№ 283
гр. Русе, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20234500100363 по описа за 2023 година
Предявен е иск е с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът Р. М. Д. твърди, че на 05.03.2023 г. около 02.30 часа в гр. Русе
на кръстовище, образувано от бул. „Липник“ и ул. „Дебър“ е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, управляван от Р. М. Д. и
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, управляван от Х. Х. В.,
както и лек автомобил „Мерцедес“, управляван от С. С. Ч..
Относно механизма на ПТП твърди, че л. а. „Фолксваген“, модел
„Голф“, управляван от В. се движел по бул. „Липник“ и в района на
кръстовището с ул. „Дебър“, поради грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата, съгласно ЗДвП, управлявал с несъобразена висока
скорост и по този начин реализирал удар с л. а. „Фиат“, модел „Стило“,
управляван от Р. Д..
В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП ищецът,
явяващ се водач на лек автомобил „Фиат“, модел „Стило“ претърпял тежка
политравма, изразяваща се в следните увреждания: Контузио капитис;
Множествени счупвания на ребра – закрити; Фрактура на стерналния край на
дясна ключица; Пиоторакс без фистула; Охлузни наранявания по окосмената
част и лицевата част на главата; Контузио торакоабдоминалис; Руптура
диафрагме синостра постравматика; Руптура на кух коремен орган;
1
Пневмоторакс синистра; Емфизема субкутанеа торацис; Фрактура стерни;
Фрактура клавикуле синистра; Фрактура косте I-V ет VIII синистра; Фрактура
скапуле синистра; Фрактура Th1 ет L5 ет прешлени; Фрактура процеси
трансверзи Th1 ет Th4; Фрактура коксе; Фрактура ранус супериор ет
инфериор ос пубис ет; Фрактура ацетабули синистра; Фрактура ос сакрум.
Твърди се в исковата молба, че за този инцидент е образувано ДП,
което продължава към настоящия момент и не е приключило.
Ищецът счита, че отговорността за ПТП е на водача Х. В., тъй като е
нарушил разпоредбите по ЗДвП, като е управлявал с несъобразена висока
скорост, имало е видимост, имало е знак за ограничение на скоростта, не се е
съобразил с конкретната пътна обстановка, с характера и интензивността на
движението, както и с конкретните условия, в резултат на което е причинил
ПТП.
Причинителят на вредата, в качеството си на водач на МПС, имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, поради което
предявява претенция за обезщетение на вредите към застрахователя ЗАД
„Армеец“ АД.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от К3 на 10.04.2023 г. ищецът
депозирал писмена застрахователна претенция пред ЗAД „Армеец“ АД, във
връзка с което била образувана щета при ответното дружество. Ответникът
уведомил c писмо ищеца, че за да пристъпи към разглеждане на щетата е
необходимо да представи допълнително и заверени копия на документи във
връзка с воденото досъдебно производство, както и влязъл в сила краен акт, с
който същото приключвало, както и удостоверение за банкова сметка.
Ищецът представил част от документите, с които успял да се снабди, но
застрахователят отказал да разгледа претенциите по същество и да определи
обезщетение на увреденото лице, за което счита, че на основание чл. 429, ал.
3 от КЗ му се дължи лихва за претърпените неимуществени и имуществени
вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 10.04.2023 г.
Ищецът твърди, че като пострадало лице и в трудоспособна възраст – на
21 години, вследствие на описаните травматични увреждания в резултат на
процесното ПТП, е претърпял болки и страдания, продължителен престой в
болница, психологически проблеми, не е настъпило пълно възстановяване
като то продължава и към настоящия момент, което го довело до тежка
2
депресия. Преди инцидента спортувал в Училищна спортна школа гр. Русе по
бойно изкуство и спорт „Джудо“, като е печелил поредица от състезания. Бил
изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен
с желание да живее, ценен от всички близки и приятели, бил усмихнат, весел
и приятен човек, а в момента нямало и следа от този човек, не можели да го
разпознаят близките и приятелите. С оглед на това счита, че следва да бъде
възмезден за тези претърпени болки, страдания и неудобства със сумата от
500 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2023 г.
Претендира и сумата от 7 764 лв. имуществени вреди, за което е
изложил твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че
представляват разходи за операции, болничен престой, медицински
консумативи, прегледи, транспорт и др. Претендира и законната лихва върху
претенцията за имуществени вреди със същата начална дата – 10.04.2023 г.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените
искове, като признава само наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Прави искане за спиране на производството и счита, че не са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. На
първо място оспорва механизма на ПТП, счита че не е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача Х. В., същият не е управлявал с
превишена или несъобразена с конкретните пътни условия скорост. Твърди,
че единствената причина за настъпване на ПТП е виновното и противоправно
поведение на ищеца в качеството му на водач на л. а. „Фиат“, модел „Стило“.
На следващо място твърди, че Р. Д. е управлявал автомобила след употреба на
алкохол и с несъобразена с конкретните пътните условия скорост, навлязъл в
кръстовището при забранителен сигнал на светофарната уредба, евентуално
ако не е била в работещ режим, не е спазил пътните знаци, указващи пътя с
предимство, поради което счита, че Д. е навлязъл в кръстовището без да спре
на знак „Стоп“ и е отнел предимството на водача на л. а. „Фолксваген“, модел
„Голф“. Твърди, че Р. Д. не е намалил скоростта при наличие на
необходимост и не е спрял, както и че е управлявал автомобила със скорост
надвишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък.
Евентуално възразява, че дори и да бъде установено, че водачът на
3
„Фолксваген“, модел „Голф“ се е движил с несъобразена скорост, това му
поведение не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Счита, че е
налице самоувреждане, което изключва отговорността на Х. В., респективно и
на неговия застраховател.
Оспорва и всички твърдени имуществени и неимуществени вреди.
Твърди, че не са настъпили всички посочени травматични увреждания.
Оспорва наличието на „посттравматичен стресов синдром“, безсъние и
депресия. Възразява да са направени разходите, заявени като имуществени
вреди.
Оспорва причинно-следствената връзка между произшествието и
всички описани в исковата молба имуществени и неимуществени вреди.
Твърди, че ищецът е имал предходни травми, които също са допринесли за
по-продължителния възстановителен период. Ищецът се е занимавал със
спорт, което е свързано с травми. Счита, че не е налице причинно-следствена
връзка между процесното събитие и бъдещата необходимост от смяна на
тазобедрената става. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на водача на „Фолксваген“, модел „Голф“ и хипотрофията
на мускулатурата на долните крайници на ищеца.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като счита, че е налице съществен принос от страна на
ищеца за настъпването му поради употреба на алкохол, неспиране на знак
„Стоп“, отнемане на предимство, управление с превишена скорост. Поради
това счита, че исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени. Евентуално счита,
че предявеният размер на обезщетението не съответства на критериите за
справедливост, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за законна
лихва с твърдението, че застрахователят не е изпаднал в забава. Евентуално
оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва. Моли да
се отхвърлят всички искове. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
Не е спорно, че на 05.03.2023 г. на кръстовище, образувано от бул.
„Липник“ и ул. „Дебър“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Фиат“
модел „Стило“ с рег. № *** управляван от ищеца Р. Д. и лек автомобил
„Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № ***, управляван от Х. В.. Не е спорно,
4
че последният водач се е движил по бул. „Липник“, а ищецът – по ул. „Дебър“
в посока към кръстовището. Не е спорно, че ищецът е получил множество
телесни увреждания.
Спорно е дали Х. В. е нарушил правилата за движение по пътищата.
Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 1357/2023 г.
по описа на Районна прокуратура Русе, по което до приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, няма привлечено към наказателна
отговорност лице.
По делото е прието като неоспорено заключение на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, видно от което
ищецът е получил следните травматични увреждания, които могат да бъдат
получени при ПТП на 05.03.2024 г.: охлузвания по лицето и главата; счупване
на лява ключица; счупване на лява лопатъчна кост; счупване на второ, трето,
четвърто, пето, шесто, седмо, осмо, девето, десето и единадесето ребра в
ляво; счупване на телата на първи гръден и пети поясен прешлени; счупване
на левите напречни израстъци на втори, шести и седми гръдни прешлени;
контузия на левия бял дроб; колекция от въздух в ляво плеврално
пространство; подкожен емфизем в ляво на гръдния кош; травматично
разкъсване на левия купол на диафрагмата, наложило оперативното й
зашиване; колекция от кръв в областта на напречното дебело черво и малкото
було; счупване на тазови кости: горното и долното рамо на лява пубисна кост;
ацетабулума в ляво (многофрагментна фрактура-луксация) и на кръстната
кост в ляво, наложило метална остеосинтеза; ретроперитонеална колекция от
кръв в малкия таз; охлузвания по горните и долните крайници. Тези
увреждания са довели до следните усложнения: гнойно възпаление на
плеврата в ляво, наложила оперативна интервенция; ателектази на левия бял
дроб, наложили бронхаспирация чрез бронхоскопия. Така установените
травматични увреждания и свързаните с тях усложнения могат да се
квалифицират по медико-биологични признаци като разстройство на
здравето, временно опасно за живота; трайно затрудняване на движенията на
снагата за срок повече от тридесет дни; трайно затрудняване на движенията
на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни и трайно затрудняване
на движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни. Касае се
за съчетана травма с увреждания на гръдния кош в ляво, корема, таза в ляво и
5
гръбначния стълб, пряко застрашаващи живота на пострадалия, затова
първоначално в спешен порядък са извършени оперативни интервенции и
интензивно лечение с цел избягване на летален изход. При тези интервенции
се възстановяват и увредени структури с цел избягване на късни усложнения,
след което се предприема консервативно лечение на счупванията. На втори
етап, след овладяване на животозастрашаващото състояние, се пристъпва към
оперативно лечение на по-тежките травматични увреждания на опорно-
двигателната система, а на по-късен етап обикновено се провеждат курсове от
физиотерапия и рехабилитация, с цел подобряване на обема на движенията в
увредените анатомични области и намаляване на болковия синдром.
