Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град Добрич, 05.01.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Диана
Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1592 по описа на ДРС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от
ГПК:
Образувано е по повод искова молба, подадена от „Н. Н. – О.”
ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. О., общ. Д., обл. Добрич,
представлявано от Н. М.Н., чрез упълномощения адвокат Д.Д. – ДАК, с която срещу
Т.А.П. с ЕГН ********** ***, е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 18 200,74 лв, предявен като частичен, целият за 30 000 лв.,
представляваща стойността на претърпените от ищеца имуществени вреди /стойност
на резервни части/, причинени на
собствения му колесен трактор „***”, с рег. ***и прикачения към него инвентар,
в резултат на
настъпило на 03.10.2016г. в с. С., общ. Д. произшествие, предизвикано от
ответника, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са наведени следните обстоятелства: ответникът
притежавал квалификация да управлява колесни и верижни трактори и агретирани
към тях работни машини, както и специлиазирана и специална самоходна земеделска
техника. По силата на договор ответникът се задължил да извърши дисковане на
земеделски имот – нива, находяща се в землището на с. С., общ. Д., с трактор „***”
, с рег. ***и прикачения към него инвентар, собственост на ищеца. В процеса на
изпълнение на възложената работа на 03.10.2016г., управлявайки описания
трактор, ответникът заспал – тракторът останал без контрол, напуснал
обработваемата площ, врязал се в съседен лесозалесителен пояс извън
селскостопанския имот, ударил се в намиращите се горски насаждения и накрая
спрял, срещайки непреодолимо препятствие. В резултат на това тракторът получил
множество повреди. „М.” ЕАД извършило оглед и поправка на увреденото МПС. За
резервни части ищецът заплатил сумата от 18200,74 лв. с ДДС съгласно фактура №
**********/01.11.2016г. на стойност 15088,25 лв. с ДДС и фактура
№*********/31.11.2016г. на стойност 3112,49 лв. с ДДС. Отделно
от това изщецът извършил разноски за поправката и ремонта на увреденото МПС и
общо с резервните части заплатил сумата
от 30000 лв. Резервните части били заплатени на 15.11.2016г., поради което
върху сумата от 18200,74 лв. претендира законната лихва от следващия ден –
16.11.2016г. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че е полагал труд при ищеца по силата на трудов договор, като е заемал
длъжността „***”, поради което отговорността му била ограничена. Сочи, че на процесния
трактор не са правени изискуемите технически прегледи. Оспорва в ремонта на същия
да да са вложени такива части, нуждата от подмяна на които да е възникнала
пряко от твърдяното увреждане. Заявява, че не е присъствал при констатиране
уврежданията на трактора, при монтажа и демонтажа на частите. Твърди, че за
описаното в исковата молба събитие не е съставен констативен протокол. В хода
по устните състезания ответникът, чрез своя процесуален представител, излага
твърдения, че наличието на договор между страните изключва деликтната
отговорност. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира сторените по делото разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения ищцовото
дружество е представило фактура №**********/01.11.2016г. и фактура №**********/03.11.2016г.,
видно от които „М.” ЕАД му е доставило резервни части на обща стойност 18
200,74 лв.с ДДС.
По делото не е спорно, а и видно от преводно нареждане от
15.11.2016г. ищецът е заплатил на продавача „М.” ЕАД стойността на описаните
фактури.
Установява се, че между страните е било налице трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 219/03.11.2016г.,
съгласно който ответникът, считано от 04.11.2016г. е приел да изпълнява
длъжността „***”. На основание чл. 62, ал.2 от КТ на 03.11.2016г. ищцовото дружество е
уведомило ТД на НАП за сключването на трудовия договор. Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 30.12.2016г. със Заповед №
178/2016г. на основание чл. 71, ал.1 от КТ.
Ответникът е представил 3 бр. квитанции за направени от него
вноски в касата на ищцовото дружество в общ размер от 1200 лв.
