№ 982
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С.М.М.
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Частно
наказателно дело № 20221110203885 по описа за 2022 година
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Н. СП. - се явява лично, доведен от ареста на
„Г.М.Димитров”.
В залата се явява адв. И.В. от САК – служебен защитник на обвиняемия
от ДП.
За СРП се явява прокурор Л.Д..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата страните и съобрази характера
на производството, намира, че процесуални пречки за даване ход на делото в
настоящото съдебно заседание не са налице, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ по представена
лична карта № *********, издадена от МВР - София на 05.08.2020 г.:
Г. Н. СП. - роден на ...... в гр. ...., ..........., с настоящ адрес в гр. ........,
ЕГН: **********.
Съдът върна личната карта на служителите на РД-Охрана.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в наказателното
производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съда,
прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи. Нямаме искания
по хода на съдебното следствие по чл. 274 и чл. 275 НПК. Да се даде ход на
съдебното следствие.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава докладва, че производството е по реда на
чл.65 НПК и е образувано по молба с посоченото правно основание от
обвиняемия Г. Н. СП., с която се прави искане за изменение на изпълняваната
по отношение на него мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-
лека такава.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбата. Няма да соча нови
доказателства.
2
АДВ. В.: Поддържам молбата. Представям писмени доказателства - 1
брой етапна епикриза от 13.12.2021 г. и също така 3 броя амбулаторни листа
от 13.12.2021 г., от 13.07.2020 г. и от 06.07.2020 г. за здравословното
състояние на моя подзащитен. Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Считам, че същата е
неоснователна. Запознах се с представените от защитата днес писмени
доказателства и не възразявам да бъдат приети по делото. Няма да соча
доказателства.
СЪДЪТ счита, че представените в днешното съдебно заседание
медицински документи - етапна епикриза и 3 броя амбулаторни листа са
относими към предмета на делото, респективно и като такива не е налице
пречка същите да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание
от защитника на обвиняемия писмени доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и на основание
чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства
и писмени доказателствени средства по досъдебно производство № 225 ЗМК
1630/2021г., по описа на ... пр. пр. № 33276/2021 г. по описа на СРП.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл. 286 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТНИКЪТ: Моля да уважите молбата на моя подзащитен за
изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
На 30.01.2022 г. моят подзащитен е привлечен в качеството на обвиняем и от
тогава му е взета мярката за неотклонение „задържане под стража“. Оттогава
до настоящия момент са минали 2 месеца, като през този период не са
извършвани никакви процесуални следствени действия. Изминалият период
от време се явява новонастъпило обстоятелство с оглед и на съдебната
практика. От друга страна, моля да се вземе предвид и здравословното му
състояние. Имал е проблем с десния глезен и периодично е получавал
обостряне на състоянието си и се нуждае от лечение. Моля да вземете
предвид, че той е с установена самоличност и адресна регистрация и не
съществува опасност да се укрие. Такава опасност не е била налична и към
първоначалния момент на определяне на мярката му за неотклонение. От
друга страна е осъждан, но към 2018 г. е изтърпял наказание по двете
осъждания и след излизането си от затвора е започнал работа като санитар.
Същият е с добри характеристични данни и не съществува към настоящия
момент интензитет на опасност от извършване на друго престъпление, затова
моля да вземете предвид доводите, които той е изложил в жалбата си и да
измените мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека
такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля молбата ми да бъде уважена. Имам работа и
искам да я запазя. Получавам минимална работна заплата, но имам
задължение към наеми и кредити, които не съм погасявал до момента поради
задържането си. Има къде да живея. Повече от 2,5 години живея в този
социален дом. Няма друго какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна и моля да я оставите без
уважение. От първоначалното вземане на мярката за неотклонение са
изминали около 2 месеца и са извършвани процесуални следствени действия
4
в рамките на тези два месеца, които не налагат участието на обвиняемия.
Извършват се процесуални следствени действия ритмично и не се налага
участието на обвиняемия. И към настоящия момент считам, че са налице
всички изискуеми предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 от НПК.
Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление,
което е тежко умишлено по смисъла на НК и към настоящия момент, след
анализ на събраните доказателства и след първоначално взетата мярката за
неотклонение „задържане под стража“, не е оборено обоснованото
предположение, че обвиняемият е автор на инкриминираното деяние.
Анализът на събраните материали соча към този извод. СРП никога не е
считала, че обвиняемият има реална опасност да се укрие, но е налице
опасност да извърши друго престъпление. Лицето е привлечено като
обвиняем за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив и е
осъждано. Деянието е с обществена опасност, като се касае за кражба,
извършена от дома на пострадалата. Същата му се е доверила и го е пуснала в
дома си, тя също така е и възрастна жена с ниски доходи. По отношение на
здравословното състояние на обвиняемия, днес представените писмени
доказателства не сочат за силно влошено здравословно състояние, което да е
несъвместимо с пребиваването му в следствения арест. В ареста се оказва
медицинска помощ на задържани лица и същият може да се възползва, в
случай на необходимост, от медицинска помощ. Срокът на задържане е в
рамките на разумния такъв. Разследването е към своя край и следва да се
изпълнят насоките на първоинстанционния съд за установяване
местонахождението на останалите отнети вещи, а в тази насока обвиняемият
не съдейства. Предвид всичко изложено, моля да не уважавате искането за
изменение на мярката за неотклонение, тъй като към настоящия момент
единствената адекватна такава е „задържане под стража“.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моят крак в монета е в рани, това не е лъжа. Целият
крак в момента е син. Моля за по-лека мярка.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
5
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл.65 НПК.
