РЕШЕНИЕ
№ 8068
гр. С., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110120687 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П. Д. Ч. против „[фирма], с която са предявени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
от 4912,17 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 4325,68 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.02.2007
г. до 23.03.2022 г. поради погасяването им по давност и поради липса на облигационно
правоотношение.
В исковата молба ищецът П. Д. Ч. твърди, че за периода от 01.11.2006 г. до
30.04.2018 г. ответното дружество „[фирма] начислило по партидата на имот с аб.№
306466, находящ се на адрес: [адрес] сума за главница в общ размер на 4912,17 лева и
сумата от 4325,68 лева, представляваща лихва за забава. Поддържа, че не дължи
горепосочените суми, поради изтекла погасителна давност, както и поради липса на
облигационни отношения с ответното дружество. Излага подробни аргументи в
подкрепа на твърдението си, че описаните в исковата молба вземания имат периодичен
характер и се погасяват по давност по реда на чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Ищецът обуславя
правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че с писмо от 02.10.2019
г. и фактура № 001801078951 от 31.12.2021 г., ответното дружество претендира
заплащането на процесните суми, като заплашва ищеца със „съдебни действия“. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови
1
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от
4912,17 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 4325,68 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.02.2007 г. до 23.03.2022
г. поради погасяването им по давност и поради липса на облигационно
правоотношение. Претендира заплащане на направените в хода на производството
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който признава, че вземанията са погасени по давност към датата на подаване на
исковата молба. Поддържа, че вземанията за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, за които
е приложима кратката тригодишна давност. Във връзка с изложеното в исковата молба
твърдение за липса на валидно облигационно правоотношение не е изложено
становище. Претендират се разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено писмо с изх.№ от 02.10.2019 г. от ответното дружество
до ищеца, с която последния е уведомен за неплатени суми за топлинна енергия за
процесния период. Предупреден е, че при неплащане в предоставения с писмото срок,
ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на вземането.
По делото е приложена и фактура, издадена от „[фирма] – настоящ ответник и
получател ищеца, в която освен дължими суми за топлинна енергия за отчетния
период, са посочени като дължими и суми за минал период. В тази насока е и справка
по партидата на имота.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в настоящото производство ответникът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че спорните права са възникнали – в
случая, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди за
жилище, находящо се в гр.С., ж.к.“Надежда“, бл.270, вх.7, ап.143.
През процесния исков период отношенията между доставчика и потребителите
2
на топлинна енергия се уреждат от Закон за енергетиката /Обн.ДВ.бр.107 от 09
декември 2003 г./. Съгласно §1, т.42 ДР на ЗЕ в редакцията му към процесния период
потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно цитираната законова норма, е достатъчно
да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В конкретния случай ищецът оспорва да е в облигационно отношение с
„Топлофикация С.” ЕАД, като ответникът, въпреки изричните указания на съда, че в
негова тежест е да докаже наличието на облигационно правоотношение между него и
ищеца, както и че не сочи доказателства за горепосочените обстоятелства, не проведе
пълно и главно доказване в тази насока.
С оглед предходното, при липса на доказателства, че ищецът притежава или е
притежавал качеството „потребител“ на топлинна енергия през процесния период,
искът следва да бъде уважен само на това основание.
В исковата молба ищецът е навел и кумулативно основание за недължимост на
процесната сума, а именно, че вземането на „Топлофикация С.” ЕАД за процесния
период е погасено по давност, поради което съдът дължи произнасяне и в тази насока.
С оглед разпоредбата на чл.155, ал.1 ЗЕ и приложимите към процесния период Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла
на чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
– месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В
този смисъл са и задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба,
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно вземанията на
„Топлофикация С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок.
Предвидения в чл.111, б„в” ЗЗД, тригодишен срок с изтичане, на който
вземанията на ответното дружество се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно,
тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени.
3
Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния. С оглед на това и
предвид датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2022 г., то погасени се
явяват всички вземания до 18.04.2019 г.
Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от данните по
делото е, че ищецът е освободен от заплащане на дължимата по производството
държавна такса. С оглед предходното и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата от 369,52 лева, представляваща дължимата по
производството държавна такса, от чието заплащане ищецът е бил освободен.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищцата и адвокат И.А. Н. е, че същите са се договорили, че
процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Видно още от
договора и приложения по делото списък по чл.80 ГПК е, че адв.Н. претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. Въпреки, че съгласно чл.38, ал.2
ЗА съдът не е обвързан от сочения размер, то доколкото той не надвишава минималния
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, съдът приема, че ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на адв.Н. възнаграждение в претендирания от него размер от 500,00 лева.
В конкретния случай не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото
ответникът не е признал иска така, както е предявен. В отговора на исковата молба не
се изразява становище, още по-малко признание относно твърденията на ищеца за
липса на валидно облигационно правоотношение между страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. Д. Ч., ЕГН **********
срещу „[фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес], отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от общо 9237,85 лева, от която: сумата от 4912,17 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.11.2006 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 4325,68 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата, начислена за периода от 01.02.2007 г. до 23.03.2022 г.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „[фирма], ЕИК [еик], със седалище и
адрес на управление: [адрес] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата от 369,52 лева, представляваща дължима по
производството държавна такса, от чието заплащане ищецът е бил освободен.
ОСЪЖДА „[фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адвокат И.А. Н., член на Адвокатска колегия – гр.С., с адрес на
упражняване на дейността: [АДРЕС], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в
размер на 500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5