От заключението на вещото
лице Е.Й. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, оспорено от ответника, се
установява, че за месеците септември и октомври 2016г. от заплатените от
ищцовото дружество суми на ответника за извършване на селскостопански услуги с
колесен трактор „***” няма направени удръжки. След възникване на
трудовото правоотношение между страните за месец ноември от полагащото се на
ответника брутно трудово възнаграждение са направени удръжки за лични
осигурителни вноски и данък по реда на ЗДДФЛ. Вещото лице е установило, че по касовата книга, в която
се описва движението на касовата наличност на дружеството ищец, са налице
записвания за направени от ответника вноски в общ размер от 1200 лв., от които:
с ПКО от 29.10.2016г. в размер на 500 лв. с изписано основание „вноска по
щета”; с ПКО от 30.11.2016г. в размер на 400 лв. с изписано онование „вноска по
щета” и с ПКО от 28.12.2016г. в размер на 300 лв. с изписано основание „уд.
вноска по щета”.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като
пълно, обективно, добросъвестно и компетентно изготвено, кореспондиращо и с
останалите писмени и гласни доказателства по делото.
В проведеното на 25.10.2017г. открито съдебно заседание /л.
57/ ищецът чрез своя процесуален представител признава, че ответникът му е
заплатил сумата от 1200 лв. във връзка с настъпилата щета.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице – инж. Н.Л. дава заключение, което не е оспорено от
страните и според което при настъпване на транспортното произшествие на
03.10.2016г. са нанесени щети по следните части на процесния трактор: по
предния капак /фарове, емблема, екран и детайли по укрепването им/, по
вентилатора, по масления и водния радиаотор и по междинния охладител. Като
причина за настъпване на посочените увреждания експертът е посочил срещане по
време на движение на трактора в горския пояс на непреодолимо препятствие –
дърво, при удара с което горната част на предния капак на трактора се е „натиснала”
назад към двигателя, при което са се деформирали трите охладителя, а масленият
радиатор, междинният охладител и водният радиатор са се изместили. Според
вещото лице е налице причинно - следствена връзка между механизма на настъпване
на произшествието, описан в исковата молба, и установените щети по трактора, като
по делото няма данни по колесния трактор да са съществували технически
неизправности, които да са били причина за настъпилото произшествие. Експертът
определя, че необходимите средства за резервни части и материали за
възстановяване на трактора във вида му отпреди настъпване на увреждането
възлизат общо на сумата от 15 167,28 лв. без ДДС. Според вещото лице
приходите от трите увредени охладителя могат да възлязат на сумата от 100 лв.
без ДДС, поради което дава заключение, че размерът на претърпяната щета в
резултат на произшествието е на стойност 15 067,28 лв. без ДДС. Според
експерта описаните в двете процесни фактури резервни части са пряко свързани с
ремонта на трактора, извършен след увреждането на 03.10.2016г., като всички
закупени части е било необходимо да бъдат вложени в ремонта. Вещото лице
пояснява, че не е установило да са закупени резервни части, които да са били
предназначени за подмяна на части, станали негодни за употреба поради
естественото си изхабяване. Според експерта е налице пълно съответствие на
каталожните номера на доставените и вложени части при ремонта на трактора с
каталожните номера на увредните части.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по
допуснатата техническа експертиза като обективно и компетентно изгответно.
По искане на ищеца по делото са събрани гласни
доказателства, като са разпитани водените от него свидетели Д. Д. К. и А. М.Д..
И двамата свидетели са служители на ищцовото дружество, поради което показанията
им следва на основание чл. 172 от ГПК да се ценят в съвкупност с всички
останали доказателства, с оглед тяхното евентуално пристрастие.
Свид. К. споделя, че в началото на мецес октомври 2016г. Т.П.
е блъснал челно в дърво управлявания от него трактор, тъй като е заспал. В
резултат на увреждането по предната част на трактора били причинени значителни
щети. Ищцовото дружество имало сключен договор с „М.” ЕАД, лизензиран
представител на тракторите „***”, което изпратило техен представител, който да
установи щетите и какви части са необходими за ремонта.
Свид. Д. пояснява, че работи като ***при ищеца, поради което
е бил повикан на мястото на произшествието. При пристигане на мястото
свидетелят установил, че тракторът е блеснат челно в дърво и има множество
повреди по предната част. Споделя, че при настъпване на произшествието
процесният трактор е бил на режим на самоуправление, а водачът Т.П. е заспал, като
тракторът е излязал от обработваемата
площ и се е блъснал в дърво. Свидетелят пояснява, че той е извършил ремонта на
селскостопанската машина, като резервните части били закупени от „М.” ЕАД,
служител на което дружество е извършило оглед на трактора.