Образувано е по депозирана молба от обвиняемия Г. Н. СП., за
изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение от
„задържане под стража” в по-лека такава.
В настоящото производство съдът дължи да изследва законността на
продължаващото задържане на обвиняемия с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като извърши преценка, продължават ли да са
налице всички предпоставки, обуславящи действието на най-тежката мярка за
неотклонение.
Извършвайки тази проверка, съдът формира следните изводи:
Защитникът на обв.С. – адв. В., без да оспорва наличието на обосновано
предположение за авторството на деянието, излага доводи за липсата на
кумулативно предвидените предпоставки за продължаване на задържането, а
именно - от укриване или извършване на друго престъпление. Акцентира се
върху обстоятелството, че обв.С. има работа, която му е необходима да
погасява задълженията си по кредити, че същият е с установен по делото
адрес, като липсва каквото и да е опасност да се укрие. Навежда се освен
това, че обвиняемият е с влошено здравословно състояние, с периодично
обостряне, което ведно с обстоятелството, че от задържането на последния до
настоящия момент са изминали два месеца, без по делото да са извършвани
процесуални следствени действия, обуславя необходимостта от изменение на
взетата спрямо С. мярка за неотклонение.
Обвиняемият се солидаризира с тезата на своя защитник, като отново
излага, че има работа и иска да я запази, тъй като следва да погасява
задължения за наеми и кредити.
Представителят на прокуратурата излага доводи за необоснованост на
формулираното искане, доколкото същото е аргументирано не въз основа на
фактите и доказателствения материал по делото. Застъпва становище за липса
на промяна в обстоятелствата, обусловили вземането на първоначалното
ограничение на правата на обвиняемото лице. Счита, че формираната по
делото доказателствена съвкупност е достатъчна по обем и съдържание, за
аргументиране на обосновано предположение за авторството на деянието като
първа и основна предпоставка за потвърждаване действието на
упражняваната върху обвиняемия процесуална принуда. Приема за даденост
и към този момент наличието на опасност от извършване на друго
престъпление, с оглед данните за обремененото съдебно минало на
6
обвиняемия. Сочи също така, че представените писмени доказателства в
днешното съдебно заседание не навеждат за силно влошено здравословно
състояние на обв.С., което да е несъвместимо с пребиваването му в
следствения арест.
По изложените аргументи намира, че молбата на обв.С. за изменение на
мярката му за неотклонение следва да се остави без уважение.
На първо място следва да бъде отбелязано, че в настоящото
производство съдът не е обвързан с произнасянето на предходни състави по
въпроса за адекватната мярка за неотклонение, а е длъжен да извърши
суверенна преценка за наличието на предпоставките за задържане по чл.63,
ал.1 НПК, респективно да сподели становище дали те съществуват и към този
момент предвид изминалия период от време, през който лицето е фактически
задържано. Спрямо Г. Н. СП. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ с определение на СРС от 02.02.2022 г. Изтеклият период от време от
датата на фактическото му задържане до настоящия момент възлиза на 1
месец и 27 дни. Същевременно, обв.С. е привлечен за извършено тежко
умишлено престъпление с правна квалификация по чл.196, ал.1, т.1 във вр.
чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ НК.
При съвкупната преценка на приобщения по делото доказателствен
материал, формираното първоначално обосновано предположение за
участието на обвиняемия в инкриминираното деяние, настоящия съдебен
състав намира, че не е разколебано. В тази насока релевантна информация за
каузалния принос на С. е изводима пряко от показанията на свидетеля А.Г.А.,
споделяща възприети от нея факти, които с оглед хронологията на своите
проявления и обвързаността им с конкретни действия на обвиняемия,
обуславят реализация на елементите на инкриминираното престъпно
посегателство. Изявленията й според настоящия съд на този етап позволяват
извеждане на хронология за настъпили в действителността събития.
Изложеното от същата е вътрешно балансирано и съответстващо на
присъщата на съхранен спомен логична последователност. На следващо
място показанията на свидетеля кореспондират и с фактите, изводими от
протокол за доброволно предаване, както и от протокол за претърсване и
изземване, действие, извършено в съответствие с изискванията на НПК, без
констатирани процесуални пороци, засягащи материалната му
доказателствена сила и обективирано по надлежния ред.
