Определение по дело №534/2022 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 439/14.11.2021 г. по вчнд № 534/2022 г. на СлОС

Въззивното производство е образувано по частна въззивна жалба от адв. С. Н. от АК
– С., в качеството му на защитник на Х. Н. А., обвиняема по досъдебно производство №
54/2022г. по описа на ОД на МВР – С. срещу определение № 524/28.10.2022г. постановено
по чнд № 1156/2022г. по описа на Районен съд – С..
С атакуваното определение е оставено без уважение като неоснователно искането на
адв. С. Н. от АК - С., в качеството му на защитник на Х. Н. А. – обвиняема по досъдебно
производство № 54 „ИП“/2022 г. по описа на РУ-С., вх.№ 1847/2022 г. по описа на РП - С.,
за изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-
лека и е потвърдена взетата по отношение на Х. Н. А. мярка за неотклонение „Задържане
под стража”.
С въззивната частна жалба, депозирана в установения от закона срок за обжалване,
определението на Районен съд – С. се атакува като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при неправилна оценка на наличните по делото
доказателства. Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция в цялост и се
заявява, че към настоящия момент не са налице законоустановените предпоставки, поради
което обвиняемата не следва повече да търпи най-тежката мярка за неотклонение. Настоява
се за отмяна на определението на СлРС и за изменение на взетата спрямо обвиняемата мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, която да бъде съобразена със
стандартите за законност, целесъобразност и справедливост.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемата Х. А., редовно
призована, се явява лично и с упълномощените си защитници – адв. С. Н. от АК – С. и адв.
С. С. от АК – С.. Последните поддържат оплакванията против атакувания съдебен акт, като
определят същия за неправилен, незаконосъобразен и несправедлив. Акцентират на
влошеното здравословно състояние на обвиняемата, като твърдят, че същото се дължи на
условията на мястото за лишаване от свобода. Обосновават тезата, че условията в
следствения арест са несъвместими със здравословното състояние на обв. А., която не е в
състояние да се лекува. Излагат и аргументи, че се оглед на това здравословно състояние,
невъзможността за адекватно лечение, продължителността на задържането и
неизвършването на процесуално-следствени действия /особено с участието на обвиняемата/
обосновават извод, че продължаващото задържане вече представлява неоправдана репресия
спрямо нея и предварително изпълнение на евентуално наказание. Отправя се упрек към
първата инстанция, че не е изложила съображения защо претендираната по-лека мярка за
неотклонение „Домашен арест“ с използването на средства за електронно наблюдение в
конкретния случай не би изпълнила целите предвидени в закона. Настоява се за отмяна на
атакуваното определение и за изменение на взетата спрямо обвиняемата А. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека – „Домашен арест“ или „Парична
гаранция“. Самата подсъдима поддържа искането за определяне на по-лека мярка за
неотклонение, като по отношение на декларирания от нея отказ да бъде оперирана в
условията на ареста заявява, че желае да се лекува в избрано от нея лечебно заведения и от
избран от нея лекарски екип.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. намира жалбата за неоснователна и
настоява същата да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че и към настоящия
момент са налице условията на закона за продължаване действието на най-тежката мярка за
неотклонение.
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
1

изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемата, като обсъди изложените в нея
доводи и съображения, както и тези наведени от защитата и обвиняемата в съдебно
заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Х. А. е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 54
„ИП“/2022 г. по описа на ОД на МВР – С., вх. № 1847/2022 г. по описа на РП - С. за
престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
С определение от 14.04.2022 г. по ЧНД № 419/2022 г. по описа на СлРС, потвърдено
с определение № 134/21.04.2022 г. по ВЧНД № 179/2022 г. по описа на СлОС, по отношение
на обвиняемата А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С определение от 16.05.2022 г. по ЧНД № 544/2022 г. по описа на СлРС, потвърдено
с определение № 189/23.05.2022 г. по ВЧНД № 232/2022 г. по описа на СлОС, е оставена без
уважение молбата на обвиняемата А. за изменение на мярката й за неотклонение „Задържане
под стража“. С протоколното определение по ЧНД № 544/2022 г. по описа на СлРС, на
основание чл.65 ал.6 от НПК е определен срок от два месеца, считано от влизане в сила на
определението, в който обвиняемата и нейният защитник не могат да правят нови искания
за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, освен ако исканията
се основават на влошаване на здравословното състояние на обвиняемата.
С определение № 431/22.08.2022 г. по ЧНД № 853/2022 г. по описа на СлРС,
потвърдено с определение № 311/29.08.2022 г. по ВЧНД № 406/2022 г. по описа на СлОС, е
оставено без уважение искането на адв. С. Н. от АК -С., в качеството му на защитник на
обвиняемата А. за изменение на мярката й за неотклонение „Задържане под стража“. С
протоколното определение по ЧНД № 853/2022 г. по описа на СлРС е определен срок от два
месеца, считано от влизане в сила на определението за потвърждаване на мярката за
неотклонение, в който ново искане за изменение на мярката е недопустимо.
До настоящия момент по досъдебното производство са извършени множество
действия по разследването, в т.ч. проведени разпити на свидетели, изготвени протоколи за
доброволно предаване, изготвени съдебно-технически експертизи, съдебно – почеркова
експертиза и съдебно – икономическа експертиза, и са приложени множество писмени
доказателства.
Според приложената справка за съдимост на обвиняемата Х. А., същата е осъждана
с влязло в сила на 01.10.2021 г. споразумение по НОХД № 131/2020 г. по описа на СлРС,
като за извършено от нея престъпление по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК й е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
От изготвената характеристична справка за обвиняемата е видно, че същата е
безработна и има регистрирани заявителски материали за извършени престъпления по
чл.209 ал.1 от НК на територията на Република България.
От приложената по делото служебна справка от Затвора – С. се установява, че за
периода от 29.08.2022 г. до 17.10.2022 г. обвиняемата Х. А. е посетила Медицинския център
към Затвора – С. седем пъти с оплаквания от главоболие, хрема и подуване в областта на
гърба, като била обезпечена медикаментозно за посочените симптоми. В справката е
отразено, че относно подуване на гърба е осъществен специализиран хирургичен преглед от
д-р Бояджиев. От приложеното копие от амбулаторния лист за извършения преглед на
31.08.2022 г. от д-р Бояджиев се установява, че е поставена диагноза – доброкачествено
новообразувание на мастната тъкан на кожата и подкожната тъкан на тялото и терапия –
съвет за оперативно лечение в планов порядък в момента не се налага спешно оперативно
2

лечение.
В хода на проведеното съдебно следствие във въззивното производство бяха
изискани и приобщени писмени доказателства, изпратени от администрацията на Затвора –
С., касаещи здравословното състояние на обвиняемата А. – медицински свидетелство,
издадено от Медицинския център при Затвора – С., копие от амбулаторен лист за извършен
преглед от кардиолога д-р Анжело Ванков, лабораторни резултати и декларация за отказ от
извършване на оперативно лечение.
Според медицинското свидетелство изх.№ 64/09.11.2022г., на същата дата обв. Х. А.
е била освидетелствана от д-р Панайотов и м.ф. Мъглева от Медицинския център при
Затвора –С., които са дали заключение, че обвиняемата е в добро общо състояние и приема
терапия симптоматично при нужда. Посочено е, че медицинския център при Затвора – С. е в
ресора на доболничната помощ и здравословното състояние на обвиняемата се проследява и
компенсира при необходимост.
От приложения амбулаторен лист издаден от кардиолога д-р Анжело Ванков въз
основа на извършения на 21.10.2022г. преглед на обвиняемата е установено обективно
състояние: Б.дроб – везикуларно дишане без застойни хрипове. ССС – ритмична
нормофреквентна с.дейност, с.ч.– 70/минута, кръвно налягане – 120/80. Без шиен,
чернодробен и претибиален застой. Запазени периферни пулсации. От направените
изследвания: ЕКГ – синусов ритъм, честота 70/минута, без данни за обременяване и
исхемия. Предписана е следната терапия: спазване на хранително диетичен режим и
седативна терапия вечер.
В приложеното копие от писмена декларация обв. Х. А. е заявила на 20.10.2022г., че
не желае да й бъде правена операция докато не приключат делата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е
стигнал до извода, че искането на защитника на обвиняемата за изменение на взетата по
отношение на нея мярка за неотклонение в по-лека е неоснователно и като такова следва да
го остави без уважение и съответно да потвърди мярката за неотклонение „Задържане под
стража”, взета с определение на 14.04.2022 г. по ЧНД № 419/2022 г. по описа на СлРС.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод и го намира за обоснован и
законосъобразен.
И към настоящия момент са налице законовите предпоставки визирани в
разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане респ. за продължаване на действието на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ - когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Въз основа на приетите и правилно установени факти районният съд е заключил, че
продължава да е налично обоснованото предположение обвиняемата да е извършила
престъплението, за което е обвинена. В тази връзка следва да се отбележи, че разследването
по делото е към крайния си етап и към момента това подозрение, което е обосновано не е
разколебан, както и че при разглеждане на мярка за неотклонение не е необходимо
наличието на категорични и безспорни доказателства за установяване на авторството на
обвинението, което е повдигнато на А.. Събраните до този момент писмени и гласни
доказателства и заключенията по назначените и изготвени експертизи не водят до
разколебаване на обоснованото подозрение.
Неоснователни са възраженията на защитата, че по делото не се извършват
процесуално-следствени действия и особено такива с участието на обвиняемата. В тази
насока следва да се има предвид, че в хода на досъдебното производство за близо седем
месеца вече по четири пъти делото е било в Районен съд – С. и в Окръжен съд – С. във
3

връзка с вземането респ. преценката за законосъобразност на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“. Липсват доказателства за изразено от страна на обвиняемата и/или
нейната защита искане за извършване на процесуално-следствени действия с нейно участие.
Налична е и все още реална опасност обвиняемата да извърши престъпление и да се
укрие. Към настоящия момент няма обстоятелства, които да мотивират съда да приеме, че
такава опасност вече не съществува или е отпаднала. Реалната опасност от извършване на
престъпление се обосновава както от характера, естеството и тежестта на престъплението, в
извършването на което е обвинена А., така и от механизма и начина на извършване на
конкретното деяние. Налице е и опасност от укриване на обвиняемата, която се аргументира
с тежестта на предписаното наказание за вмененото на обв А. престъпление и евентуалното
й понасяне. Следва да се отчете и обстоятелството, че обвиняемата е осъждана с влязло в
сила споразумение за престъпление по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като настоящото
деяние, за което е привлечена като обвиняема, същата е извършила в изпитателния срок на
това предходно осъждане. Не е без значение и факта, че обвиняемата не работи, няма
легален източник на доходи и не е трудово ангажирана.
Всички тези обстоятелства правилно са преценени от първата инстанция, отчетена е
тяхната роля във връзка с вземане на мярката за неотклонение, като в тази връзка следва да
се има предвид и това, че същите са били налични и при първоначалното вземане на мярката
за неотклонение задържане под стража на обвиняемата и техния интензитет не е намалял.
Горепосочените обстоятелства, съчетани и със семейното положение на
обвиняемата не налагат изменение на взетата й мярка за неотклонение. В тази насока са
напълно валидни изложените съображения в актовете на различните състави на окръжния
съд, произнасяли се по повод преценката за законосъобразност на взетата спрямо
обвиняемата мярка за неотклонение. Следователно, не е настъпила такава промяна на
обстоятелствата имащи отношение към тази преценка, което да обосновава извод, че взетата
спрямо обвиняемото лице най-тежка мярка за неотклонение е незаконосъобразна и не
отговаря на целите посочени в разпоредбата на чл.57 от НПК.
Неоснователни са и оплакванията свързани със здравословното състояние на
обвиняемата респ. че същото не е било оценено в достатъчна степен като основание за
определяне на по-лека мярка за неотклонение.
Районният съд е анализирал тези твърдения за влошено здравословно състояние на
обвиняемата и ги е преценил като неоснователни.
В настоящия случай, от влизане в сила на последното определение, с което е
разглеждана мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемата до момента
на изготвяне на справката от Затвора – С. представена пред районният съд - 18.10.2022 г.,
както и тази от 09.11.2022 г. представена пред окръжния съд, ведно с приложените към
справкитезаверени копия от медицинска документация относно обвиняемата безспорно се
установява, че не е налице такова влошаване на здравословното й състояние, което да
обосновава извод за несъвместимост с условията на ареста. Действително обвиняемата е
посещавала Медицинския център към Затвора – С. като по-голяма част от посещенията й са
с оплакване за главоболие, а едно от посещенията – с оплакване за хрема, за които е
изписана съответната терапия. По отношение оплакването за подуване в областта на гърба е
осъществен специализиран хирургичен преглед. След извършения преглед със специалист
на 31.08.2022 г., обвиняемата не е поискала нова консултация с лекар, не била решила къде
иска да се лекува и кой да я лекува. Впоследствие е подписала декларация, че не желае да се
оперира докато е задържана.
В тази връзка правилно първата инстанция е посочила в атакуванато опредебление,
че ако обвиняемата се нуждае от медицинска помощ, то съгласно разпоредбата начл.255
ал.1 от ЗИНЗС, обвиняемите и подсъдимите се посещават от лекар най - малко веднъж
4

седмично, а в неотложни случаи – незабавно, а в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че
при спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост
задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение, включително извън местата
за лишаване от свобода. Това е посочено изрично и в коментираното по-горе медицинско
удостоверение № 64/09.11.2022г. издадено от Медицински център при Затвора – С., според
което при възникнала и преценена необходимост служителите от центъра следва да
предприемат необходимите грижи за запазване на живота и здравето на пациентката
съобразно изискванията на НЗОК и в съответствие с добрите медицински практики.
Следователно няма данни за унизително, нечовешко и нехуманно отношение към
обвиняемата по време на престоя й в ареста. Обстоятелството, че на обвиняемата не се
осигурява необходимата храна, твърдяно единствено от нея и от защитата й, остана
изолирано в настоящия процес, предвид факта, че обвиняемата няма зъби, което според
въззивния съд не е основание за изменение на мярката за неотклонение, тъй като това не е
влошило здравословното й състояние по време на престоя й, напротив, същото е било
налично и преди задържане на обвиняемата в ареста.
Поради това настоящата инстанция направи констатацията, че не е налице такова
влошаване на здравословно състояние на обвиняемата в този период, което да наложи
изменение на мярката й за неотклонение задържане под стража в по-лека.
Въззивният съд прецени, че към момента продължителността на задържане на
обвиняемата все още е в рамките на разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от ЕКПЧ и
разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. Преценката за разумна продължителност на
задържането във всеки отделен случай е обвързана с конкретните данни за характера и
сложността на делото, причините за забавянето му, както и със съотносимостта на срока на
задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено, поради което съдът
направи извод, че в настоящия случай задържането на обвиняемата не попада в хипотезата
на прекомерност и необоснованост.
Правилно районният съд е оставил без уважение искането на обвиняемата за
изменение на мярката й за неотклонение задържане под стража в по-лека, като е съобразено
изискването на чл.56 ал.3 от НПК и е отчел, че следва да продължи задържането на
обвиняемата, за да се осуети възможността от укриването й и извършване на престъпление,
както и явяването й пред органите на досъдебното производство с цел срочното и
законосъобразно протичане на разследването.
В този смисъл се явява неоснователни и оплакването, че първата инстанция не е
коментирала и не е изложила съображенията си, поради които е счела, че една по-лека мяза
неотклонение в конкретния случай не би била подходяща с оглед на целите визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК. При положение, че е направен извод за продължаващо
съществуване на основанията съдържащи се в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане
респ. за продължаване на действието на най-тежката мярка за неотклонение, очевидно е, че
не са налице предпоставки за определяне на по-лека вкл. претендираната от защитата мярка
за неотклонение „Домашен арест“.
Съобразявайки се с всички факти, имащи значение за преценката на вида на взетата
спрямо обв. А. мярка за процесуална принуда, изводът е, че настоящата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е постановена при стриктно съблюдаване на
регламентираните в чл.63 ал.1 от НПК предпоставки и ще допринесе за постигане на
предвидените в законовата разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това ще обезпечи
приключването на наказателното производство в разумен срок.
Поради изложените съображение частната жалба на защитника на обвиняемата се
явява неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение. Следва да
се потвърди атакуваното определение на районният съд, с което е отказано изменението на
5

взетата спрямо обвиняемата Х. А. най-тежка мярка за неотклонение в по-лека.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
6

Номер на акта:	439
Дата:	14 ноември 2022 г.
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20222200600534
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 ноември 2022 г.

Определение по дело №534/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите