ***, с което от обективна и
субективна страна е осъществил престъпния състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
Обвиняемия Ц.Б. Х. в
съдебно заседание се признава за виновен
и не оспорва фактическата обстановка по повдигнатото обвинение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано и
водено срещу Ц.Б.Х. - роден на *** ***, български гражданин, българин, с
начално образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН - **********, за
това, че от 04.02.2016 г. до 30.08.2017 г. във
Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключило брак е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст — със З.Г.К. ***, с което от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав престъпление по
чл.191, ал. 1 НК .
От
събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства се установи,
че обв. Ц.Б.Х. и свидетелката З.Г.К. се познават от дълги години, тъй като
живеят в една махала - в махала „Анезица”. В края на 2015 г. започнали по-често
да се виждат, а в началото на 2016 г. решили да се оженят, и на 04.02.2016 г.
свид.З.К. отишла да живее при обв.Цватен Х. ***, и от тогава двамата заживели
заедно, като мъж и жена, тоест на съпружески начала, но без да са сключили
брак. А от съвместното им съжителство, на 29.11.2016 г. им се родило дете,
момче, И.. Двамата и сега живеят заедно и се разбира.
Свидетелката Г.К.,
която е майка на свидетелката З.К., в
съдебно заседание установява, че действително дъщеря й и обвиняемия Ц.Х. живеят
заедно и че е съгласна с това съжителство. Свидетелката К. която е майка на обв.Х. също
изразява съгласие да живеят заедно. Свидетелката К. установя, че живее със
свидетеля Х. и имат дете. Свидетеля Т.,
който е служител в отдел „Закрила на
детето“ установява , че в Отдел „Закрила на детето“ е постъпил сигнал в който
се посочва малолетната З.К. е подала молба за получаване на помощ за отглеждане
на дете. Проведена е среща със З. и
същата е насочена в Център за обществена подкрепа. Установява, че от
съвместното си съжителство с Ц.Х. имат родено дете , което не е припознато от
бащата. Установява, че и към настоящия
момент продължават да живеят заедно.
Обвиняемия Ц.Б. Х. се признава за виновен и не оспорва
фактическите констатации по внесеното предложение на РП Велинград.
Съдът счита, че след
направения анализ на събрания доказателствен материал по делото по реда на
чл.107, ал.3 от НПК и от показанията на разпитаните свидетели И.Т., З.К., Г.К.
и З.К. се установи по несъмнен начин участието на обв.Х. в изпълнителната
деятелност от обективна и субективна страна-авторството на деянието и виновното поведение, както и
обстоятелствата при които то е било осъществено. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитанания по делото свидетел -служителя на социалните служби
/свид.Т./ за възприемането на направения по-горе извод. За достоверността на
гласните доказателства се изхожда най-вече от тяхната съпоставка с останалия
доказателствен материал по делото от една страна и от друга с тяхната
убедителност, която пък е последица от последователността,обективността и
непосредствеността на тези доказателства. Показанията на социалния работник не
се опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото досежно
главния факт включен в предмета на доказване и релевиращ съставомерността на
деянието - че обв.Х. е заживял на съпружески начала без брак с лице ненавършило
16-годишна възраст. Освен това показанията и на останалите свидетели са
непротиворечиви и непосредствени досежно установяването на главните факти
включени в предмета на доказване по реда на чл.102 от НПК, касаещи авторството
и виновността на обв.Х.. Съдът кредитира тези показания и поради факта, че
вътрешно не са противоречиви досежно изброените по-горе обстоятелства за доказване, а както и поради факта, че
показанията са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и
са последица от прякото изпълнение на служебните им задължения. Освен това дадените в хода на съдебното дирене обяснения
на самия обв.Х. не опровергават установените по-горе обстоятелства, респ.
показания на разпитаните свидетели, нещо повече,самия Х. прави изрични самопризнания
досежно тези факти и обстоятелства. Ето защо съдът намира,че деянието е
съставомерно с доказани елементи от обективна страна за неговата съставомерност
и доказателствата в тази насока са категорични и последователни.
С оглед на горното съдът намира, че обв.Ц.Б.Х.
*** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК , а именно:
- от 04.02.2016 г. до
30.08.2017 г. във Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключило брак е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст — със З.Г.К.
***, поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по делото събрани по
предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и правна страна се установи
по безспорен начин авторството на деянието,участието в деятелността на обв.Х.,
виновното поведение и обстоятелствата при които е осъществено, както и с оглед
на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна
квалификация.
Деянието е извършено при п р я к умисъл, тъй
като обв.Х. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал
настъпването на обществено опасните последици. Този извод следва от цялото волево
поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като обв.Х. е съзнавал
всичките признаци на осъществения състав, искал и е желаел настъпването на
обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на
престъпен резултат.
С ъ д ъ т счете, че в случая следва с
постановения си съдебен акт обв.Ц.Б.Х.
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се
наложи Административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са всички предпоставки на чл.78А от НК при
наличието, на които императивно съдът прилага института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на Административно наказание. За извършеното от обв.Х. умишлено
престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание- се предвижда
наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация, както и
обществено порицание.
Обв. Ц.Б.Х. е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Не е
прилаган до сега спрямо него института на чл.78А от НК, като не са причинени и
имуществени вреди. Наказанието с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК г л о б а
платима в полза на държавата следва да се определи при превес на
смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, съдействието на разследването, добрите му
характеристични данни, съдът счете, че наказанието следва да се наложи в
рамките на законовия минимум от 1000 лева.
По горните съображения бе постановено
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: