Решение по дело №358/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И. В. М., [ЕГН]; с адрес [населено място], обл. София, [улица] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, чрез адв. М. И. Я., АК Пазарджик, срещу Решение № 2/02.01.2024 г., постановено по АНД № 1837/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0005415/27.06.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, с което касатора е санкциониран по следния начин:

1. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, изречение второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на М. е наложена глоба в размер на 10,00 лева.

2. За нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, изречение второ във връзка с чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на М., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, изречение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

С постъпилата по делото молба с вх. № 2996/11.06.2024 г. е представен болничен лист на адв. Я., която твърди, че поради влошено здравословно състояние не може да се яви в съдебно заседание. Иска да бъде даден ход на делото и поддържа касационната жалба. При условията на евентуалност, ако касационната съдебна инстанция приеме, че М. е извършил нарушение, то наложената глоба да бъде намалена до законовия минимум по „чл. 53 от ЗЗП“. Предявени са и други искания.

Ответникът по касационната жалба – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе (ОО АА) Русе, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита постановеното решение на въззивния съд за правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна поради липса на касационни основания за отмяна на същото.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на И. В. М. против Наказателно постановление № 38-0005415/27.06.2023 г., издадено от директора на РД АА Русе, с което на жалбоподателя са наложени две административни наказания глоба за установени нарушения на ЗДвП – при проверка от контролни органи М. не е представил контролен талон към СУМПС, а отделно от това е установено превишаване на количеството товар (въглища), който превозва с транспортното средство.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, изложени са подробни мотиви поотделно за всяко от извършените нарушения и съответно наложените наказания.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Сочи се в сезиращата този съд жалба, че оспореното въззивно съдебно решение е необосновано, но това е касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК. Възражението е несъстоятелно. Съгласно чл. 63в от ЗАНН Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят неправилно се позовава на касационните основания по АПК (чл. 209) вместо тези по чл. 348 от НПК, където необосноваността не е предвидена като касационно основание. В този смисъл всички доводи в касационната жалба относно необосноваността на оспореното решение следва да бъдат оставени без разглеждане.

Подробно изложените доводи и теоретични постановки относно целта на наказанието, неговия размер, настъпилите правни последици в патримониума на М. и други в касационната жалба и във връзка с „безупречното поведение“ биха били относими само за случай, в който поведението на М. се оценява като участник в движението в лично качество, но конкретния казус не е такъв. Наложената санкция на М. е в качеството на професионален водач на тежкотоварно МПС, който превозва товар над разрешената допустима маса без необходимите разрешения за целта и с това предизвиква последици, засягащи неограничен кръг лица.

Касационния състав посочва, че напълно споделя мотивите на Районен съд – Русе и относно наличието на значително нарушение извършено от М., включително относно позоваването на Приложение I от Регламент 2016/403 от 18.03.2016 г. на Комисията за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Във връзка с молба с вх. № 2996/11.06.2024 г. съдът посочва следното: Представен е Болничен лист Е20242000164, от който се установява, че адв. Я. е в отпуск по болест за периода 04.06.2024 г. – 26.06.2024 г., но не е представено съответното удостоверение по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. С молбата се иска даване ход на делото „в наше отсъствие“ като вероятно се има предвид в отсъствие на касационния жалбоподател М. и неговия процесуален представител адв. Я.. Заявено е, че се поддържа изцяло касационната жалба, като се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушено право на защита, като се иска отмяна на същото, като съдът вече изложи мотиви във връзка с неоснователността на тези твърдения. Заявено е и следното искане „При условията на евентуалност, ако счетете, че доверителят ни е действал недобросъвестно, молим това да бъде счетено за маловажен случай при първо такова нарушение и решението да бъде ИЗМЕНЕНО, като наложената глоба да възлиза в рамките на законовият минимум по чл. 53 от ЗЗП.“. Искането е неотносимо – съдът изложи мотиви за липсата на маловажност, не е ясно кой точно закон визира адв. Я. с абревиатурата „ЗЗП“. Ако е допусната техническа грешка и се има предвид Закона за пътищата, то е недопустимо преквалификацията на извършеното от М. нарушение по друг нормативен акт, различен от този в наказателното постановление. След като изрично и с главни букви в началото на молбата е записано, че се иска даване на ход на делото, в абзац трети отдолу нагоре на стр. 2 от молбата е посочено „При евентуално даване ход на делото по същество…“, което е явно противоречие с първоначалното искане на процесуалния представител на М.. Съдът вече посочи, че така представения болничен лист не може да се приеме за валиден при липса на представено едновременно с него медицинско удостоверение по образец. Не са изложени причини, поради които М. не може да се яви в съдебно заседание. Съдът не намира за необходимо да даде възможност на адв. Я. да представи писмени бележки тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и като съобрази нормата на чл. 143 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, разноски в полза на касационния жалбоподател не се следват.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/02.01.2024 г., постановено по АНД № 1837/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.