Отбременяването на левия долен крайник на ищеца е продължило 1 месец,
след което до 2,5 месеца е започнало постепенно натоварване. За лечение на
получените от Р. Д. травматични увреждания са проведени общо 3
оперативни интервенции: На 05.03.2023 г. е извършена лапаротомия; ревизия
на коремната кухина; зашиване на левия купол на диафрагмата и поставяне на
гръден дрен в ляво. Интервенцията е била животоспасяваща за овладяване на
животозастрашаващи увреждания на гръдния кош и в коремната кухина,
възстановяване на разкъсаната диафрагма и възстановяване на анатомичното
разположение на гръдните и коремните органи и е продължила 3 часа и 30
минути. След коремната оперативна интервенция e наложена директна
скелетна екстензия с цел лечение на счупването на ляв ацетабулум (счупване
на таза в областта на лява тазобедрена става) и е продължила до изписване на
пациента от УMБAЛ „Канев“ AД Русе на 17.03.2023 г., след което отново е
бил поставен на директна скелетна екстензия от 30.03.2023 г. до 10.04.2023 г.
На 27.03.2023 г. е извършена видеоасистирана торакоскопия; декортикация на
плеврата в ляво; лаваж и дренаж. Оперативната интервенция е ендоскопска и
е извършена за лечение на възникналото като усложнение гнойно възпаление
на плеврата в ляво като е продължила 1 час и 40 минути. На 10.04.2023 г. е
извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с канюлиран винт.
Оперативната интервенция е извършена за лечение на счупването на лява
хълбочно-кръстна става, чрез поставяне на един кaнюлиpaн винт с дължина
110 мм, в областта на таза в ляво и е продължила 45 минути. Целта е била да
се стабилизира счупването в областта на лява xълбoчнo-кръстна става и
фрактура на сакрум в ляво. Поставеният метален имплант не подлежи на
задължително премахване, но може да се отстрани при тъканна непоносимост
6
или данни за възпалителен процес, както и да бъде премахнат по желание на
пациента. Вещите лица са описали подробно последователността на
хирургичните действия на медицинските екипи при извършване на трите
интервенции и са посочили, че същите са били с голям обем и сложност и
завишен интраоперативен риск на последната, поради възможност в
оперираната област да се засегнат нервни коренчета. На Р. Д. е проведено
болнично лечение общо 40 дни, за периода от 05.03.2023 г. до 13.04.2023 г.,
като е бил с поставен уретрален катетър във връзка със спешната оперативна
интервенция от 05.03. до 17.03.2023 г. Според вещите лица към момента не се
налага извършване на допълнителни оперативни интервенции по медицински
показания, но счупването в областта на лява тазобедрена става се очаква да
доведе до постепенно развитие на дегенеративни промени в нея, които от
своя страна да доведат до функционални увреждания до степен на
невъзможност за движение в ставата. Радикален метод за лечение на това
очаквано усложнение е ендопротезиране на засегнатата тазобедрена става
(поставяне на изкуствена става). Вещите лица са посочили какъв е
възстановителния и лечебен период за всяко от получените увреждания на
ищеца, като до шест месеца очакванията са за пълно функционално
възстановяване с изключение на счупването в областта на лява тазобедрена
става, при която се очаква постепенно развитие на дегенеративни промени и
влошаване на функцията до степен на невъзможност за движение. При
уврежданията, които са установени при ищеца, са обичайни болки с нисък
интензитет, но с продължителен характер в областта на лява тазобедрена
става, при физически натоварвания и при промяна в атмосферните условия,
като се очаква тези болки да персистират за дълъг период от време – с
години, дори и за цял живот. Вещите лица установяват, че при Р. Д. е
настъпило сравнително добро функционално възстановяване на
уврежданията, придвижва се самостоятелно, без помощни средства.
Наблюдава се минимално ограничение само при външна ротация. Ако обаче
не се оперира многофрагментната фрактура на ацетабулума, се очаква
развитие на остеоартроза и посттравматичен артрит (дегенеративни промени
в ставата), а c времето се очаква да настъпи хипотрофия на мускулатурата и
скъсяване на крайника. По тялото на ищеца вещите лица са установили
белези с различна форма, размери и пигментация, свързани с хирургичните
интервенции, извършени във връзка с травматичните увреждания. При такива
7
увреждания, каквито са установени при Р. Д., болките са с голям интензитет,
главно в областта на счупванията на кости и са най-силни в периода от
получаване на травмата до прилагане на анестезия в болничното заведение. B
следоперативния период също cе усещат болки със значителен интензитет,
които обичайно се купират с обезболяващи медикаменти. B периода на
болничното лечение болки със значителен интензитет се усещат също и в
процеса на раздвижване. По време на болничното лечение в периода от
05.03.2023 г. до 13.04.2023 г. Р. Д. е бил на постелен режим и не е можел да се
придвижва самостоятелно, а след извършената оперативна интервенция на
таза започва движение с помощни средства до 10.07.2023 г. – патерици и
бастун, а към момента не се нуждае и не употребява помощни средства за
придвижване. Придвижва се самостоятелно, като движенията в ставите му са
в обем достатъчен за извършване на ежедневните дейности, има леко
ограничение само при завъртане на крайника навън. Ищецът е бил интубиран
по време на оперативната интервенция, извършена на 05.03.2023 г. с цел
осигуряване на изкуствена вентилация по време на операцията и в ранния
следоперативен период. Пациентът е бил интубиран и при следващите две
оперативна интервенции на 27.03.2023 г. и на 10.04.2023 г., както и при
извършване на бронкоскопията на 31.03.2023 г. отново с цел осигуряване на
изкуствена вентилация по време на интервенциите.
Вещите лица сочат, че разходните документи за медицински
консумативи и услуги, пряко свързани с лечебния процес на ищеца са
канюлиран винт 7,5 мм, титaний – 1 бр. и сет за ортопедична операция № 1 –
1 бр. За последващото домашно-амбулаторно лечение на пациента са били
необходими: патерица подмишнична – 1 бр.; повдигач мобиак 15 см c кaпaк;
приходилка двустепенна; стол за баня с омекотени подлакетници. Описаният
превоз също е бил необходим за транспортирането на пациента от
болничното заведение в гр. Русе до болничното заведение в гр. София.
Разходите за ползване на самостоятелна стая и придружител, макар и да не са
пряко необходими за лечението, са свързани с подобряване на удобството за
пациента по време на болничното лечение. Разходът за разширена
консултация, заедно със спешна манипулация, свързана с възстановяване на
ацетабулума в ляво в амбулаторни условия от 27.05.2023 г., за която е
представена фактура по делото, е свързан с проследяване състоянието на
пациента по отношение уврежданията на опорно-двигателната система.
8
Според вещите лица настъпването на дегенеративни изменения в
неоперираната лява тазобедрена става няма да се повлияят от провеждането
на рехабилитация, а е по-подходящо балнеолечението, което може да повлияе
благоприятно и на болковия синдром, както и бъдещо оперативно лечение
при настъпване на остеоартоза. Това би наложило в бъдеще ендопротезиране
на лява тазобедрена става. До настоящия момент ищецът не е извършвал
рехабилитация и/или физиотерапия във връзка с процесните увреждания,
няма и противопоказания във връзка с претърпяната от него гръдно-коремна
травма. При ищеца са установени травми и заболявания, предшестващи
датата на процесното ПТП, но те не могат да се свържат с установените
травматични увреждания, които са получени при ПТП от 05.03.2023 г.
Според вещите лица установеният „мозъчен оток“ най-вероятно е свързан c
инфекциозно заболяване, констатиран е през 2018 г. и тъй като се касае за
преходно патологично състояние на мозъка, същото не може да се отрази
върху състоянието на пациента към 2023 г. или към настоящия момент.
За установяване на обстоятелствата относно вината на водачите и
механизма на ПТП е назначена автотехническа експертиза. Вещото лице дава
заключение, че произшествието е настъпило на 05.03.2023 г. около 01.26 ч. в
гр. Русе на кръстовище, образувано от бул. „Липник“ и ул. „Дебър“, между л.
а. „Фиат Стило“ с рег. № ***, управляван от Р. М и л. а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № ***, управляван от Х. В.. Водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ се
движел с много висока скорост по бул. „Липник“, а в същото време л. а.
„Фиат Стило“ се движел по ул. „Дебър“ в посока към кръстовището. Ищецът
не спрял пред пътен знак „Б2“ и навлязъл в кръстовището със скорост около
20 км/час, като отнел предимството за движение на другите автомобили. При
движение по описания начин двата автомобила се сблъскали в средата на
кръстовището в лентата за движение на л. а. „Фолксваген Голф“. След удара
л. а. „Фолксваген Голф“ блъснал спрял пред кръстовището в другото платно
л. а. „Мерцедес“ с рег. № *** и продължил движението си в неговото платно
на бул. „Липник“ до пълно спиране, а л. а. ,,Фиат Стило“ продължил напред
след удара и спрял в другото платното за движение зад л. а. „Мерцедес“. От
удара настъпили дълбоки деформации по двата автомобила, като се
задействали въздушните възглавници, а водачът на л. а. „Фиат Стило“ Р. М
бил тежко ранен. Основната техническа причина за произшествието, според
вещото лице, са действията на двамата водачи на процесните МПС – водачът
9
на л. а. „Фиат Стило“ Р. М не спира пред пътен знак „Б2“, за да пропусне
другия автомобил, движещ се по улица с предимство, като е имал техническа
възможност да възприеме л. а. „Фолксваген Голф“, но не е преценил неговата
скорост и рисковано е навлязъл в кръстовището. Водачът на л. а. „Фолксваген
Голф“ Х. В. също е нарушил ЗДвП, като се е движил с много висока скорост в
населеното място, с което е създал опасност за другите участници в
движението. Не са установени технически причини по автомобилите, които
да са в причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието. Според
вещото лице причините за настъпване на ПТП са изцяло от субективен
характер и зависят от действията на двамата водачи. Относно пътната
характеристика на мястото на настъпване на ПТП, вещото лице сочи, че
произшествието е настъпило в прав участък в двете платна за движение на
бул. „Липник“ в кръстовището с ул. „Дебър“. Платната на двете улици били
покрити с гладък дребнозърнест асфалт без неравности и деформации в
участъка на ПТП и при суха настилката. Платното за движение на бул.
„Липник“ в посока KAT е с 3 ленти за движение непосредствено преди
кръстовището с обща широчина 10,60 м, а платното за движение на
булеварда в посока бул. „Скобелев“ е с две ленти за движение, преди
кръстовището с ул. „Дебър“, като непосредствено преди кръстовището има
изменение на широчината на платното и лентите за движение стават три с
обща широчина 9,10 м (дясна – 3,20 м, средна – 2,80 м и лява – 3,10 м). След
кръстовището с ул. ,,Дебър“ бул. „Липник“ е с широчина 8 метра. Пътните
ленти са отделени една от друга с бяла непрекъсната маркировка. Ул. „Дебър“
е с двупосочно движение – в посока към бул. „Липник“ лентите за движение
са две – лява за направо и наляво и дясна за движение надясно по бул.
„Липник“. При кръстовището на стоп линията ул. „Дебър“ е широка 12,80 м, a
при базовата линия е 19,20 м. B дясно на тротоара пред стоп линията е
поставен пътен знак „Б2“, кръстовището е регулирано със светофарна уредба,
която към момента на ПТП не е работила и движението е регулирано с
поставените пътни знаци. B участъка на ПТП няма други поставени пътни
знаци за ограничаване на скоростта, като на това място тя е 50 км/час.
Мястото на удара между двата автомобила е на около 8-9 метра преди OP и на
около 5 метра вляво от базовата линия, в лентата за движение на л. а.
„Фолксваген Голф“ по бул. „Липник“. Скоростта на л. а. „Фиат Стило“,
управляван от ищеца в началото на удара е била около до 19 км/час, докато
10
скоростта на л. а. „Фолксваген Голф“ в началото на удара с лек автомобил
„Фиат Стило“ е била около 107 км/час. При така установените скорости,
вещото лице определя като опасна, зоната за спиране на л. а. „Фолксваген
Голф“ от 116,75 м. Опасната зона за спиране на същия автомобил при
разрешената скорост от 50 км/ч е 37,30 м. Опасната зона за спиране на л. а.
„Фиат Стило“ при установената скорост от 19 км/ч е 10,75 м. Изводът на
вещото лице е, че водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ не е имал време да
реагира на възникналата опасност и не е предприел аварийно спиране,
предвид липсата на спирачна следа в неговата лента. Вероятно късно е
възприел действията на другия водач като опасност и не е очаквал внезапно
навлизане в кръстовището на л. а. „Фиат Стило“ от второстепенната ул.
„Дебър“. Вещото лице установява, че автомобилът на ищеца пресича стоп
линията в 01:26:50 ч без да спре на пътен знак „Б2“ пред кръстовището, като
ударът с другия лек автомобил настъпва в 01:26:52/53 ч. Опасност за
движението възниква при пресичане на стоп линията и навлизане на л. а.
„Фиат Стило“ в кръстовището. Отстоянието на л. а. ,,Фолксваген Голф“ от
мястото на удара в момента на възникване на опасността за неговия водач, е
определена при липса на спирачни следи от автомобила по пътната настилка,
на 68,40 м. При установената скорост на движение от 107 км/ч,
произшествието не е било предотвратимо от страна на водача на л. a.
„Фолксваген Голф“ чрез спиране, но е било предотвратимо при движение с
разрешената скорост от 50 км/ч за пътния участък. Ищецът от своя страна е
имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране на
стоп линията пред кръстовището, на пътен знак „Б2“ и пропускане на л. а.
,,Фолксваген Голф“, след което да навлезе в кръстовището без да пречи на
другите участници в движението. Вещото лице сочи, че в началото на удара
лекият автомобил на ищеца се е движил направо през кръстовището и е бил
под 90 градуса спрямо траекторията на другия автомобил. По тази причина
ударът е бил челно- страничен спрямо цялата лява страна на л. a. „Фиат
Стило“. При такъв удар върху тялото на ищеца са действали много големи
странични инерционни сили. Ударът е бил в средната колона, където е тялото
на водача и където измерената деформация на купето е била около 35 см. Към
началото на описания удар между предната страна на л. a. „Фолксваген Голф“
и страничната лява част на л. a. „Фиат Стило“ са възникнали инерционни
сили за тялото на ищеца в първоначалния момент наляво. Под действието на
11
тези сили тялото му се е изместило обратно на направлението на удара, т. е.
наляво. Предпазният колан не е ограничил движението на тялото наляво и
вероятно е настъпил удар с вътрешните корпусни детайли в лявата част на
автомобила, независимо от задействаната странична въздушна завеса. Силата
на тези удари е пропорционална на ускорението, което е действало върху
тялото на водача и зависи от скоростта на автомобила и теглото на водача.
След изравняване на скоростите на двата автомобила тялото се премества
надясно. Предпазните колани на процесните леки автомобили са c триточково
окачване към купето и с комбинирано придържане на тялото в областта на
корема и гърдите. При правилно поставяне горната част на колана притиска
тялото към облегалката на седалката в областта на гърдите, a долната част
преминава през корема и придържа тялото към облегалката в областта на
коремно-поясната част на тялото. При възникване на инерционни сили върху
тялото напред, колана ограничава неговото движение напред, като
свободното движение на тялото е средно до около 20 см в горната му част при
правилно поставен и изправен колан. При високи скорости на автомобилите
инерционните сили върху телата напред са много големи и при блокиране на
коланите върху гърдите и корема на пътниците остават характерни следи от
действието на колана. Предпазните колани, с които са оборудвани двата
процесни автомобила не са ефективни срещу странични инерционни сили
върху телата на пътниците. При такова движение настъпва страничен удар на
главата и тялото на водача в корпусни детайли на автомобила в лявата част на
салона, ако няма странични възглавници и завеси.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените КСМЕ и
АТЕ, като компетентни, пълни и обосновани.
В подкрепа твърденията на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите ДП Д.а – майка на
ищеца и МДК – втора братовчедка на ищеца. Св. Д.а изнася данни за
интензитета на болките и притесненията вследствие причинените му телесни
увреждания от процесното ПТП. Докторите давали 20 % шанс за живот на
сина й, той бил в кома, а свидетелката припаднала, затова видяла Р. по-късно,
когато излязъл от кома, на третия ден. Р. бил дълго време на лечение в
УМБАЛ „Канев“, после се наложило да бъде преместен в болница „Пирогов“,
където отново се влошил и трябвало да му се извърши повторна операция на
белия дроб, защото е отказал. Вследствие на това получил инфекция и повече
12
от месец и половина положението било неконтролируемо. През цялото време
на лечение свидетелката била с него и виждала, че няма нищо общо с
предишния Р. – бил коренно променен, изнервен, стресиран, бълнувал
непрекъснато, не можел да спи спокойно, събуждал се. След като бил изписан
от болницата, Р. имал нужда от помощ за всички ежедневни и битови нужди.
Помагали всички – сестра му, която учела в Медицинския институт и имала
някакви познания, полагала медицински грижи в къщи. Продължили да се
борят с инфекцията за уринирането, поставяли инжекции за разреждане на
кръвта и лекарствата, изписани от професора. Р. изпитвал адски болки през
това време, непрекъснато му се виело свят. Ходел с проходилка, но след 3-4
месеца успял да я замести с патерици. Заради счупения таз не можел да сяда и
ползвал специална тоалетна. Баща му помагал за къпането, но било трудно и
се наложило да вземат специален стол и възглавничка. На мястото, където
бил дренажът и където му вливали лекарствата имало огромни белези, както и
на кракът, освен това ходел на една страна заради счупения таз, походката му
била променена, накуцвал. И към настоящия момент имал постоянни болки в
таза. След катастрофата спрял да общува, бил изнервен, често сънувал
кошмари и викал насън. Преди инцидента Р. бил много усмихнато и щастливо
дете, тренирал джудо, с приятелката му се подготвяли за състезание в София,
но след катастрофата всичко приключило. Вследствие на уврежданията той
не можел нито да тренира, нито да бяга. Станал притеснителен, изобщо не
мислел за спорт. Психически не бил възстановен. Св. К твърди, че преди
катастрофата всеки ден били заедно, а след това спрели да излизат. За пръв
път видяла Р., когато го изписали от болницата – той не разговарял с никого,
искал да стои сам, а преди това бил много спокоен човек. След катастрофата
спрял да тренира, защото нямало как, нямал възможност дори да се движи и
затова не се виждал абсолютно с никого. Изпитвал страх да шофира и не
шофирал. Чували се много рядко по телефон, само ако свидетелката го
потърсела. Бил много по-затворен, не общувал, не живеел нормално, не се
чувствал добре, имал много травми.
За установяване обстоятелствата около възникването на процесното
ПТП, е разпитана свидетелката С. С. Ч., която е била очевидец и водач на
третия пострадал в произшествието автомобил. Твърди, че излизала от
паркинга на „Кауфланд“ от страната на „Мосю Бриколаж“ и се включила на
бул. „Липник“. На кръстовището със светофара, който не работел, тъй като
13
било вечерта след 12 часа, подала ляв мигач, за да влезе в пресечката към
„Ялта“. Спряла на кръстовището, за да изчака движещите се по бул. „Липник“
от насрещното движение. Платното имало по три ленти във всяка посока,
като тя била в най-лявата. В насрещната лента забелязала сив „Голф 4“, който
карал бързо и давал сигнал с къси/дълги светлини, които тя възприела като
предупреждение да не завива, защото той кара бързо. Зад него имало друг
автомобил, който също карал бързо и според свидетелката двата автомобила
се гонели. Л. а. „Голф“ преминал моста и в момента, в който се доближил до
кръстовището от лявата страна, т.е. от улицата, в която тя искала да влезе,
излязло черно „Рено“, което не спряло да даде предимство и с Голфа се
ударили. Ударили и нейната кола и тя се изместила настрани. Свидетелката
инстинктивно си затворила очите и в този момент колата й била блъсната,
като не видяла самия удар. Имало знак „Стоп“ на улицата, от която излязло
момчето с Реното. Свидетелката е сигурна, че колата била черна, но не и дали
е „Рено“. Имало запис от камерите, който тя гледала, когато давала показания
в КАТ, затова си спомняла абсолютно всичко и можела да го възпроизведе.
Видяла как голф-ът удря реното странично, което при сблъсъка минало до
нейната кола и спряло зад нея. Сблъсъкът бил доста силен, голфът се обърнал
настрани и с предницата си ударил колата на свидетелката. На двата
автомобила фаровете, номерата и други части били под нейната кола. В
момента, в който голфът преминавал, реното излязло без да спре, без да се
огледа. Минал доста бавно, но не спрял и не се огледал, не дал и мигачи,
защото продължил напред. Момчетата, които се гонели – от голфа и другия
автомобил, излезли и казали, че голфът е карал със 140/150 км, както и, че на
голфа километражът е забил на 120 км. Свидетелката се обадила на тел. 112 и
започнала да оглежда колата си, защото под нея имало вода, масло, фарове,
броня, стъкла и други части от автомобилите.
Съдът намира, че показанията на свидетелите, преценени и от аспекта
на възможната заинтересованост на св. Д.а, следва да се кредитират напълно,
като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от писмените
доказателства и от експертизите по делото.
По делото е установено, че с молба с вх. № 100-1065/10.04.2023 г. на
основание чл. 380, ал. 1 от КЗ пострадалият, чрез пълномощника си, е
отправил претенция за обезщетение на неимуществените и имуществени
14
вреди до ЗАД „Армеец“ АД, придружена с копия на констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, история на заболяването, фактури и пълномощно, но
липсват данни застрахователната компания да е изплатила обезщетение.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им. Съдът счита, че са доказани всички елементи от състава на
непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД. Писмените и гласните
доказателства по делото, както и заключенията по приетите комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи потвърждават наличието
на причинно-следствена връзка между противоправното деяние на деликвента
и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалия. В тази
връзка, неоснователни са наведените в отговора на исковата молба
възражения относно механизма на ПТП и вината на ищеца за неговото
настъпване, управление на МПС от страна на ищеца след употреба на алкохол
и с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, както и преминаване
през кръстовището при забранителен сигнал на светофарната уредба.
Неоснователно е възражението, направено в условия на евентуалност, че дори
и водачът на л. а. „Фолксваген“ да се е движил с превишена скорост, това
негово поведение не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а е
налице самоувреждане на ищеца, неоснователно се оспорват и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди. Въз основа на констатациите на
вещото лице по АТЕ, съдът намира за установен по безспорен начин
механизма на настъпване на ПТП и ролята на участниците в него, както и че
ударът е бил непредотвратим от страна на водача на л. а. „Фолксваген“ при
15
установената за него скорост за движение от 107 км/ч (повече от два пъти над
разрешената за този участък), поради което съдът намира, че не е налице
самоувреждане на ищеца. От заключението на вещото лице се установи, че
светофарната уредба на кръстовището не е работела в този час на
денонощието, поради което и това възражение няма опора в доказателствения
материал по делото. Отделно от това, не бяха събрани никакви доказателства
в подкрепа на твърденията на ответното дружество, че пострадалият е
управлявал автомобил „Фиат Стило“ след употреба на алкохол.
Видно от писмените доказателства по делото ищецът е изпълнил
процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена
застрахователна претенция на 10.04.2023 г., придружена със съответните
писмени доказателства, но ответното дружество не е изплатило обезщетение
на пострадалия.
Не е спорен и фактът, признат от ответника, че към момента на
деянието водачът на л. а. „Фолксваген“ модел „Голф“ е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Армеец” АД.
Изложеното обуславя ангажиране отговорността на ответника, налице
са всички материалноправни предпоставки за уважаване на исковете.
Видно от заключението на КСМЕ, в резултат на пътнотранспортното
произшествие на ищеца са причинени неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, изразяващи се в
множество увреждания, подробно описани от вещите лица, причинено е
разстройство на здравето временно опасно за живота. Както е посочено в
заключението, съчетаната травма на гръден кош, корем, таз и гръбначен стълб
е пряко застрашаваща живота на пострадалия и е наложила в спешен порядък
извършването на оперативни интервенции и интензивно лечение с цел
избягване на летален изход. От същото заключение се установява, че на три
пъти на ищеца са извършвани оперативни интервенции за период около един
месец, като всяка една е с голям обем и сложност и завишен риск, като
проведеното болнично лечение е продължило в период от 40 дни.
Действително при повечето увреждания към настоящия момент е настъпило
сравнително добро възстановяване, което се дължи на добрата физическа
форма и тренирания организъм на ищеца, но по отношение на счупването на
лявата тазобедрена става, такова възстановяване не се очаква. Напротив –
16
очаква се постепенно развитие на дегенеративни промени и влошаване
функцията на ставата до степен на невъзможност за движение, което ще
наложи ендопротезиране, свързано отново с оперативна интервенция.
Следователно, сочените вреди следва да се възмездят съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото (Постановление № 4/1968
г. на Пленума на ВС). Съдът при отчитане на вида на уврежданията, довели
до множество травми и свързаните с тях усложнения, интензивните болки и
страдания при настъпване на уврежданията и през време на провеждане на
оперативните лечения, продължаващите такива през останалата част от
възстановителния период и понастоящем, дългият период на възстановяване –
около година, психологическите неудобства от преживяното и
необходимостта от обгрижване с чужда помощ – неговите родители и сестра,
с които съжителства, както и младата, трудоспособна възраст на ищеца и
спортни постижения преди процесното ПТП, намира, че следва да му бъде
определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди общо в
размер на 120 000 лева. Съдът счита, че така определеното обезщетение е
съобразено с характера и степента на засягане на неимуществената сфера на
ищеца, а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Искът за неимуществени вреди се явява доказан до този размер.
Претенцията за имуществени вреди в общ размер на 7 764 лв. е изцяло
основателна, като от КСМЕ се установи, че направените разходи за
медицински консумативи, материали, специализиран превоз, разходи,
свързани с лечението и консултации по релевираните фактури са в пряка
причинна връзка с деликта.
Същевременно по делото се установи, че пострадалият Р. Д. като
участник в движението е допуснал нарушение на пътните правила, като не е
спрял пред пътен знак „Б2“ (стоп) и не е пропуснал л. а. „Фолксваген Голф“,
движещ се по улица с предимство. Ищецът е имал техническа възможност да
възприеме л. а. „Фолксваген Голф“, но не е преценил неговата скорост и
рисковано е навлязъл в кръстовището, независимо, че той самият се е движил
с ниска скорост – около 20 км/ч. Налице е съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, тъй като пострадалият е имал техническа възможност да
17
предотврати произшествието чрез спиране на стоп линията пред
кръстовището на пътен знак „Б2“ и пропускане на л. а. „Фолксваген Голф“,
след което да навлезе в кръстовището. Поради тази причина съдът намира, че
поведението на пострадалия се намира в причинна връзка с произшествието и
обективно е допринесло за настъпване на вредните последици, поради което е
налице основанието по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП
и съпоставката на поведението на двамата участници в движението, съдът
приема принос на пострадалия от 15 %, с колкото следва да се намали
дължимото обезщетение. С оглед извода на съда за съпричиняване,
определените по-горе обезщетения за неимуществени вреди от 120 000 лв. и
за имуществени вреди от 7 764 лв. подлежат на намаляване с 15 %, поради
което исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от Р. М. Д., са основателни
за сумата от 102 000 лева и съответно – 6 599.40 лв.
Върху главницата за имуществени и неимуществени вреди се дължи
законна лихва, считано от датата на сезиране на застрахователното дружество
за изплащане на обезщетение – 10.04.2023 г. Това е така, защото от датата на
деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования
или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за
забава) се дължи от делинквента на основание чл. 86 от ЗЗД и не се покрива
от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. След уведомяване на застрахователя (независимо
дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на
претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата – в случая това
е 10.04.2023 г.) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента
за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред
него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ при липса на
произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за
собствената си забава. В този смисъл е налице съдебна практика, напр.
Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., както
и цитираните в него решения, която се споделя и от настоящия състав.
Ответникът следва да се осъди да заплати възнаграждение на
пълномощника на ищеца адв. П. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
18
претендирано по чл. 2, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, претендирано в условията на
особена фактическа и правна сложност на делото. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, евентуално –
за нищожност на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от наредбата, поради
противоречие с чл. 101, пар. 2 от ДФЕС. Съдът намира това възражение за
основателно. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба №
1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях. В решението е посочено, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива
достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо
от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на
конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването
на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която
няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и
засяга всички минали или бъдещи последици. С оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда и в случаите, когато
той определя адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1
от ДФЕС и произтичащата от това нищожност. С оглед на това, настоящият
състав намира, че адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ по делото, следва да бъде определено в размер на 540 лева, в
границите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление
на Министерския съвет № 4/2006 г. (т. 44 от решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/22 на СЕС).
Ищецът дължи на ответната страна разноски съобразно представения
списък, съразмерно с отхвърлената част от исковете – 4142.75 лева.
19
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „АРМЕЕЦ” АД –
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, представлявано от
МИ и КВ – изпълнителни директори, да заплати на Р. М. Д., ЕГН **********,
с адрес гр. Русе, ул. *** сумата 102 000 лева – обезщетение по чл. 432 от КЗ,
намалено поради съпричиняване, за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, причинено от Х. Х. В. на 05.03.2023 г. в гр. Русе на кръстовище,
образувано от бул. „Липник“ и ул. „Дебър“, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 10.04.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от
6 599.40 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
пътно-транспортно произшествие, намалено поради съпричиняване, ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете над тези размери.
ОСЪЖДА Р. М. Д., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „АРМЕЕЦ” АД – гр. София, ЕИК *********,
представлявано от МИ и КВ – изпълнителни директори, сумата от 4 142.75
лева – деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „АРМЕЕЦ” АД –
гр. София, ЕИК *********, представлявано от МИ и КВ, да заплати на
адвокат П. Д. от АК София възнаграждение за процесуално представителство
на Р. М. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 540 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „АРМЕЕЦ” АД гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, представлявано от МИ и
КВ – изпълнителни директори, да заплати по сметка на Окръжен съд Русе
държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 4 343.98 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
20
21