РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Бургас, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120105858 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Г. И. Д. и Г. И. Д. против П. В.
Ч. иск за делба на съсобствен недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.613.354.1.37 по кадастралната карта на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б.,
***, брой нива на имота: едно, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 45,75 кв.м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж -
07079.613.354.1.38, под обекта - 07079.613.354.1.35, над обекта - 07079.613.354.1.39, ведно с
прилежащото избено помещение с площ от 8,19 кв.м., както и 1,763 % ид.ч. от общите части
на сградата и 1,763 % ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата, равняващи се на 54,07 кв.м. ид.ч., при следните дялове: по 1/4 ид.ч. за
всеки от ищците и 1/2 ид.ч. за ответника. Твърди се, че процесният апартамент е бил закупен
от бабата на страните – П. Л. Д. на 12.11.1987 г., към който момент тя е била вдовица, като
след нейната смърт на *** г. собствеността върху имота е преминала върху нейните двама
наследници – децата й М. Г. Ч. и И. Г. Д. при равни квоти. На *** г. е починал И. Г. Д., като
негови наследници са ищците по делото и същите са придобили неговата ½ ид.ч. от имота
при равни квоти, а на 04.11.2020 г. М. Г. Ч. е дарила собствената си ½ ид.ч. от имота на
ответника П.Ч., като по този начин между страните е възникнала процесната съсобственост.
Ищците също така твърдят, че многократно са правили опити да уредят отношенията си с
ответника, но същият не е бил съгласен, поради което е предявен настоящият иск. В
исковата молба е заявено също така, че от смъртта на И. Г. Д. до настоящия момент
процесният имот се ползва само и единствено от ответника, поради което ищците са
отправили покана до ответника да им заплаща обезщетения за ползването на собствените им
идеални части от имота в размер на по 100 лв. за всеки от тях, считано от 04.11.2020 г.
1
Ищците не се явяват лично и не изпращат процесуален представител в съдебно заседание,
редовно призовани, представени са писмени доказателства.
Така предявеният иск за делба е с правно основание чл. 34 от ЗС, като същият е
допустим
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в
който предявеният иск за делба е оспорен, като неоснователен, тъй като процесният
апартамент не е съсобствен между страните. Ответникът твърди, че е установил свое
владение върху имота със знанието и съгласието на И. Г. Д. и от лятото на 2010 г. до
настоящия момент упражнява еднолично, несмущавано и непрекъснато владение върху
него, с което е придобил по давност притежаваната от неговия вуйчо собственост върху ½
ид.ч. от имота. Заявено е също така, че през лятото на 2009 г. отношенията между ищците и
техния наследодател И. Д. са се влошили до степен на нетърпимост, поради което
последният се е дистанцирал от тях, заявил е, че процесният апартамент ще е за ответника и
му е предал владението върху него. На следващо място ответникът твърди, че от началото
на лятото на 2010 г. е установил свое владение върху имота, сменил е входната врата и
ключа на апартамента и е започнал да извършва основен ремонт в него – подменил е
дограмата, изкъртил е старите инсталации и ги е подменил с нови, подменил е подовите
настилки, изкъртени са фаянсови покрития в банята и са сменени с нови, изкъртен и
подменен е санитарният фаянс, подменено е старото обзавеждане и оборудване. Ответникът
твърди, че установеното от него владение е било манифестирано както по отношение на
трети лица, така и по отношение на неговия вуйчо – наследодателят на ищците, като
последният е казал на трето лице, което е искало да наеме имота, че апартаментът вече е на
ответника и той може да реши дали да го отдава под наем. Предвид горното се твърди, че
целият имот е собственост на ответника в резултат на изтеклата в негова полза придобивна
давност и дарение от майка му, поради което се моли искът за делба да бъде отхвърлен и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът се явява лично и
с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа отговора, ангажирани са
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е приложено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот
от 12.11.1987 г., с който П. Л. Д. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. Б., ***, със застроена площ от 45,75 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-
тоалетна и коридор, ведно с прилежащото му избено помещение с полезна площ от 8,19
кв.м., както и ведно с 1,763 % ид.ч. от общите части на сградата и 1,763 % ид.ч. от правото
на строеж върху терена.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Г. И. Д. – съпруг на П.
Д., който е починал на *** г., се установява, че към датата на придобиване на горепосочения
имот П. Д. е била вдовица, т.е. същата е придобила правото на собственост върху целия
имот.
Представено е и удостоверение за наследници на П. Д., от което е видно, че тя е
починала на *** г. и е оставила за свои наследници по закон дъщеря си М. Г. Ч. и сина си И.
Г. Д., т.е. след смъртта на П. Д. правото на собственост върху процесния апартамент е
преминало върху двамата й наследници, при равни квоти.
И. Г. Д. е починал на *** г., като негови наследници по закон са ищците Г. И. Д. и Г.
И. Д..
По делото е представено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
04.11.2020 г., с който М. Ч. е дарила на сина си П. В. Ч. своята ½ ид.ч. от процесния имот.
2
Като доказателство по делото е представено уверение, издадено от „ДИДЖИТАЛ
КОМУНИКЕЙШЪНС“ ООД на 20.10.2021 г., в което е посочено, че П.Ч. е абонат на
интернет към дружеството на адрес гр. Б., ***, от м. октомври 2010 г. до датата на издаване
на документа.
Представени са и копия на товарителница на куриерска фирма „ЕКОНТ“ от
26.05.2014 г., както и на имейл – потвърждение за направена от ответника на 24.01.2015 г.
поръчка на холов ъгъл, като и в двата документа като негов адрес е вписан адресът на
процесния имот.
Представено е и копие на личната карта на ответника, издадена на *** г., от която се
установява, че постоянен адрес на ответника е именно адресът на процесния апартамент.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите П. И. и М. Р. (без родство със
страните), и М. Ч. (майка на ответника).
Св. И. заявява, че е приятел на ответника и е бил наемател на процесния апартамент
от 2007 г. до началото на 2010 г., а наемодател му е бил вуйчото на П.Ч. - И. Д.. В началото
на 2010 г. Д. му казал, че от тук нататък трябва да се разбира с П. за наема на апартамента,
тъй като владението на имота вече е негово. Свидетелят говорил с П.Ч. и той му казал, че не
може да остане в апартамента, защото ответникът искал да влезе във владение на имота.
Свидетелят останал в имота до края на м. януари 2010 г., след което П.Ч. започнал да прави
ремонт на апартамента, а свидетелят му помагал за много неща. Свидетелят не знае след
това И. Д. да е искал от П.Ч. да му върне владението на имота.
Св. Ч. твърди, че от началото на м. юни 2009 г. до края на м. ноември 2009 г. брат й
И. Д. живял в нейния дом, тъй като бил в процес на развод със съпругата си, както и бил
отстранен от семейното им жилище, а след това също продължил да ходи често у тях. След
Нова година синът й П. казал, че ще си търси квартира, за да излезе под наем, като тогава И.
Д. му казал, че няма нужда да си търси квартира, а да отиде да живее в процесния
апартамент. Брат й също така казал, че няма да остави този апартамента на децата си, тъй
като бил много огорчен от тях във връзка с показанията им по водено от бившата му съпруга
дело за домашно насилие. Казал също така, че ако свидетелката подари на сина си нейната
половина от апартамента, той също ще му даде своята половина.
Св. Р. твърди, че познава П.Ч. и семейството му, тъй като са съседи на ***, а ищците
познава бегло, като ги е виждал там много рядко като деца. Заявява, че след като бабата на
П. е починала, в процесния апартамент са живяли родителите на П., той и сестра му, като
свидетелят винаги е знаел, че апартаментът е тяхна собственост, а сега знае, че е
собственост на П., който живее в имота от началото на 2010 г. Свидетелят твърди, че се е
срещнал с П. и неговия вуйчо в деня, когато ответникът се е нанасял в апартамента, като
вуйчото му казал, че П. е новият собственик на апартамента и бил доста въодушевен от
това. Според свидетеля, П.Ч. сменил входната врата на апартамента, сменил тръбата на
мръсната канализация, разменил местата на стаите, като от спалнята направил кухня и
обратно, сменил дограмата на апартамента, правил и други ремонти поетапно. Свидетелят
твърди, че всички съседи знаят, че П. е собственик на този апартамент, тъй като той участва
във всички общи събрания и във всички ремонти на входа. Заявява, че от началото на 2010 г.
до момента не е виждал друг, освен П., да идва в имота или някой да е заявявал претенции
към него.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск за делба е
неоснователен и недоказан, тъй като ответникът доказа твърдението си, че е едноличен
собственик на целия имот на посочените от него основания, а именно – ½ ид.ч. от имота
притежава по силата на договор за дарение, сключен с неговата майка, а останалата ½ ид.ч.
е придобил в резултат на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност. Извод за
придобиване на половината от имота чрез давностно владение се налага от събраните по
делото свидетелски показания, тъй като от показанията и на тримата свидетели е видно, че
3
най-късно от м. февруари 2010 г. ответникът е установил владението си върху целия имот,
което владение е било упражнявано явно, непрекъснато и необезпокоявано, като това
владение е продължило над 10 години и продължава и към настоящия момент. С оглед на
това съдът намира, че с изтичането на 10-годишния давностен период ответникът е
придобил правото на собственост върху притежаваната от вуйчо му, а след неговата смърт –
от ищците, ½ ид.ч. от имота, съответно ищците са загубили правото си на собственост върху
тази част от имота и към момента единствен собственик на имота е ответникът П.Ч., тъй
като останалата ½ ид.ч от апартамента му е била дарена от неговата майка. Поради това и
тъй като по делото не се доказа твърдението на ищците, че процесният имот е съсобствен
между тях и ответника, съдът намира, че предявеният иск за делба на имот е недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В отговора на ответника се съдържа искане за присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски, но по делото липсват доказателства той да е направил такива разноски,
поради което искането му е неоснователно.
С оглед отхвърлянето на иска за делба и на осн. чл. 9 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от ищците следва да заплати по
сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ***, и Г. И. Д., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, против П. В. Ч., ЕГН **********, от гр. Б., ***, иск за делба на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.613.354.1.37 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, шест, едно, три, точка, три, пет,
четири, точка, едно, точка, три, седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ***, брой нива на имота: едно, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 45,75 кв.м., при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж - 07079.613.354.1.38, под обекта - 07079.613.354.1.35,
над обекта - 07079.613.354.1.39, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 8,19
кв.м., както и 1,763 % ид.ч. от общите части на сградата и 1,763 % ид.ч. от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, равняващи се на 54,07 кв.м.
ид.ч., при следните дялове: по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците и 1/2 ид.ч. за ответника.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.).
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4