Така изброените по-горе гласни и писмени доказателства се
възприемат от този съд като непредубедени, последователни и вътрешно
непротиворечиви. Доколкото по делото не се разкриват доказателствени
източници, опровергаващи достоверността на изброените дотук, според този
съдебен състав наличието на обосновано предположение, при това с
относително висок по степен интензитет, за извършено деяние и неговото
7
авторство, не се явява разколебано и към настоящия етап от производството.
По отношение предвидените в закона алтернативно дадени опасности
този съдебен състав констатира, че действително липсва такава от укриване
на обвиняемия. С. е с установена самоличност и известен по делото адрес,
което индицира негова трайна фактическа обвързаност с посочено населено
място, като липсват доказателствени източници за обосноваване на склонност
у обвиняемото лице към радикална промяна на местоживеенето му.
Същевременно, опасността от извършване на друго престъпление, към
момента продължава да е пряка и непосредствена, а не хипотетична.
Индивидуалните особености на инкриминираното по делото престъпление,
ведно с наличието на предходни осъждания, при това и за престъпления
видово обособени като посегателства срещу неприкосновеността на чуждата
собственост, обосноваващи и хипотезата на опасен рецидив, се явяват
доказателство за сравнително устойчив стереотип на поведение, изграден у
С., негативната му нагласа спрямо охранени от закона обществени отношения
и недостатъчно формиран контрамотив за въздържане от общественоопасни
прояви.
Отделно от това, в контекста на гаранциите за законосъобразното и в
разумни срокове протичане на производството, съдът обсъжда и изтеклия
срок на задържането, който винаги би се явил ново обстоятелство, което
следва да се вземе предвид при преценката за изменение или не на вече
взетата мярка за неотклонение, в каквото насока са и част от доводите на
защитника на обвиняемия. В конкретиката на случая съдът намира, че не са
изтекли разумните срокове за упражняване на тази форма на ограничение в
правната сфера на обвиняемия според критериите, както на българското
законодателство, така и на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
Този съд намира, че принципът на хуманност, който следва неизменно
да бъде съобразяван при определянето на степента на ограничение на
конституционно гарантираното право на лична свобода, не е поставен в
противоречие с най-тежката мярка за неотклонение в настоящия казус.
Представената на вниманието на съда необходимост от полагане на труд от
страна на обв.С. за обслужване на банкови кредити и наеми, не сочи на
новонастъпили обстоятелства, които следва да се преценяват с оглед
разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК. Изтъкнатите факти не са в състояние да
послужат и като достатъчна обосновка на предложената защитна теза за
утвърдено правосъзнание и отсъствие на склонност към девиантни прояви.
Така споделени, те са били даденост още към момент, предхождащ датата на
задържането на обвиняемия. Същевременно е очевидно, че обстоятелства от
този порядък не са изиграли и възпираща роля спрямо мотивацията на
обвиняемия да реализира своето противоправно поведение. Поради това и
такива доводи не могат да натежат при преценката на съотношението между
интереса на обществото и правосъдието от една страна, и правата на
8
отделната личност и презумпцията за невиновност, от друга, в контекста на
обсъждане на разумността за предприетото спрямо обвиняемия фактическо
ограничение.
На следващо място престоят на обв.С. в условията на ареста, към
настоящия момент е в период по-кратък от два месеца. Съдът намира, че този
срок не накърнява основните му човешките права. Продължителността на
задържането съответства на сложността на делото, поведението на
участниците в процеса и това на компетентните органи по неговото
провеждане, в която връзка следва да бъде отбелязано, че по делото са
извършвани процесуални следствени действия, в които обаче участието на
обвиняемия не е било необходимо. Отделно от това съдът намира, че
представените в днешното съдебно заседание етапна епикриза и 3 броя
амбулаторни листа, действително установяват здравословен проблем, свързан
с долен крайник на обвиняемия, като същевременно обаче не индицират за
влошено здравословно състояние, несъвместимо с условията на арестните
помещения, още повече, че при наличие на необходимост, обв.С. би могъл да
се възползва от медицинска помощ и в ареста, в който се изпълнява мярката
му за неотклонение.
В съответствие с гореизложеното, съдът намира, че към настоящия
момент единствено адекватна и съответстваща на целите на чл.57, ал.1 НПК,
мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, която ще послужи за
законосъобразно развитие на производството и ще гарантира баланса между
правата на личността и интересите на обществото, които се защитават в
наказателния процес, е мярката за неотклонение „задържане под стража”.
При тези мотиви и на основание чл.65, ал.4 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Н. СП. с ЕГН ********** –
обвиняем по досъдебно производство № 225 ЗМК 1630/2021г. по описа на ...
пр.пр. № 33276/2021г. на СРП за изменение на мярката му за неотклонение от
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И
ПРОТЕСТИРАНЕ В 3-ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.
В случай на жалба или протест, НАСРОЧВА делото пред СГС за
05.04.2022 г. от 10.00 ч., за когато обвиняемият и защитникът му - уведомени
от днес.
В случай на жалба да се осигури конвоирането на обвиняемия.
Препис от настоящия протокол да се издаде на страните при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,11 ч.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10