Други относими по делото доказателства не са представени.
Въз основа на
така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Доказателствената тежест при исковете по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите е такава, че ищецът следва да докаже, че ответникът е
причинил съответното деяние; че извършеното деяние е неправомерно; че деянието
е причинило вреди; че е налице причинна връзка между деянието и вредите, като
вината на ответника е единственото нещо, което се предполага до установяването
на противното; освен това ищецът следва да докаже конкретния размер на
причинените от ответника имуществени вреди. Подлежат на обезщетяване всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
С оглед наведените от ответника възражения, в негова тежест
е, при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 от ГПК,
е да установи, че към датата на настъпване на деянието е бил в трудово
правоотношение с ищеца.
По делото не се установи, че към дадата на настъпване на
произшествието /03.10.2016г./ между страните е било налице трудово
правоотношение. Видно от представения по делото трудов договор и изслушата
съдебно – счетоводна експертиза трудовото правоотношение между страните е
възникнало впоследствие, считано от 04.11.2016г. Неуспешното доказване на
твърденията на ответника, че отговорността му е ограничена по смисъла на КТ
задължава съда да приложи неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест и да реши спора при фактическо
установяване, че към датата на настъпване на произшествието страните са били
обвързани по силата на договор за изработка /чл. 258 и сл. от ЗЗД/, като
ответникът се е задължил да извърши дисковане на земеделска земя – нива,
находяща се в землището на с. С., общ. Д., със селскостопанска - техника колесен
трактор „***”, с рег. ***, собственост на възложителя „Н. Н. – О.” ЕООД. Договорът
за изработка е двустранен, консенсуален и неформален. Той е съглашение, с което
едната страна - изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съществените условия
на договора обхващат неговия предмет, възнаграждение и изпълнение на
поръчаното. По делото не се спори дали извършеното от ответника е прието без възражения
от ищеца, както и дали ответникът е получил възнаграждение.
Въпреки наличието на облигационно отношение между страните,
в настоящата хипотеза ищецът може да търси обезщетение за претърпяната от него
вреда на деликтно основание. Наличието на договор между страните не изключва
деликтната отговорност, тъй като вредата в случая не е настъпила от
неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства,
осъществяващи фактическия състав на деликт – нарушаване на общото задължение да
не се вреди другиму. В този смисъл е и практиката на ВС и ВКС – ТР №54/1986г.
на ОСГК на ВС, Решение №188/15.06.2012г. по гр.д. №1122/2011г. на III г.о. на
ВКС, Решение №11/03.02.2015г. по гр. д. №3889/2014г. на IV г.о. на ВКС и
Решение №462/11.04.2016г. по гр.д. №1474/2015г.
на IV г.о. на ВКС. Договорната
отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 от ЗЗД, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правилото
да не се вреди другиму е установено в общата част на облигационното право
и не се дерогира от наличността на
договорна връзка. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното
неизпълнение, лошото или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то
и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна са следствие
на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е настъпило от
неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно
отношение, както е в настоящия случай, а от неизпълнение на общото задължение
на всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава
отговорността е деликтна. Увреденият не може сам да избира основанието си
/договорно или деликтно/, то се определя от материалния закон, който се
съотнася към конкретните юридически факти.
В случая вредата не е настъпила в резултат на неточно
изпълнение на задължения по договора за изработка. Увреждането на процесния
трактор не е реализирано като неосъществен, но дължим резултат по
съществуващата облигационна връзка между страните. Резултатът, за който се е
задължил ответника като изпълнител, е обработка на земеделска земя. Увреждането
на трактора е вследствие неизпълнение на общото задължение, произтичащо от закона,
да не се вреди другиму, поради което отговорността е деликтна, а не договорна.
В производството е установен фактът на възникнали в правната
сфера на ищеца имуществени вреди, тъй като в резултат на неправомерното
поведение на ответника е настъпил удар между дърво и собствена на ищеца движима
вещ, като последната е увредена. Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на произшествието и неговия причинител. Съдът намира, че
поведението на ответника при управлението на процесния трактор /последният
заспива и оставя без контрол селскостопанската машина/ е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно приетата и неоспорена техническа експертиза
размерът на претърпяната щета в резултат на възникналото произшествие след
приспадане на приходите, които ищецът може да реализира от продажбата на увредните
охладители, възлиза на сумата от
15 067,28 лв. без ДДС или на 18 080,74 лв. с ДДС. Следва да се има
предвид, че на стр. 4 от заключението по приетата техническа експертиза в
отговора на задача №5 вещото лице е допуснало техническа грешка, като е посочило,
че сборът на стойността на двете процесни фактури, след приспадане на сумата от
100 лв. без ДДС /стойността на увредените охладители/, възлиза на сумата от 15 067,48 лв. –
двете фактури са на обща стойност 15 167,28 лв. без ДДС /12 573,54 лв. + 2593,74
лв./ и след приспадане на сумата от 100 лв. без ДДС размерът на претърпяната
щета е 15 067,28 лв. без ДДС /а не както е посочило в.л. 15 067,48
лв./ или 18 080,74 лв. с ДДС.
По делото не се спори, че ищцовото дружество е собственик на
увредената вещ.
Причинно-следствената връзка между неправомерното поведение
на Т.П. и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на техническата
експертиза и свидетелските показания.
Наличието на вина на ответника се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като ответникът, в чиято доказателствена тежест е
оборването на тази презумпция, не е провел пълно обратно доказване.
Следователно, в производството са установени всички елементи
от фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на Т.П.. В случая следва
да бъде съобразено обстоятелството, че ответникът преди завеждане на делото е
извършил частично погашение на претърпените от ищеца имуществени вреди до размера
на сумата от 1200 лв. Поради това, предявеният иск се явява основателен до
размера на сумата от 16 880,74 лв. с ДДС, като за горницата над тази сума
до предявения размер от 18 200,74 лв. подлежи на отхвърляне.
Относно дължимостта на законната лихва върху главницата.
При вреди от непозволено увреждане лихвата за забава не е
мораторна, а е компесаторна и се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, тъй
като при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана /чл. 84,
ал. 3 от ГПК/. В конкретния случай, доколкото ищецът претендира законната лихва
от 15.11.2016г., а не от датата на деликта /03.10.2016г./, то законната лихва
върху присъдената сума от 16 880,74 лв. се дължи именно от 15.11.2016г. до
окончателното изплащане на задължението:
Относно
отговорността за разноски:
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът
претендира разноски в общ размер от 2129,20 лв., от които: 728 лв. – държавна
такса; 1291,20 лв. – адвокатско възнаграждение и 110 лв. – депозит за вещо
лице. Съобразно изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на
1974,78 лв.
Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. в размер на 77,17 лв. /същият
е сторил разноски в общ размер 1064 лв., от които: 900 лв. – адвокатско възнаграждение,
110 лв. – депозит за в.л. по СТЕ и 2 лв. банков комисион, и 50 лв. – депозит за
в.л. по ССчЕ и 2 лв. банков комисион/.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.А.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „Н. Н. – О.” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. О., общ. Д., обл. Добрич, представлявано
от Н. М.Н., сумата от 16 880,74 лв. /шестнадесет
хиляди осемстотин и осемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ – представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди /стойност на резервни части/ по колесен
трактор „***”, с рег. ***и прикачения към него инвентар, в резултат на настъпило на
03.10.2016г. в с. С., общ. Д. произшествие, предизвикано от ответника Т.П., ведно
със законната лихва от 15.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 16 880,74 лева до претендирания размер от 18 200,74 лв., предявен
като частичен от сумата от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Т.А.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Н. Н. – О.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с. О., общ. Д., обл. Добрич, представлявано от Н. М.Н., сумата от 1974,78 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и
седемдесет и осем стотинки/ – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Н. Н. – О.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.
О., общ. Д., обл. Добрич, представлявано от Н. М.Н., да заплати на Т.А.П. с ЕГН ********** *** сумата от 77,17 лв. /седемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2
от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :